РЕШЕНИЕ
№ 3318
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330102122 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и кА.лизация”
ЕООД срещу А. В..
Ищецът твърди, че ответната стрА. е потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в *******. Твърди, че за процесните периоди имал задължения за ползвА.
от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на кА.лна вода в общ размер
на 913.36 лева и обезщетение за забава в размер на 126.68 лева, които не били
заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основА.е чл. 47, ал. 5
ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната стрА. за главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител, с който се оспорват претенциите. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение и реалното потребяване на услугите. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. Иска се отхвърляне на
претенциите.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събрА.те по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от стрА.те доводи, намира за установено следното:
1
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр.
дело. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесните вземА.я и за разноските.
Заповедта е връчена на основА.е чл. 47, ал. 5 ГПК със събрА. сведения, след
което съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок,
поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и кА.лизационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват
одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-
малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
кА.лизационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К
системите, като в конкретния случай отношенията между стрА.те по предоставяне на В
и К услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не
се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК
услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място
трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Правото
на собственост върху имота за нуждите на настоящото производство се установява от
представения нотариален акт, заявление за промяна на партида, предписА.е за промяна
и постъпилата от община Пловдив информация. Съвкупния А.лиз на документите
установява, идентичността между посочения в нотариалния акт имот и отчитА.я обект,
въпреки констатираното разминаване в номерата на апартамента- № 126 и № 21.
Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвА. вода, отчетено чрез монтирА.те водомери, а
2
отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите условия на “ВиК”
ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в
присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия
от карнети, от които е видно, че начисляването е извършвано по измереното
количество за единия водомер и служебно за другия по подмяната му, като са налице
подписи на представител на потребителя на част от местата. От събрА.те гласни
доказателствени средства се установява, че за отчета периодично е бил осигуряван
достъп, като са били предоставяни и данни по телефон.
Макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват
изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява полагането на подписи в част
от тях от лицето осигурило достъп. В карнетите е посочено за коя година се отнасят
данните, дати и месеци на проверките. Въвеждането на данните от водомерите при
реалното записване на показателите им е последователно, което гарантира правилното
отчитане на общото количество използвА. вода, дори при неосигуряване на достъп
всеки месец. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на
подпис са задължения на ответника като притежател на имота и неизпълнението им не
може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на
документите. Имотът е бил собствен от ответника, ползван от самата нея и/или трети
лица, имал е монтирА. измервателни устройства и периодично е бил отчитан от
служител на ищеца.
Въз основа на описА.те доказателства, А.лизирА. поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказА. по основА.е за
периода от 26.05.2017 г. до 29.01.2019 г. за данните от водомер № 00101051715 и за
периода 26.02.2020 г. – 30.06.2020 г. за данните от водомер № 00101051716. За тези
периоди използвА.те количества вода са били отчитА. по данните на двете
измервателни устройства и се доказва реално потребление на услугите. По несъмнен
начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В
производството са ангажирА. достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът
е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия
чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.
Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ. Според експерта
отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите
цени за битови клиенти за периода. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като
всеки месец са издавА. фактури за дължимата цена.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползвА.те услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение
на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на
3
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Предвид горното претенциите се явяват основателни за сумата от 135.37 лева по
водомер № ****за периода от 26.05.2017 г. до 29.01.2019 г. и за сумата от 25.76 лева за
периода 26.02.2020 г. – 30.06.2020 г. по данните от водомер № ****. Върху посочените
суми обезщетението за забава е в размер на 23.21 лева.
Относно служебното начисляване:
Не се установява от ангажирА.те доказателства да са били налице
предпоставките за служебно начисляване на количествата вода. По делото не бе
представено известие за нередовен водомер. Не се установява за периода водомерът да
е бил неизправен, нито да са били извършвА. каквито и да е проверки в тази насока.
Дори да е било така, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ
при констатирА. нередовност на водомера оператора на ВиК услуги, съответно
неговия представител, първо трябва да даде предписА.е за отстраняване на повредата
на водомера и да определи срок за това, като демонтира пломбата на холендера. Едва
след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни
количества вода според броя на обитателите. От ангажирА.те по делото доказателства
не се установява изпълнението на това задължение. Не е представено известие за
нередовен водомер и няма данни такова да е било връчвано. След като няма
предписА.е, операторът е следвало да процедира по реда на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и чл.
26, ал. 2 ОУ, като определи срок за отстраняване на повредата, в рамките на който да
определя месечното количество изразходвА. вода по средномесечен разход за
съответния период от предходната година, и едва след изтичането на срока, ако
повредата не е отстранена, да таксува по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за
топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
От събрА.те гласни доказателствени средства не се установява и броят на
обитателите в обекта.
Ето защо претенцията в тази част се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Относно възражението за погасителна давност:
В отговора на исковата молба ответникът, чрез особения представител е
направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД.
Задължението на потребителите е такова за периодични плащА.я по смисъла на чл.
111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, без да е необходимо тези плащА.я да са с еднакъв размер, тъй
като същите зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай давностният
срок е бил прекъснат от дата на подаване на заявлението- 17.07.2020г. съгласно фикция
на чл. 422, ал. 1 ГПК. До прекъсването, тригодишната погасителна давност е изтекла
относно вземА.ята с падеж настъпил преди 17.07.2017 г. или за периода до 26.05.2017г.
4
За следващия период е била издадена фактура на 30.06.2017 г., чиито падеж е настъпил
на 30.07.2017 г.
Предвид горното претенцията се явява основателна за сумата от общо 161.13
лева за периода от 26.05.2017 г. до 29.01.2019 г. и периода от 26.02.2020 г. до
30.06.2020 г., както и за сумата от 23.21 обезщетение за забава за периода от 31.07.2017
г. до 30.06.2020 г. и следва да бъде уважена.
Тези главни и акцесорни вземА.я се дължат от ответника, защото не са погасени
по давност, а основА.е за плащането им е налице. За разликите над посочените суми до
пълните претендирА. размери и период, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй като
задълженията не се доказват, а част от тях са погасени по давност. Искът за лихвата се
отхвърля за целия период, тъй като обезщетението за забава върху всяко от дължимите
месечни плащА.я, е начислено след датата на падежа на всяко главно вземане до
крайния посочен в исковата молба срок.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основА.е чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за настоящото и заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВК/. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени
такива в размер на – 100 лева за ДТ, 150 лева за депозит ССЕ, 20 лева за свидетел и
302.80 лева за особен представител, 100 лева адв. възн. за заповедното производство,
като следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за
настоящото производство. Общият размер на разноските е 772.80 лева, като следва да
се присъдят 136.97 лева по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между стрА.те, че А. Н. В.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и кА.лизация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми:
161.13 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставена питейна и
отведена кА.лна вода за обект, находящ се в ***** за периода от 26.05.2017 г. до
29.01.2019 г. и за периода от 26.02.2020 г. до 30.06.2020 г. и 23.21 лева- обезщетение за
забава за периода 31.07.2017 г.- 30.06.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на
17.07.2020 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата НАД 161.13 лева до 913.36 лева за периода от 01.01.2017 г. до 26.05.2017 г.
и за периода от 29.01.2019 г. до 26.02.2020 г. и иска за обезщетение за забава за
разликата НАД 23.21 лева до 126.68 лева за периода от 31.01.2017 г. до 30.06.2017 г.,
5
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № ****от 29.07.2020 г. по ч.гр.д. № 8680/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А. Н. В., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и
кА.лизация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести
септември” № 250, сумата от 136.97 лева - разноски за настоящото производство и за
заповедното производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6