Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен
граждански състав, в открито заседание на четиринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Петър Петров като разгледа докладваното от
съдията Димитрова в.гр.д. № 753 по
описа за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №140 от 30.07.2019 г. по гр.д. №61/2019 г. Кнежански Районен съд е:
ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.С.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, представляван от особен представител
адвокат С.Ч. от ПлАК, със служебен адрес: ***, ст.***, че към него съществува
изискуемо вземане на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „***” № ***, бл. ***, вх. ***, в размер на 1 390.95
лв. /хиляда триста и деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №***,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Кнежански Районен съд -
29.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК С.М.С.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван от особен представител
адвокат С.Ч. от ПлАК, със служебен адрес: ***, ст.***, да заплати на „***”
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***” № ***,
бл. ***, вх. „***“ направените в настоящото и в заповедното производство
разноски в общ размер на 483.64 лева.
Особеният
представител на С.М.С. - адвокат С.Ч. от ПлАК е останала недоволна от решението
в частта му, с която е прието за установено съществуването на изискуемо вземане
на „***” ЕООД за 720.60 лв.,
представляващи договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги по Договор за потребителски кредит №***. Според
адвокат С.Ч., в общо претендираната сума от 1 390.95 лв. са включени: 730.40 лв. – общо задължение по
кредита, от които 600 лв. – сума на кредита и 130.40 лв. – договорна лихва,
дължими на 11 вноски от по 66.40 лв. всяка и 660.55 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължими на 11 вноски от по 60.05 лв. всяка. Особеният представител
намира иска за основателен само в размер на 600 лв. и е подал въззивна жалба с
искане да бъде отменено решението в атакуваната част /за 720.60 лв./ и вместо
него да бъде постановено решение за отхвърляне на установителния иск за
разликата от 600 лв. до 1 390.95 лв. /т.е. за сумата от 790.95 лв./
Адв. С. Ч. моли да бъдат обсъдени и
зачетени като основателни доводите и, изложени още в отговора на исковата
молба, относно нищожността на договорните клаузи, по силата на които се
претендира разликата от 600 лв. до 1 390.95 лв.
С въззивната жалба се претендират
разноските в двете инстанции.
Препис от
въззивната жалба е връчен на „***” ЕООД на 02.09.2019 г. и на 17.09.2019 г. е подаден
отговор, в който се моли тя да бъде оставена без уважение.
В о.с.з. на
14.11.2019 г. адв. Ч. е уточнила, че предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение в частта му, с която е признато съществуването на
вземане за 130.40 лв. – договорна лихва и на вземане за 660.55 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, общо 790.95 лв.
В о.с.з. на 14.11.2019 г. адв. Ч. е
пледирала за отмяна на решението в атакуваната част /за 790.95 лв./ и вместо
него да бъде постановено решение за отхвърляне на установителния иск за
разликата от 600 лв. до 1 390.95 лв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и е видно от Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
18.12.2017 г., че „***” ЕООД е предоставило на С.М.С. информация за кредит „***“
с размер 600 лв. за срок 11 месеца при фиксиран лихвен процент 41.17 % и ГПР
49.88 %. Съгласно тази информация размерът на вноската по такъв кредит е 66.40
лв., в които са включени разсрочените лихви по кредита. В раздел III, т.3 от формуляра е посочено, че за получаване на кредита не е
задължително сключването на друг договор за допълнителна услуга.
Видно от Приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
18.12.2017 г., „***” ЕООД е предоставило на С.М.С. допълнителна преддоговорна
информация, че ако желае, може да закупи пакет от допълнителни услуги към
договора за сумата от 660.55 лв., която следва да бъде платена на 11 вноски по
60.05 лв. всяка. Посочено е, че в този случай ще се дължат общо 1 390.95
лв. – на 11 вноски по 126.45 лв. всяка.
Видно от Договор за потребителски кредит ***
№***, той е сключен между „***” ЕООД и С.М.С. при по-горе коментираните
условия, посочени във формуляра и приложението към него от 18.12.2017 г., както
и при Общи условия. Страните са подписали и нарочно Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги. Двустранно е подписан и Погасителен план от
18.12.2017 г. към Договор за потребителски кредит *** №***.
Не е спорно и е видно от преводно
нареждане от 18.12.2017 г., че на последната дата „***” ЕООД е наредило по
сметката на С.М.С. в „***“АД да бъдат преведени 600 лв. Като основание за
превода е посочен номера на Договора – ***.
Видно от писмо от 19.04.2018 г., „***” ЕООД
счита договора за едностранно прекратен, считано от 17.04.2018 г., а кредита за
предсрочно изискуем, поради „нарушение на задълженията по Общите условия“. Няма
доказателства това писмо да е стигнало до знанието на адресата си – С.М.С..
Видно от извлечение по сметката на
Договор за кредит №***, към 28.01.2019 г. /т.е. след крайния срок за връщане на
кредита/ дължимата по него сума е
1 390.95 лв., т.е. не е погасена нито една от 11-те вноски.
На 29.08.2018 г. „***” ЕООД е подало
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу С.М.С. за
сумата от общо 1 430.62 лв., в т.ч.: 1 390.95 лв. – задължение по
Договор за кредит №***; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането и
9.67 лв. – лихва за забава от 11.02.2018 г. до 17.04.2018 г. Кнежански Районен
съд е издал по ч.гр.д. №583/2018 г. заповед №*** г. така, както е поискано с
горното заявление.
Тъй като съобщението до длъжника за
издаването на заповедта е връчено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с
разпореждане от 11.12.2018 г. Кнежански Районен съд е указал на „***” ЕООД да
предяви установителен иск за вземането си. Съответното съобщение е връчено на
27.12.2018 г. и на 28.01.2019 г. е предявен иска по чл.422 от ГПК с петитум: да
бъде установено съществуването на вземане на „***” ЕООД от С.М.С. в размер на
1 390.95 лв., представляващи неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит №***, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението.
В исковата молба ищецът сочи чл.12.3 от
Общите условия като основание за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
В отговора особеният представител не
възразява, че писмото от 19.04.2018 г. не е получено от С.М.С., респ. че предсрочната
изискуемост не е настъпила, доколкото няма данни С.М.С. да е платил дължимите
вноски за погасяване на кредита.
Адв. Ч. обаче счита, че клаузата за ГПР в
размер на 49.90 %, т.е. само 0.15 % по ниско от петкратния размер на законната
лихва, е нищожна, защото прекомерността
на ГПР противоречи на добрите нрави.
Според адв. Ч., възнаграждението за
пакета от допълнителни услуги към договора представлява „разход по кредита“,
който не следва да надвишава предвидените в чл.19, ал.4 от ЗПК размери. Иначе
казано – чрез уговарянето на допълнително /освен договорната лихва/
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля закона, в частност
чл.19, ал.4 от ЗПК.
На следващо място в отговора се сочи, че
включената в пакета услуга „Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“ всъщност се явява „такса за усвояване на кредита“,
каквато кредиторът не може да изисква по арг. от чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Прекомерността на възнаграждението за
пакета от допълнителни услуги към договора, както и това, че то се дължи
независимо дали някоя от услугите е ползвана или не съставляват отделно
основание за нищожност на съответните договорни клаузи – поради накърняване на
добрите нрави.
Адв. Ч. моли по изложените горе
съображения да бъдат признати за нищожни като неравноправни договорните клаузи
относно ГПР и относно пакета за допълнителни услуги, както и т.15, 15.1, 15.2 и
15.3 от Общите условия към процесния договор. В заключение – адв. Ч. счита
предявения иск за основателен само за сумата от 600 лв., съставляваща дължимата
главница по кредита.
При така установената фактическа
обстановка Кнежански Районен съд е приел, че С.М.С. е знаел какво подписва
/договора и споразумението/ и е съзнавал последиците от неизпълнението на
поетите задължения, но въпреки това не е направил нито една вноска за
погасяване на кредита.
В обжалваното решение не се съдържат
мотиви относно възраженията, направени от особения представител в отговора на
исковата молба. Това налага те да бъдат разгледани по същество от въззивната
инстанция.
Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ал.2 е предвидено, че ГПР се изчислява по формула
съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е определен максимума на ГПР – петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Предвид така
посочените относими норми, в процесния случай ГПР включва 41.17 % лихва и 8.71
% други разходи /такси, комисионни, възнаграждения и пр./ Тъй като ищецът
претендира заплащането само на лихва, е безпредметно да се обсъжда завишени ли
са другите разходи и като цяло ГПР. От значение е единствено въпросът дали
съглашението за плащане на лихва в размер на 12.90 % годишно е действително.
Законът не
регламентира максимум на възнаграждението /т.нар. възнаградителна лихва/,
дължимо за ползването на чужд капитал – парична сума. Този максимум се налага
от добрите нрави, а критерий /ориентир/ дали тези установени в обществото норми
за поведение са накърнени е законната лихва, чиито размери съгласно чл.86, ал.2
от ЗЗД се определят от МС. С
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е определил годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен
процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процентни пункта.
Трайно е прието в
практиката, че противоречащи на добрите нрави са сделки, с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Прието е
още, подобно неравноправие, респ. неоснователно обогатяване е налице, когато по
необезпечен заем /какъвто е процесният/ е уговорена възнаградителна лихва,
надвишаваща три пъти размера на законната лихва.
Според съда,
преценката за съотношението между възнаградителната лихва и законната лихва
следва да бъде направена към момента на сключване на договора. Към 18.12.2017
г. основният лихвен процент, определен от БНБ, е 0.00 %, което означава, че към
същия момент законната лихва е 10.00 %, а нейният трикратен размер – 30.00 %.
При това положение размера на процесната възнаградителна лихва – 41.17 %
годишно надвишава трикратния размер на законната лихва. Съответната клауза от
процесния договор се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и не обвързва
кредитополучателя – той не дължи сумата от 130.40 лв.
Въззивната
инстанция намира, че възнаграждението за пакета от допълнителни услуги, предвид
естеството на тези услуги, съставлява разход по кредита, в частност – такса и
то такава, свързана с неговото усвояване и управление. Така едновременно
споразумението за пакета противоречи на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
и заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид
размера на възнаградителната лихва – 41.17 % и размера на възнаграждението за
пакета допълнителни услуги – 660.55 лв., действителният размер на ГПР при
всички случаи надвишава максимума по чл.19, ал.4 от ЗПК. Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, респ. договорните клаузи относно
възнаграждението за този пакет и цялата т.15 от Общите условия към договора –
„Допълнителни услуги“ се явяват нищожни и не обвързват кредитополучателя – той
не дължи сумата от 660.55 лв.
С оглед
гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта му, с която е прието за установено, че С.М.С. дължи на „***” ЕООД разликата от 600 лв.
до 1 390.95 лв., съгласно Договор за потребителски кредит №*** и вместо
него следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения от „***” ЕООД срещу С.М.С. иск по чл.422 от ГПК с
петитум: да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца от
ответника за 130.40 лв., представляващи възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит №*** и вземане за 660.55 лв., представляващи
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по същия Договор и Споразумение от
18.12.2017 г. за предоставянето им.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта и на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая „***” ЕООД е направило по
ч.гр.д. №583/2018 г. по описа на Кнежански Районен съд разноски за ДТ в размер
на 28.61 лв. и за юриск.възнаграждение в размер на 100 лв. и е поискало
присъждането на тези разноски.
В
първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за ДТ в
размер на 27.03 лв. и за депозит за възнаграждение на особения представител в
размер на 328 лв. и е поискало присъждането на тези разноски.
При този изход на
спора по същество, С.М.С. следва да заплати в полза на „***” ЕООД сумата от 55.48
лв., явяваща се разноски, направени в заповедното производство и
сумата от 153.15 лв., явяваща се
разноски, направени в първоинстанционното производство на исковия процес, или
общо 208.63 лв. Това налага
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му за разноските, с която С.М.С. е осъден да заплати в полза на „***” ЕООД разликата от 208.63 лв. до
483.64 лв.
Във връзка с
въззивното обжалване „***” ЕООД е следвало да внесе депозит в размер на 328 лв. за
изплащане възнаграждението на особения представител на въззивника – адв. Ч., но
до приключване на съдебното дирене, а и до момента на постановяване на
настоящото решение, не е внесло сумата и съгласно чл.77 от ГПК остава задължено
за разноски. Ето защо с решението „***” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати сумата от 328 лв. в
полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание
чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №140 от 30.07.2019 г. по гр.д. №61/2019 г. по описа на Кнежански Районен
съд в частта му, с която е ПРИЕТО
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***,
представляван от особен представител адвокат С.Ч. от ПлАК, със служебен адрес: ***,
ст.***, че към него съществува изискуемо вземане на „***”
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***” № ***,
бл. ***, вх. ***, за разликата от 600
лв. до 1 390.95 лв., съгласно Договор за потребителски кредит №*** и
вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „***” ЕООД-ГР. С., с ЕИК: *** срещу С.М.С.
***, с ЕГН: **********, представляван от особен представител адвокат С.Ч. от
ПлАК, иск по чл.422 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че
съществува вземане на ищеца от ответника за 130.40 лв., представляващи възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит №*** и вземане за 660.55
лв., представляващи възнаграждение за пакет допълнителни услуги по същия
Договор и Споразумение от 18.12.2017 г. за предоставянето им, за които вземания
по ч.гр.д. №583/2018 г. по описа на Кнежански Районен съд е била издадена
заповед по чл.410 от ГПК от 29.08.2018 г.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №140 от 30.07.2019 г. по гр.д. №61/2019 г. по описа на Кнежански Районен
съд в частта му, с която на основание чл. 78 от ГПК С.М.С. ***, с ЕГН: **********,
представляван от особен представител адвокат С.Ч. от ПлАК, е бил осъден да
заплати на „***” ЕООД-ГР. С., с ЕИК: ***
разликата от 208.63 лв. до 483.64 лв. като разноски в заповедното
производство и в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК „***” ЕООД-ГР.
С., с ЕИК: *** да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 328 лв., явяваща се депозит за
възнаграждението на особения представител на С.М.С. ***, с ЕГН: ********** –
адвокат С.Ч. от ПлАК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: