Р Е Ш Е Н И Е
№_122_/ 28.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Женя Григорова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 799 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
„Булгарлизинг Бургас“ АД е предявил против община Хасково и Държавата иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищецът „Булгарлизинг Бургас“ АД владее повече от
10 години следните
два имота: имот с идентификатор № 77195.29.38 по кадастралната карта на гр.
Хасково с площ от 1000 кв. м. и имот с идентификатор № 77195.29.37 по
кадастралната карта на гр. Хасково с площ от 4 174 кв. м. Във връзка с
предприети действия за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост
върху двата имота на 13.03.2018 г. ищецът подал заявление до община Хасково за
липса или наличие на акт за частна общинска собственост, след което община
Хасково е съставил акт за частна общинска собственост за всеки един от тях. Също
в изпълнение на процедурата по издаване на констативен нотариален акт „Булгарлизинг
Бургас“ АД подал заявление и до областния управител на Хасково за липса или
наличие на акт за държавна собственост, в отговор на което областният управител
издал удостоверение, че за имотите не са съставени актове за държавна
собственост, но същите са държавна собственост на Министерство на земеделието,
храните и горите. „Булгарлизинг Бургас“ АД е придобил фактическата власт и
владее двата недвижими имота въз основа на НА от 20.12.1999 г., т. Х, д. №
72109/1999 г., с което е закупил от „Булгарлизинг“ АД следните недвижими имоти:
1/ Склад - готова продукция, метална сглобяема конструкция с площ от 422 кв. м.;
2/ Склад за суровини, метална сглобяема конструкция с площ от 432 кв. м.; 3/ Консервен
цех - монолитна конструкция с площ от 715 кв.м.; 4/ Административна сграда на
два етажа, застроена на площ 206 кв. м., построени с отстъпено право на строеж
върху имот с пл. номер 16 по кадастралния план на „Южна индустриална зона“ по
плана на гр. Хасково с площ от 5037 кв. м. С НА № 125, т. I, д.
№ 387/1993 г. Окръжен кооперативен съюз - гр. Хасково е признат за собственик
на: 1/ Склад - готова продукция, метална сглобяема конструкция с площ от 422
кв. м.; 2/ Склад за суровини, метална сглобяема конструкция с площ от 432 кв. м.;
3/ Консервен цех - монолитна конструкция с площ от 715 кв. м.; 4/ Административна
сграда на два етажа, застроена на площ 206 кв.м., които сгради са застроени в
имот пл. номер 7023 в квартал „Южна индустриална зона“ по плана на гр. Хасково,
придобити с отстъпено безвъзмездно право на строеж върху държавна земя от Държавен
пасищен фонд от 7. 2 дка в местността „Лагера“, Хасковско землище, на основание
Заповед № 1 - 4965 от 12.09.1965 г. на Министерство на селскостопанското
производство, Протокол - опис от 13.09.1967 г. за предаване на земята, Протокол
№ 8 от 23.07.1965 г. на ИК на ГНС - Хасково.
С НА № 77, т. IV, н. д. № 115/1999 г. от 26.05.1999 г. Районен
кооперативен съюз - Хасково продал на „Булгарлизинг“ АД: 1/ Склад - готова
продукция, метална сглобяема конструкция с площ от 422 кв. м.; 2/ Склад за
суровини, метална сглобяема конструкция с площ от 432 кв.м.; 3/ Консервен цех -
монолитна конструкция с площ от 715 кв. м.; 4/ Административна сграда на два
етажа, застроена на площ 206 кв. м., построени с отстъпено право на строеж върху
имот с пл. номер 16 по кадастралния план на „Южна индустриална зона“ по плана
на гр. Хасково с площ от 5037 кв. м. От придобиване на имотите на 20.12.1999 г
ищцовото дружество осъществява явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато
владение върху претендираните имоти и счита, че ги е придобил по давност. Със Заповед № КД – 14 – 26 - 246/ 29.11.2007 г. на началника
на СГКК - Хасково имот с идентификатор № 77195.29.20 е разделен на два отделни
самостоятелни имота: имот с идентификатор №
77195.29.38 с площ от 1 000 кв.м. и имот с идентификатор № 77195.29.37 с
площ от 4 174 кв. м. В исковата молба се излагат твърдения, че държавата не е
собственик на терените, доколкото за двата имота не са съставени актове за
държавна собственост. Отделно от това с Протокол – опис от 13.09.1967 г,
съставен въз основа на Заповед № I - 4965 от 12.09.1965 г., пасище от 7. 2 дка в
местността „Лагера“ е предадено за ползване на Окръжен кооперативен съюз - Хасково.
Незаконосъобразно имотите са актувани като частна общинска собственост на
основание § 42 от Преходните заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на закона за общинската собственост, тъй като имотът не е държавна
собственост, а освен това по отношение на терена към момента на влизане в сила
на закона липсва подробен устройствен план, който да отрежда имота за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на Община Хасково.
Видно от издадената от община Хасково Комбинирана скица за проектиране №
523/14.03.2018 г., УПИ XVII, в който попадат процесните имоти, е отреден за
друг вид производствен, складов обект. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се признае по отношение на ответниците, че не са
собственици на процесните имоти.
Ответникът община Хасково изразява становище
за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, изразява становище за
неоснователност на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът „Булгарлизинг Бургас“ АД иска да установи,
че ответниците община Хасково и Държавата не са собственици на следните имоти: имот с идентификатор
№ 77195.29.38 по кадастралната карта на гр. Хасково с площ от 1000 кв. м. и
имот с идентификатор № 77195.29.37 по кадастралната карта на гр. Хасково с площ
от 4 174 кв. м.
По делото няма спор за факти. Ответниците не
оспорват описаната в исковата молба фактическа обстановка, а именно, че с НА №
125, том. 1, д. № 387/1993 г. Окръжен кооперативен съюз - Хасково е признат за
собственик на следните обекти: 1/ Склад - готова продукция, метална сглобяема
конструкция с площ от 422 кв. м.; 2/ Склад за суровини, метална сглобяема
конструкция с площ от 432 кв. м.; 3/ Консервен цех - монолитна конструкция с
площ от 715 кв. м.; 4/ Административна сграда на два етажа, застроена на площ
206 кв.м., които сгради са застроени в имот пл. номер 7023 в квартал „Южна
индустриална зона“ по плана на гр. Хасково, придобити с отстъпено безвъзмездно
право на строеж върху държавна земя от Държавен пасищен фонд от 7. 2 дка в
местността „Лагера“, Хасковско землище, на основание Заповед № 1 - 4965 от 12.09.1965
г. на Министерство на селскостопанското производство, Протокол - опис от 13.09.1967 г. за предаване на земята, Протокол
№ 8 от 23.07.1965 г. на ИК на ГНС град Хасково.
С НА № 77, т. IV, н. д. № 115/1999 г. от
26.05.1999 г. Районен кооперативен съюз - Хасково е продал на „Булгарлизинг“ АД
описаните по – горе обекти, находящи се в имот с пл. номер 16 по кадастралния
план на „Южна индустриална зона“ по плана на гр. Хасково с площ от 5037 кв. м.
С НА от 20.12.1999 г., т. Х, д. № 72109/1999
г. ищецът „Булгарлизинг Бургас“ АД е закупил от „Булгарлизинг“ АД построените в
имот с пл. номер 16 по кадастралния план на „Южна индустриална зона“ по плана
на гр. Хасково с площ от 5037 кв. м. обекти.
Със Заповед
№ КД – 14 – 26 - 246/ 29.11.2007 г. на началника на СГКК - Хасково имот
с идентификатор № 77195.29.20 е разделен на два отделни самостоятелни имота:
имот с идентификатор № 77195.29.38 с
площ от 1 000 кв.м. и имот с идентификатор № 77195.29.37 с площ от 4 174 кв. м.
Основният спор по делото е за правният статут
на процесните имоти – дали към датата на прехвърляне на собствеността с НА №
15, т. Х, д. № 72109/1999 г. от 20.12.199 г. са запазили държавния си статут
или са били частна собственост. По делото не е спорно, че към 1965 г.
процесните имоти, които към този момент са представлявали част от пасище от 7.
2 дка в м. „Лагера“, са били държавна собственост, което се установява от
представената по делото Заповед № I – 4965/
12.11.1965 г. на министъра на селскостопанското производство, с която въпросното
пасище се изключва от Държавния пасищен фонд и се предава на ДТП „Живснаб“ –
Хасково за построяване на инкубаторна станция. Самото изпълнение на заповедта е
извършено с Протокол – опис от 13.09.1967 г., с което на Окръжен кооперативен
съюз – Хасково е предадено пасище в землището на гр. Хасково от 7.2 дка за
построяване на инкубаторна станция. Спорът между страните е дали с цитираната
заповед държавата е прехвърлила на ОКС – Хасково собствеността върху посоченото
в него пасище от 7. 2 дка или е предала само ползването му. В тази
връзка следва да се разгледа правния режим на разпореждането с държавни имоти,
действал към датата на издаване на Заповед № I – 4965/
12.11.1965 г. Съгласно чл. 21 ЗС в редакцията му от Изв., бр. 92 от 1951 г. за управлението, стопанисването
и разпореждането с държавните имоти, включително тези на жилищния фонд, се издава правилник, одобрен
от Министерския съвет. Това е Правилника за държавните имоти (обн. Изв., бр. 59
от 15.07.1952 г., отм. ДВ бр. 79 от 14.10.1975 г., в сила от 01.11.1975 г.),
който урежда управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането
с тях, а по отношение на имотите, включени в държавния поземлен и държавния
горски фонд, се прилага доколкото няма други специални разпоредби. Според чл.
29 от правилника държавни имоти, съставляващи негодни или излишни основни средства
на държавните предприятия и учреждения, могат да се продават с разрешение на
Министерския съвет, взето по доклад на съответния министър, а за имоти,
предоставени на народните съвети на депутатите на трудещите се и на
предприятията от местно значение - по доклад на председателя на изпълнителния
комитет на окръжния народен съвет. Министърът, съответно председателят на изпълнителния
комитет на окръжния народен съвет, ако намери, че искането е основателно,
представя доклад на Министерския съвет за разрешаване на продажбата или
отстъпване на ползуването (чл. 31), като книжата по прехвърляне собствеността
на продадените държавни имоти се подписват от председателя на изпълкома на
съответния народен съвет на депутатите на трудещите се или от ръководителя на
учреждението и предприятието
(чл. 32). По настоящето дело липсват
доказателства посочената процедура да е спазена по отношение описания в Заповед № I – 4965/
12.11.1965 г. имот от 7. 2 дка, поради което съдът намира, че собственоста
върху него не е прехвърлена на Окръжен кооперативен съюз – Хасково, чийто
правоприемник е Районен кооперативен съюз – Хасково. С цитираната заповед
въпросното пасище от 7. 2 дка само е изключено от Държавния пасищен фонд,
предаването на което е извършено с представения по делото Протокол – опис от
13.09.1967 г. Посочените документи сочат, че в случая е осъществена процедурата
по чл. 20 от правилника за предаване на държавните имоти, но не и за тяхната
продажба. Имотът е останал държавна собственост и по силата на чл. 86 ЗС в редакциите си до ДВ бр. 33/
Доводите на ищеца, че имотът е загубил
държавния си характер поради липсата на акт за държавна собственост, са
неоснователни, тъй като предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗДС, според която актът
за държавна собственост няма правопораждащо действие, съставянето на такъв е
без значение за възникването, запазването или погасяването на правото на държавна
собственост.
Процесните имоти като част от въпросното
пасище от 7. 2 дка са останали държавна собственост и не са преминали в
собственост на община Хасково нито по силата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, тъй като
според предвижданията на действащия към датата на влизането в сила на този
закон подробен градоустройствен план на гр. Хасково не са отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, нито
по силата на §7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като предвид характера на
построените в тях сгради (за производство) имотите не представляват обекти на
общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване.
По изложените съображения съдът намира, че
процесните имоти са държавна собственост, ищецът не би могъл да ги придобие по
давност, поради което предявения против
Държавата отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на община Хасково предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
Всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от
предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява конкретно,
въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. В
настоящия случай с оглед данните по делото, че процесните имоти са държавна
собственост и община Хасково няма никакви права върху тях, за ищеца липсва
правен интерес да установи, че общината не е техен собственик, тъй като уважаването
на иска с отричане на собственическите права на общината със сила на пресъдено
нещо няма да доведе до признаването на самостоятелни субективни права на ищеца.
Искът по отношение на община Хасково е недопустим поради липса на правен
интерес, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по
отношение на него да се прекрати.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Булгарлизинг Бургас“ АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Братя Миладинови“ бл. 38/ 39 против Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на следните недвижими имоти: 1) имот с идентификатор № 77195.29.38 по
кадастралната карта на гр. Хасково с
площ от 1000 кв. м.; 2) имот с идентификатор № 77195.29.37 по кадастралната
карта на гр. Хасково с площ от 4 174 кв. м.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Булгарлизинг
Бургас“ АД против община Хасково
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на следните недвижими имоти: 1) имот с идентификатор № 77195.29.38 по
кадастралната карта на гр. Хасково с площ
от 1000 кв. м.; 2) имот с идентификатор № 77195.29.37 по кадастралната карта на
гр. Хасково с площ от 4 174 кв. м. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: