№ 1376
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110212459 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 състав, в открито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П.Д.
при секретаря Д.Стефанова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 12459 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-101 от 05.08.2021 г., издадено от председателя
на Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР), с което на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 353 лева, представляваща
0,0055 на сто от годишния му оборот за 2020г., за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл.
второ от ЗЕ.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като АУАН,
въз основа на който е съставен не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от
ЗАНН. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП- липса
на посочване правилно датата на нарушението, неправилно описание същото и на правната
квалификация на нарушението и неправилно – поради несъответствие с действителното
фактическо положение, с оглед на което се иска неговата отмяна. Изложени са доводи за
маловажен случай на адм.нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от юрк. Ч. Д.,
който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – редовно призован, се представлява от юрк. В.
Василева, която намира, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и
моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на жалбоподателя, ако
наказателното постановление бъде отменено.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
На 25.03.2021 г. жалбоподателят „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, в качеството му на
кредитополучател, сключил с „Българска банка за развитие“АД и Международна
инвестиционна банка Договор № 1070/25.03.2021г. за финансово обезпечение с
предоставяне на залог. Страните се споразумели в член 2, ал. 1 от същия, че
кредитополучателят се задължава да учреди, респ. учредява в полза на кредиторите,
действащи чрез Агента по обезпечението, залог върху финансовото обезпечение с цел
обезпечеване на финансовите задължения към кредиторите по договора за кредит. Съгласно
чл. 2, ал. 3 от договора за финансово обезпечение с предоставяне на залог, дружеството се
съгласявало Агентът по обезпечението да блокира всяка постъпила сума по сметката в
размер, равен на 20 % от стойността на усвоената и непогасена главница по кредита в
щатски долари.
Със Заповед № З-Е-64/05.04.2021 г. председателят на КЕВР наредил извършването на
проверка по документи на жалбоподателя. Част от сформираната работна група бил
свидетелят П.К.. В хода на проверката на 27.05.2021 г. жалбоподателят представил на КЕВР
горепосочения договор. На 25.06.2021 г. бил съставен Констативен протокол № Г-03 на
основание чл. 80 от ЗЕ за извършената проверка, с който били констатирани 21 броя
нарушения.
Въз основа на протокола, на 22.07.2021 г. св. П.К. съставил АУАН № Г-КРС-19 за
нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ. В акта отразил, че жалбоподателят е
поел по сключения Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог задължение
за учредяване на залог в/у парична сума, в резултат на което дружеството не може да се
разпорежда с тази сума до пълното издължаване по Договор № 1070/25.03.2021г. и това
обуславя необходимостта от преценка дали сключването на договора води или може да
доведе до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на
енергийното предприятие. Договор № 1070/25.03.2021г. бил сключен от „Булгартранс
газ“ЕАД без предварително да е получил разрешение от КЕВР. Жалбоподателят се запознал
на място със съдържанието на акта и в законоустановения срок подал възражения. Въз
основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел П.К. – актосъставител, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – покана от
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД за представяне на оферта, копие от интернет публикация,
констативен протокол № Г-03 от 25.06.2021 г.; Договор № 1070/25.03.2021г. ; покана за
съставяне на АУАН от 19.07.2021 г.; Индивидуален финансов отчет за 2020 г. на
дружеството-жалбоподател; Заповед № З-Е-64/05.04.2021 г. на председателя на КЕВР,
Заповед № 3-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на КЕВР, Решение № БП-14/13.08.2020 г.
на КЕВР, Решение № БП-16/02.10.2020 г. на КЕВР, Решение № Д-1/21.12.2018 г. на КЕВР;
Пълномощни и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Пл. К., тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви. От тях се установяват подробности по
отношение на извършената проверка на дружеството-жалбоподател и констатирането на
процесното нарушение. Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на
гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост.
Допълнителен анализ не се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз
основа на безпротиворечиви и еднопосочни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от
2
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 78, ал. 1 и чл. 225, ал.
2 от ЗЕ и видно от представената Заповед № 3-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на
КЕВР. Спазен е срокът за образуване на административнонаказателното производство по
смисъла на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. (съгл. материалите по делото контролният орган е узнал за
сключения Договор № 1070 на 27.05.2021 г., когато жалбоподателят му е изпратил
договора).
Настоящият състав намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и отпадане на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Съгласно посоченото в НП, жалбоподателят като е сключил договор за финансово
обезпечение с предоставяне на залог без за това предварително да е получил разрешение от
КЕВР, е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ. Същата гласи, че
КЕВР разрешава извършването на сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване
сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие.
Прочитът на цитираната правна норма сочи, че същата оправомощава КЕВР да разрешава
конкретен вид сделки, но не съдържа каквото и да е задължение за енергийни предприятия,
каквото е жалбоподателят. Задължението за такова предприятие е закрепено в чл. 92, ал. 2
вр. ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката,
издадена от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, където е
посочено, че предприятието следва да подаде писмено заявление до КЕВР, за да получи
разрешение за извършването на определени сделки. Квалифицирайки стореното от
жалбоподателя като нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ, вместо на чл. 92,
ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката,
актосъставителят и административнонаказващият орган са съставили АУАН и НП,
съдържанието на които не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото решение,
съдът ще отбележи, че дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
21, ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ, то отново не е било спазено правилото, закрепено в чл.
42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената от ЗЕ норма визира две
отделни деяния – сключване на сделки, които водят до нарушаване сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие и сключване на
сделки, които могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие. Като не е посочил коя от хипотезите законово
определени като сделки, които е сключил жалбоподателят (такава, която води до
нарушаване или такава, която може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването в
следствие задлъжнялост на енергийното предприятие), административнонаказващият орган
е изложил неясна и непълна фактическа обстановка и е нарушил правото му на защита, тъй
като същият не може да разбере в какво точно е обвинен, за да организира защитата си,
което винаги е основание за отмяна на наказателното постановление.
В допълнение на гореизложеното следва да бъде отбелязано, че съгласно приложената
санкционна норма – чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЕ, на нарушителя следва да се наложи
имуществена санкция в размер до 10 на сто от годишния му оборот.
Административнонаказващият орган е определил санкция в размер на 0,0055 на сто от
годишния оборот на дружеството за 2020 г., като се е позовал на характера и тежестта на
нарушението, ефекта по чл. 12 от ЗАНН и имущественото състояние на задълженото лице.
Определянето на размера на административното наказание не е самоцелна дейност, а
изисква ясна и точна обосновка, каквато, обаче, е изложена изключително лаконично в
процесното НП, което прави невъзможна проверката от страна на съда за обстоятелствата,
които са накарали административнонаказващия орган да наложи такова по размер
наказание.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон водят до извод за
3
основателност на подадената жалба и обуславят отмяната на атакуваното наказателно
постановление, без да се обсъжда въпросът дали нарушителят е извършил процесното
нарушение.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение, но жалбоподателят има право и юрк. Д. своевременно претендира такова. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че въззиваемата
страната следва да заплати на жалбоподателя сумата от 120 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-101 от 05.08.2021 г., издадено от
председателя на Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР), с което на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 353
лева, представляваща 0,0055 на сто от годишния му оборот за 2020г., за нарушение на чл. 21,
ал. 1, т. 23, предл. второ от ЗЕ.
ОСЪЖДА Комисията за водно и енергийно регулиране да заплати на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за водно и енергийно регулиране за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4