Р Е Ш Е Н И Е
№260103
05.07.2021 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,
търговски състав, на двадесет май две хиляди и двадесет и първа година, в
открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 66 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Д.-З. Е. Г., ЕГН ***, действащ лично и
със съгласието на своя баща Е.И. Г.-К., ЕГН *** - двамата от гр.С., ж.к. „К. П.
*** част“ **,вх.**, ет.**, ап.** против
С. К. Ш., ЕГН *****, от с.В., обл.П., в качеството му на инвеститор и „Д.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.„И. В.“ №**, ап.***,
представлявано от управителя на дружеството С. Ш..
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Чрез замяна със С. К. Ш. и М.Г. Ш.- двамата от с.В.,
обл.П., през ****г., ****та на ищеца М. Е. П. е
придобила в с.В. недвижим имот, представляващ едноетажна
масивна жилищна сграда с използваем тавански етаж, застроена на площ от ***
кв.м., с разгърната застроена площ от *** кв.м, построена в УПИ ***-общ. в кв.*** по действащия план на с.В., обл. П.,
ул.„***“ №***, с площ от ***кв.м. След смъртта й на ***г. ищецът по силата на
наследствените си права, станал собственик на така описания имот.
Твърди се, че на ***г. възникнал пожар в къщата
вследствие на паднала върху нея мълния и тъй като липсвала ** на сградата.
Последното обстоятелство било потвърдено от РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.П., РС гр. Б.. Съгласно действащата нормативна уредба наличието
на такава защита на сграда било задължително, поради което се поддържа, че
праводателите по сделката за замяна на недвижим имот, са прехвърлили вещ с
недостатъци, въпреки че са знаели за това. Последното се твърди и поради
обстоятелството, че в предадените строителни книжа на къщата се намирали
документи удостоверяващи, че сградата е била построена в съответствие с
изискванията на Наредба №4/22.12.2010г. за **та на сгради, външни съоръжения и
открити пространства.
Изложени са твърдения, че къщата е била завършена през
**** г., тъй като повечето сертификати за контрол датирали
от тогава. Прегледът на документите, които били предадени от
продавачите-заменители по сделката показвал още, че ответникът в настоящото
производство С. Ш. е възложител на обекта, а строител е управляваното от него
дружество „Д.“ ООД.
Твърди се, че в резултат на пожара била унищожена
голяма част от покрива на жилищната сграда, като били нанесени щети възлизащи общо в размер на 19661 лв.,
подробно описани и оценени в производството по гр.д. № ******г. на ***, образувано
по реда на чл.207 и сл. ГПК, а именно:
-
Демонтаж на
цялата компрометирана двускатна покривна дървена конструкция на двуетажната
сграда със сваляне, пренасяне до 30 м.л. и сортиране - 604.03 лв.
-
Направа на нова
дървена конструкция и дървен скелет от бичен иглолистен материал – 6141 лв.
-
Направа на нова
дъсчена обшивка за покриване, челни дъски и стрехи - 1947.10 лв.
-
Покриване с
битумна мушама 2 кг./м.кв. върху дъсчена обшивка в един пласт с газопламъчно
лепене при ремонти - 900.97 лв.
-
Препокриване с
керемиди тип "М." и вароциментен разтвор-2282.84 лв.
-
Поставяне улуци и
водосточни тръби и тръбно скеле (монтаж и демонтаж) - 1500 лв.
-
Сваляне с
очукване гипсова шпакловка по тавани за 1 и 2 етажи със събиране на отпадъците
и противоплесенна обработка - 1260.77
лв.
-
Изкърпване на
гипсова шпакловка по тавани при ремонти – 1266,85
лв.
-
Боядисване с
латекс двукратно при ремонти по тавани - 720
лв.
Поддържа
се, че при извършения оглед и измерване
на място вещото лице, назначено в цитираното производство не открило да е била
изградена ** в процесната сграда, осигурена с необходимите елементи,
предвидени в инвестиционния проект по покрива, стените и терена.
В исковата молба се сочи освен това, че при пожара били
нанесени и вреди, изразяващи се в погиване на движими вещи и покъщнина на ищеца
общо в размер на *** 790 лв., от които :
-
Скрин ***двукрилен,
с надстройка за книги – 760 лв.;
-
Гардероб- еднокрилен ***- 600 лв.;
-
Гардероб двукрилен *** - 750 лв.;
-
Бюро ***– 250 лв.;
-
Бюро голямо *** – 380 лв.;
-
Нощно шкафче ***- 2бр. - 240 лева всяко и общо 480 лв.;
-
Легло единично ***-
390 лв.;
-
Матрак за
единично легло – 650 лв.;
-
Спалня ***и кожа
с матрак – 1250 лв.;
-
Тоалетка ***– 280 лв.;
-
Витрина ***и
стъкло- 250 лв.;
-
Кухненска маса за
хранене – 480 лв.;
-
Кухненски шкафове
***над мивката – 1800 лв.;
-
Врата с каса на
втория етаж - 200 лв.;
-
Душ-кабина – 250 лв.;
- Цялостна подмяна на ел. инсталацията и осветление в
използваемия тавански етаж – 200 лв.;
-
Телевизор ******“- 1600 лв.;
- Лаптоп *****
15“-инча, ведно с тонколони и кабели – 1220
лв.;
- Дрехи и обувки - 2000
лв.
Отделно от това се твърди, че вследствие на пожара
ищецът претърпял и неимуществени вреди, представляващи страдания – ********************
Твърди се, че макар съгласно проекта възложителят да
имал предвидена **, според заключението на вещото лице, явно същата не е била
изпълнена на място от строителя „Д.“ ООД и доколкото възложителят С. Ш. бил
управител на дружеството-строител, то не можело той да не е знаел за липсата на
такава.
Претенцията е да бъдат осъдени ответниците С. К. Ш. и Д.
ООД, в качеството си възложител-инвеститор и съответно строител-изпълнител да
заплатят на ищеца причинените щети:
- 19 661 лв. -
обезщетение за причинени имуществени вреди на покрива, подпокривното
пространство, тавана и стените на къщата, която сума представлява разходите,
необходими за поправка и ремонт на покрива, подпокривното пространство, тавана
и стените, вследствие на възникналия от мълнията пожар ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането *****г. до окончателното изплащане на сумата;
- *** 790 лв. - обезщетение за имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, изразяващи се в погиване на движими
вещи - покъщнина, ведно със законовата лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
- 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за преживените
страдания, изразяващи се *********, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото, в т.ч. и тези по
воденото гр.д. № ***** г. по описа на ПзРС.
В
законоустановения срок по чл. 367, ал.1 ГПК от ответника „Д.“ ООД, чрез
пълномощника адв. И. П.(**) е постъпил отговор, с който се оспорва както
основателността, така и размера на предявените искове.
Поддържа се, че дружеството извършило само част от строежа на процесната страда в
началото на строителния процес – СМР по изграждане фундамента на нивото на
терена, което било видно и от приложените към исковата молба писмени
доказателства. След изграждане на основите/фундамента дружеството не извършвало
строителни дейности, а съгласно Акт от ***** г. /обр. ***/ за приемане на конструкцията, като
строител - по стопански начин, бил посочен С. К. Ш..
Твърди се, че ** инсталация се изграждала след
завършване строителството на сградата в груб вид, в т.ч. и покривна
конструкция, което не е било възлагано на „Д.“ ООД и поради тази причина
дружеството не следвало да носи отговорност.
Изложени са съображения, че при огледа на имота,
извършен от експерта в производството по гр.д. №***** г. на ***, все още не
е бил започнал ремонта на покрива и на вътрешните стени и тавани, поради което
вещото лице е описало разходите за демонтаж на цялата покривна конструкция,
изграждане на изцяло нова дървена покривна конструкция с изцяло нови материали,
цялостно сваляне с очукване на гипсовата шпакловка по тавани на 1-ви и 2-ри
етаж, цялостна гипсова шпакловка и цялостно боядисване с латекс. Към момента
обаче ремонтът на процесната сграда бил завършен, като били вложени голяма част
от старите – годни за ползване материали.
Развити са съображения в горния смисъл.
Претендират се разноските по делото.
В
законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника С.
К. Ш., чрез пълномощника му – също адв.И.П. (**), с който се оспорва изцяло основателността на
исковете, както и обстоятелствата, които ги обосновават.
Твърди се, че ответника няма вина за настъпилото
случайно събитие, а монтирането само на един мълниеотвод на покрива не е 100%
гаранция за цялостна защита. Изграждането на пълна комплексна система за **
трябва задължително да включва както външна, така вътрешна инсталация, докато
действащото законодателство предвиждало само външна, докато вътрешната защита
следвало да изградят самите собственици, ако желаят по-висока степен на защита.
Сочи се, че сградата е построена през **** г. в съответствие с всички изисквания на закона, в
т.ч. проектиране, изграждане и приемане на строежа и разрешаване на ползването
му.
