№ 6751
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110132668 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против С. Г. Р. за сумата от 835,71 лева, от която 698,70
лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.
05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен номер 92084, сумата 131,00
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г., сумата 5,04 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. - м.04.2020 г. и сумата
0,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда
– 17.06.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е приобщена молба-декларация от К. С. Р. подадена до ищцовото
дружество, с която желае да бъде открита партида за имота в ж.к. Сердика, бл. 12, вх. 1, ет.
4, ап. 10. От заключението на съдебно – техническата експертиза, прието по делото, се
установява, че за процесния имот с аб. №92084, е открита партида на името на К. С. Р. и
през процесния период отчитаната топлинна енергия е били начислявана на това лице.
Липсата на нарочни доказателства сочещи ответникът да е собственик на процесния имот
или вещен ползвател на същия дава, основание на съда да счита, че с откриването на
индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество е налице сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. При
тези доказателства съдът счита, че се установява К. С. Р. да е трето ползващо се лице в
хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, което обстоятелство не е
оборено по никакъв начин в настоящото производство. Следователно се налага извод, че
между нея и ищцовото дружество съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение
да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с
Решение на КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са
представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено
от писменото им приемане от страна на потребителите, противно на твърденията на
ответника. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
След смъртта на К. С. Р. на 31.08.2020 г. всички нейни имуществени права,
задължения и фактически оттношесния са преминали в патримониума на настоящия
ответник, в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за
2
наследници с изх.5337/26.09.2022 г., издадено от Столична община, район Красна поляна. В
случая наследникът - ответник не е оспорил факта на приемане на наследството, поради
което съдът приема, че С. Г. Р. като негов правоприменик отговаря за поетите от
наследодателя задължения да заплаща топлинна енергия в качеството му трето ползващо
лице.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според
заключението в имота не е имало отоплителни тела, на които да се поставят топлинни
разпределители и термостатни винтили, като топлинната енергия е определяна като Те
отдадена от 1 брой щранг – лира в банята, на която няма техническа възможност за монтаж
на измервателно устройство, поради което отдадената ТЕ е определяна по изчислителен път.
През периода разходът за битово горещо водоснабдяване е определян на основата на реален
отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода.
През исковия период общото количество на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация е определена като част от общото количество за СЕС. Делът на процесния имот
е определен в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и
Методиката към нея според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния
отопляем обем на СЕС. Според заключението на съдебно–техническата експертиза
стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в имота е
в размер 1149,63 лева.
Ответникът не представя доказателства да са заплатени каквито и да е суми за
процесния период, поради което съдът приема, че същият дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, чиито размер е по-малък
от установения в заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което искът за
топлинна енергия е изцяло основателен.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
м.01.2020 г. до м.04.2020 г., възлизащи на 5,04 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно като в настоящия случай е направено от ищеца, в който смисъл е и заключението
на съдебно – техническата експертиза. Законовата уредба установява задължение за
купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния
счетоводител. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в
случая това се установява от приобщените писмени доказателства и заключението на
съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид липсата на плащане в срока
за това на дължимите суми отвтеникът следва да понесе и отговорността за заплащане на
натрупаните лихви за забава, поради което исковата претенция на ищеца следва да се уважи
в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
3
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 0,97
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 399,56 лева за платена държавна
такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. Р. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 698,70 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
номер 92084, сумата 131,00 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г., сумата 5,04
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. -
м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.06.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 399,56 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 0,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г.
като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4