№ 194
гр. ***, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100833 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Марсил - 98” ЕООД, ЕИК
********* против ЗП Я.А.Я., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по договор за търговска продажба „Марсил - 98“ ЕООД
е продало на ЗП Я.А.Я. следните стоки: имаспро - 20 литра; медакс топ - 20 литра; медакс
топ - 15 литра; корида - 0,25 кг..; стратос ултра - 25 литра и пулсар плюс - 10 литра. За тази
сделка е издадена от ищеца фактура № 116/28.04.2017 г. с получател ЗП Я.А.Я., на обща
стойност 3813.00 лв. с ДДС.
От ищеца – продавач били издадени към тази фактура с № 116/28.04.2017 г. две
кредитни известия - кредитно известие № 128/12.05.2017 г. за сумата от 671.40 лв. и
кредитно известие № 145/30.05.2017 г. за сумата от 588.00 лв. След издаване на тези две
кредитни известия, с които била намалена сумата по фактурата, дължимата сума по фактура
№ 116/28.04.2017 г. била в размер на 2553.60 лв. с ДДС.
Твърди се, че стоката по тази фактура е предадена от ищеца на ответника на 28.04.2017
г., но сумата от 2553.60 лв. не била платена и към днешна дата от ответника на ищеца.
На следващо място се твърди, че по договор за търговска продажба, „Марсил - 98“
ЕООД е продало на ЗП Я.А.Я. следните стоки: секатор ОД+солигор 425 ЕК - 1 брой; пулсар
плюс - 20 литра; мерлин флекс 480 СК - 2 литра; лаудис ОД - 10 литра; пума супер 7,5 ЕВ -
10 литра. За тази сделка била издадена от ищеца фактура № 92/31.03.2017 г. с получател ЗП
Я.А.Я., на обща стойност 4333.20 лева.
От ищеца – продавач било издадено към фактура № 92/31.03.2017 г. едно кредитно
известие № 144/30.05.2017 г. за сумата от 1176.00 лв.
Твърди се, че стоката по тази фактура е предадена от ищеца на ответника на 31.03.2017
г., който е платил частично по тази фактура сумата от 1000 лв. на 21.11.2019 г. Остатъчният
дълг по фактура № 92/31.03.2017 г. бил в размер на 2157.20 лева, но към днешна дата тази
1
сума не била платена от ответника на ищеца.
На основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, паричните задължения по процесните две фактури е
трябвало да бъдат платени в 14-дневен срок от получаване на фактурите, съответно - до
14.04.2017 г. и до 12.05.2017 г. След тези дати ответникът бил в забава.
Ответникът дължал на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за забавеното
изпълнение на горепосочените парични задължения, както следва:
а) законна лихва в размер на 778.14 лв. върху главница от 2553.60 лв. по фактура №
116/28.04.2017 г. за периода от 13.05.2018 г. до 13.05.2021 г.;
б) законна лихва в размер на 488.49 лв. върху сумата от 3157.20 лв. по фактура №
92/31.03.2017 г. за периода от 13.05.2018 г. до 20.11.2019 г.
в) законна лихва в размер на 323.58 лв. върху сумата от 2157.20 лв. по фактура №
92/31.03.2017 г. за периода 21.11.2019 г. до 13.05.2021 г.
Общата дължима сума на мораторните лихви в размер на законната лихва,
претендирани от ищеца, били в размер на 1590.21 лв., която не била платена от ответника на
ищеца към днешна дата.
Посочва се, че РС - *** е издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал
в срок възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК от името на “Марсил -
98” ЕООД се предявяват настоящите искове относно горепосочените вземания на ищеца
срещу ЗП Я.А.Я..
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
1. сумата от 2553.60 лв., представляваща главен дълг по фактура № 116/28.04.2017 г.,
издадена от „Марсил - 98“ ЕООД с получател ЗП Я.А.Я., ведно със законната лихва от
13.05.2021 г. до датата на пълното плащане на тази сума;
2. сумата от 2157.20 лв., представляваща остатъчен главен дълг по фактура №
92/31.03.2017 г., издадена от „Марсил - 98“ ЕООД с получател ЗП Я.А.Я., ведно със
законната лихва от 13.05.2021 г. до датата на пълното плащане на тази сума.
3. сумата от 1590.21 лв., сбор от:
1. сумата от 778.14 лв., представляваща законната лихва върху главница от 2553.60
лв. по фактура № 116/28.04.2017 г. за периода 13.05.2018 г. до 13.05.2021 г.;
2. сумата от 488.49 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 3157.20
лв. по фактура № 92/31.03.2017 г. за периода 13.05.2018 г. до 20.11.2019 г. и
3. сумата от 323.58 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 2157.20
лв. по фактура № 92/31.03.2017 г. за периода 21.11.2019 г. до 13.05.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед № 418/08.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 544/2021 г. по описа на РС - ***. Претендират се
направените разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в които
заявява, че не оспорва задължението си по предявените искове. Заявява също, че признава
същите, както и желанието си да бъде сключено между страните споразумение за погасяване
на дължимите суми. Не претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, редовно
упълномощен с изрично пълномощно с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, признава исковете по
основание и размер, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Предвид направеното признание,
ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съда да се произнесе с решение при
признание на исковете, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира следното:
Видно от приложеното ч. г. д. № 544/201 г. на РС - ***, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към исковата
молба.
С оглед признанието на исковете и становището на страните в тази връзка, по делото
не са събирани допълнителни доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на
страните е прекратено съдебното дирене.
Направеното признание на исковете по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенциите, защото ги счита за
основателни и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на
насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237,
ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда, като изявлението за това е направено от изрично
упълномощен процесуален представител с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, включително и с
правото да признава исканията на противната страна, признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки ги на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове
да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват
съответните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК /л.31/ и доказателства за сторени такива в размер на
126.02 лева – платена държавна такса и 1365.60 с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение. От ответната страна е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК. Видно от представената от ищеца фактура № ********** от 07.07.2021 г., в нея е
посочено изрично каква част от направените от него разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение се отнасят до защитата срещу отделните искове. Минималният
размер на всеки един от предявените в условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, е както следва:
408.75 лева, 381.00 лева и 341.31 лева. Заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за
всеки от тези искове, според фактурата са в следните размери: 412.00 лева, 384.00 лева и
342.00 лева без ДДС, или общо 1138 лева без ДДС, а с ДДС – 1365.60 лева. Следователно в
случая не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ето защо за
исковия процес, ответникът ще бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 1491.62
лева.
Съгласно т. 12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
3
изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта относно разноските,
отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в общ размер на 810.23 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗП Я.А.Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, област ***, ул. „***” № 16 ДЪЛЖИ на „Марсил - 98” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Северна” № 16, вх. 1,
ет. 2, ап. 5, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 2553.60 лв., представляваща главен дълг по
фактура № 116/28.04.2017 г., издадена от „Марсил - 98“ ЕООД с получател ЗП Я.А.Я., ведно
със законната лихва от 13.05.2021 г. до датата на пълното плащане на тази сума; 2157.20 лв.,
представляваща остатъчен главен дълг по фактура № 92/31.03.2017 г., издадена от „Марсил -
98“ ЕООД с получател ЗП Я.А.Я., ведно със законната лихва от 13.05.2021 г. до датата на
пълното плащане на тази сума; 778.14 лв., представляваща законната лихва върху главница
от 2553.60 лв. по фактура № 116/28.04.2017 г. за периода 13.05.2018 г. до 13.05.2021 г.;
488.49 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 3157.20 лв. по фактура №
92/31.03.2017 г. за периода 13.05.2018 г. до 20.11.2019 г. и 323.58 лв., представляваща
законната лихва върху сумата от 2157.20 лв. по фактура № 92/31.03.2017 г. за периода
21.11.2019 г. до 13.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 418/08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 544/2021 г. на РС – ***.
ОСЪЖДА ЗП Я.А.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, област ***, ул. „***” № 16,
да заплати на „Марсил - 98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. „Северна” № 16, вх. 1, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
общо 810.23 лева /осемстотин и десет лева и двадесет и три стотинки/ – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 544/2021 г. на РС - *** и сумата от 1491.62 лева
/хиляда четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ – разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС - Варна.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4