№ 27777
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110103149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 418, вр. чл. 417, т. 3 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от ФИРМА,
чрез адв. Д.Т. срещу длъжниците Д. АНГ. АНД., Д. Д. АНД. и АТ. Д. АНД. за следните
суми: сумата в общ размер на 24379,76 лева, представляваща наказателна лихва за забава за
периода от 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г., начислена за забавена вноска с падеж до 02.04.2021
г. и неплатена вноска с падеж до 02.05.2021 г., дължима на основание т. 2 от нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 50, том ІІ, рег. № 4730, нот. дело № 206 от 2020 г. по
описа на нотариус С.М., рег. № 785, с район на действие Районен съд – София, във връзка с
чл. 2.6 от Договор за заем № 845-СФ-02.09.2020 от 02.09.2020 г.; за сумата в общ размер на
1015,82 лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 02.04.2021 г. до
06.10.2021 г., начислена за забавена вноска с падеж до 02.04.2021 г. и неплатена вноска с
падеж до 02.05.2021 г., дължима на основание т. 1 от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 50, том ІІ, рег. № 4730, нот. дело № 206 от 2020 г. по описа на
нотариус С.М., рег. № 785, с район на действие Районен съд – София, във връзка с чл. 2.6 от
Договор за заем № 843-СФ-01.09.2020 от 01.09.2020 г., както и за направените по делото
разноски: 508 лева за внесена държавна такса и 1000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със заявлението и приложените към него документи,
намира следното:
С подаденото заявление заявителят претендира присъждане на неустойка за забава
съгласно чл. 2.6 от двата процесни договора за заем, която клауза е идентична и предвижда
следното: при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден или при
частично погасяване на дължима вноска в размер по-малко от определената в погасителния
план, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент (наказателна лихва) в размер
на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът в
1
заповедното производство дължи служебна проверка на съответствието на искането на
заявителя със закона и с добрите нрави. В изпълнение на тези свои правомощия настоящият
съдебен състав намира, че уговорената между страните неустойка за забава в т. 1 и т. 2 от
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, които клаузи възпроизвеждат
уговорките на чл. 2.6 от двата договора за заем, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСТК, ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При
конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии,
като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Като съобрази цитираната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен
състав намира, че неустойката за забава, уговорена в чл. 2.6 от двата договора за заем,
противоречи на добрите нрави. На първо място наказателната лихва е уговорена в един и
същи размер независимо каква част от месечната вноска не е била заплатена – при пълно
или частично неплащане тя винаги е в размер на 5 % процента на месец и то върху
остатъчната заемна сума. Така уговорената неустойка на първо място не държи сметка дали
неизпълнението е пълно или частично и каква точно е неизпълнената част от определената в
погасителния план месечна вноска. Т.е. при забава и на 1637,95 лева, и на 1 лева мораторна
неустойка ще се дължи и тя ще бъде в един и същ размер. Второ, не се държи сметка и на
обстоятелството, че страните са уговорили връщането на заемната сума на месечни
2
погасителни вноски, поради което се допуска да бъде начислявана мораторна неустойка
върху главница, чийто падеж все още не е настъпил. При дължима на 02.04.2021 г. месечна
погасителна вноска от 1637,95 лева е начислена неустойка за забава в размер на 5808,79 лева
(над 3 пъти по-голяма от главницата). А при другата месечна вноска с падеж 02.05.2021 г.
дисбалансът между дължимата главница в размер на 1637,95 лева и начислената неустойка в
размер на 18570,97 лева е още по-значителен – над 11 пъти. Същото е съотношението между
дължима месечна вноска и начислена неустойка за забава и по другия договор за заем – при
месечна погасителна вноска с падеж 02.04.2021 г. в размер на 68,25 лева начислената
неустойка за забава е в размер на 242,03 лева (над 3 пъти по-голяма), а при месечна
погасителна вноска в размер на 68,25 лева начислената мораторна неустойка е в размер на
773,79 лева (над 11 пъти по-голяма).
Съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди, които биха могли да се съизмерят с дължимата
законна лихва, доколкото се касае за парично задължение, може да бъде онагледено по
следния начин – върху месечната вноска с падеж 02.04.2021 г. в размер на 1637,95 лева за
периода от 02.04.2021 г. до 21.05.2021 г. дължимата законна лихва възлиза на 22,75 лева, а
неустойката за забава е в размер на 5808,79 лева; върху месечната вноска с падеж 02.05.2021
г. в размер на 1637,95 лева за периода от 02.05.2021 г. до 06.10.2021 г. дължимата законна
лихва възлиза на 71,89 лева, а неустойката за забава е в размер на 18570,97 лева; върху
месечната вноска с падеж 02.04.2021 г. в размер на 68,25 лева за периода от 02.04.2021 г. до
21.05.2021 г. дължимата законна лихва възлиза на 0,95 лева, а неустойката за забава е в
размер на 242,03 лева; върху месечната вноска с падеж 02.05.2021 г. в размер на 68,25 лева
за периода от 02.05.2021 г. до 06.10.2021 г. дължимата законна лихва възлиза на 3 лева, а
неустойката за забава е в размер на 773,79 лева.
Следва да бъде посочено и това, че освен с договорената мораторна неустойка,
изпълнението на паричното задължение на заемателите е обезпечено допълнително с
договорна ипотека върху техен недвижим имот, което изключва приложението на Закона за
потребителския кредит на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от същия.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че уговорената неустойка в
двата договора за заем, инкорпорирана в нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека, излиза извън присъщите й обезщетителни, обезпечителни и санкционни функции,
като още към момента на сключване на двата договора за заем създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора. Това обуславя нищожност на неустоечните клаузи
като противоречащи на добрите нрави. Следователно, подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист следва
да бъде отхвърлено изцяло.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от ФИРМА, чрез адв. Д.Т. срещу
длъжниците Д. АНГ. АНД., Д. Д. АНД. и АТ. Д. АНД..
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба от
заявителя в едноседмичен срок от връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на заявителя да се изпрати препис от настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4