Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 21.08.2020година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.

                                                                    Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 484 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Осъдителен иск с правно осн. чл.45 ЗЗД, вр.чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сега  чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ и чл.86 ЗЗД.

           Производството е образувано по искова молба на ищеца "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, чрез изп.директори Б.М. и С. Стойков, със съд. адрес *** адв. кантора „ М. и Николова“, срещу С.Й.М., ЕГН ********** ***.

Предявени са осъдителни искове по чл.45 ЗЗД, вр.чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сега  чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане сума от общо 2600лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210321/15 и 111049/15г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.   

 

Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ от Кодекса за застраховане (отм.), изплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 2600.00лв. на С.Б. J, чрез адвокат, и на Б.МJ, получени при ПТП в гр.Пловдив на 02.07.2014г. като пешеходци.

Твърди също, че по щета 111049/03.11.2015г. за причинени имуществени щети на С.Б. J ГФ определил и изплатил сума в размер на 600лв. А по щета 210321/03.11.2015г. за причинени неимуществени вреди на Б.МJ, ГФ определил и изплатил сума в размер на 2000лв.

Настоява се на това, че виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила наказателно постановление, е С.Й.М.. На 08.08.2014г. около 10.10 часа в гр. Велинград на ул.„Евлоги Георгиев“ в района на № 20,С.Й. Манев управлява л.а. „Субару Инпреза“ и поради управление с несъобразена с пътните условия скорост и употреба на алкохол катастрофирал последователно в л.а. „Фолксваген Голф“ и след това в л.а. „Сузуки Игнис“. Към доказателствата представени по образуваните щети били приобщени протоколи за разпит на свидетели за уточнение механизма на процесното ПТП, от които се установявало, че ПТП е настъпило вследствие несъобразена скорост в населено място след употреба на алкохол от страна на водача на увреждащото МПС - С.М. (1.15%0) и че (видно от протокола за разпит на свидетелката С.Б.Т.) С.Т. и Б.Т. не са получили увреждания при процесното ПТП. Имало изготвена АТЕ в досъдебното производство. От удара на л.а. „Сузуки Игнис“ били причинени материални щети, а на Б.МТ. - „Посттравматично стресово разстройство, формиращо страх от возене в автомобил“.

Твърди още, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Поканен бил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не погасило задължението си.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да бъде осъден ответника С.Й.М. да заплати на ГФ, сумата от общо 2600лв., представляваща изплатено от ГФ обезщетение, в това число 2000лв. –неимуществени вреди по щета № 111049/03.11.2015г. и 600лв. – имуществени вреди по щета № 210321/03.11.2015г., които вреди са причинени виновно от ответника при ПТП настъпило на 08.08.2014г., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил писмен отговор  от  ответника, чрез назначения от съда по реда на чл.47, ал.6 особен представител  на ответника -адв.Д.. В него счита исковата молба за процесуално допустима, като подадена от страна с правен интерес, но по същество изцяло неоснователна по следните съображения: На първо място с исковата молба били предявени три комулативно и субективно съединени иска: първият за обезщетение за претърпяна имуществена щета в размер на 600 лв. по лек автомобил марка Сузуки” модел „Игнис” с рег. № СМ 4546 АР от С.Б. J; втория за претърпяна неимуществена щета в размер на 2000 лв. от С.Б. J, като майка и законен представител на малолетното си дете - Б.МJ и третия  за законната лихва върху посочените по-горе две суми като сбор.

Счита, че и трите иска са неоснователни, тъй като са недоказани по основание и по размер. В исковата молба имало изложено твърдение, че ищецът е заплатил сумата от 2600 лв., като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди получени при пътно-транспортно произшествие, което е било настъпило в гр.Пловдив на 02.07.2014г. На практика нямало представени доказателства за причиняването на такова от страна на ответника С.М.. Смята, че ако е имало такива, то е трябвало да се представят с исковата молба, предвид процесуалната преклузия на чл. 133 ГПК. 

Освен това намира, че представените писмени доказателства следва  съдът да ги приеме с изключение на следните: Протокол от ПТП 44/08.08.2014г.; Регресна покана ведно с обратна разписка за получаването й; Платежно нареждане от 13.01.2016г. за сумата от 600 лв.; Заключение по допусната комплексна автотехническа експертиза от вещото лице инж. С. Вълков по ДП 341 /2014г. на РУП Велинград; Техническа експертиза по щета и заключителна техническа експертиза от Николай И.; Доклад по щета от Христо Стоянов и Платежно нареждане от 12.04.2016г. за сумата от 2000 лв., тъй като изцяло оспорва същите. В тази връзка твърди, че експертизите на вещото лице Вълков и на техническия експерт И. не са изготвени при спазване на Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,причинени на МПС/Обн. ДВ. бр.25 от 24 Март 2006/; Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и в същото време заради това са налице технически неточни и съответно въз основа на тях неточно е определен самия размер на щетата. Вещото лице Вълков определил, че щетата на лек автомобил марка Сузуки” модел „Игнис” с рег. № СМ 4546 АР възлиза на 600 лв., но не разписал подробно за всеки отделен детайл разценките, ами в заключението си е дал заключение като е описал всички детайли и по трите автомобила. А в експертизите на И. —също не е бил дадени подробни данни за всеки един детайл, като се приложи и самата методика, в която е записано ясно,точно и конкретно за ремонт на даден детайл колко човеко-часа са необходими; какви количества примерно боя и разредител са нужни и като цяло да се изчисли размера на щетата. Същевременно в Протокола за ПТП от 08.08.2014г.,  били описани засегнати детайли, които се разминавали с данните на експертизите и не отговаряли на изискванията на Наредба № I - 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла начл.179 ТПК., който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011 г. на ВКС, II ТО. 

Счита също така, че  по делото липсват данни как именно е определено обезщетението от 2000лв. -представляващо неимуществени вреди. По делото имало представен Протокол 1/06.01.2016г. в който комисия, в участието на която има лекар /без да се знае неговата специалност/, взема решение да се предложи на управителния съвет да заплати обезщетение от 1000лв. за причинено пост-травматично стресово разстройство на малолетното дете Б.J, като се отказва да се изплати такова на нейната майка. С Протокол 1/07.01.2016г. самия управителен съвет на ищеца взема решение, с което отказва да се изплати обезщетение на С. J и приема да се изплати обезщетение на Б.J в размер на 1000 лв. След като била уведомена С. за това решение, се взело, непонятно как, второ от страна на управителния съвет на ищеца с Протокол 14/31.03.2016г., като се коригирал само размера и се увеличил на 2000 лв. Правело впечатление, че при първото разглеждане присъствал все пак лекар, а при второто - няма такъв, като липсва база за определяне на размера на обезщетението по обективни критерии и на база на логическата справедливост. Смята, че приетото обезщетение от 2000лв. е завишено с оглед фактът, че все пак детето е било консултирано от детски специалист - психолог, който в своето заключение посочва, че за четири месеца пост-травматично стресово разстройство на малолетното дете Б.J е отшумяло. С оглед все пак, че реално такова разстройство се е появило, то смята, че в тази част исковата молба би била евентуално частично основателна до сумата, определена с Протокол 1/06.01.2016г.,където все пак е взел участие лекар-специалист.

Настоява се на това, че следвало да се има предвид и фактът, че реално нямало осъдителен диспозитив за тази сума, не било водено гражданско дело, нямало представени данни за такова и не се твърдяло, още повече, че все пак е налице преклузия за нови твърдения и доказателства.

На следващо място счита, че е налице изтекла предвидената в закона погасителна давност на вземането на ищеца, поради което прави възражение за изтекла погасителкна давност. Това си възражение основа на следното: според нормата на чл.197 от КЗ(отм) - правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпването на застрахователното събитие, а при застраховка „Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност“ по т.110-13 на раздел №№,б.“А“ от Приложение №1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В конкретния случай ако се приемело, че е налице валиден застрахователен договор, то по силата на чл.197 от КЗ(отм) ще е налице три годишна погасителна давност,която започва да тече от датата на застрахователното събитие - 08.08.2014г. и на практика е изтекла на 07.08.2017г., а исковата молба е от 14.05.2019г. Ако пък се приемело, че не е налице валиден застрахователен договор, то тогава липсвал един от кумулативните елементи.

Освен това в конкретния случай счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице С. J за настъпване на инцидента, възникнал на 08.08.2014г. Това било така, понеже същата управлявала своя лек автомобил марка Сузуки” модел „Игнис” с рег. № СМ 4546 АР по ул.”Евлоги Георгиев” в гр. Велинград и не била предприела мерки за спиране на същия с цел да избегне последяващия инцидентен удар. Съгласно дадените показания от същата в Протокола за разпит на свидетел от 16.09.2014г. същата посочвала, че видяла един автомобил, който се движел с висока скорост; тя се е движела в дясната пътна лента и след като автомобилът се ударил първо в паркиран „Фолксваген Голф” и след това се бил ударил е нейния автомобил челно и започнал да я влачи назад, докато не се била спряла в гараж. В конкретния случай смята, че самата тя е могла да ограничи щетата, като предприеме нужните действия - дали чрез опит да спре собствения си автомобил или чрез опит да направи маневра и дори да премине в лявата лента в платното за движение. Понеже не било имало съдебен процес, ищецът в настоящото производство не е могъл да направи възражение за самопричиняване на щетата, то и обезщетение в пълен размер на щетата не следвало да се присъжда в това производство - както за имуществени, така и за неимуществени вреди.

Настоява се и на това, че съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8. Съгласно разпоредбата на чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал.З на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал.1 се прилага чл.288, ал.12 и 14 КЗ. Разпоредбата на чл.288, ал. 12 КЗ/отм./ уреждала правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" - арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ/отм./. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславяло от осъществяването на следните кумулативни предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извън договорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1  ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4) делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. В конкретния случай смята, че не са налице всичките четири комулативни елементи на фактическия състав на чл. 288, ал. 12 КЗ/отм./. Самото обезщетение по размер било оспорено с настоящия отговор; за увреденото лице С. J не било възникнало вземане на извъндоговорно основание и поради това настоящата искова претенция намира за неоснователна.

Възражение с правна квалификация чл.110 от ЗЗД.

В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.М.,  с писмена молба, уточнява че претенцията е свързана с ПТП настъпило на 08.08.2014г. в гр.Велинград. Подържа исковете и иска уважаване на същите, оспорва възражението на ответника за изтекла давност.

В о.с.з. ответникът, чрез особения си представител адв.Д., оспорва иска по основани е и размер, по съображения изложени в отговора. 

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, представени от ищеца, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:  

От Констативен протокол за ПТП № 44/08.08.2014г. на РУ-Велинград към МВР е видно да е настъпило ПТП на 08.08.2014г. в 10,10 часа, в гр.Велинград на ул.“Евлоги Георгиев“, при което участник №1 - л.а. „Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК, собственост на Любомир Цоцин, управлявано от С.Й.М. е ударило участник №2 паркиран л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ Х2478ВК, както и участник №3 - л.а.“Сузуки Игнис“ с ДК № СМ4546АР, собственост на С.Б. Ташева. Въпросното ПТП е настъпило в резултата на движение на управляване от ответника С.Й.М. на МПС с несъобразена скорост и след употреба на алкохол – като е установено с дрегер наличие на 1,49 промила алкохол.

От същия протокол за ПТП се установява, че към момента на настъпване на ПТП-то за л.а. “Сузуки Игнис“ с ДК № СМ4546АР, собственост на С.Б. Т.има действаща застраховка ГО, а за л.а. „Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК няма активна застраховка ГО.

Видно от представеното писмо изх.№ 7859/04.03.2015г. на РУ-Велинград, в  връзка с горното ПТП, настъпило на 08.08.2014г. в гр.Велинград на ответника С.Й.М. са връчени две НП, които са влезли в сила на 03.03.2015г.

От Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.04.2025г. на РП-Велинград се установява следното: срещу ответника С.Й.М. е било образувано наказателно производство – Пр.пр.№ 917/20214г. на РП-Велинград и ДП № ЗМ 431/2014г., за това че на 08.08.2014г. при управление на л.а. „Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК, собственост на Любомир Цоцин, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда /сътресение на мозъка/ на возещия до него Веселин Д., значителни имуществени вреди на паркирания л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ Х2478ВК и на л.а. „Сузуки Игнес“ с рег № СМ4546АР, собственост на С. Ташева, като деянието е извършено в пияно състояние, установено алкотест-дрегер – престъпление по чл.343, ал.3, б.А от НК.

