Решение по дело №12265/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261493
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20201100512265
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………./03.05.2022 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през  2022 година, в следния   състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :     СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  СТОЙЧО ПОПОВ

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  12265  по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          С решение № 20200183 от 16.09.2020 г. по гр.д.№ 48428/2016 г. на СРС, 38 състав, е признато за установено, че З. „А." АД дължи на ЗАД „Б.В.И.Г." по регрес за застрахователно събитие настъпило на 17.03.2015 г. в град Нови пазар, следните суми : 5 146,81 лева главница ведно със законната лихва от 01.07.2016 г. до издължаване; 319,20 лева мораторна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 01.07.2016 г.; 1400 лева разноски в заповедното и исковото производства, като са отхвърлени претенциите за главница и мораторна лихва за разликата до предявените размери.

          Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника З. „А." АД с която то се обжалва в частите, в които исковете са били уважени и съответно в частта за разноските. Въззивникът твърди, че исковете са неоснователни, поради липсата на доказателства за участие на служители на застрахованото при ответника дружество „П.С.-Т“ ЕАД в изкопните работи, от които се твърди да са били причинени щети на газопровод на застрахованото при ищеца дружество „О.И.ЕАД. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е приел горния факт за установен, въз основа на доказателства, които не са били годни да го установят, доколкото писмените изхождали от самия застрахован при ищеца и са частни документи, разпитаните свидетели също са служители на ищеца и не помнят името на фирмата, причинила аварията, при което всички събрани доказателства са непротивопоставими на ответника, при което е неправилно приложен и материалния закон. Моли жалбата да се уважи и да се отхвърлят изцяло исковете, претендира разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна-ищец ЗАД „Б.В.И.Г." оспорва жалбата с писмен отговор. Възразява, че ответникът не е оспорил протокола за повреда от 25.03.2015 г. и приетата СТЕ, от които е видно, че извършителят на изкопните работи, причинили повредата на газопровода, е бил именно „П.С.-Т“ ЕАД и последното не било оспорено от ответника. Моли жалбата да не се уважава, претендира разноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищцата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. във вр. чл.213 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 36599/2016 г. по описа на СРС, 38 състав. Вземането на ищеца е основано на чл.213 от КЗ/отм./ и изисква установяване на три Г.и факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/ вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/ към момента на настъпване на деликта същият представлява и покрит застрахователен риск и отговорността на делинквента, причинил деликта, да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.

Оплакванията на ищеца с въззивната жалба се отнасят до процесуални нарушения относно преценка на събраните по делото доказатeлства, вкл. и тяхната доказателствената стойност, за установяване на причинителя на вредата. Съобразно оплакването по въззивната жалба, спорен пред въззивния съд е само факта дали вредата, за която ищецът като застраховател е платил обезщетение на увреденото лице, е причинена от застрахованото при ответника дружество „П.С.-Т“ ЕАД, който спорен факт очертава обхвата на въззивната проверка за правилност съгласно чл.269, изр.второ от ГПК.

Първоинстанционният съд е изложил в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че събраните по делото доказателства, доказват всички елементи от фактическия състав на регресното вземане на ищеца към ответника, вкл. и факта, че причиняването на вредата е причинено именно от „П.С.-Т“ ЕАД, установено от показанията на свид.Г., подписал протокола от 25.03.2015 г. с вписано в него именно това дружество като трето лице-причинител на вредата.

Въззивният съд, при извършената въззивна проверка за правилност и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства при първоинстанционното разглеждане на спора, достигна до различен извод по основателността на предявения главен и акцесорен иск, като намира оплакването по въззивната жалба за липсата на доказателствена стойност на събраните по делото доказателства за установяване на правнозначимия факти относно причинителя на вредата, и оттам за наличието на основание ответникът като застраховател да отговаря по регресното вземане.

 Още с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че вредата, описана в исковата молба, не е причинена от служители на „П.С.-Т“ ЕАД и че това дружество не е извършвало изкопни или други строителни работи на процесното място /т.7 от отговора по чл.131 от ГПК/. Представеният протокол, на който ищецът се позовава като доказателство за установяване причинителя на вредата- доклад/констативен протокол № 2 от 25.03.2015 г. за повреда на 17.03.2015 г. в гр.Нови пазар, ул.Вл.Заимов и ул.Дунав, причинена на газопровод на „О.И.“ АД,  със сочен в него причинител на повредата „П.С.-Т“ ЕАД, е съставен и подписан само от служители на „О.И.“ АД – Г.Г.и Ц.Ц.. И двамата съставители на този протокол са разпитани като свидетели по делото, но заявяват да не си спомнят коя е била фирмата, извършвала ремонтите работи, от които е настъпила вредата по газопровода, като потвърждават подписа си на горепосочения протокол от 25.03.2015 г. Този протокол от 25.03.2015 г. следователно, представлява частен документ, подписан само от застрахования при ищеца увреден, удостоверения с него факт на участие в изкопни работи на „П.С.-Т“ ЕАД не се ползва с обвързваща доказателствена сила нито спрямо „П.С.-Т“ ЕАД, нито спрямо ответника,  тъй като не носи подпис на представител на нито едно от тези две дружества. Така в случая ищецът носи доказателствената тежест на установяване обстоятелството, че вредата е била причинена имемно от служители/работници на „П.С.-Т“ ЕАД, както е указано с доклада на СРС по чл.146 от ГПК. Събраните по делото други доказателства, обаче, не водят до извод, че този факт е доказан. Не е налице събрано писмено доказателство, от което да направи извод, че „П.С.-Т“ ЕАД удостоверява участието си в строителни работи на 17.03.2015 г. на мястото на вредата по газопровода. Приетата по делото СТЕ дава отговор на поставени от ищеца въпроси с исковата молба отнасящи се до механизма на увреждането и пазарната стойност на щетата, при което самостоятелно СТЕ не може да служи като доказателство за установяване на лицето, причинило увреждането, нито със СТЕ може да се събират доказателства за този факт, каквито доказателства не са приобщени към доказателствения материал по делото по реда на ГПК- нито писмени, нито свидетелски показания на трето лице-служител на община Нови пазар. Заключението на СТЕ е било оспорено в срок от пълномощника на ответника в частта му от последния абзац на стр.11 до средата на стр.12, в която именно част –заключителна част, е направен извод в т.7 на стр.12, че бригадите на  „П.С.-Т“ ЕАД са извършвали изкопни работи по време и място, посочено в исковата молба.

Пред въззивния съд не е направено оплакване за процесуално нарушение свързано с доклада на съда по чл.146 от ГПК, нито с процеса по допускане и събиране на доказателствата, нито е направено искане за събиране на нови доказателства, при което  съвкупната преценка на същите събрани по делото доказателства води до извод, че ищецът не е доказал, че на 17.03.2015 г. служители/работници на   „П.С.-Т“ ЕАД при изкопни работи в гр. Нови пазар, в района на кръстовището, образувано от ул. „Вл. Заимов" и ул. „Дунав", са причинили щета на разпределителен газопровод Ф168.3х5, в следствие на което настъпила авария и изтекъл газ - 0.279 хил. нм. Така, макар ищецът да установява, че е застраховател по имуществена застраховка на  „О.И.“ АД и да е заплатил на неговия собственик застрахователно обезщетение за горепосочената вреда, то няма регресно вземане за така платеното срещу ответника, тъй като не се установи в този процес вредата да е причинено противоправно от лице, за което ответникът отговаря, макар качеството на ответника като застраховател по имуществена застраховка на „П.С.-Т“ ЕАД, да е установена по делото. Съобразно изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваните части, в които исковете за главница и лихва за забава са били частично уважени, и те се отхвърлят за така уважените от СРС размери, вкл. да отмени решението и в частта за разноските като последица от отхвърляне на исковете изцяло. В частта, в която исковете са били частично отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При този изход на спора и заявеното искане за разноски, ищецът дължи на ответника разноски за първата инстанция в размер на 100 лв. за защита от юрисконсулт съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, при липсата на фактическа и правна сложност на спора, което възнаграждение се определя от съда, и 200 лв. за разход за вещо лице, и за въззивната инстанция 127,93 лв. за държавна такса и 100 лв. за защита от юрисконсулт, поради уважаване изцяло на жалбата. Ищецът-въззиваем няма право на разноски поради отхвърляне на исковете.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :      

           

            ОТМЕНЯ решение № 20200183 от 16.09.2020 г. по гр.д.№ 48428/2016 г. на СРС, 38 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в което е признато за установено, че З. „А." АД дължи на ЗАД „Б.В.И.Г." по регрес за застрахователно събитие настъпило на 17.03.2015 г. в град Нови пазар, следните суми : 5 146,81 лв. главница ведно със законната лихва от 01.07.2016 г. до издължаване; 319,20 лв. мораторна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 01.07.2016 г.; 1400 лв. разноски в заповедното и исковото производства, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените  от ЗАД „Б.В.И.Г." ЕИК*********седалище ***, пл.*******съдебен адрес ***- адв.ПС., срещу З. „А." АД ЕИК1*******седалище ***, искове с правна квалификация чл.415, ал.1 вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване, че З. „А." АД дължи на ЗАД „Б.В.И.Г." по регрес за застрахователно събитие настъпило на 17.03.2015 г. в град Нови пазар, сумата 5 146,81 лв. главница ведно със законната лихва от 01.07.2016 г. до издължаване, и сумата 319,20 лв. мораторна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 01.07.2016 г., и разноски, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 36599/2016 г. по описа на СРС, 38 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3  от ГПК ЗАД „Б.В.И.Г." да заплати на З. „А." АД, сумата общо 527,93 лв. разноски за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.                                                           

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.