РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Пловдив, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20245001000215 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 424/08.11.2023 година, постановено по т. дело №
94/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено „М.-*“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., р-н „Ц.“, ул. „С.М.“ №*
чрез адв. И. Д. С. от АК - Пловдив, със съдебен адрес гр. П., ул. „Б.“ №*, ет.*,
офис*, да заплати на „М.-*“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. Г.Д., ул. „Е.А.*“ №*, вх.*, представлявано от управителя И. И.
М., чрез адв. А.П., преупълномощен от АД „К. и .п.“, със съдебен адрес гр.
С., ул."К." №*, ет.*, офис*, сумата 120 000, дължима на отпаднало основание -
развален поради неизпълнение от страна на доставчика договор за доставка и
продажба на 240 тона арматурно желязо, сключен между същите страни на
10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 10 800 лв.
1
деловодни разноски.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „М.*“
ЕООД, ЕИК ***, чрез адвокат И. С., с искане за отмяната му и постановяване
на ново решение по същество, с което да се отхвърли предявеният иск и да се
присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.
Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати съществени процесуални
нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че
изводът на съда за наличие на основания за разваляне на договора от страна
на купувача „М.-*“ ЕООД е неправилен, формиран след допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на основния довод на
жалбоподателя – предложено реално изпълнение и доставка на стоката. Освен
това не била разпределена правилно доказателствената тежест, като не било
указано на ищеца, че той следва да установи и че не сочи доказателства за
това, че изпълнението е станало безполезно за него след датата на падежа.
Другото процесуално нарушение, което се сочи във въззивната жалба, е
свързано с незаконосъобразно недопускане и разпит на поискан от
жалбоподателя свидетел. Твърди се, че с постановеното решение съдът не е
отговорил на доводите на жалбоподателя за липса на основания за разваляне
на договора при предложено реално изпълнение от доставчика и без
доказателства за безполезност на това изпълнение за купувача. Не бил
обсъден и въпросът за правното значение на изразената от купувача
неформална воля още преди датата на падежа за отказ от получаване на
престацията по договора. Изразено е становище, че след обсъждане на тези
доводи съдът би стигнал до извод, че е налице недобросъвестно поведение на
управителя на дружеството –ищец, поради което не е налице основание за
разваляне на договора и за връщане на дадения аванс.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „М.-*“ ЕООД,
чрез адвокат В. А., с изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба. Развити са подробни съображения за неоснователност на изложените в
нея оплаквания. Искането е да се потвърди първоинстанционното решение и
да се присъдят на ответника по жалбата разноски за въззивната инстанция.
Съдът е уважил искането на жалбоподателя за разпит на свидетел,
направено с въззивната жалба на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, приемайки
незаконосъобразност на отказа на първоинстанционния съд да го допусне.
2
Подробни мотиви са изложени в постановеното по реда на чл. 267 от ГПК
определение № 166 от 22.04.2024 година на въззивния съд. Със същото
определение е уважено и искането по чл. 176 от ГПК, като е допуснато
изслушване от съда на управителя на дружеството –ищец по поставени от
жалбоподателя въпроси.
В проведеното открито съдебно заседание на 05.06.2024 година
въззивният съд е събрал допуснатите доказателства, които ще бъдат обсъдени
подробно наред с останалите такива, приети в първоинстанционното
производство.
Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе и
събраните доказателства, съдът приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока
по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от
ответника срещу решението, с което е уважен предявеният срещу него
осъдителен иск.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По т. дело № 94/2023 година по описа на ОС – Пловдив е предявен от
„М.-*“ ЕООД срещу „М.*“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предложение трето от ЗЗД, за връщане на сума, получена като аванс
по сключен между страните писмен договор за доставка, след развалянето
му от купувача с изявление, съдържащо се в подадената искова молба.
От приложения като доказателство договор за доставка и продажба на
желязо е видно, че той е сключен между страните на 10.03.2022 година, като
ищецът е купувач по него, а ответникът – доставчик.
С чл.1 от договора достачикът се е задължил да достави на купувача
240 тона желязо, което да закупи и внесе от конкретен производител в Р.Т., а
именно **. Посочено е конкретно място на изпълнение на доставката – град
П., главен път П.-С., Т. п. / чл. 1.3. от договора/. Изрично в чл.1.4. от договора
е вписано, че доставчикът е длъжен да извърши доставката в срок до 30 дни
от датата на подписване на договора.
Безспорно е между страните, а и от представените фактура №**/**
година, издадена от ответното дружество с получател ищеца и от платежно
нареждане от ** година се установява, че на посочената дата ищецът е
3
превел на ответника сумата от 120 000 лева като аванс по договора за
доставка на желязо. Превеждането на този аванс е уредено в чл. 4 от договора.
В него е посочена сметката, по която купувачът заплаща на доставчика цената
по договора и задължението за заплащане на аванс в 10 дневен срок след
подписването на договора и след издаване на фактура от страна на доставчика
/ чл. 4.2, ал. 1/.
Мястото за посочване на окончателната цена по договора е в чл. 4.2.,
ал. 2. По въпроса за окончателната цена в първоинстанционното
производство е повдигнат спор от ответника с отговора на исковата молба,
тъй като в представения от ищеца екземпляр от договора е посочена такава от
240 000 лева. Според ответника окончателната цена е 240 000 евро, колкото
са вписани в представената от него проформа фактура, на гърба на стр. 9 от
първоинстанционното производство. В хода на първоинстанционното
производство ищецът е признал, че постигнатото съгласие за цената по
договора действително е 240 000 евро. При тези становища на страните и
доколкото въпросът за окончателната цена по договора няма отношение към
спора по настоящото дело и липсват такива доводи във въззивната жалба,
въззивният съд не следва да излага нарочни мотиви по него.
Другото обстоятелство, което ответникът не е оспорил в
преклузивните срокове, е това, че желязото не е доставено на посоченото в
договора място и в посочения срок / до 10.04.2022 година/, както и до датата
на исковата молба и в хода на производството по делото.
Спорните въпроси в отношенията между страните се свеждат до
причините, поради които ответникът не е доставил на ищеца желязото –
предмет на договора и до наличието или липсата на основание за разваляне
на договора от страна на купувача.
По искане на ответника, за установяване на твърденията му, че
процесното количество желязо е било изработено и готово за изпращане от т.
фирма още в края на месец март 2022 година, но управителят на „М.-*“
ЕООД настоял за забавяне на доставката, а по-късно през месец април 2022
година и за разтрогване на сделката и връщане на дадените пари, за което
поискал контакти с т. фирма, за да се свърже с нея, по делото са събрани
следните доказателства:
От писмените доказателства, представени към отговора на исковата
4
молба, се установява, че на 16.03.2022 година „М.*“ ЕООД е превело на **
сумата от 46560 щатски долара / стр. 30/, като не е спорно, че става дума за
аванс за изработка на желязото, което ответникът се е задължил да достави на
ищеца по процесния договор от ** година. На стр. 33 е представена и
фактура от ** година, в която е посочена окончателна цена от 190 600 щатски
долара, издадена от ** с получател „М.*“ ЕООД.
Останалите писмени доказателства, представени от ответника, са
разменени електронни съобщения между Т.Г. като представляващ ** и И. М.
– управител на ищеца „М.-*“ ЕООД. Те са за периода от 16.05.2022 година
до 31.05. 2022 година. От тях е видно, че производителят на желязото е
отправял покани за заплащане на остатъка от дължимата сума, както и
предупреждения, че при неплащането й в определен срок и неполучаването
й съгласно постигнати между страните уговорки, ще бъде задържан
заплатеният аванс. В имейла от 31.05.2022 година е посочено, че авансовото
плащане се задържа по решение на ръководството на производителя, поради
неизпълнение на задълженията по договора, за покрИ.е на допълнителните
разходи за съхранение и заради спада на пазарните цени. От имейлите от
20.05.2022 година е видно, че е уговорена среща между представители на И.
М. и Т.Г. в офиса на т. дружество.
От показанията на разпитаната от въззивния съд свидетелка С.А. –
служител в **, осъществяваща контрол върху дейността на включените в
групата осем т. търговски дружества, се установява, че И. М. – управител на
„М.-*“ ЕООД е бил в Т. през месец май 2022 година, за да се срещне с Т.Г. –
** за външнотърговските отношения на групата и с О.Ю. – управител, във
връзка с връщането на платения аванс, а не за да получи желязото. Тя
установява, че след като е било произведено, желязото е останало дълго време
на склад при производителя. През този период били изпратени многобройни
имейли на И. М. да получи стоката си, но това не било сторено, поради което
и в съответствие с т. законодателство бил задържан аванса, за което преди
това И. М. бил предупреждаван с имейли, както и на проведената среща с
ръководството в Т.. Свидетелката установява, че поръчката за производството
на желязото, както и заплащането на аванса е осъществено от „М.*“ ЕООД в
качеството на посредник, но че стоката е била за дружеството на И. М..
Задължението за получаване на произведената стока и за доставянето й в Б.
било за посредническата фирма. От показанията е видно, че тъй като за
5
производителя в Т. е било ясно, че „М.*“ ЕООД изпълнява само
посредническа дейност, а поръчката е направена от И. М., те са контактували
с него.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, И. М. в
качеството си на управител на „М.-*“ ЕООД заявява, че се е свързал с **
едва в средата на месец май 2022 година. Контактите му били предоставени
от управителя на „М.*“ ЕООД, след като договорът не бил изпълнен и не
било доставено никакво желязо. Управителят на ответника му заявил, че не
може да направи нищо повече и че следва да контактува сам с**дружество и
да уреди нещата си. И. М. отрича да е отказвал да приеме желязото. Заявява,
че не е имал никакви отношения с ** фирма, а с „М.*“ ЕООД и че се е
свързал с производителя в Т. по настояване на управителя на „М.*“ ЕООД.
