М О Т
И В И към
Присъда № 350/13.12.2016г., постановена
по НОХД № 7903/2016г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХІ н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Н.Л.А. -
родена на ***г***, живуща ***, ***, българска гражданка, начално образование,
неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН ********** за това, че на 28.11.2016г. в
гр. Пловдив в немаловажен случай е държала акцизни стоки без бандерол –
тютюневи изделия – общо 145,30 кг. ‘‘тютюн за пушене (за лула и цигари)‘‘, на
стойност от 23 480,48 лв. (при единична цена от 161,60 лв. за 1,00 кг.
тютюн), когато такъв се изисква по закон: чл.2 т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/: ‘‘На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия‘‘,
чл.100 ал.1 от ЗАДС: ‘‘...... тютюневите изделия, предназначени за местния
пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол‘‘, чл.28 ал.1 от Закона
за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия /ЗТТСИ/: ‘‘Тютюневите изделия
се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на ЗАДС‘‘ – престъпление по чл.234 ал.1 от НК.
Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. А.
обвинение, като предлага същата да бъде призната за виновна и осъдена на
наказание две години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета
съгласно чл.58а от НК и изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок.
Прокурорът предлага на подсъдимата да бъдат възложени и направените по делото
разноски, а веществените доказателства – 15-те бр. черни найлонови чували с
тегло от 145,30 кг., съдържащи ситно нарязана жълтокафява листна маса да бъдат
отнети в полза на държавата, а 5-те бр. светло сини чували с тегло от 165,500
кг., съдържащи ситно нарязана жълтокафява листна маса – унищожени.
Защитникът на подс. А. – адв. К.С. моли съда да
признае подзащитната му за невинна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение,
тъй като същото не се подкрепяло от събраните в досъдебното производство
доказателства.
Подс. А. се признава за виновна и предоставя на съда
да реши въпроса относно нейната вина и наказанието, което следва да й бъде
наложено.
На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът
приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа
обстановка:
На
28.11.2016г. в Шесто РУ на МВР гр. Пловдив се получила оперативна информация,
че в помещение от къща, находяща се на адрес: гр. Пловдив, ул. ‘‘Грамос‘‘ № 30
се съхранявали акцизни стоки без наличен бандерол. По повод така получения
сигнал, св. С.С. и св. И.П. /и двамата *** при Шесто РУ на МВР гр. Пловдив/
посетили адреса. При пристигането им на място двамата свидетели забелязали
отвън, че в конкретното помещение действително имало поставени множество
обемисти чували. Поради това почукали неколкократно на входната врата, но никой
не отворил.
Междувременно
започнали да се струпват хора, като един от тях бил и св. П.И.. При вида на полицейските служители св. И. се
доближил до тях и им казал, че във въпросната къща живеела дъщеря му Ш.
/неразпитана по делото/, а той се ползвал от помещението, в което били и
чувалите. След това отворил входната врата, която не била заключена и поканил
св. С. и св. П. да влезнат във вътрешността му и да разгледат.
В
хода на проверката св. С. и св. П. забелязали, че част от чувалите били
отворени, като съдържали нарязана суха, жълтокафява листна маса с мирис на
тютюн. Като обяснение за наличните чували св. И. заявил, че същите са негова
собственост и изявил желание да ги предаде доброволно на органите на реда. От
своя страна св. С. и св. П. докладвали за случая на ОДЧ при Шесто РУ на МВР гр.
Пловдив, след което св. И. предал с Протокол за доброволно предаване от
28.11.2016г. следните вещи: 15 бр. черни найлонови чували, съдържащи ситно
нарязана жълтокафява листна маса с общо нето тегло от 145,30 кг. и 5 бр. светло
сини чували, съдържащи ситно нарязана жълтокафява листна маса с общо нето тегло
от 165,500 кг. В съставения по случая протокол св. И. отразил собственоръчно,
че всички чували били негови.
Впоследствие
св. И. бил задържан в сградата на Шесто РУ на МВР гр. Пловдив за срок от 24
часа по реда на ЗМВР.
След
като бил освободен от арестното помещение на районното св. И. провел разговор
със зет си - св. Р.С., от който разбрал, че предадените от него чували не са
били на дъщеря му Ш., а на подс. А.. В хода на разговора св. С. му обяснил, че
бил предоставил помещението на подс. А., за да го ползва. Това го мотивирало да
каже истината на полицията и на 09.12.2016г. дал обяснения, в които уличил подс.
А..
От
своя страна, подс. А. направила устни изявления пред св. С., които били
отразени писмено. В тях подсъдимата обяснила още, че действително чувалите били
нейни и възнамерявала да продава инкриминирания тютюн, за да набавя средства за
препитание на семейството си.
В
хода на разследването бил извършен оглед на веществени доказателства - 20 бр.
чували, като били иззети сравнителни образци - проби от всеки един от тях,
съответно номерирани с № 1 - № 20. С Постановление от 29.11.2016г. на разследващ
полицай Соня Начева при Шесто РУ на МВР гр. Пловдив била назначена
физико-химична експертиза /ФХЕ/.
Съгласно
заключението на назначената и изготвена ФХЕ изследваните проби с лабораторни
кодове от № 8544-МВР-16 до № 8558 МВР-16 (съответстващи на № 1 - № 15 от представителни
проби, иззети с Протокол за оглед на ВД от 29.11.2016г.) се охарактеризират
като тютюнево изделие нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка и следователно попадат и в обхвата на продуктите,
дефинирани като акцизни стоки и подлежат на облагане с акциз - ‘‘тютюн за
пушене‘‘ по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 от ЗАДС.
Изследваните
представителни проби с лабораторни кодове от № 8559-МВР-16 до № 8563 МВР-16
(съответстващи на № 15 - № 20) се охарактеризират като отпадък от тютюн по
смисъла на чл.12 ал.4 от ЗАДС.
От
извършената по делото стоково-оценъчна експертиза (СОЕ) било установено, че
общото количество от 145,300 кг. тютюн възлизало на 23 480,48 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена на основание направеното от страна на подс. А. самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата
обстановка са и показанията на свидетелите – И.П.П., П.Ж.И., Р.К.С.
и С.М.С., разпитани в досъдебното
производство, които съдът кредитира, като обективни, логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните писмени доказателства: Протокол за доброволно предаване от
28.11.2016г. /л.10/, Протокол за оглед на веществени доказателства от
29.11.2016г. /л.25/, албум за посетено местопроизшествие: оглед на веществени
доказателства /л.26-л.28/, характеристична справка /л.46/, справка за съдимост
/л.50/.
В подкрепа на описаната фактическа обстановка са и заключенията
на изготвените по делото ФХЕ и СОЕ, които съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.
Неоснователно е възражението на адв. С., че ФХЕ не е
годно доказателство, поради което и не следва да бъде кредитирана. В тази
връзка следва да се отбележи, че когато подсъдимият по своя воля е създал
предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, отказвайки
се от участие в състезателното производство за събиране и проверка на
доказателствата, и съкратеното съдебно следствие е било допуснато и проведено
законосъобразно, той доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната
възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да
претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Допустимата защита
на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по
обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят
правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия
материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност,
стига обаче същите да са съвместими с фактологията на обвинителния акт и да не внасят
съществени изменения в нейните очертания. Ето защо в процедурата на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК е недопустимо съдът по свой
почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими
с обстоятелствената част на обвинителния акт. Обратното обосновава липса на
действително направено при условията на чл.371 т.2 от НПК самопризнание и
съставлява непреодолима преграда за провеждане на диференцираната процедура. Подс.
А. по своя воля е създала предпоставки за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, отказвайки се от събиране и проверка на
доказателствата, като разглеждането на делото по този ред е било допуснато и
проведено законосъобразно. Освен това направеното изявление по чл.371 т.2 от НПК не е било оттеглено преди постановяване на съдебното определение по чл.372
ал.4 от НПК, след който момент същото произвежда правното действие, към което е
насочено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. на ВКС по т.
д. №1/2008г., ОСНК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
посочените от адв. С. разпоредби на ЗТТСИ регламентират измерванията на
максималното равнище на емисии от цигарите, произведени и/или пуснати на пазара,
които следва да съответстват на равнищата, посочени в чл.35а ал.1 т.1-т.3 от
ЗТТСИ. Тези измервания, съгласно чл.35а ал.3 от ЗТТСИ, се проверяват от
лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за
акредитация” към министъра на икономиката или от лаборатории, акредитирани от
съответния компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз. В настоящия
случай, освен че предмет на престъплението не са цигари, а „тютюн за пушене /за
лула и цигари/”, не може да намери приложение чл.35а ал.3 от ЗТТСИ, тъй като
регламентира измерването на максималните равнища на емисиите, които не трябва
да надвишават цигарите, произведени и/или пуснати на пазара. Разпоредбата на чл.35а
ал.3 от ЗТТСИ не касае изследвания, свързани с характеристиките на материала
като тютюнево изделие.
В настоящия случай не са налице каквито и да било
основания, за да не се кредитира заключението на ФХЕ, доколкото изготвянето на
същата е било възложено на специалист от съответната област, по отношение на който
не е налице някоя от предвидените в чл.148 ал.1 от НПК предпоставки, поради
които да не може да бъде вещо лице. Освен това експертното заключение е
достатъчно пълно, ясно обосновано и не възниква съмнение за неговата
правилност.
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че подс. А. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.234 ал.1 от НК за това, че на 28.11.2016г.
в гр. Пловдив в немаловажен случай е държала акцизни стоки без бандерол –
тютюневи изделия – общо 145,30 кг. ‘‘тютюн за пушене (за лула и цигари)‘‘, на
стойност от 23 480,48 лв. (при единична цена от 161,60 лв. за 1,00 кг.
тютюн), когато такъв се изисква по закон: чл.2 т.2 от ЗАДС: ‘‘На облагане с
акциз подлежат тютюневите изделия‘‘, чл.100 ал.1 от ЗАДС: ‘‘...... тютюневите
изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени
с бандерол‘‘, чл.28 ал.1 от ЗТТСИ: ‘‘Тютюневите изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
ЗАДС‘.
От обективна страна подс. А. е реализирала обективните
признаци от състава на посоченото престъпление чрез една от формите на изпълнителното
деяние на същото, а именно държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв
се изисква по закон. В Раздел ІІ на ЗАДС са посочени видовете тютюневи изделия,
като съгласно чл.12 ал.1 т.1 от същия закон „тютюн за пушене /за лула и
цигари/” е тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или
пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.
Съгласно заключението на изготвената по делото ФХЕ изследваните
проби с лабораторни кодове от № 8544-МВР-16 до № 8558 МВР-16 (съответстващи на
№ 1 - № 15 от представителни проби, иззети с Протокол за оглед на ВД от
29.11.2016г.) се охарактеризират като тютюнево изделие нарязан тютюн, който
може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и следователно попадат
и в обхвата на продуктите, дефинирани като акцизни стоки и подлежат на облагане
с акциз - ‘‘тютюн за пушене‘‘ по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 от ЗАДС.
Съгласно чл.2 т.2 от ЗАДС тютюневите изделия подлежат
на облагане с акциз, т. е. представляват акцизни стоки, а чл.100 ал.1 от ЗАДС
предвижда, че тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат
и продават само облепени с бандерол.
Съгласно чл.28 ал.1 от ЗТТСИ тютюневите изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
ЗАДС. Действително
посочената разпоредба предвижда, че бандеролът следва да бъде поставен върху
потребителската опаковка. Това обаче не означава, че когато тютюневите изделия
не са в такава опаковка, не са акцизни стоки. Ако се приеме това означава, че
потребителската опаковка е тази, която прави тютюневите изделия акцизна стока.
Видовете акцизни стоки са посочени в чл.2 от ЗАДС, като съгласно ал.2 такива са
и тютюневите изделия, които са изброени в Раздел ІІ от закона, като съгласно
чл.12 ал.1 тютюнево изделие е и „тютюн за пушене /за лула и цигари/”, един от
видовете които е и тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин,
усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка /т.1/. Т. е. за да е тютюнът за пушене тютюнево изделие, респ.
акцизна стока, не се изисква същият да е в потребителска опакова. Ако се
приеме, че върху тютюневите изделия следва да бъде поставен бандерол, само
когато са в потребителска опаковка, означава да се приеме, че, когато не са
опаковани могат да бъдат продавани и държани без бандерол, въпреки че са
акцизна стока, което е в нарушение на закона.
Както
беше посочено по–горе подс. А. е осъществила престъплението чрез една от формите на изпълнителното деяние на същото, а
именно държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон.
Държането се изразява в упражнената от подсъдимата фактическа власт върху
инкриминираните вещи.
Извършеното от подс. А. деяние е в немаловажен случай.
И това е така предвид количеството и стойността на предмета на престъплението,
стойността на който се доближава до тази, която е необходима за наличието на квалифициращото
обстоятелство „големи размери”.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. А. е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.
С оглед на посочената и приета правна квалификация за
извършеното от подс. А. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е
на становище, че на същата следва да бъде определено наказание при условията на
чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи обстоятелства. Наказанието на подс. А. следва да
бъде определено при превес на смекчаващи обстоятелства. Като такива следва да
се посочат признанието на вината, съжалението за стореното, чистото съдебно
минало, семейното положение на подсъдимата. Като отегчаващи обстоятелства
следва да бъдат посочени количеството и стойността на предмета на
престъплението. Предвид горното съдът намира, че на подс. А. следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно
две години лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало
целите на специалната и генералната превенция спрямо същата. Така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета и на подс. А. наложено наказание
една година и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на
подс. А. не е наложително същата да изтърпи така наложеното и наказание една
година и четири месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66
ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Наред с горното на подс. А. следва да бъде наложено и
кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба, която следва да
бъде определена в размер на 2000 лв. с оглед смекчаващите и отегчаващите вината
на подсъдимата обстоятелства, взети предвид при определяне на наказанието
лишаване от свобода, както и с оглед на имотното й състояние.
Съдът намира, че на подс. А. не следва да бъде
налагано предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от права
по чл.37 ал.1 т.7 от НК, тъй като по делото не се събраха доказателства за
упражнявана от нея търговска дейност с акцизни стоки.
На основание
чл.234 ал.3 вр. ал.1 от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата
веществените доказателства по делото – 15 бр. черни найлонови чували с тегло от
145,30 кг., съдържащи ситно нарязана жълтокафява листна маса, намиращи се на
съхранение в Шесто РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, които да се унищожат след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.12 ал.4 т.1 от ЗАДС веществените
доказателства по делото – 5 бр. светло сини чували с тегло от 165,500 кг.,
съдържащи ситно нарязана жълтокафява листна маса, намиращи се на съхранение в
Шесто РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, следва да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. А. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пловдив направените на
досъдебното производство разноски в размер на 131,32 лв.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
Ам