№ 420
гр. С., 17.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500402 по описа за 2022 година
Производството е по чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на“ПИБ“ АД, ЕИК **** с адрес на
управление гр.С.,бул.“Д.Ц.“ № 37,против определение № 145 от 18.04.2022г.
по гр.д.№ 1365/2021г. на РС-С. ,с което е отхвърлено възражението на банката
за родова неподсъдност на делото на районния съд.Релевират се оплаквания
за процесуална незаконосъобразност. Твърди се,че с исковата молба е
предявен иск с цена 45002.40 лв.,равна на данъчната оценка на процесния
недвижим имот-апартамент № 33 в апартаментен комплекс „К.“ в
гр.С.,к.к.Б.,построен в поземлен имот с идентификатор 65231.919144.Ищецът
Н. С. СВ. претендира,че ипотечното право по учредената с нотариален акт №
197 том Трети А,рег.№ 3957,дело № 573 от 2007г. ипотека е погасено изцяло
поради погасяване на кредитното задължение с изрично посочени в петитума
плащания.Ето защо цената на иска следвало да се определи не на база
данъчната оценка на имота , а на база размера на кредитното
задължение,което учредената ипотека обезпечава/3000000евро главница и
777521.25 евро лихви/.Ипотеката е неделимо право и обременява
недвижимия имот за обезпечение на цялото вземане.Предмет на иска е
установяване погасяването на задълженията на кредитополучателя към
банката,тъй като ищецът не оспорва самата ипотека, а обезпеченото с нея
вземане.В този смисъл е определение № 270 от 10.04.2012г. га НКС по ч.гр.д.
№ 187/2012г. на Трето г.о.В случая искът е с облигационен, а не с вещен
характер/касае вземането по договор за кредит, а не ипотечното право,което
има както вещен,така и облигационен аспект по правната си същност.
Изключението по чл.109 ГПК относно подсъдността не следва да се тълкува
разширително ,тъй като нормата е специална.В случая делото е подсъдно на
СГС като първа инстанция.Жалбоподателят иска отмяна на определението и
даване указания на първоинстанционния съд да прецизира цената на исковете
1
и да определи въз основа на нея родовата подсъдност,респективно да укаже
на ищеца да довнесе дължимата държавна такса,след което делото да се
изпрати на СГС като родово компетентна инстанция и местно компетентен
съд.
Настоящият състав намира частната жалба процесуално допустима
предвид разпоредбата на чл.121 ГПК, но по същество неоснователна.
За да приеме ,че е родово компетенетен съд,първоинстанционният съд
се аргументира с правилата на чл.69, ал.1,т.2 ГПК с аргумент,изведен от
чл.104 вр.чл.103 ГПК.Следователно,съдът е приел спорът като такъв относно
вещно право,т.е. предмет на делото е ипотечно право.От съдържанието на
исковата молба се установява,че е предявен иск на основание чл.124 ГПК
вр.чл.179, ал.1 ЗЗД като в петитума се иска да бъде прието за установено по
отношение на „ПИБ“АД, „А и Л К.“ ООД и Н. С. СВ.,че в полза на „ПИБ“АД
не съществува ипотечно право, тъй като същото е погасено с изтеглянето от
банката на суми от ипотекарния длъжник „А и Л К.“ ООД 6 882 000
лева/продажната цена на хотел“К.“/, 1 353 800 лв. от сметка на „А. Б.“ ООД и
с плащания от трети лица,които „реално са намалили дълга“.действително,в
квалификацията на иска неправилно е цитиран чл.179, ал.1 ЗЗД ,касаещ иск за
заличаване на ипотека. Предмет на делото е отрицателен установителен иск
за вземане.Но правният интерес за ищеца се свежда до гореописания
апартамент и петитумът е в този смисъл.Ето защо първоинстанционният съд
правилно е определил цената на исковете и е приел делото за разглеждане
както родово подсъдно нему.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 145 от 18.04.2022г. на С.ския
районен съд по гр.д.№ 1365/2022г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2