Решение по дело №315/2018 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/22.06.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

при секретар Мая Петрова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 315 по описа на ВОС за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.

Образувано е по предявен от “МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС“ ЕАД срещу „ГЕДИДАР-С“ ЕООД иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 48 895 лева, на основание – запис на заповед, издаден на 26.04.2016 год. в полза на “МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС“ ЕАД за сумата от 48 895 лева, платим на предявяване от „ГЕДИДАР-С“ ЕООД, за която сума е издадена заповед № 6681/07.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13608/2016 год. на ВРС – 17-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2016 год. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК.

Искът е основан на твърдения за издаден в полза на ищеца от “МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС“ ЕАД запис на заповед от 26.04.2016 год. за сумата от 48 895 лева, платим на предявяване, което може да се направи в срок от 60 месеца от датата на издаването му. Сочи, се, че записът е напълно редовен от външна страна и съдържа всички предвидени по чл. 535 ТЗ реквизити. Вследствие неизпълнение на задължението за плащане на падежа, след отправена нотариална покана, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед № 6681/07.11.2016 год. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13608/2016 год. на ВРС – 17-ти състав и издаден въз основа на нея изпълнителен лист № 10284/04.08.2017 год. Образувано е изпълнително дело 598/2017 год. по описа на ЧСИ Захари Д., рег. № 808 КЧСИ, срещу ответника и му е връчена покана за доброволно изпълнение на 14.12.2017 год. Предвид постъпилото възражение в срок от длъжника, се сочи наличието на правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Поради горното сезира съда с искане за приемане на установено спрямо ответника, че последният му дължи сумата от 48 895 лв. главница, както и законната лихва върху главницата, считано 04.11.2016 год. до окончателното й изплащане, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК. Моли за присъждане на разноските в заповедното и настоящото исково производство.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ГЕДИДАР-С“ ЕООД  не депозира писмен отговор.

В о.с.з., ищецът, с писмена молба, моли за уважаване на иска..

В о.с.з., ответникът, чрез законния си представител – управителя Георги Д., моли за отхвърляне на предявения иск. Твърди, че записът на заповед е фалшив и че в деня на издаването му не е бил в гр. Шумен, посочен в записа като място на издаване. Излага, че подписът е негов, но е положен без той да знае, че подписва запис на заповед, доколкото същият му е бил връчен с още около шестдесет други документа за подписване. Признава, че е имал кредитни отношения с ищцовата страна, задълженията по които не е изпълнил, поради насрещно неизпълнение на задължение за отпускане на допълнителен кредит, при изявена готовност да започне плащане след като получи всички документи, които е подписал.

 

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1450/25.04.2018 год. по чл. 374 ГПК.

 

Варненският окръжен съд, като съобрази твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

          От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 26.04.2016 г. „ГЕДИДАР-С“ ЕООД е издал запис на заповед, с който се е задължил безусловно, без разноски и без протест да заплати на “МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС“ ЕАД сумата от 48 895 лева. Посочено е, че записът ма заповед е платим на предявяване, като предявяването за плащане може да се направи в срок от 60 месеца от датата на издаването. За място на плащане е посочен гр. Шумен По делото липсват доказателства (от страна на ответника липсват и твърдения) да е плащано по този запис на заповед.

         На 04.11.2016 год. “МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС“ ЕАД подало заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу „ГЕДИДАР-С“ ЕООД за заплащане на сумата от 48 895 лева по описания запис на заповед. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 13608/2016 год. на ВРС. Издадена била заповед за незабавно изпълнение № 6681 от 07.11.2016 год., както и изпълнителен лист. На 28.12.2017 год. срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение било подадено възражение по чл. 414 от ГПК и съдът указал на заявителя, че следва да предяви установителен иск за вземането в едномесечен срок, което той направил с инициирането на настоящото производство.

 

            Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 13608/2016 год. на ВРС – 17-ти състав.

Предмет на предявения иск е фактическата, материалната и действителната дължимост на сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай, видно издадената заповед за незабавно изпълнение е обоснована с представен по чл.417 т.9 ГПК документ - запис на заповед от 26.04.2016 год., издаден от ответника, за сумата от 48 895 лева.  Същата, съдът намира, че съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити и обуславя извод за наличието на валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника.

Ценната книга е подписана от издателя си /автентичността на подписа не е оспорена от ответника/, поради което и съдът приема, че е налице валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника. Записът на заповед е с падеж, определен по реда на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ– на предявяване. По принцип срокът на предявяването за плащане е 1 година от издаването на документа, като издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. В настоящия случай, определеният срок за предявяване е 60 месеца след издаване, а ответникът е бил поканен да изпълни задължението си с нотариална покана,  която се счита за връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 03.10.2016 год. /следователно в срока за предяваване/.

При горното, за да предизвика отхвърляне на предявения срещу него иск, ответникът, освен своите абсолютни възражения досежно формата или съдържанието на менителничния документ, може да направи и лични такива, произтичащи от отношенията им с кредитора по ефекта и основаващи се на дефект в правата му. Последното е независимо от обстоятелството, че записът на заповед е абстрактна сделка, тъй като той може да бъде издаден при наличието на възникнали между страните взаимоотношения по каузална сделка. В тази връзка, длъжникът по такъв менителничен документ може да възрази на кредитора, на който го е дал, че задължението му е изплатено или не съществува, което възражение срещу кредитора, с който е уговорена гаранцията, действува праворазрушаващо.

Същевременно, съгласно дадените в т.18 на ТР 4/2013 на ОСГТК разяснения, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед. Когато вземането е заявено за изпълнение като произтичащо от запис на заповед, който съставлява самостоятелно основание за дълга, записът на заповед е едновременно и основание и доказателство за съществуване на вземането. Вътрешното каузално отношение, послужило като повод за издаване на ценната книга, не е елемент от основанието на предявения иск, нито изискване за неговата редовност. Изследването на каузалните правоотношения при реализиране на менителничните права по записа на заповед при предявен иск по реда на чл.422 ГПК е въпрос, свързан с процесуалните позиции на страните. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест обаче всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.

В конкретния случай, ответното дружество не е депозирало писмен отговор в установените за това процесуални срокове, в който да релевира своевременно своите относителни възражения. Поради горното, изложените от управляващия такива в проведеното съдебно заседание се явяват преклудирани. Нещо повече, с оглед заявеното от него следва да се приеме, че дори и да има действително материално отношение /останало неконкретизирано и от позицията на ответника/, което е обезпечено с процесния запис на заповед, то ответникът не е изпълнил задълженията си по него. А твърдението за незнание, че се подписва запис на заповед освен преклудирано е и неконкретизирано.

Налага се извод за основателност на предявени иск, който следва да се уважи.           

На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът  следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, възлизащи в общ размер на 1127.90 лева лева.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на “МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Дякон Игнатий“ № 1, представлявано от Костадин Божиков Мунев и Николай Д. Д., чрез адв. М.Б., че ответникът „ГЕДИДАР-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул. „20“-та“ № 11, представлявано от управителя Георги Маринов Д., ДЪЛЖИ на “МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС“ ЕАД, сумата от 48 895 лева, на основание запис на заповед, издаден на 26.04.2016 год. в негова полза, платим на предявяване, за която сума е издадена със заповед № 6681/07.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 13608/2016 год. на ВРС – 17-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2016 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „ГЕДИДАР-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул. „20“-та“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на “МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Дякон Игнатий“   № 1, сумата от 1127.90 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и разноски в заповедното производство в размер на 1976.33 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 13608/2016 год., на ВРС – 17-ти състав, заповед № 6681 от 07.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :