№ 43929
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110164928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод на молба вх. 271992/12.08.2025 г. на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №
14799/30.07.2025 г. в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото в
негова полза адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, при
изложени доводи за дължимост на адвокатски хонорар по всеки един от предявените искове
и крайно нисък размер на конкретно присъдения му такъв от съда с крайния акт.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК е постъпило писмено становище от „АЙЗАЕМ.БГ“
ООД, с доводи за неоснователност на искането на насрещната страна по чл. 248 ГПК.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в исканията по чл. 248 ГПК доводи
и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Подадената молба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, което е
легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановения по делото краен акт съдът е признал за установено по иск на А. Г. А.,
ЕГН **********, срещу „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК *********, че клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за заем №
7000000033539М/15.05.2023 г. във връзка с Договор за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг от 12.05.2023 г., е нищожна поради противоречието й
със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и е осъдил „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 107,90 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожната
клауза, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за заем
7000000033539М/15.05.2023 г. във връзка с Договор за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг от 12.05.2023 г., ведно със законната лихва от 7 Този
файл е копие на електронно подписан документ. Т. е. съдът е намерил за изцяло основателни
исковите претенции на ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в
първоинстанционното производство има ищецът. Последният е претендирал присъждане в
своя полза на разноски за платена държавна такса, както и присъждане в полза на
процесуалния му представител на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Като е отчел конкретиката на разглеждания казус и е съобразил практиката на СЕС,
1
обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът е присъдил в полза
на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ едно адвокатско възнаграждение за защита по
двата разгледани и уважени иска в общ размер на 300,00 лева, за което са изложени
съображения в мотивите на съдебния акт, които е ненужно да бъдат преповтаряни.
Настоящият състав не намира основания за ревизиране на становището, изразено в крайния
акт по делото. Само за пълнота и във връзка с конкретните доводи на молителя следва да
бъде отбелязано следното:
В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, които разноски трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са
пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които
спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия
режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за
несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В процесния случай, при
определяне на броя и размера на следващото се на адвоката адвокатско възнаграждение
съдът съобрази горепосочените принципни тълкувания и разяснения относно приложението
на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС и конкретиката на
настоящия казус, при което намери, че за осъществената защита по делото на пълномощника
на ищеца се следва едно общо възнаграждение в размер от 300,00 лева, който намира за
справедлив и не счита, че са налице основания за ревизиране становището по този въпрос,
обективирано в крайния съдебен акт по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 271992/12.08.2025 г. на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на Решение № 14799/30.07.2025 г. по гр. д. №
64928/2024 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2