РЕШЕНИЕ
№ 12086
гр. София, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110111629 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [ фирма ], срещу В. Ц. П., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите
по издадената на 26.10.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №54174/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав, както следва: сумата 130,55 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.10.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 19,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 27.09.2022 г., сумата 21,09 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.10.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 4,59 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.10.2019 г. до 27.09.2022 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [ адрес ] за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите
на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на
падежа и съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е
1
изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата
в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане, още повече в
случая тази услуга е била осъществявана от ищеца.
Ответникът, чрез адв. С. Р., оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца са недопустими и неоснователни. Оспорва да се намира в
договорни правоотношения с ищеца, в т.ч. и за извършване на услугата за дялово
разпределение. Счита, че сключеният между ЕС и ищеца договор не го обвързва.
Оспорва от представените по делото доказателства да се установява ответникът да
е собственик или ползвател на процесния имот, с оглед което и оспорва
качеството си на потребител и страна по договор с ищеца. Релевира възражение за
изтекла кратка погасителна давност. Заявява, че оспорва представеният протокол
от проведено общо събрание, както и всички приложени към исковата молба
документи. Заявява искане за отхвърляне на претенциите на ищеца и за
присъждане на разноски.
В проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание
страните са заявили, че поддържат релевираните в производството доводи и
възражения, като ответникът е оспорил общите условия на ищеца да са породили
действие по отношение на него с оглед липсата на доказателства да са били
публикувани съобразно изискванията на ЗЕ.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните в
производството доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи по предявените искове:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, а
именно обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно
правоотношение между страните за доставката на топлинна енергия за битови
нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника
ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума,
дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово
разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на
ответника в забава. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства,
обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за
вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субеоти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица,
ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат
носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за
битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на
топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот,
част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия
имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност не обуславят
несъмения извод, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, а
именно: апартамент [ адрес ], с оглед което да има качеството на потребител
(купувач на ТЕ) по силата на ЗЕ и насрещна страна по договор за продажба на ТЕ
за битови нужди за същия, възникнал с ищеца.
От нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж [****** ] на
нотариус С.Д., се установява, че съсобствениците поземлен имот с [ ***** ] по
плана на [ ***** ] , целият с площ 2392 кв.м., за който е отреден [ ***** ] ,
находящ се в [ ***** ] , сред които и ответникът, си запазват и взаимно си
учредяват и приемат така учреденото между тях право на строеж за построяване
на посочените в нотариалния акт обекти от жилищна сграда с магазини и
подземни гаражи, в т.ч. – на В. Ц. П.а се учредява, като същия приема и запазва за
себе си правото на строеж за построяване на:[ ***** ] .
Установява се на следващо място от представенто разрешение за ползване[
***** ] , издадено за жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, находяща се
в [ ***** ] с възложители, среди които В. Ц. П., че по силата на същото е
разрешено ползването на построената в този имот сграда.
3
Представен е протокол от проведено на 14.09.2014 г. Общо събрание на
етажните собственици от адрес: [ ***** ] , на което те са взели решение да се
сключи договор с [ ***** ] за индивидуално разпределение на топлинната
енергия, като услугата се възложи на дружеството.
Сключен е договор от 07.04.2015 г. между етажната собственост от адрес:[
***** ] и ищеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
Приети като доказателство по делото са общите условия, приложими към
договорите за продажба на ТЕ за битови нужди, по които страна е ищецът.
В производството пред настоящата инстанция е изслушано и е прието
заключението на съдебно-техническата експертиза, от съдържанието на което се
установява, че начислената ТЕ за процесния имот през исковия период е за
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Следва да се посочи, че с отговора на исковата молба ответникът изрично е
оспорил качеството си на страна по договор с ищеца, в т.ч. да е собственик или
ползвател на процесния недвижим имот. Изрично също така е оспорено както
нотариалният акт, така и разрешението за строеж да се отнасят за процесния
административен адрес и конкретно за[ ***** ] . От страна на ответника не са
ангажирани доказателства в тази насока, а именно, че ответникът е собственик на
процесния апартамент, находящ се в сградата на [ ***** ] . На ищеца е
предоставена възможност да представи липсващия и описан като приложение към
исковата молба списък на етажните собственици, присъствали на общото
събрание, на което е било взето решение за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа и за сключване на договор с ищцовото дружество. В
проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е заявил, че този документ не се намира в негово държане, макар да
осъществява услугата за дялово разпределение в процесната етажна собственост.
В случая не са налице индиции, които в необходимата според настоящия
състав на съда степен да дадат основание, за да се приеме, че представените по
делото нотариален акт и разрешение за ползване се отнасят именно за сградата на
[ ***** ] Да се приеме, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот, би означавало такъв извод на съда да почива на предположение и да се
основава на съвпадението между част от индивидуализиращите белези на имота,
посочени в представения по делото нотариален акт и в исковата молба – вход,
етаж и номер на апартамент. Налице е обаче също така вероятност тези
индивидуализиращи белези на имота да се отнасят не за[ ***** ] а за друга
етажна собственост. Без документ, от съдържанието на който да се установява, че
[ адрес ] е построен именно в[ ***** ] за съда не е налице основание да приеме,
че първата предпоставка, включена във фактическия състав на предявената главна
претенция, а именно наличието на договорно правоотношение, възникнало с
ответника на посоченото в исковата молба основание, е установена от страна на
ищеца по делото. Следва също така да се посочи, че за съда не е налице
процесуално задължение да указва на ищеца, че е следвало да представи такъв
документ в производството, доколкото произнасянето по доказателствената
стойност на ангажираните доказателства и обсъждането какво съдът приема за
4
установено въз основа на същите, е въпрос по съществото на спора. Да се приеме
противното, би означавало да се наруши принципът на равнопоставеност на
страните в производството, а предвид че не се касае за приложение на
императивна правна норма, то и за съда не е било налице правомощие да указва на
ищеца необходимстта да представя такъв документ по делото.
В аспекта на гореизложеното, следва да се приеме, че ищецът не е
установил главната предпоставка за основателност на предявените искове – че
ответникът е купувач на топлинна енергия по договор за продажба, сключен с
ищеца, за процесния топлоснабден имот. При това положение не се явява
необходимо обсъждането на останалите предпоставки за основателност на
предявените претенции, както и възраженията, наведени от ответника с отговора
на исковата молба. Независмо дали същите са основателни или не, последното не
би променило изводите на съда относно изхода от спора. Ето защо и предявените
установителни искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК само за ответника. Последният претендира разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство.
Ищецът е релевирал своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва
да бъде обсъдено.
За исковото производство с оглед липсата на фактическа и правна сложност
на спора, срочното приключване на производството в едно съдебно заседание и
материалния интерес на ответника, съдът приема, че разноските за адвокатско
възнаграждние, които следва да се възложат в тежест на ответника, следва да се
редуцират до минималния размер съгласно предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наребда № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
до сумата от 400 лева.
Разноските за заповедното производство, които следва да се присъдят в
полза на ответника, също следва да бъдат намалени, доколкото се претендира
присъждането на такива в размер на сумата от 400 лева за процесуално
представителство по това дело, изразяващо се в депозиране на бланкетно
възражение по образец срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В тази връзка съдът приема, че следващите се на страната разноски следва да
бъдат определени по реда на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а
именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя
по аналогия. Съдът намира, че извършените от процесуалния представител на
длъжника действия в заповедното производство попадат в хипотезата на чл. 6, т. 2
от Наредбата, съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на
сумата от 200 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ фирма] , със седалище и адрес на управление:
[ адрес ] , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1
5
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
В. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:[адрес] , чрез адв. С. Р., дължи на [
фирма] сумите по издадената на 26.10.2022 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №54174/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав, както следва: сумата 130,55 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството до топлоснабден имот, находящ се на адрес: [ адрес ],
топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 05.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 19,35 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 27.09.2022 г.,
сумата 21,09 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 05.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,59
лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 27.09.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК[ фирма ] , със седалище и адрес
на управление:[ адрес ] , да заплати на В. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: [ адрес ] , чрез адв. С. Р., сумата от 400 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство и сумата 200 лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6