Определение по дело №161/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 160/24.11.2015 год., постановено по Н.а.х.дело № 270/2015 год., М. районен съд е признал С. Х. С. от Г.Б. за виновен в това, че на 20.09.2015 год. на ГКПП „М.”, с.Л., общ.К., при управление на лек автомобил марка „Р.Л.” с рег.№ *******, рама *******, негова собственост, си служил с контролни знаци - предна и задна регистрационни табели с № *******, неиздадени от съответните органи, поради което и на основание чл.345, предл.2-ро, във вр. с чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лв. С решението си, на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът е отнел в полза на държавата предна и задна регистрационни табели с надпис *******, като е постановил след влизане на решението в сила, същите да бъдат унищожени. Осъдил е с решението С. С. да заплати по сметка на РС – М.направените по делото разноски, в размер на 50 лв.

Недоволен от решението е останал подсъдимият С. Х. С. от Г.Б., който чрез защитника си го обжалва като неправилно - незаконосъобразно. В жалбата се развиват съображения, че деянието на П. не съставлява престъпление по чл.345, предл.2-ро от НК, тъй като не покривало всички обективни и субективни елементи на този престъпен състав, както и се твърди, че дори и да се приеме, че деянието осъществява формално признаците на престъплението по чл.345, предл.2-ро от НК, поради своята малозначителност същото не било общественоопасно, респ. обществената му опасност била явно незначителна, поради което и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК същото не можело да се квалифицира като престъпно. В жалбата се развиват подробни съображения в тази връзка. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на МРС, като П. бъде оправдан. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят С. С. не се явява. Защитникът му поддържа жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд счита за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. В хода на наказателното производство са събрани необходимите и възможни доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните в наказателното производство и от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Х. С. е роден на **.0*.19** год. в Г.Б., където е и регистрираният му постоянен адрес. Има завършено средно образование, женен е, работи като автомонтьор, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

На 20.09.2015 год. свидетелите С. А. и Д. Б. - служители на ГПУ-М, били на работа и изпълнявали служебните си задължения на ГКПП „М.” по осъществяване на граничния контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства.

Около 14.40 часа на посочената дата, на трасе „вход” от Република Гърция към Република България се явил лек автомобил „Р.Л.” с рег.№ *******, управляван от подс. С.. При извършване на проверката на документите за самоличност на П. и извършен външен оглед на управлявания от него автомобил, св.А. се усъмнил в редовността на предната и задната регистрационни табели на автомобила с надпис *******. Св.А. уведомил за случая началника на екипа - св.Б., след което изготвил искане за извършване на експертна справка на предната и задната регистрационни табели на лекия автомобил.

От експертна справка № 30/20.09.2015 год. на ГПУ-М. се установява следното: предната регистрационна табела с надпис ******* е с размери 359/110 мм. Задната регистрационна табела с надпис ******* е с размери 521/111 мм. По БДС 15980 от 2012 год. размерите трябва да са 520+-0.8/110+-0.3 мм. Шрифтът, с който са изписани цифрите и буквите е различен от шрифта, указан в БДС 15980 от 2012 год. Има зацапване и недобре очертани контури на буквата „С” на предната и задната регистрационни табели. Предната регистрационна табела няма синьо поле вдясно. Захваната е с четири нита в ъглите. Задната регистрационна табела има синьо поле, но няма дванадесет звездички на Европейския съюз.

С протокол за доброволно предаване от 20.09.2015 год. подс.С. е предал доброволно предната и задната регистрационни табели на автомобила си с надпис *******, които са приобщени като веществени доказателства по делото. При проведен разговор между св.А. и подс.С., последният обяснил на свидетеля, че истинските регистрационни табели на автомобила му били откраднати в Италия, поради което сам си поставил регистрационни табели на автомобила.

От писменото заключение на вещото лице по Протокол №135/28.09.2015 год. по извършената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза е видно, че представените за изследване 2 бр. табели от бял метал не представляват регистрационни табели по БДС 15980/2010 за светлоотразяващи табели на регистрационни номера за моторни превозни средства и техните ремаркета относно шрифт, размери и разположение на цифри и букви.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по наказателното производство гласни доказателства – от обясненията на подс.С., дадени на досъдебното производство, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от показанията на свидетелите А. и Б., дадени в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени и приети от първоинстанционния съд по реда на чл.283 от НПК – Протокол за доброволно предаване от 20.09.2015 год.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.09.2015 год., ведно с фотоалбум към него; Еспертна справка № 30/20.09.2015 год.; писменото заключение на вешото лице Я. М. по назначената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза – Протокол № 135/28.09.2015 год.; Справка за съдимост на подс. С. Х. С.; Характеристична справка за същия; както и Протокол, издаден от Областно управление на карабинерите в област А., И., по жалба на подс.С. С. относно кражба на регистрационните табели на лек автомобил „Р.Л.” с рег. № ******* – на италиански език и в превод на български език.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс. С. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 345, предл.2-ро от НК - на 20.09.2015 год. на ГКПП „М.”, с.Л., общ.К., при управление на лек автомобил марка „Р.Л.” с рег.№ *******, негова собственост, си служил с контролни знаци - предна и задна регистрационни табели с № *******, неиздадени от съответните органи, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод и да постанови решението си, с което е признал П. С. за виновен и му е наложил посоченото по-горе административно наказание, първоинстанционният съд е извършил съвкупна оценка и анализ на събраните в наказателното производство доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които съображения настоящата инстанция възприема напълно и не е необходимо тяхното преповтаряне в цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, като събраните в тази връзка доказателства са логични, еднопосочни и кореспондиращи помежду си, вкл. и обясненията на самия подсъдим, дадени на досъдебното производство, който не отрича, че на инкриминираните дата и място – на 20.09.2015 год. на ГКПП „М.” е управлявал собствения си автомобил „Р.Л.” с предна и задна регистрационни табели, неиздадени от съответните органи.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от П. С., както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подс.С. е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление от обективна страна. Както бе посочено и по – горе в мотивите, безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 20.09.2015 год. на ГКПП „М.” П. С. си служил със контролни знаци /предна и задна регистрационни табели на лек автомобил/, неиздадени от съответните органи /в случая от МВР/. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл.10 от Наредба № I-45/24.03.2000 год., издадена от Министъра на вътрешните работи, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер; формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с Българския държавен стандарт и Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 год.; табелите с регистрационен номер се монти­ат в пунктовете за регистрация от служители на отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя; табелите с регистрационен номер се закрепват по начин, непозволяващ неправомерното им демонтиране; а при загубване или открадване на табела(и) с регистрационен номер, отговаряща(и) на действащия български държавен стандарт (БДС) или Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 год., те се обявяват за издирване, а превозното средство се регистрира с нов регистрационен номер, като старият регистрационен номер не се използва повторно.

От субективна страна подсъдимият С. е извършил престъплението при форма на вината – пряк умисъл, обективиран в поведението му: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Това е така, тъй като подсъдимият, с оглед възрастта му, нивото му на физическо и психическо развитие, както и правоспособността му за управление на МПС, несъмнено е съзнавал, че си служи с контролни знаци /предна и задна регистрационни табели/, неиздадени от съответните органи. Още повече, че както твърди и самият подсъдим, именно той самият е поставил такива табели, поради кражбата в Италия на оригиналните, издадени от съответните органи такива, като не е предприел необходимите действия за поставяне на нови регистрационни табели от звено „Пътна полиция” при съответното ОД на МВР по месторегистрацията на лекия автомобил. Без значение за ангажиране на наказателната отговорност на П. в случая е обстоятелството, че по делото са налице данни, че действително оригиналните /издадени от съответните органи/ регистрационни табели на автомобила му са били откраднати в Италия, тъй като както бе посочени и по-горе в мотивите, подс.С. е съзнавал, че няма право да си служи с неистински контролни знаци, като придвижването на автомобила за поставяне на нови регистрационни табели, издадени от надлежните органи, е следвало да стане по друг начин, а не чрез служенето му с неиздадени от съответните органи такива.

Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, каквото искане прави защитникът на П. във въззивната жалба. Това е така, тъй като престъплението по чл.345 от НК е формално - такова на просто извършване, при което за съставомерността му не е необходимо да настъпят каквито и да било вредни последици. Поради това, обществената опасност на конкретното деяние, осъществено от подс.С., е типична за престъпление от този вид, като не са налице данни, сочещи на явна незначителност на обществената опасност на деянието, или поради своята малозначителност същото да не е общественоопасно.

При налагане на наказанието на подс.С. първоинстанционният съд правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за извършеното от него деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 1 година или по-леко наказание - „глоба” от 100 до 300 лева; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК; като от престъплението на П. няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. След преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционния съд е наложил на П. С. административно наказание “глоба” при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в абсолютно минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно: 1 000 лв. С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на П. са обосновани и законосъобразни, като настоящата инстанция намира, че наложеното му наказание не е явно несправедливо и няма основание /а и законова възможност/ за неговото намаляване.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като наложеното на П. наказание не е явно несправедливо, и при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160/24.11.2015 год., постановено по Н.а.х.дело № 270/2015 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.