Други доказателства, включително такива, подкрепящи твърденията на
ответника, че след изработването на желязото още в края на март ищецът е
поискал първоначално отсрочка, а впоследствие е заявил, че не иска да го
получи, а иска само да си върне авансово платената сума, не са събрани по
делото.
Що се отнася до обстоятелството, че след изтичане срока на договора
изпълнението е станало безполезно за ищеца, съдът намира, че ищецът не
носи доказателствената тежест за установяването му. Поради това не може да
се приеме, че е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, респ. че е необходим нов доклад, с който доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство да се възложи в тежест на ищеца. В
случая става дума за договор за доставка с фиксиран срок и място на
изпълнение. Неизпълнението в този срок / до 10.04.2022 година/, е достатъчно
основание за купувача да поиска разваляне на договора, без да е необходимо
да установява други обстоятелства. В случая става дума за осъществяване на
търговска дейност и преценката за това в кой момент каква стока ще е
необходима на търговеца с оглед на конкретните пазарни условия се
извършва от самия него. Тя е намерила израз във фиксирания в договора
срок, който обвързва и двете страни. Още повече, че в самия договор – в чл.
7.2., изрично е уредена възможността за купувача да развали договора, ако
доставчикът се забави повече от 30 дни с предаването на стоките. В тази
хипотеза не е необходимо купувачът да дава срок на доставчика за реално
6
изпълнение на договора, след изтичане на уговорения такъв, нито да
установява по някакъв начин, че изпълнението вече не му е необходимо, за да
може да го развали. Достатъчно е изтичането на уговорения срок. Тази
предпоставка е налице към датата на исковата молба, която съдържа
изявление за разваляне на договора и е връчена на ответника на
24.03.2023година.
Твърденията на ответника,че не е доставил стоката по настояване на
ищеца за отлагане на доставката, а впоследствие и поради отказ за
получаването й, не са установени по делото. Такива изводи не могат да се
направят от представените по делото имейли и от показанията на
разпитаната свидетелка С.А., нито от обясненията на управителя на ищеца И.
М.. В тях не се съдържат данни за отлагане или отказ на ищеца на получи
стоката по сключения с ответника договор преди датата на изтичане на срока
му. Не е установено по какъвто и да е начин и с каквито и да било
доказателства ищецът да е контактувал с ответника, да го е молил да забави
доставката или да му е заявявал, че се отказва от нея. Събраните
доказателства касаят отношенията на ищеца с т. дружество – производител
на металите, развили се след средата на месец май 2022 година / повече от
един месец след изтичане на срока за доставката/. Те не установяват
обстоятелства, които биха дали основание на ответника да не изпълни
договора за доставка, респ. биха го освободили от задължението да върне
получения аванс след развалянето му. По договор ответникът е бил задължен
да достави желязото на точно определено място, до изтичане на определен
срок – чл. 5.1. и 5.2. от договора. Сред неговите задължения е да получи
стоката от производителя в Т., да я транспортира до уточненото в чл. 1.3.
място в Б., където следва да я предаде на купувача. Купувачът дължи
заплащане на остатъка от цената, извън заплатения аванс, едва два дни след
подписване на приемо-предавателен протокол за приемане на стоките на
описания в договора обект – чл. 4.2., ал. 2 от договора. Според тази клауза за
ищеца не съществува задължение да заплати предварително пълната цена на
стоката, преди същата да бъде доставена в Б. от ответника, а едва след
нейното реално получаване и подписване на приемо-предавателен протокол
между страните. За да е изправна страна по договора, което не би позволило
на ищеца да го развали, респ.не би породило задължение за ответника да
върне аванса след развалянето му, ответникът като доставчик е следвало да
7
изпълни всички описани по-горе задължения, да е получил от производителя
и да е доставил до уговореното място и в уговорения срок стоката, каквито
доказателства липсват по делото. Няма и доказателства, въз основа на които
да се приеме, че неизпълнението на задълженията от негова страна е в
резултат на поведението на ищеца, респ. че става дума за кредиторова забава.
По всички тези съображения съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца връщане на получения аванс по договора след неговото разваляне,
доколкото той не е изпълнил задълженията си по него, а от друга страна
липсват доказателства ищецът да е имал поведение, което да оправдава
неизпълнението на договорните задължения на ответника.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, жалбоподателят
„М.*“ ЕООД дължи на ответника по жалбата „М.-*“ ЕООД направените
разноски във въззивното производство. Претендираните такива са в размер на
5000 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, които следва
да му бъдат присъдени.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 424/08.11.2023 година, постановено по
т. дело № 94/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „М.-*“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „С.М.“ № *, чрез адв. И. Д. С. от АК - Пловдив, със
съдебен адрес гр. П., ул. „Б.“ №*, ет.*, офис*, да заплати на „М.-*“ ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Г.Д., ул. „Е.А.*“ №*, вх.*,
сумата от 5 000 лева разноски, направени във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9