Р Е Ш Е Н И Е №
1084
гр.Пловдив,
27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1297/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община
Карлово, област Пловдив, чрез старши юрисконсулт И.Д. срещу решение №
128/12.04.2019г. на Карловски районен съд, трети граждански състав, постановено
по гр.дело № 1813/2018г. С обжалваното решение е осъдена Община Карлово да заплати на Адвокатско дружество „П. И К.“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град гр. П., ул. ***, представлявано от И.П. сумата от 4 995.00
лева, представляваща дължима сума за неустойка по чл.6 ал.1 от договор за
юридически обслужване № 198 от 19.10.2012г., съставляваща неустойка върху
сумата по фактура № ********** от 01.02.2016г. за периода от 11.02.2016 г. до
18.08.2017 г. включително. Съдът се е произнесъл и относно дължимите разноски по делото.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се
че то е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
поисканата от ответника експертиза за изчисляване на законната лихва за забава
по процената фактура, съдът не може да вземе като критерий, даващ съотношението
между действителния размер на дължимата неустойка и претърпените вреди и не
може да направи преценка за основание за прекомерност на неустойката. Твърди
се, че е неоснователно и недоказано, че са ангажирани доказателства за прекомерност
на неустойката. Твърди се, че настъпилите вреди са в размер на 277,59 лв., като
неустойка в по-голям размер би довела до неоснователно обогатяване на
кредитора, което ще доведе до противоречие с нормите в правото в чл. 59 от ЗЗД.
Сочи се практика на ВКС и се твърди, че неправилно съдът приема, че
предвидената неустойка е единствената възможност на ищеца да защити правата си
при неплащане на уговореното възнаграждение.
В срок е постъпил
отговор от въззиваемата страна. Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен
акт. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
РС Карлово е приел, че влязлото в сила решение № 45/15.02.2018 г. по
гр.д. № 1852/2017г. по описа на КрлРС, потвърдено с решение № 892/26.06.2018г.,
постановено по в.гр.д. № 877/2018г. по описа на ПдОС, Община Карлово е била
осъдена да заплати на въззиваемото адвокатско дружество „П. *** общо сумата от
19 440.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за
юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012г., за което са издадени фактури,
включително и процесната с № ********** от 01.02.2016 г. на стойност 2160 лева
с ДДС. Съгласно чл.6 ал.1 от договора, при неизпълнение на задълженията на
възложителя, свързани със заплащане на възнаграждение по начина и условията
регулирани в чл. 3 от договора, последният дължи на изпълнителя неустойка в
размер на 0.5% на ден. От ССЕ се установява, че неустойката по фактура №
********** от 01.02.2016г. за периода от 11.02.2016г. до 18.08.2017г.
включително е в размер на 4995.00 лева, изчислена за забава от 555 дни. Законната
лихва за периода 11.02.2016 г. до 18.08.2017 г. включително върху сумата от
1800 лева, е в размер на 277.59 лева. Законната лихва за същия период върху
сумата от 2160.00 лева е в размер на 333.08 лева.
РС Карлово е приел, че договорната
клауза за неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Що се
отнася до натрупания голям размер на неустойката, доколкото същият е в пряка
зависимост от периода на забавата, т.е. от поведението на самия длъжник, то
този размер не налага извод за нарушение на добрите нрави. РС Карлово
приема, че ответникът не ангажира доказателства в процеса по направеното
възражение за прекомерност, поради което искът следва да се уважи в пълния му
предявен размер.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателят
Община Карлово, че уговорената клауза
за неустойка е нищожна или прекомерна. Именно съобразно на посоченото от
жалбоподателя в т.3 от ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК
на ВКС неустойката не е нищожна. Това е така, защото към момента на сключване
на сделката няма данни с нея да се накърняват добрите нрави. Става дума за
парични задължения, необезпечени по друг начин и вида на неизпълнението – пълно
и продължаващо дълъг период след установяването му и то по съдебен ред. Тоест
към момента на сключване на сделката не е доказано, че неустойката е
накърнявала добрите нрави.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателят, че неустойката няма обезщетителна, обезпечителна или
санкционна функция, а цели само недобросъвестно обогатяване на едната страна.
Основният мотив за това според жалбоподателя е изключително високия размер на
неустойката за забава – 0,50 процента на ден, сравнено със законната лихва за
периода. Съотношението между размера на
неустойката и очакваните от неизпълнението вреди не сочи за нарушаване на
функцията на неустойката. Едва ли законната лихва е единствения критерий за
вредите причинени на ищеца, чрез неплащане в срок на задълженията по договора от
насрещната страна. Такъв критерий би могъл да бъде и размера на лихвения
процент по банковите депозити и други критерии, които биха зависили от
конкретните факти по всяко дело. Като изрично се уточни, че точно какъв би бил
размера на реалните вреди е различен във всеки един казус и следва да се
доказва индивидуално за всеки случай, за да може да се дава и конкретна
преценка за всяко едно дело Правилно КРС приема, че при тежаща върху ответника
доказателствена тежест не е доказан реалния размер на вредите за ищеца, а от
там не може категорично да се твърди за доказана прекомерност на търсената
неустойка по това дело Размера на мораторната
неустойка в казуса е 0,5 процента на ден, което с оглед на практиката на ВКС за
подобни неустойки не е прекомерна и несправедлива, така решение
№99/26.07.2013г. по т.д. №944/12г. на ВКС, І т.о. Ето защо обжалваното решение на
РС Пловдив като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно
на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза
на въззиваемата страна адвокатско дружество „П. *** следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.1 от ГПК. Има искане в тази насока. По делото се доказват реално направени разноски
за 650 лв. за адвокатски хонорар на пълномощника на въззиваемия – адв.К. /л.22/.
Ето защо жалбоподателят Община Карлово следва да се осъди да заплати тези
разноски на въззиваемия с оглед изхода на делото.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/12.04.2019г. на Карловски районен
съд, трети граждански състав, постановено по гр.дело № 1813/2018г.
ОСЪЖДА Община Карлово, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: град Карлово, улица „Петко Събев“ № 1,
представлявана от кмета Е. К. да заплати на Адвокатско дружество „П. и К.“, ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление град гр. П., ул. *** сумата от 650 лева за разноски по това
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.