Р Е Ш Е Н И Е
№………./13.01.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретар Г. Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 362
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от Н.И.М., В.М.М. и С.М.М. срещу К.М.М.
за заплащане по 13 000 лв. на всеки от тях, дължими по споразумение за
разсрочване на задължение от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба: 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
евентуално на сумата 22 000 лв., представляваща сбора от вноските по
същата спогодба, чийто падеж е настъпил към момента на завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и за заплащане вноските, чиито падежи не са
настъпили, а именно: сумата 5000 лева, дължима до 28.02.2019 г., ведно със
законната лихва от 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 5000 лева, дължима до 30.03.2019 г., ведно със
законната лихва от 31.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 5000 лева, дължима до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 01.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 2000 лв., дължима до 30.05.2019 г., ведно със законната лихва от
31.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, всички плащания по
банкова сметка *** ***, BIC ***, титуляр Н.М., с присъждане на разноски.
Ответникът
оспорва исковете. Твърди, че е сключил с наследодателя на ищците М.М. договор за ипотека, но сумата по проектирания договор за
заем така и не е била предадена. Твърди, че е сключил с наследодателя на ищците
и предварителен договор от 15.12.2016 г. за продажба на жилище, по който М. е
трябвало да плати сумата 35 000 лв., представляваща част от продажната цена,
по банков път, но не е платил. Сочи, че е развалил договора.
Предявява
възражение, че е подписал споразумението от 19.03.2018 г., защото през февруари
ищците са го заплашили, че ще го оставят на улицата.
По
същество страните поддържат становищата. Представят бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Исковете
са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения от ищците заверен препис
(л. 12) се установява, че на 19 март 2018 г. е сключено споразумение между ищците чрез пълномощника Н.М.
(пълномощни на л. 19 и 20) и ответника за разсрочване на задължения на ответника, произтичащи от договор за заем и
предварителен договор за продажба, сключен с наследодателя на ищците М.Стоянов М.,
обезпечено и с ипотека на гараж на ул. "Атанас Т.", както следва:
1. 3000 лв. до 30.06.2018 г.; 2. 5000 лв. до
30.07.2018 г.;
3. 5000 лв. до 30.09.2018 г.; 4. 5000 лв. до
30.10.2018 г.;
5. 5000 лв. до 30.11.2018 г.; 6. 2500 лв. до
30.12.2018 г.;
7. 2500 лв. до 30.01.2019 г.; 8. 5000 лв. до
28.02.2019 г.;
9. 5000 лв. до 30.03.2019 г.; 10. 5000 лв. до
30.04.2019 г.
11. 2000 лв. до 30.05.2019 г.
Съдът приема, че страните са признали вземания за
връщане на заета сума и на част от цена, платена по неосъществена продажба и са
разсрочили изпълнението т.е. споразумението е спогодба по чл. 365 ЗЗД.
По
твърдението, че разсрочените задължения не съществуват:
Правна
квалификация:
В
съдебната практика се приема, че при уговаряне съществуващи вземания да бъдат
погасени за сметка на несъществуващи задължения, договорът за спогодба е висящо
недействителен, тъй като е сключен за увреждане на представлявания (решение №
245 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 585/2017 г., IV г. о., ГК). От това
следва, че съдът е приел, че договорът не страда от по-тежкия порок липса на
основание.
Твърденията на ответника са, че договорът за заем е
незавършен, а цената по проектираната продажба не е дадена.
В литературата се е приемало, че непредаването на
вещта при реалните договори не е посочено в чл. 26, ал. 2, но несъмнено стои на
една плоскост напр. с липсата на основание или предмет (Таджер,
В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. С.: Софи-Р, 2001; с. 504).
В литературата се приема, че предмет на отстъпките
са вземания, които са възникнали по договори, които не са нищожни (Марков, М.
Облигационно право. Помагало. С.: Сиби, 2018, с.
375). Съответно договорите следва да са били завършени, а при реалните сумата
да е предадена; когато е уговорено разсрочване на вземане за връщане, сумата
трябва да е действително дадена.
Съдът приема, че хипотезата е сходна с безспорни
хипотези на липса на основание, при които едната страна знае, че няма да
придобие право (решение № 20 от 28.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2074/2013 г.,
II т. о., ТК; Русчев, И. Отговорността за евикция. С.: Регули, 1995, с. 213)
или няма да изпълнява задължение (решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 99/2011 г., III г. о., ГК). По-старата практика, че значение има общото
убеждение на страните по договора, че задължението всъщност няма да се
изпълнява (решение № 1210 от 15.09.2004 г.
на ВКС по гр. д. № 637/2003 г., IV г. о.) отграничава
категорично липсата на основание от измамата.
Ищците са наследници т.е. са в същото положение като
М.М.. Поради това съдът приема, че на твърдението, че
вземанията не съществуват, е основано възражение за нищожност на процесната спогодба, поради липса на основание.
По съществото на възражението:
Обстоятелствата следва да бъдат разгледани в
хронологичен ред.
лист втори от решение от 13.01.2020г. по гр. д. № 362/19г. на ВОС, ХII-ти състав
От представения от ответника заверен препис (л. 92)
се установява, че на 01.02.2016 г. страните са заявили, че по силата на договор
за паричен заем от 01.02.2016 г. М.М. има вземане от
ответника в размер 10 000 лв. и са учредили ипотека върху гараж на
съпругата на ответника.
Ищците са заявили, че не разполагат с договор за
заем от 01.02.2016 г. (л. 102). Нотариусът не съхранява посочения в акта
договор за заем (л. 135).
От представените от ищците в заверени преписи документи
се установява, че М. е платил по сметка в "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД на
24.03.2016 г. сумата 10 000 лв. (л. 145) и на 28.03.2016 г. сумата 12 169 лв.
(л. 144), двете с основание "вноска по кредит - К.М.".
Ищците твърдят (л. 178 и сл.), че няма връзка между
тези суми и сумите, за които е сключена спогодбата. Документите са представени
за установяване, че ответникът не може да докаже, че не е получил по своя
сметка авансовото плащане по предварителния договор за продажба, сключен
по-късно.
Банката сочи, че сметката е служебна, а сумите са
усвоени за погасяване задължения на ответника (л. 175).
Ответникът също счита, че тези преводи нямат връзка
с настоящия спор (изявление на
пълномощника л. 178, гръб).
В обясненията си (л. 178, гръб-л. 179) ответникът
сочи, че към момента, когато сключвали договора за ипотека, дължимият остатък
още не бил уточнен, а ответникът считал, че е около 10 000 лв. Размерът на
остатъка бил уточнен едва през м. март на 22 000 лв.
За сумите, които са преведени, е бил сключен
договорът от 28.03.2016 г. за заем в размер 22 160 лв. (т.е. сумите по
двата платежни документа – л. 177).
Върху договора заемодателят е отбелязал, че
договорът е анулиран без претенции, но не е вписал кога е извършил
отбелязването.
Ответникът твърди, че е връщал сумата на части от по
2000-3000 лв. до август или септември 2016 г. и тогава М. е отбелязал
анулирането. Няма доказателства за тези плащания.
Ответникът обяснява, че в края на 2016 г. отново
имал нужда от пари и се обърнал към М..
От представения от ответника заверен препис (л. 95)
се установява, че на 15.12.2016 г. страните са се съгласили да сключат договор
за продажба на жилище на ответника за 100 000 лв., която е следвало да
бъде платена, както следва: капаро в размер 35 000 лв. в деня на
подписването на договора по банков път, като в тази си част договорът служи за
разписка, а остатъкът – при сключването на окончателния договор.
Да
се допусне, че след като не е получил сумата по договора за заем от 01.02.2016
г., а после е получил и е върнал 22 160 лв., ответникът би подписал
предварителен договор, по който трябва да получи и друга сума, е нелогично.
Авансовото плащане значително надвишава обичайното в
размер на 10 процента от продажната цена.
Уговорката за начина на плащане е противоречива: от
една страна сумата е следвало да бъде платена по банков път, а от друга самият
договор служи за разписка.
Съдът приема, че сумата не е била платена по банков
път по никоя от сметките на ответника (л. 132): в Банка Пиреос
България (л. 142), в ОББ (л. 103-121) и в Алианц Банк България (л. 122-124).
Плащането в брой не е недействително при действието
на Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което не би могло да се
поддържа, че следва да се приеме, че уговорката е за плащане по банков път по
аргумент за полезния ефект.
Съдът приема, че уговорката е противоречива, защото
в представите на страните, тя не е имала значение. Сумите по договора за заем
от 01.02.2016 г. и по двата превода през м. март 2016 г. не са били върнати,
поради което по договора от 15.12.2016 г. е прието да бъдат зачетени, като
авансово плащане по договора за продажба. Затова и отбелязването върху договора
за заем не е, че сумите са върнати, а че е анулиран без претенции.
Само от заличаването на възбрани през февруари 2017
г. не може да се предполага, че през декември ответникът е получил нова сума от
М.
Ищците не признават това обстоятелство и твърдят, че
преводите не се отнасят до процесните вземания, тъй
като вече са постигнали извънсъдебно признание на по-голямо вземане. Ответникът
не признава обстоятелството, тъй като се надява, че заради формулировката на
уговорката за начина на плащане по предварителния договор може въобще да
избегне плащането.
Съдът приема, че в този случай е допустимо да се
приеме за установено обстоятелство, отричано и от двете страни.
Ответникът е изпратил писмо до М. през август 2017
г. (л. 192), но то е върнато като непотърсено. Съдът приема, че предварителният
договор е развален с процесното споразумение.
Съдът приема, че вземанията по договори за заем,
които са прихванати срещу авансовото плащане, са съществували към момента на
сключване на процесното споразумение, но в общ размер
35 000 лв.
В споразумението ответникът е признал по-голямо
задължение, вероятно за да избегне незабавното принудително изпълнение.
Споразумението е нищожно в частта в която са
признати и разсрочени вземания за размера над 35 000 лв. до 45 000
лв.
Възражението за нищожност е неоснователно в
останалата част.
По възражението за унищожаване:
От събраните свидетелски показания (л. 147-149) се
установява само, че в края на разговор между свидетеля С. С. и ответника,
свидетелят е заявил, че има хора, които да вземат парите. Дори свидетелят да е
заявил, както ответникът твърди, че има момчета, които да вземат парите, и това
не е достатъчно за възбуждане на основателен страх у ответника.
Отделно от това безспорно е, че процесното
споразумение е изготвено от адвокат, избран и от двете страни.
Не се установява (писма от доставчиците на л. 173 и
л. 189), но и няма значение колко пъти свидетелят С. С. се е обаждал на
ответника.
Възражението за унищожаване е неоснователно.
По изискуемостта:
Страните са уговорили, че в случай че погасяването
на договорените месечни вноски бъде забавено с повече от една вноска, то за
кредиторите (ищците) отпада ангажиментът да не предприемат действия по
принудително събиране на вземането си от ответника (т. 5). Съдът приема, че
страните са уговорили вземанията да станат предсрочно изискуеми при забава.
От
представения от ищците заверен препис (л. 15) се установява, че те са изпратили
писмо до ответника, което е върнато като непотърсено (л. 14).
лист трети от решение от 13.01.2020г. по гр. д. № 362/19г. на ВОС, ХII-ти състав
Съдът
приема, че изявлението на кредитора, че длъжникът е изгубил преимуществото на
срока следва да достигне до длъжника. В процесния
случай това е сторено с връчване на исковата молба.
Вземанията
са станали предсрочно изискуеми.
Главните искове са основателни и следва да бъдат уважени до 9666.67 лв. за всеки от ищците. Исковете за
горниците до по 13 000 лв. следва да бъдат отхвърлени.
На ищците следва да бъде присъдена и сумата 2486.56
лв. разноски, съразмерно уважената част от исковете.
На ответника следва да бъде присъдена и сумата 512.82
лв. разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.М.М. ЕГН ********** с адрес: ***, адрес за
призоваване: гр. Варна, ул. "Иван Страцимир"
№ 2 да заплати на Н.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, м-ст "Траката", ул.
"8-ма" № 8А, В.М.М., ЕГН **********,***, м-ст "Траката", ул.
"8-ма" № 4Б и С.М.М., ЕГН **********,***, м-ст "Траката", ул.
"8-ма" № 4А чрез адв. Г.К. ***, съдебен
адрес:*** сл. тел: 052/611 111 по
9 666.67 лв. (девет хиляди и шестотин и шестдесет и шест лева и 67 ст.) на всеки от тях,
дължими по споразумение за разсрочване на задължение от 19.03.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба: 22.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, по банкова сметка *** ***, BIC ***, титуляр Н.И.М., както
и сумата 2486.56 лв. (две хиляди и четиристотин и осемдесет
и шест лева и 56 ст.), представляваща сторените разноски по списък, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
от Н.И.М., В.М.М. и С.М.М. срещу К.М.М.
с. ЕГН, с. а. за заплащане на горниците над присъдените суми по 9 666.67 лв. до претендираните
суми по 13 000 (тринадесет хиляди) лв. на всеки от тях, дължими по
споразумение за разсрочване на задължение от 19.03.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба: 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Н.И.М., В.М.М. и С.М.М. да заплатят на К.М.М. с. ЕГН, с. а. сумата 512.82 лв. (петстотин и дванадесет
лева и 82 ст.), представляваща разноските, съразмерно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи
от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: