Р Е
Ш Е Н
И Е
1319/19.7.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 18.07.2018 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД № 2345
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Д.в. депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Ч. *** срещу Наказателно постановление № 23 – 0000532
от 17.05.2018 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Варна, с което на
жалбоподателя В., на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 15, т. 3, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева (петстотин лева)
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, е представлява се
от процесуален представител които подържа жалбата на посочените в нея основния.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по
същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Около
15:10 часа на 18.04.2018 г. в гр.Варна, жалбоподателят В. управлявал влекач от
кат. N 3, над 12 тона, с рег. № В 1822ВВ, с прикачено полуремарке
двете собственост на превозвача по обществен път гр. Варна – ул.“Девня“ в
посока Аспарухов мост, като извършвал обществен превоз на товари по маршрут гр.
Варна –гр. Аксаково.
При
извършена проверка от К. и св. Й. на
управлявания от жалбоподателя В. товарен автомобил, като установил, че
превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф
марка „Siemens”, тип 1324.514015, сериен номер №
01263365.
В
хода на проверката св. Й. проверил тахографски лист
за дата 17.04.2018г., попадащ в периода на предходните 28 дни и установил, че
върху същият не е попълнено мястото на приключване използването на тахографския лист. Също така при проверката се установило,
че и при проверени още 12 тахографски листи не е
посочен този реквизит.
Приемайки,
че по този начин, с това свое поведение жалбоподателят В. е нарушил
разпоредбата на чл. 34, § 6, буква „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014, бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя В.,
с който бил санкционирал за нарушаване на посочената нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение
срещу съставения АУАН не било депозирано, като Началникът на ОО „Автомобилна
администрация” – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази, изложена в АУАН, издал Наказателно постановление, с което на основание
разпоредбата на чл. 93в, ал. 15, т. 3, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози, наложил на жалбоподателят административно
наказание „глоба” в размер на 500 лева за нарушението на чл. 34, § 6, буква „б”
от Регламент (ЕС) № 165/2014.
По
отношение на доказателствата.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. Й., оригинали и фотокопия на тахографски листове от аналогов тахограф
марка „Siemens”, тип 1324.514015,; Заповед № РД – 08
– 249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
На
първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на
разпитания свидетел Й. като последователни, логични и най – важното, подкрепени
от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени
доказателства и съвсем конкретно тахографски лист от
аналогов тахограф марка „Siemens”,
монтиран в превозното средство, управлявано от жалбоподателя от дата 17.04.2018
г. (приложен към преписката в оригинал). Действително ясно се вижда, че на
въпросния тахографски лист не е попълнено мястото на
приключване на ползването на тахографския лист.
На
практика тези факти и обстоятелства не само, че не се оспорват, но и безусловно
се признават от страна на жалбоподателя В., като основното му възражение срещу
законосъобразността на наказателното постановление е от чисто правно естество,
а именно, че в случая от неговото неправомерно поведение не са настъпили
никакви вредоносни последици и в случая е съвсем приложима разпоредбата на чл.
28, буква „а” от ЗАНН. Съдът ще се опита да изложи своите аргументи по
отношение приложението на чл. 28, буква „а” от ЗАНН по – надолу в своето
решение, като още веднъж отбелязвайки, че давайки изцяло вяра на показанията на
св. Й. и приобщените оригинали и фотокопия на тахографски
листове, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна, че в
момента на посочения проверката тахографски лист за
дата 17.04.2018 г., на който не е посочено мястото наприключване
използването на тахографския лист, като от всички
представени 12 на брой тахографски листове за периода за предходните 28 дни от
водача не е попълнено това обстоятелство.
При
така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
На
първо място следва да се има предвид, че съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се
изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на
защита.
Императивната
разпоредба на чл. 34, § 6, буква „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014 предвижда, че
всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф
въвежда в своя тахографски лист датата и мястото,
където започва използването на тахографския лист и
датата и мястото, където приключва използването.
В
случая видно от съдържанието на приобщените тахографски
листи, жалбоподателят В. не е изпълнил задължението си да отбележи върху тях
мястото, където приключва използването им, като това нарушение се отнася не
само за тахографския лист от 17.04.2018 г. (за който
е ангажирана отговорността му в конкретния случай), но и за още 12 на брой тахографски листи за предходен период от 28 дни, проверени
от актосъставителя, поради което и според съда съвсем
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за
нарушаване на посочената разпоредба.
Съдът
не би могъл да сподели възражението, че процесния
случай на административно нарушение попада в обхвата на разпоредбата на чл. 28,
буква „а” от ЗАНН поради следните съображения:
На
първо място съдът намира за неубедителна позицията на жалбоподателя, че поради
незнание не е изпълнил задължението си да отбелязва мястото на приключване на
ползването на тахографския лист. В крайна сметка,
водачът притежава карта за квалификация като водач на товарен автомобил, поради
което и следва да бъде отлично запознат с нормативната уредба, регламентираща
реквизитите на тахографските листове. Правният
принцип, че непознаването на закона не извинява никого в случая не само, че
важи с пълна сила, но и следва да се има предвид, че тук не става въпрос за
някой случаен гражданин, а нарушението е извършено от професионалист, който би
следвало да е прекрасно запознат с регламентацията на дейността, с която
изкарва своята прехрана.
Съдът
споделя аргументите на актосъставителя свидетелят Й.,
че в случая не става въпрос за инцидентно, изолирано нарушение в практиката на
водача, а напротив това е едно системно нарушение на правилата за използване на
тахографски листи, която системност изключва
възможността за приложението на разпоредбата на чл. 28, буква „а” от ЗАНН. Още
повече, че както отбеляза процесуалният представител на въззиваемата
страна, това е едно нарушение, което пряко рефлектира върху статута на
дружеството – превозвач, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н
– 14/27.08.2009 г. на Министерството на транспорта информационните технологии и
съобщенията, поради което и не може да се твърди, че липсват вредоносни
последици от извършеното нарушение.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че в случая разпоредбата на чл. 28,
буква „а” от ЗАНН е неприложима и следва жалбоподателят В. да понесе
административно – наказателна отговорност за нарушение на разпоредбата на чл.
34, § 6, буква „б” от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Въззивника е санкциониран на основание чл.93в, ал.15, т.3,
пр.2 от Закона за автомобилните превози, която норма предвижда наказание глоба
в размер на 500,00 лв. за водач, който не попълни тахографския
лист с мястото на започване и/или на
приключване използването му. Административно – наказващият орган изцяло се е
съобразил с размера на санкцията при индивидуализиране на наказанието, поради
което и пред съда не стои въпроса за неговата евентуална завишеност,
респ. евентуална несправедливост.
Предвид
изложеното, съдът намира, че Наказателното постановление е законосъобразно и
правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава
Наказателно постановление № 23 – 0000532 от 17.05.2018г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Варна, с което на В.Д.В., с
ЕГН: **********, с което на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 15, т. 3, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева (петстотин лева) за
нарушение на разпоредбата на чл. 34, § 6, буква „б” от Регламент (ЕС) №
165/2014.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: