Номер /18.02.2020 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на дванадесети
декемри през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
секретар: Анна Димитрова
прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 3217 по описа на съда за 2019
година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна,
представлявано от директора, против Решение №92/30.09.2019г по НАХД №187/2019г
по описа на РС - Провадия, І с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП
№ 3484-9/30.05.2019г и наложената на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД
имуществена санкция в размер на 1000лв. на осн.чл.200 ал.1 т.6 вр.§1 т.48 от
Закона за водите.
Релевирано е основанието
по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно
приложение на материалния закон, като се оспорва извода на въззивния съд за
квалификацията на нарушението по чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ и се твърди, че ПРС не е
съобразил разпоредбите на чл.38 ал.2 и ал.3 от Наредба №2/08.06.2011г за
издаване на разрешителни за заустнаве на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване. Твърди се, че неоснователно съдът е приел и неяснота относно
датата на нарушението (понеже тя се определя на годишна база), и мястото на
извършването му (изхода на ПСОВ – Провадия, в землището на града) – в тази
връзка се цитира практика на АС – Варна по идентичен казус. С тези аргументи се
настоява за отмяна на проверяваното решение и потвърждаване на
законосъобразното НП, или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на въззивния съд, без посочени аргументи в подкрепа на това им
искане. В съдебно заседание касаторът се представлява от ю.к.Костадинова, която
поддържа изцяло жалбата на изложените в нея съображениия.
С възражението си
против касационната жалба и чрез процесуалния си представител ю.к.В. в съдебно
заседание „ВиК - Варна” ООД я оспорват, споделяйки становището на ПРС за
допуснато с НП смешение между съставите на две различни административни
нарушения и за липсата на посочени в НП съществени елементи от обективния
състав на вмененото им нарушение по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, с оглед на което
настояват за отхвърлянето й като неоснователна.
Участващият в производството
представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност
на жалбата на наведените от касатора основания.
Касационната инстанция намира, че жалбата е
неоснователна.
Анализирайки събраните пред него релевантни гласни и писмени доказателства,
въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че въз основа на представен
на 28.01.2019г от „ВиК” ООД доклад в изпълнение на условията в издаденото им
Разрешително № 23110024/18.03.2014г, със срок на действие 31.03.2024г., св.С.Р.
- ст.експерт в РИОСВ – Варна, извършила проверка и установила, че на
31.12.2018г на изхода на ПСОВ – Провадия, разположен в землището на
гр.Провадия, е налице превишение на индивидуалните емисионни ограничения на
количеството зауствани отпадъчни води Qгод. (куб.м./год.), регламентирано в
горецитираното Разрешително, издадено от Басейнова дирекция Черноморски район,
а именно – при разрешени за ПСОВ – Провадия 1 314 000куб.м/год., за
периода 01.01.2018г – 31.12.2018г били заустени водни количества в размер на
1 562 324 куб.м./год. За това нарушение, квалифицирано по чл.200 ал.1
т.6 вр.§1 т.48 от ДР на ЗВ, св.Р. съставила АУАН против „ВиК” ООД на 08.02.2019г
– за превишение на индивидуалните емисионни ограничения за количествата
заустени води, регламентирани в издаденото им Разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. При връчването на
АУАН на ю.к.В. същата заявила, че ще депозират възражения, но такива не
последвали в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и
НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението, и на осн.чл.200 ал.1 т.6 вр.§1 т.48 от ДР
на ЗВ наложил на „ВиК - Варна” ООД имуществена санкция в размер на 1 000лв.
При така
установената фактология, по приложението на закона въззивният съд приел, че при
издаването на постановлението АНО е допуснал редица съществени процесуални
нарушения, а именно – липсва посочено изпълнително деяние, като е цитирано само
установеното превишение на индивидуалните емисионни ограничения, без посочване
с кое свое действие/бездействие дружеството е осъществило състава на административното
нарушение; липсва посочено място на извършване на нарушението, т.е. къде са изхвърляни
отпадъчните води от ПСОВ-Провадия, което представлява липса на съществен
елемент от фактическия състав на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ; липсва яснота относно
датата/периода на извършване на нарушението предвид факта, че според изготвения
от дружеството доклад заустените води в периода 01.01.2018г – 30.10.2018г са в
размер на 1 295 069 куб.м., т.е. под разрешените 1 314 000
куб.м, а в НП като период на извършване на нарушението е посочен 01.01.2018г –
31.12.2018г. Отделно от горното въззивнният съд приел, че при издаване на НП е
приложен неправилно и материалния закон с оглед факта, че с разпоредбата на
чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ е предвидена санкция за нарушаване на емисионните норми и
ограничения въобще, а не на индивидуалните емисиони ограничения, определени с
конкретното Разрешително, т.е. АНО не е разграничил понятията „индивидуални
емисионни ограничения” по см.§1 ал.1 т.11 от ДР на ЗВ, и „емисионна норма” по
см.§1 ал.1 т.48 от ДР на ЗВ, които са различни по съдържание, обем и
характеристики термини, дефинирани от законодателя по различен начин.
Недопустимото им смесване от АНО е довело до незаконосъобразност на НП, тъй
като дадената от него правна квалификация на нарушението се отнася само до
общата „емисионна норма” по §1 ал.1 т.48 от ДР на ЗВ (чието нарушаване се
свързва с условната забрана на дейности, които могат да доведат до съществено
замърсяване на водите по аргумент от §1 т.9 от Наредба №6/09.11.2000г), но не и
до „индивидуалното емисионно ограничение” по см.§1 ал.1 т.11 от ДР на ЗВ (чието
неспазване съставлява нарушение на условията на индивидуалното разрешително). В
тази връзка съдът посочил, че в случая е налице несъответствие между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, което смесване
на съставите на две различни административни нарушения освен нарушаващо правото
на защита поради неяснотата на обвинението, не позволява формиране на
еднозначни правни изводи за волята на АНО по фактите и по приложението на
закона. В обобщение ПРС приел, че обвинение, основано на твърденията на АНО за
нарушение на индивидуално емисионно ограничение, установено с Разрешително
№23110024/18.03.2014г. относно допустимото годишно количество на заустени
отпадъчни води, следва да бъде квалифицирано като нарушение по чл.200 ал.1 т.2
от ЗВ, предвиждащ санкция за ЮЛ, което ползва водни обекти в отклонение от
предвидените условия в разрешителното. С тези аргументи въззивният съд оменил
изцяло НП.
Проверяваното
решение на въззивния съд е правилно като краен резултат, но по съображения,
различни от приетите от него.
Настоящата
касационна инстанция преценява като обосновани и законосъобразни правните
изводи на ПРС досежно съществените различия между общите емисионни норми и
индивидуалните емисионни ограничения (чл.120 ал.1 от ЗВ), които са изводими
както от разликите в легалните им дефиниции (§1 ал.1 т.48 от ДР на ЗВ, съотв.§1
ал.1 т.11 от ДР на ЗВ), така и от различния начин на определяне на конкретните
им стойности с различни актове (чл.120 ал.2 и ал.3 от ЗВ). Безспорно
фактическото описание на нарушението както в АУАН, така и в НП – „превишение на
индивидуалните емисионни ограничения за количеството зауствани отпадъчни води
съгл. Разрешително № 23110024/18.03.2014г.”, съответства на квалификация по
чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, понеже представлява ползване на воден обект в отклонение
на условията в разрешителното, както правилно е приел съдът. Съответно –
дадената от АНО правна квалификация на същото като обективен състав нарушение в
АУАН и в НП по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ е незаконосъобразна предвид липсата на
констатации и на административнонаказателно „обвинение” за изхвърляне
на отпадъчни
води във водните обекти и канализационната система в нарушие
на
емисионните норми и изисквания, осъществено от „ВиК - Варна” ООД.
Дадената
от АНО неправилната правна квалификация на нарушението при безспорно установени
съставомерни по друг текст факти принципно обаче не представлява основание за
отмяна на НП, както незаконосъобразно е приел ПРС, а единствено за изменението
му чрез посочване на вярната правна квалификация на нарушението при спазване на
принципа, че наказаното лице се защитава срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация, и съобразно правомощията на въззивния съд в производството по
ЗАНН, уредени с чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.2 от НПК, приложими по изричното
препращане на чл.84 от ЗАНН. Именно изхождайки от вярната правна квалификация
по чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, относно описанието на фактите в НП касационният съд
счита, че предходният неправилно е възприел липсата на описани там изпълнително
деяние, място и дата на осъществяване на нарушението. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез превишаването на индивидуалните емисионни ограничения в
нарушение на установеното с индивидуалното Разрешително, както е описано и в
акта, и в НП; мястото също е посочено и на двете места – ПСОВ – Провадия,
землището на гр.Провадия; периодът на осъществяването му е 01.01.2018г – 31.12.2018г
– годишен, какъвто е и пехарактерът на
установеното с Разрешителното им емисионно ограничение, поради което той е
определен правилно от АНО.
Независимо
от горното, пречка да бъде изменено НП единствено чрез изменение на правната
квалификация на безспорно установеното въз основа на автентичния доклад на „ВиК
– Варна” ООД нарушение, в случая се явява факта, че вярната санкционна норма –
чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ предвижда по-тежки специален минимум от 2 000лв. и
максимум от 10 000лв. на имуществената санкция, в сравнение с тези на избрания
от АНО чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ по НП – 1 000лв. и 5 000лв. Поради това
в конкретния казус не може да бъде изпълнено изискването на чл.337 ал.1 т.2 от НПК изменението да бъде извършено чрез прилагане на закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение; предвид липсата на протест на прокурора по
см.чл.337 ал.2 от НПК подобно действие би довело до нарушаване на забраната за reformatio
in peus, което е недопустимо. Изложеното безалтернативно налага
отмяна на оспореното НП като незаконосъобразно поради неправилно приложение на
материалния закон – в този смисъл се е произнесъл и ПРС с диспозитива на
проверяваното си решение, което не е обременено с наведените касационни
основания, нито с други такива, установени при служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК.
Така мотивиран и
съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №92/30.09.2019г
по НАХД №187/2019г по описа на РС - Провадия, І с-в, с което е отменено издаденото
от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна НП №
3484-9/30.05.2019г и наложената на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД
имуществена санкция в размер на 1 000лв. на осн.чл.200 ал.1 т.6 вр.§1 т.48 от
Закона за водите.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.