Оспорва се изцяло заключението на СТЕ, изготвено от
вещото лице Б. Г. в частта касаеща изградената **, тъй като първо този
експерт не притежавал необходимите специални знания в тази област, за да
отговори на въпроса имало ли е изградена такава защита, и второ, защото
експертизата е извършена повече от *** години след построяването на сградата и
повече от *** години след продажбата на имота, като през тези години не било
известно по какъв начин е поддържана сградата, в т. ч. и изградената **.
В срока по
чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, в която не се навеждат нови факти и обстоятелства.
В срока по
чл.373 от ГПК от ответниците не е постъпил
отговор на допълнителната искова молба.
Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на молителя и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване изискванията
на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:
От
фактическа страна се установи следното:
Безспорно
е, че ищецът се легитимира като собственик на процесната сграда въз основа на
наследствените си права след смъртта на неговата ** М. Е. П., настъпила на ***г.
Последната, от своя страна, е придобила имот след замяна с М.и С. Ш.и,
като сделката е изповядана на ****г. и оформена с н.а. № ***, том ***, рег. №***, н.д.№*****. по
описа на Нотариус Н.Х. От нотариалния акт се
установява, че процесната сграда е въведена в експлоатация на *** г.
Безспорно
се установява от служебна бележка рег.№**** изд.от РС „Пожарна
безопастност и защита на населението“ – Б., както и показанията на св.К. Д. – В., че в
процесната сграда на *****. е възникнал пожар, като за
причина се сочи природно явление – мълния. В посочената служ.бележка е
посочено, че унищоженото имущество е покривна конструкция с площ от *** кв.м.
Относно спорното в процеса
обстоятелство, а именно дали към момента на възникването на пожара – ***. е имало
или не мълниезащитна уредба за процесната сграда се установява следното: От
приетите по делото писмени доказателства – служ.бележка, изд. на ***. от
служба „***“ при Община С. – кметство с.В. се установява, че ответника С. Ш. е
изпълнил строителството на процесната сграда в пълно съответствие с одобрен на ***г.
архитектурен проект, който отговарял на всички законови изисквания. Последните
се съдържат в разпоредбата на чл.169 от ЗУТ и между тях е и изискването за
изграждане на мълниезащитна уредба по правилата уредени в НАРЕДБА № 8 от 28.12.2004 г. за **та на
сгради, външни съоръжения и открити пространства, действала към релевантния
период. В тази връзка са приети по делото протокол №*****. и сертификат за
контрол №*****. и двата съставени от „***“ ООД, както и прилежащите към тях протоколи
№№ ***** и 142 всичките от **** г., от които е видно, че орган за контрол от
вида „С“, съгласно БДС EN
ISO/IEC **** – „****“ ООД е извършил проверка за контрол на
съпротивление на мълниезащитни заземителни уредби при който не са отрити
недостатъци и е издаден съответния сертификат №***.
Горните
изводи, основани на посочените писмени доказателства, които не са оспорени от
страните, се потвърждават и от заключението на в.л. Д.. Последният, в
обясненията си дадени в съдебно заседание, пояснява, че проекта за изграждане
на мълниезащитна уредба е част от общия проект „Електро“ съгласно изискванията
на ЗУТ, следователно и част от одобрените строителни книжа и документи за
процесната сграда. След извършването на строителството при приемането на
строежа и издаването на акт обр.16, пак съобразно изискванията на ЗУТ, се
представят и документи установяващи наличието и извършен контрол за качество и
съответствие на ** уредба, което в случая е спазено. Вещото лице не се е запознало
с проекта за строителство на процесната сграда, обаче е посетило същата, но след
основен ремонт и е установило на място, че има изградена, но нова такава уредба
от **** г. Именно поради това вещото лице не може да даде категорично
заключение дали преди ремонта е имало изградена такава.
Съобразно изложеното до тук
относно изпълнението на строителството на процесната сграда в съответствие с
всички законови изисквания, вкл. и с тези по НАРЕДБА № 8 от 28.12.2004 г., отменена от последвалата НАРЕДБА
№4/22.12.2010г. следва извод, че сградата е била обезопасена срещу мълнии към
момента на приемането й от надзорните органи през *****г., както и към ***г. В
този смисъл са и обясненията дадени по реда на чл.176 от ГПК от ответника С. Ш.
Този
извод не се разколебава от събраните гласни доказателства - показанията на
двамата свидетели К. Д. – В. и К. А.и двамата без родство със страните в
процеса, в частта им относно липсата или наличието на мълниезащитна инсталация.
Съдът на първо място съобрази, че показанията в тази им част са неточни защото,
както и двамата признават, не са компетентни за да кажат дали е имало **
процесната сграда или не, като могат да изразят само визуалните си възприятия. От
друга страна показанията на тези свидетели в тази им част са и противоречиви.
Така св.А. твърди, че последният път, когато е бил в сградата при монтажа на
доставените от ***** на ищеца ел.уреди и др. довършителни работи по
ел.инсталацията бил видял „прът“ – гръмоотвод на покрива. Тъкмо обратното
твърди св. В., която категорично твърди, че не е виждала гръмоотвод на покрива.
Пак
от писмените доказателства се установява, че ответното дружество Д. ООД е
извършило само част от строежа на процесната сграда – СМР по изграждането на
основите, което е видно от Протокол от ** г. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж и Констативен акт от
**** г. за установяване съответствието на строежа с издадените строителни
книжа. В последствие строителството на процесната сграда е извършено по
стопански начин от ответника С. Ш., което се установява от акт обр.** за
приемане на конструкцията.
Няма
спор между страните в процеса, че С. Ш. е инвеститор и възложител на строежа на
процесната сграда, което се установява от писмените доказателства, а и от
обясненията му дадени по реда на чл.176 от ГПК, като целта му е била да построи
жилищна сграда за него. Пак от същите обяснения се установява, че
строителството е осъществено от ответника С. Ш. по стопански начин от него
самия, както и от трети лица – строители специалисти по отделните видове
строителни дейности, на които същият е възлагал да ги извършат. Твърди се, че
изпълнението на ** инсталация е изградена от В.И. от с.Л., което обстоятелство между
впрочем е посочено и в заявлението за контрол на качеството й адресирано до ****
Относно
размера на претенциите съдът приема установеното в производството по ч.гр.д.№ **
г. по описа на ***, образувано по реда на чл.207 от ГПК и кредитира изцяло
заключението на вещото лице Б. Г., което е компетентно изготвено. Така от същите
се установява, че стойността на констатираните щети и паричната сума с оглед
отстраняването им и заплащането на труда и материалите, необходими за възстановяването
им към месец ноември ***г. е 19 661 лева. Към месец октомври **г. е
извършен основен ремонт на част от покривната конструкция с частична подмяна на
конструктивни елементи и основни части на стойност 7 787 лева.
Стойността
на установените увредени движими вещи не е установена.
Относно
претърпените от ищеца ***** съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите К.
Д. – В. и Н. Л., които установяват, че по време и непосредствено след пожара
ищеца е бил ******. Последвал е дълъг период, през който ****************************
При
така установеното по делото от фактическа страна, съдът от правна страна приема
следното:
Анализа
на твърдените от ищеца обстоятелства в исковата молба и заявения петитум води
до извод, че правното основание на предявените
обективно и субективно съединените искове е чл.163 ал.3 във връзка с
ал.1 от ЗУТ, чл.49 от ЗЗД по отношение на ответното дружество и чл.45 от ЗЗД по
отношение на ответника Ш..
Активно
легитимирано да предяви иск по чл.163 ал.3 от ЗУТ е лицето, което търпи вреди
от действия и бездействия на строителя при изпълнение на СМР в нарушение на
техническите или технологичните правила и норми или от влагането на
некачествени или неподходящи материали при осъществяването им. В конкретният
случай това безспорно е ищецът, който е собственик на процесната сграда и който
в резултат на пожар възникнал в същата след поразяването й от мълния е
претърпял имуществени вреди, предмет на иска.
Пасивно
легитимиран ответник по този иск е лицето, което има качеството на строител по
смисъла на чл.163 ал.1 от ЗУТ, какъвто може да бъде освен лицето, на което с
писмен договор е възложено изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа, така и самият инвеститор на обекта, ако съвместява това
качество, а също и подизпълнителят, комуто строителят е възложил извършването
на отделни видове строителни и монтажни работи или на части (етапи) от строежа.
Следва обаче да се съобрази, че в случай, че изпълнението на отделни видове
работи или на обособен етап от строителството е възложено на различни
изпълнители, границите на отговорността на всеки от тях, включително и по
отношение на последващи приобретатели, е очертана от конкретните задължения,
които са им възложени с договора за тяхното изпълнение, който определя и кръга
от конкретните действия или бездействия, от които тя произтича. Така строителят
отговаря за отстраняване на скритите недостатъци, проявили се след приемането
на обектите, включително и на отделните видове работи по тях, в рамките на
гаранционните срокове, които не могат да бъдат по-кратки от минималните срокове
визирани в чл.20 ал.4 от Наредба №2 /31.07.2003 г. , като установените в чл.163
ал.2 от ЗУТ обстоятелства определят обема на неговата отговорност по чл.163
ал.3 от ЗУТ.
Съобразно
изложеното и предвид установеното в процеса от фактическа страна се налага
извод, че ответното Д. ООД, макар и да има качеството на строител, не е пасивно
легитимирано да отговаря по иска, тъй като същото не е осъществило изцяло
строителството на процесната сграда, а е изпълнило единствено възложените му строителните
и монтажните работи по фундаментите на строежа (Констативен акт от ***** г. –
л.17). Следователно, процесният недостатък – липса на изградена ** на сградата,
не е дейност възложена за изпълнение от този ответник и поради това предявеният
срещу него иск се явява неоснователен само на това основание.
Не е
пасивно легитимиран да отговора по иска и вторият ответник С. Ш., който се
твърди да е строител на процесната сграда, като не съществува пречка строителят
да бъде едновременно и възложител ( 163а ал.5 от ЗУТ). Съдебната практика е
категорична, че качеството „строител“ подлежи на установяване с всички
доказателствени средства, вкл. и съдържащите се констатации в актовете на
държавно приемане, както и други писмени и гласни доказателства (в този смисъл
решение № 579/12.01.2011 г. по гр.д.№ 1932/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. ). Така
в Акт обр.14 съставен за приемане на конструкцията е видно, че възложител и
строител – по стопански начин е С. Ш.. Последното обстоятелство се признава от
ответника и по реда на чл.176 от ГПК, а и се подкрепя от гласните доказателства.
В този смисъл съдът приема, че е установено по категоричен начин качеството
„строител“ на ответника.
Не
се събраха обаче безспорни доказателства, че към момента на сключване на
договора за замяна на ******. процесната сграда е предадена без в същата да има
изградена мълниезащитна инсталация т.е. с недостатък. Ето защо съдът приема за
недоказано обстоятелството, че причинените на ищеца щети вследствие на
възникналия пожар в процесната сграда поради поразяването й от мълния, да е в
резултат на виновни действия или бездействия на ответника С. Ш. и затова предявеният и срещу този ответник иск по
чл.163 ал.3 от ЗУТ се явява неоснователен.
Съобразно
изложеното до тук, както и установеното по делото от фактическа страна се
налага извод и че предявените искове по чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД са
неоснователни. Ищецът претендира да има вземане за обезщетение за вредите от
деликт от ответното дружество, което по реда на чл.49 от ЗЗД отговаря
за виновните и противоправни действия и бездействия на служителите си, станали
причина за настъпване на увредата – неизграждане на мълниезащитна инсталация на
процесната сграда. Както бе посочено по – горе в мотивите на настоящето
решение, в процеса не се доказа ответното Д. ООД, в качеството му на строител,
да е осъществило изцяло строителството на процесната сграда, в това число
изглаждането на ** на сградата. Съдът приема от фактическа страна, че
дружеството е изпълнило единствено възложените му строителните и монтажните
работи по фундаментите на строежа. В този смисъл отговорността на Д. ООД за
претърпените от ищеца вреди не следва да бъде ангажирана. Недоказан остана и факта, че ответника С. Ш.
е предал, в изпълнение на договора за замяна на ****та на ищеца процесната
сграда, без в нея да има изградена ** и в резултат на това са причинени на
ищеца твърдените неимуществени вреди вследствие на възникналия пожар в същата.
Ето защо съдът приема, че не е налице осъществен на фактическия състав на чл.45
от ЗЗД и затова и този иска като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Ответниците не претендират разноски и с оглед изхода
на спора такива не им се присъждат.
Воден от изложеното
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.-З. Е. Г.,
ЕГН ***, лично и със съгласието на неговият баща Е.И. Г.-К., ЕГН *** и двамата от гр.С., ж.к.“К.
П. *** част“ **, вх.***, ет.**, ап.**
против С. К. Ш., ЕГН ***** от с.В., обл.П., ул. „***“ №*** и „Д.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.„И. В.“ №**, ап.**, представлявано от управителя
на дружеството С. Ш. иск по чл.163 ал.3
във връзка с ал.1 от ЗУТ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди общо в размер на 33 451 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и искове по чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД
за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на
10 000 лева, ведно със законната лихва от дата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, настъпили в резултат на възникнал пожар на
28.07.2018г. в собствената му къща, находяща се в с.В., обл.П., вследствие на
паднала върху нея мълния, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: /П/