Според това прокурорско постановление ПТП-то е настъпило по следния начин: На 08.08.2014г. около 09,00 часа сутринта С.Й.М., след като взел колегата си Д., се отправил за работа карайки към центъра на гр.Велинград. Завил по ул.“Евлоги Георгиев“ и продължил в посока хотел „Рич“, като карал с автомобила със скорост 50 км/ч. На пресечката на един от завоите имало складирани дърва. Когато минавал покрай тях, пред него преминала кола. М. като видял преминаващия автомобил в последния момент рязко натиснал спирачки, опитвайки се да избегне удар. При рязката маневра ударил паркирания пред една от къщите лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Х2478ВК, в който нямало никой. Ударът с този автомобил променил посоката на движение на автомобила управляван от М., и той навлязъл в насрещната лява за него лента на движение и ударил  л.а. „Сузуки Игнес“ с рег № СМ4546АР, собственост на С. Ташева, която била в автомобила в този момент. След инцидента М., разговарял с Т.и разбрал, че е добре и не и е наранена при удара и си тръгнал, като М..  и Веселин Д. повикали такси, качили се на него и отишли на работа. За инцидента съобщила на МВР Ташева.

От представената застрахователна полица „ГО“ /л.7/, като и от справка на ищеца от информационен фонд „ГО“ /л.5/ се установява, че за МПС - л.а. „Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК е имало сключена „ГО“ ЗП № 01114001301900 на 16.05.2014г. в 15,33 часа със срок на покритието до 16.05.2015г., която е била прекратена на 05.08.2014г., поради невнесена вноска.

При което безспорно се установява, че и към момента на настъпване на ПТП - 08.08.2014г. -за управлявания от ответника  л.а. „Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК не е имало действаща застраховка ГО.

По повод на това ПТП, след подадено уведомление за причинени имуществени вреди от ПТП от увреденото лице С.Б. Т.е образувана преписка щета № 111049/03.11.2015г. при ищцовото дружество „Гаранционен фонд“, по която след техническа експертиза, заключение по техническа експертиза и доклад по щета е установена стойност на нанесените имуществени вреди в размер на 600,0лв., като и разходи в размер на общо 13,00лв.

С платежно нареждане от 13.01.2016г. ищеца  „Гаранционен фонд" е изплатил на собственика С.Б. Т.на увреденото МПС сумата от 600,00лв.– застрахователно обезщетение по щета № 111049/03.11.2015г.

По повод на същото това ПТП, след подадено уведомление за причинени неимуществени вреди от ПТП от увреденото лице Б.МТашева,  представлявана от майка си С.Б. Ташева, е образувана преписка щета № 210321/03.11.2015г. при ищцовото дружество „Гаранционен фонд“, по която след заключение по психологическа експертиза от 19.11.2015г. и доклад по щета с Протокол № 1/06.01.2026г. на комисия към ГФ, в състава на която участва доктор Милан Виденов – вещо лице лекар,  и определена стойност на нанесените неимуществени вреди в размер на 1000,0лв. за увреденото лице Б.Ташева, за претърпяно травматично увреждане „Посттраваматично стресово разстройство, формиращо страх от возене в автомобил“, като и разходи в размер на общо 47,20лв.

В последствие, по повод постъпило искане от увреденото лице Б.МТашева, представлявана от майка си С.Б. Ташева, чрез пълномощника адв.Трайко Иванов за увеличаване размера на обезщетението за неимуществени вреди на малолетното дете Б.с Протокол № 14/31.03.2016г. след изготвяне на нова медицинска експертиза, комисия към ГФ е одобрила обезщетение за Б.МТ.в размер на 2000лв. Това решение е мотивирано с оглед на това, че травматичния стрес формирал проявите на детската психология е продължил около 6 месеца и е преодолян с продължителна психотерапия от специалист детски психолог.

С платежно нареждане от 12.04.2016г. ищеца  „Гаранционен фонд" е изплатил на увреденото лице Б.МТ.сумата от 2000,00лв.– застрахователно обезщетение по щета № 210321/03.11.2015г.  

На 06.06.2016г. на ответника С.Й.М. е връчена чрез писмо с обратна разписка регресна покана от ищеца за заплащане на сумата от общо 2628,0лв., в това число 613лв. по щета № 111049/2015г. и 2015лв. по щета № 210321/2015г.  в едно месечен срок.

Получаване на регресната покана би било от значение ако ищецът претендира законна лихва за забавено плащане, мораторна лихва. С исковата молба обаче ищецът претендира единствено законна лихва върху главницата, считано от изпращане на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането. Ето защо, ирелевантно е обстоятелство дали Гаранционен фонд изобщо е изпращал регресна покана, респ. дали същата е получена или не.

 Всъщност горната фактическа обстановка не и оспорена от ответника. Не се оспорва и обстоятелствата, че в нарушение на чл. 260 от КЗ(отм), сега чл. 4 от КЗ ответника е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка ‘Гражданска отговорност", което се и установява от протокол за ПТП от 08.08.2014г. и справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд, че за лек автомобил л.а. „Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК не е имало сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност" към датата на настъпване на ПТП- 08.08.2014г.

 Единствените възражения са три –разминаване в описаните в ПТП вреди на автомобила на Т.с тези по преписка щета; неясен механизъм за определяне размера на неимуществените вреди от ГФ, както и изтекла в негова полза погасителна давност.

По делото е разпитан по делегация от РС Смолян, свидетеля С.Б. Ташева. От показанията на този свидетел се установява следното: На 08.08.2014г. в гр.Велинград е управлявала собствения си автомобил „СДузуки Игнес“. В автомобила била и дъщеря й Божидара. Докато го управлявала се движела по ул.“Евлоги Георгиев“ в посока от центъра към хотела им. Тогава срещу нея се движела кола с висока скорост, който като навлязъл в нейната лента за движение, ударил нейния автомобил и започнал да го влачи назад, докато се спрял в една гаражна врата. Преди да настъпи удара с нейния автомобил, водача на отсрещната кола, ударил друг автомобил, който бил Фолксваген. При настъпили удар между автомобила на свидетелката и насрещно движещия се автомобил, дъщеря й, която била тогава на 2 год., била в столче на задната седалка, тъй като не си била сложила колана, от удара паднала от задната седалка под таблото от дясната страна на предната седалка. След удара водача на другия автомобил и спътника му излезли от колата, като водача на  този автомобил направил някакъв знак, но не тръгнал да оказва помощ, а и двамата избягали. Тогава при свидетелката дошъл един човек, който минавал по улицата и започнал да я успокоява.  След което позвънили на тел.112, когато вече виновния водач и спътникът му ги нямало. След като дошли полицаите, ги уведомили, че водача на другия автомобил е избягал. Те го издирили и го довели. След което двамата били тествани за алкохол. Пробата на отрицателна, а тази на  ответника била 1,49 или 1,5 промила. Затова полицаите го завели за кръвен тест. Освен това констатирали повредите по автомобила на свидетелката, както и колата да не може да се движи вече, тъй като бил спукан радиатора й.  Свидетелката сочи, че имала увреди на колата – спукан радиатор на климатика, спукано предно стъкло, задния капак бил смачкан, но не може да посочи всички увреждания. Автомобила й бил отремонтиран в гр.Велинград, за да може да се придвижи с него до Смолян. Ремонта струвал 1300лв., като само за радиатора заплатила 300лв. Освен това за възстановяване на овтомобила се наложило да се закупят и нови части. От ГФ, като обезщетение, й била изплатена сумата от 600лв.  Свидетелката твърди също, че след ПТП-то дъщеря й изпитвала страх от возене в автомобил, трудно започнала да говори, дори взела да заеква, а ипостоянно казвала да се кара по-бавно.  Тъй като преценили, че детето е преживяло стрес при ПТП-то,   то  затова провеждали консултации с психолог. Твърди още, че от ГФ е изпратено обезщетение за претърпените от дъщеря й неимуществени вреди.  

По делото е приета неоспорена от страните САвТЕ изготвена от в.л. М., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от заключение по СТЕ  се установява следното: От техническа гледна точка, всички изброени в „Техническа експертиза по щета 111049/03.11.2015г., повредени детайли и разположението на контактните повърхности по МПС „Субару Инпрезия“, са получени в резултат на процесното ПТП, като е налице пряка причинно-следствена връзка. В протокола за ПТП не са отразени като повредени преден ляв фар, предно панорамно стъкло и декоративна решетка на радиатор.. Тези разлики били оправдани, тъй като в протокола повредите се записвали изброително и без степен на увреждане, докато при огледа на щетите те са изчерпателни и включа разкриване на скрити щети.  В техническата екпертиза за отремонтиране на автомобила „Субару Инпрезия“ не били предвиди нови части. Калкулацията на щитите съответства на нормите на Наредба №24/2006г. за задължително застраховане. Според т.5.3 от заключението размерът на дължимото обезщетение за получените в резултата на ПТП вреди е 600.0лв.

По делото е приета неоспорена от страните СМПсЕ изготвена от в.л. д-р В.Д., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. От констативно съобразителна част и от заключение по СМЕ  се установява следното: В следствие на настъпилото ПТП на 08.08.2014г. на Б.Т.е причинено страхово - фобийно състояние, представляващо специфични /изолирани/ фобии. Не са налице данни Б.Т.да е претърпяла посттравматично стресово разстройство. Според разясненията дадени от в.л. в съдебно заседание, причиненото страхово - фобийно състояние е по-леко състояние и е средно потичащо по клинични данни. Това състояние при  детето Б.е продължило около 1 год. и пет месеца, а проведеното лечение е довело до пълното оздравяване. Видно от о констативно съобразителна частта на СМЕ лечението при детски психолог е било в продължение на четири месеца и осъществено в периода 12.11.2015г. до 10.03.2016г. Според т.3 от заключението е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените на Б.Т.психически и емоционални травми.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи.

Приложимия в случа закон е КЗ /отм./ действал до 01.01.2016г., тъй като процесното ПТП е настъпило на 08.08.2014г. Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ - Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако: пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. А съгласно чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ - След изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8 за определяне и изплащане на обезщетението, които са за сметка на виновния водач.

Както вече бе посочено по-горе към момента на настъпване на ПТП-то за управлявания от ответника автомобил„Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК не е имало действаща застраховка ГО. При което и за Гаранционен фонд е възникнало задължение да обезщети увредените при това ПТП лица за претърпените имуществени и неимуществени вреди. А това е и направено с заплащането на обезщетенията от съответно: 600лв. за имуществени вреди и 2000лв. за неимуществени вреди. Тоест налице е правен интерес у ищеца да търси връщане на платното от него от ответника.

Неоснователно съдът намира и възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност, поради следното: Едва със заплащане на обезщетението за имуществените вреди, което е станало на 13.01.2016г. както и на обезщетението за неимуществени вреди, изплатено на 12.04.2016г. за ищеца  „Гаранционен фонд" е възникнала възможност да иска от ответника, като виновник за ПТП-то и настъпилите от него вреди, заплащане на платените обезщетения, тъй като едва с плащането им за него възниква право на регрес. Съгласно чл.110 от ЗЗД давността е 5 годишна и при извършено първо по време плащане на имуществени вреди на 13.01.2016г. изтича на 13.01.2021г. Искова молба е постъпила в съда на 14.05.2019г., при което към тази дата не изтекла предвидената 5 годишна погасителна давност. Аналогично е положението и по отношение на второто по време плащане за неимуществени вреди извършено на 12.04.2016г. При което и вземането на ищеца е изискуемо.

Неоснователно е и възражението на ответника за наличие на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице С. J, тъй като не предприела аварийно спиране или преминаване в другата лента за движение и по този начин да предотврати настъпването на ПТП-то поради следното:  На първо място управлявания от ответника автомобил е бил този, който се движил в насрещната лента на движение на тази в която се движела J. При което преминаването и в тази лента не би предотвратило ПТП-то, а по скоро би спомогнало за сигурното му настъпване. На следващо място не се установява, а не с и твърди J да е нарушила правилата за движение по ЗДвП. Освен това не може да се вмени във вина на J непредприемане на аварийно спиране, тъй като дори и за такава реакция е необходимо време от поне 3 секунди. А нямало е как да предвиди, че управляваното от ответника МПС, след като удари паркиралия в неговата лента за движение автомобил ще навлезе в нейната лента за движение. За да е налице съпричиняване на вредоносния резултата е необходимо увреденото лице да е допринесло за настъпването му със своето поведение, което освен това да е и в разрез с дължимото от него поведение, каквото в случая не е на лице.

Неоснователно съдът намира и възражението на ответника, че не били налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по регресното вземане на ищеца. Точно обратното всички предпоставки са налице в случая. Това е така, тъй като:  Възникнало е ПТП, настъпило по вина на ответника, който е управлявал автомобил след употреба на алкохол, а и в резултат на управление с несъобразената с пътните условия  скорост, е  нарушил правилата за движение и е причинил ПТП - т. е. вредите да са причинени от ответника чрез неговото виновно и противоправно поведение, което е установено в Протокол за ПТП. До колкото се касае за вреди от ПТП, то за увредения е възникнало право на вземане на извън договорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1  ЗЗД. Безспорно се установява в случая, че деликтната отговорност на ответника да е възникнала във връзка с използването на МПС от него. И на следващо място  е управлявал МПС, че да е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. Установява се също и ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на ответника в търсения размер. При което налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения срещу него регресен иск от ищеца.

Неоснователно съдът намира и възражението на ответника, че неправилно е бил определен размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е определено такова в размер на 2000лв. от ГФ. Действително първоначално ищеца ГФ е определил размер на това обезщетение за малолетното дете Б.J в размер на 1000лв., като е взел предвид постъпилите от правоимащия доказателства, според които лечението е продължило 4 месеца. В последствие, във връзка с възражение на пострадалото лице, по отношение на размера на това обезщетение, ищецът е поискал изготвяне на нова медицинска експертиза. В нея вече е взето предвид не само продължителността на лечението, но и целия период от време, в който детето Б.е страдало от посттравматичната фобия. А и от заключение по СМЕ се установява, че става въпрос за период от повече от 1 год.

Всъщност при тези данни и до колкото обезщетението за неимуществени вреди се определя по правилото на чл.52 от ЗЗД, то и съдът намира, че за причиненото на малолетното дете Б.J увреждане, представляващо страх от возене в автомобил, което е посттравматично фобийно разстройство, за лечението на които оздравителния период е продължил повече от една година, справедлив и обоснован е размер на обезщетение от 2000лв.

Предвид горните констатации и по изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищеца осъдителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сума от общо 2600,0лв., представляваща изплатено от ГФ обезщетение, в това число 2000лв. –неимуществени вреди по щета № 111049/03.11.2015г. и 600лв. – имуществени вреди по щета № 210321/03.11.2015г., които вреди са причинени виновно от ответника при ПТП настъпило на 08.08.2014г., ведно със законната лихва върху нея от завеждане на искова молба – 14.05.2019г. до окончателното изплащане.

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в настоящото производство, претендирани са такива и е представляван от адвокат. Представени са доказателства за направени разноски в размер на общо 1116,0лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Освен това ищецът е представил и доказателства за заплащане на 254,0лв. – доплащане за възнаграждение на вл. по СМЕ. При което общия размер на направените от него разноски е 1370,0лв. Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 1370,0лв., която сума ще се осъди ответникът да му заплати.

Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски, а като е представляван от особен представител то не е направил такива, а направените разноски за особен представител са за негова сметка.

Мотивиран от горното съдът,

Р     Е     Ш     И :

ОСЪЖДА С.Й.М., ЕГН ********** ***, да заплати на "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, следните суми: СУМАТА от 2600.0лв. /две хиляди и шестстотин лева/ – главница, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, в това число 2000лв. – за неимуществени вреди по щета № 111049/03.11.2015г. и 600лв. – за имуществени вреди по щета № 210321/03.11.2015г., които вреди са причинени виновно от ответника при ПТП настъпило на 08.08.2014г. в гр.Велинград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2019г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА от 1370,0лв. /хиляда триста седемдесет лева/  представляваща разноски, направени за производството.   

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                     ( Валентина И.)