ОПРЕДЕЛЕНИЕ№817
10.06.2020 г., гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Въззивно гражданско
отделение, VI-ти граждански състав, в закрито
заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Куршумова възз.ч.гр.д. № 860 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49,
бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.И.И., срещу разпореждане от
14.04.2020г. постановено по
ч.гр.д. № 3534 по описа за 2020г. на
Районен съд- Пловдив, XIV гр.с-в, инкорпорирано
в Заповед № 1962 от 14.04.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410
от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника А.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 1 067.42 лева
- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от 30.00 лева
- такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането. В жалбата са
релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му
и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от
„Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
А.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с предмет вземания, произтичащи от
договор за потребителски кредит № 30034528897 от 23.01.2019 г., сключен при
Общи условия, вземанията по който са предсрочно изискуеми, както следва: 863.66
лева - главница; 141.59 лева –договорна лихва за периода 15.03.2019 г. –
31.07.2019 г.-датата на предсрочната изискуемост; 1 067.42 лева -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 30.00 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, 21.43 лева -обезщетение за забава в размер на за периода
16.03.2019г.-31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното й погасяване.
За да откаже издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендираните вземания
за закупен пакет
за допълнителни услуги и такси за
извънсъдебно събиране на вземането, районният съд е приел, че е налице
обосновава вероятност искането за същите да се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Прието е, че се заобикаля
забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, при което е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП(в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019г.). Изложени
са съображения, че уговореният пакет от услуги представлява действие по
усвояване и управление на кредита, и имат предназначение да улеснят отношенията
между страните, като с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е забранено събирането на
такси за тези действия. Районният съд се е позовал и на нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, според която всички всички лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се
включат в ГПР, при което е налице обоснована вероятност за заобикаляне на
сочената разпоредба. Приел е, че с таксата от 30 лв. се заобикаля
ограничението на чл.33 ЗПК и се въвежда
допълнително плащане без връзка и
независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат
направени за дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията. Според РС по
начина, по който са уговорени клаузите от тарифата предвиждат всъщност
неустойки за забавеното изпълнение на договорните задължения.
Тези изводи на районния съд са правилни.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши
проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и проверката за
потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми
на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се
претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла
на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3
от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване
и управление на кредита.
В случая в договора за
кредит е предвидено
заплащане на възнаграждение за
„допълнителни услуги“- за приоритетно разглеждане
и изплащане на кредита,
възможност за отлагане,
намаляване и смяна на
дата на падеж на погасителни вноски
и улеснена процедура
за получаване на
допълнителни парични средства.
Настоящият съдебен състав намира, че по същество тези услуги представляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да
се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Изводът е, че възнаграждението за
допълнителните услуги е договорено в противоречие на разпоредбата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, която забранява събиране
на такси и
комисионни от кредитора за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това
положение следва да се
приеме, че целта на
посочената договорна клауза е да
послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в
противоречие с добрите
нрави /принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения/ и с разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ето защо по
отношение на посоченото
вземане заявлението за
издаване на заповед за
изпълнение правилно е
било отхвърлено.
Относно таксите за извънсъдебно събиране, настоящият въззивен състав изцяло
споделя доводите на първостепенния съд, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата на основание чл.
143 т. 5 ЗЗП(в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019г.), поради противоречието
й с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Както вече беше посочено, според
цитираната норма, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по
извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този
вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто
ценообразуващ елемент е. Следователно уговарянето на бъдещите разходи
във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на
отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен
характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на
забраната на чл. 33 ЗПК.
Гореизложеното обуславя правилност на
атакувания съдебен акт, поради което същия следва да бъде потвърден, а частната жалба да се остави без
уважение.
Водим от горното, Пловдивският окръжен
съд
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 14.04.2020г.
постановено по ч.гр.д. № 3534 по описа за 2020г. на Районен съд- Пловдив, XIV гр.с-в, инкорпорирано
в Заповед № 1962 от 14.04.2020г. за изпълнение
на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, за сумата от 1 067.42
лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от
30.00 лева - такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, произтичащи от договор за потребителски
кредит № 30034528897
от 23.01.2019 г., сключен при Общи условия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: