Решение по дело №2178/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 20
Дата: 3 януари 2023 г.
Съдия: Елена Николова
Дело: 20223110102178
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Варна, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110102178 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от С. К. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., срещу „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, представлявано от К.Х.Ч. - главен
изпълнителен директор и Б.А.В. - изпълнителен директор, иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца: сумата от
50,00 лв., представляваща частичен иск от 1748,76 лв., като застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна
броня, водач десен PVC броня предна, калник преден десен, джанта лята предна дясна,
водач предна броня десен, дюза чист. фар десен, фар за мъгла преден десен, конзола
предна броня лява, конзола предна броня дясна и водач предна броня ляв на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6", с рег. № ********, настъпили на 15.11.2021г., по
застрахователен договор „Каско“ със застрахователна полица № 440121031051555 от
08.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 22.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
заплащане и на съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба ищецът излага, че на 08.10.2021г. в гр. Варна, сключил
Застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ на собствения му лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6", с рег. № ********, с ответника, със срок на действие от
09.10.2021г. до 08.10.2022г. Автомобилът бил застрахован за 8550 лева, като
застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователна полица
№ 440121031051555 от 08.10.2021г. възлизала на 690,42 лева, разсрочена на четири
1
вноски. Твърди се, че първата вноска била заплатена при сключване на застраховката.
На 15.11.2021г. паркирал автомобила на ул. „Джеймс Баучер“ в гр. Варна, като на
16.11.2021г., отивайки до автомобила, установил, че същият е увреден от неизвестно
лице. На 16.11.2021г. уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно
събитие, като представител на застрахователното дружество извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по щета
№44010312108974/16.11.2021г. В описа, като увредени детайли били описани: предна
броня, водач десен PVC броня предна, калник преден десен, джанта лята предна дясна,
водач предна броня десен, дюза чист. фар десен, фар за мъгла преден десен, конзола
предна броня лява, конзола предна броня дясна и водач предна броня ляв. Като
застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 251,24 лв., която била
удържана за оставащите вноски по застрахователната премия. Била много малка и не
можела да покрие щетите. Във връзка с настъпилите щети, извършил проучване в
няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, и
установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на
2000,00 лв., както и че джанта лята предна дясна не може да се възстанови чрез
полиране, а трябва да се боядиса. Счита, че сумата, дължима от застрахователя, като
обезщетение била в размер на 2000 лв., от която сума следвало да се приспадне
заплатената до момента сума в размер на 251,24 лв., или сумата, която следва
застрахователя да заплати е в размер на 1748,76 лв.
В последно съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция на
сумата от 1218,99 лв., предявена като окончателна такава.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В него оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на твърдените щети. Сочи, че уврежданията
по процесния лек автомобил не кореспондират с наведената от ищеца фактическа
обстановка по настъпването на застрахователното събитие, както и не може да се
определи точното място на реализиране на твърдяното събитие.
Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и твърдения
механизъм на получаване на вредите.
Оспорва увредените части да са били оригинални. Твърди, че не следва да носи
отговорност за възстановяване на оригинална част.
Възразява, че съгласно член 3.8. от ОУ по застрахователна полица №
440121031051555 от 08.10.2021г. към установените по време на огледа увредени
детайли / Протокол за оглед на МП при сключване на полица 440121031051555/ и
липси на части не подлежат на обезщетяване по условията на договора, поради което
застрахователят не дължи изплащането на застрахователно обезщетение за детайл
предна броня - боя - степен 3.
2
Твърди, че застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази и ползва
процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо
състояние и да спазва техническите и законовите правила за неговата експлоатация,
вследствие на което са се създали предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило
застрахователното събитие. Възразява, че застрахованият не е взел необходимите
мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, което дава право на
застрахователното дружество да откаже заплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди, че увреденият бил допринесъл за настъпване на вредите, като не е
действал с дължимото поведение, за да избегне настъпването на процесното събитие,
бил е небрежен при паркирането на необозначено и забранено място на процесния л.а.
и е предпоставил настъпването на събитието. Счита, че приносът на ищеца за
настъпване на събитието е съществен, затова обезщетението за имуществени вреди
следва да бъде намалено с ½.
Възразява, че обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като той
не съответства на действителната стойност на увредените части.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не е спорно, а и същото се установява от приобщените в
производството писмени доказателства, а именно автомобилна застраховка „КАСКО+“
№440121031051555 (л.4) и Свидетелство за регистрация Част І №*********/10.10.2017
г. (л.28), че собственият на ищеца лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6", с рег. №
******** е застрахован в ответното дружество по застраховка „КАСКО +“ със срок на
действие от 09.10.2021г. до 08.10.2022г. при застрахователна стойност от 8550 лева. По
застраховката била платена първа вноска в размер на 172.59 лв., за което бил издаден
документ №21100816770915/08.10.2021 г. (л.5).
Във връзка със заявено от ищеца застрахователно събитие, настъпило в периода
между 15.11.2021г. и 16.11.2021 г. бил извършен опис-заключение по щета
44010312108974/16.11.2021 г. в което като увредени били описани следните детайли -
предна броня – степен 3 за боя, водач десен PVC броня предна – за подмяна, калник
преден десен – за боя, джанта лята предна дясна – за полиране, водач предна броня
3
десен – за подмяна, дюза чист. фар десен – за подямна, фар за мъгла преден десен – за
подмяна, конзола предна броня лява – за подмяна, конзола предна броня дясна – за
подмяна и водач предна броня ляв – за подмяна (л.6).
От ответника е представен Протокол №99186637 за оглед на МПС с полица
номер 440121031051555, в който като увредени са посочени следните детайли: предна
броня- боя, преден капак – боя, преден ляв калник – боя, предна лява врата – боя, задна
лява врата – боя, задна броня – боя, заден десен калник – деформация1, задна дясна
врата – боя, предна дясна врата – боя, преден десен калник – боя, таван – деформация,
капачка фароумивател дясна – липсва, капачка теглич предна броня – липсва, дазен
десен калник пастиране – за боя (л.24).
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С. М., от която се установява
следното: В случая се касае за удар/съприкосновение с приплъзване за автомобил Ауди
с посока отзад напред. Първо в контакт влизат гумата и джантата, след което преден
десен калник, предната броня, която е измъкната напред, вертикалната дясна конзола
(водач) е счупена. При движението на бронята напред и наляво (от десния фар към
левия фар) се деформират и повреждат, другата дясна конзола на бронята, левите
конзоли на предната броня, дюзата за фароумивание и десният фар за мъгла. Щетите
по автомобила са предна броня (трета степен деформация), преден десен калник (първа
степен деформация), джанта предна дясна (охлузена - за полиране дюза за умиване на
преден десен фар (за подмяна), преден десен фар за мъгла (подмяна), два броя конзола
на предна броня - лява и дясна (за подмяна), два броя водачи на предна броня - ляв и
десен (за подмяна), водач предна броня преден десен PVC (за подмяна). Стойността на
ремонта без да се отчита овехтяване на частите е 539,89 лв. Стойността на ремонта с
овехтяване на частите е 402,26 лв. Механизмът на получаване на уврежданията може
да се получи както, ако автомобилът Ауди е бил паркиран и друг автомобил влезе в
съприкосновение и приплъзне по него, така и при маневриране назад на Ауди (по -
малко вероятно), така и ако примерно автомобилът Ауди при движение напред
предприеме навлизане в дясна за него лента, когато друг автомобил се движи в нея с по
- голяма скорост. Джантата може да се отремонтира само с полиране. Няма нужда от
боядисване дори да е била боядисана, но от снимката не може да се установи дали е
била боядисана или не. При така направения анализ вещото лице категорично смята, че
има причинно следствена връзка между настъпилите вреди и процесното събитие
(всички са от едно и също събитие). Още при сключване на застраховката предната
броня и предния десен калник на автомобила са имали нужда от боядисване.
Ищецът е оспорил съдебно-техническата експертиза на вещото лице, поради
което е допусната повторна тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещите лица С. И. К., Е. К. И. и И. Г. И., от която се установя следното: Началната
точка на удара е в началото на ръба на преден десен калник и долната дясна част на
4
предна броня в посоката отзад-напред. Щетите не предполагат сериозен удар, а
приплъзване. От това приплъзване са драскотините по предна дясна джанта, щетите по
конзолите и държачите и разкъсването по предна броня. Стойността на ремонта по
средни пазарни цени е: 1192.76лв. с ДДС при използване на алтернативни части и
1747.70лв. с ДДС при използване на оригинални части. В съдебно заседание вещите
лица разясняват, че средната пазарна цена за целия ремонт е в размер на 1470,23 лв., а
цената за боядисване на предна броня и преден десен калник е 456,96, която
приспадната от общата цена прави стойност на ремонта без тези детайли в размер на
735,80 лв. Джантата се нуждае от боядисване, тъй като при отпит за отстраняване на
драскотите с полираща паста са останали дълбоки следи по джантата. Налице е
причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди по л.а.
Ауди А6 с рег.№ ********.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в действащия чл. 405, ал. 1 от
КЗ.
При определянето на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
съобразена трайно установената съдебна практика на ВКС в решение №52/08.07.2010г.
по т.д.№652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение №109/14.11.2011г. по т.д.№870/2010г.
на ВКС, т.о.; решение №79/2009г. по т.д.№156/2009г. на ВКС, т.о. и решение
№165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., приложима и по отношение на сега
действащия КЗ, според която при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл.400 от КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КНФ.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество - чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 от
КЗ.
В настоящия случай възстановителната стойност на застрахованото имущество,
определена съгласно тройната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
като мотивирана, безпристрастно и надеждна, е в размер на 1470,23 лв. От
застрахователя до момента са заплатени 251,24 лв., или остават незаплатени 1218,99
5
лв.
По направеното от ответника възражение, че щетите по предена броня и преден
десен калник не подлежат на обезвреда, тъй като са описани като увредени детайли
намира следното:
Съгласно чл.3.8 от Общите условия по застрахователния договор установените
по време на огледа увредени детайли и липси на части не подлежат на обезщетение по
условията на договора. Отстраняването на щетите и възстановяването на липсващите
части се удостоверява с нов оглед и заснемане на МПС от Застрахователя. Съдът
намира, че цитираната разпоредба касае обезвреда именно на констатираните щети и
липси по автомобила при сключване на застрахователния договор, а не на настъпили в
срока на действието, какъвто е процесния случай. От заключението и по двете
допуснати експертизи се установява безспорно, че претендираните за обезвреда щети
са различни от констатираните при първоначалния оглед такива, и са вследствие на
процесното ПТП, настъпило в периода 15.11.2021 г. – 16.11.2021 г., поради което
застрахователят следва да покрие възстановяването на увредените детайли. Тъй като е
невъзможно да бъдат възстановени детайлите само частично (само по отношение на
процесните щети), то ще бъдат възстановени и наличните такива към датата на
сключване на застрахователния договор. Това обаче не е целен главен, а допълнителен
резултат, вследствие на дължимата обезвреда.
По възражението на ответника за липса на причинно-следствена връзка между
твърдяното ПТП и претендираните щети, съдът намира, че същата безспорно се
установи от двете изслушани по делото съдебно-автотехнически експертизи, поради
което, така направеното възражение се явява неоснователно.
По отношението на възражението, че щетите не са настъпили по твърдения от
ищеца начин, съдът намира, че и това възражение следва да се остави без уважение
като неоснователно, доколкото и от двете експертизи се установи, че вредите могат да
настъпят по твърдения от ищеца начин. Освен това в тежест на ответника е докаже
положителните факти и обстоятелства, на които основава възраженията си, в това
число и друг механизъм на настъпване на ПТП, както и изключващи отговорността на
застрахователя обстоятелства при настъпване на ПТП, което остана недоказано в хода
на процесна.
Възражението на ответника, че увредената джанта не е за боя също следва да
бъде оставено без уважение, доколкото от проведената повторна, тройна съдебно-
автотехническа експертиза се установи, че същата след полиране не е възстановена и се
налага боядисване.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че предявеният от ищеца иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат
6
заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един
адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения от
него иск в размер на и 50,00 лв., депозит за вещи лица в размер на 780,00 лв. и
възнаграждение за един адвокат в размер на 806,00 лв. с ДДС.
От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде уважено по отношение на претендираното
възнаграждение за трето по ред съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 92а
от ГПК страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо
от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91. В
първо по делото съдебно заседание не е изслушана допусната с Определението по чл.
142 от ГПК съдебно-автотехническа експертиза поради несвоевременното внасяне на
определения депозит от ищеца, с което същият е станала повод за отлагане на делото
във второ съдебно заседание. Предвид това и на основание цитираната разпоредба
съдът намира, че в полза на ищеца не следва да се присъща възнаграждението по чл.7,
ал.9 от Наредба №1, тъй като същият сам е станал повод за провеждането на трето по
ред открито съдебно заседание по делото. В останалата част възражението е
неоснователно, тъй като съдът намира, че прекомерността на възнаграждението следва
да се преценява към момента на постановяване на съдебния акт. Тъй като към момента
е действаща разпоредбата на чл.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията след измененията с ДВ бр.88 от
2022 г. от 04.11.2022 г., то именно съобразно нея следва да се прецени и
прекомерността на адвокатското възнаграждение. За пълнота следва да се отбележи, че
в случая на чл.78, ал.6 от ГПК не се касае за определяне на размера на дължимото
минимално адвокатско възнаграждение по сключения конкретен договор, а само за
преценка дали уговореното такова излиза извън рамките на обичайното такова за такъв
тип дела с оглед на настоящите икономически условия.
С оглед на горното и предвид размера на иска и приложимата материално и
процесуално-правна норма съдът намира, че на ищеца следва се присъди адвокатско
възнаграждение в размерите определени в чл.7, ал.2 от Наредба №1 в редакцията към
01.12.2022 г., или сумата от 506,00 лв. с ДДС. Така в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 1336,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, представлявано от К.Х.Ч. -
главен изпълнителен директор и Б.А.В. - изпълнителен директо ДА ЗАПЛАТИ на С.
К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 1218,99 лв. (хиляда двеста и
7
осемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна
броня, водач десен PVC броня предна, калник преден десен, джанта лята предна дясна,
водач предна броня десен, дюза чист. фар десен, фар за мъгла преден десен, конзола
предна броня лява, конзола предна броня дясна и водач предна броня ляв на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6", с рег. №********, настъпили на 15.11.2021г., по
застрахователен договор „Каско“ със застрахователна полица № 440121031051555 от
08.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 22.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405,
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, представлявано от К.Х.Ч. -
главен изпълнителен директор и Б.А.В. - изпълнителен директо ДА ЗАПЛАТИ на С.
К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата 1336,00 (хиляда триста тридесет и
шест) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

8