№ 114
гр. Дупница, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20211510102194 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба от ЕЛ. Л. АЛ., ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв. С.Ц., със съд. адрес: ***, срещу заповед № РД-01-04-181/09.06.2020 г. на
кмета на община Рила, с която е одобрено решение по протокол от 18.02.2020 г. на комисия,
назначена със заповед № РД-01-04-35/12.02.2020 г. на кмета на община Рила за провеждане на
процедура по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ - определяне на застроената част от бивш имот пл. № 219 по
кадастрален план, одобрен със заповед 1395/09.05.1973 г., представляващ „лозе“, трансформиран
от земеделска земя в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 по плана на гр. Рила, одобрен
със заповед № 30/22.02.1993 г., която застроена част не може да се възстанови на собственика.
Твърди се, че заповедта и одобреното с нея решение на комисията са незаконосъобразни
поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с
материалния закон. С решение № 1 от 26.06.1992 г. на ПК - Рила на ЕЛ. Л. АЛ. било признато и
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
лозе от 12 дка, осма категория, находящо се в землището на гр. Рила, местността „Църквеното“.
Впоследствие с решение № 1 от 05.01.2001г. на ПК – Рила на ЕЛ. Л. АЛ. било възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на лозе от 10.034
дка, осма категория, в землището на гр. Рила, местността „Църквеното“, имот №079055 по картата
на землището. Бил изготвен помощен план на основание чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ за УПИ VI-146,
кв.8 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Рила, третиращ бивш имот „лозе“,
трансформиран от земеделска земя в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 по плана на
гр. Рила и възстановен имот №079055, в землището на гр. Рила, местност „Църквеното“ по КВС.
След изготвянето и одобряването на помощния план кметът на община Рила назначил
комисия, която да определи, при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
1
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ПНУОВТУЗ), застроената част
от бившия имот пл. № 219 по кадастрален план, одобрен със Заповед 1395/09.05.1973г.,
представляващ „лозе“, трансформиран от земеделска земя в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-
151 в кв. 8 по плана на гр. Рила, която застроена част не може да се възстанови на собственика.
С решение, обективирано в протокол от 18.02.2020 г., комисията е приела, че частта от
описания земеделски имот на ЕЛ. Л. АЛ., която е в регулацията на гр. Рила с дворищно-
регулационния план на гр. Рила от 1973 г. и 1993 г., с образуването и застрояването на УПИ VI-
146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, ПИ № 152 и улица по плана на гр. Рила, одобрен със
Заповед № 30/22.02.1993 г., не може да бъде възстановена на бившия собственик, защото е
застроена от трети лица.
Твърди се, че в нарушение на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ административният орган не е
определил застроената площ на имота, заявен за възстановяване, а се е произнесъл по въпрос извън
компетентността си – относно невъзможността да бъде възстановена собствеността на бившия
собственик. Счита се за несъобразен с материалноправните разпоредби изводът, че наличните
сгради в УПИ VІ-146 са пречка за възстановяване на собствеността. Протоколът на комисията не е
подписан нито от председателя, нито от нейните членове, т.е. не е спазена установената от закона
форма на административния акт.
Органът, издал административния акт, се представлява от адвокат Е. Б. и изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено следното от фактическа страна:
С Решение №1/26.06.1992 г. на Поземлена комисия – Рила, влязло в сила на 10.07.1992 г., е
признато и възстановено на наследниците на В. Х. Л. правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на лозе от 12 дка, осма категория, находящо се в землището
на гр. Рила, местността Цръквеното, а с Решение № 1/05.06.2001 г. на ПК – Рила, влязло в сила на
18.09.2001 г., е възстановено на наследниците на В. Х. Л. правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на лозе от 10.034 дка, осма категория, находящо се в
землището на гр. Рила, местността Цръквеното, имот № 079055 по картата на землището. Не е
спорно, че ЕЛ. Л. АЛ. е наследник по закон на В. Х. Л..
За частта от описания имот, попадаща в границите на урбанизирана територия, е изработен
помощен план съгласно чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ. След неговото оповестяване и приемане, въз
основа на заявление от ЕЛ. Л. АЛ. с искане да се проведе процедура по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ и
завършване на процедурата за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6
ППЗСПЗЗ, със заповед РД-01-04-35/12.02.2020 г. на кмета на община Рила е назначена комисия
със задача: да се определи, при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, застроената част от бившия имот
пл. №219 по кадастрален план, одобрен със заповед № 1395/09.05.1973 г., представляващ „лозе”,
трансформиран от земеделска земя в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 по плана на
гр. Рила, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993 г., която застроена част не може да бъде
възстановена на собственика.
С протокол от проведено на 18.02.2020 г. заседание комисията е приела решение, че частта
от бившия имот „лозе”, представляваща земеделски имот на ЕЛ. Л. АЛ., попадаща в регулацията
на гр. Рила с дворищно - регулационния план от 1973 г. и 1993 г., с образуването и застрояването
2
на УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, ПИ № 152 и улица по плана на гр. Рила,
одобрен със Заповед № 30/22.02.1993 г., не може да бъде възстановена на бившия собственик,
защото е застроена от трети лица. Посочено е, че имайки предвид чл.11, ал.2, т.2 и 3, и ал.3 във вр.
с ал.4 от ППЗСПЗЗ и Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/22.12.2003 г., комисията не
може да определи застроените части, тъй като урегулираните поземлени имоти са отредени за
индивидуално нискоетажно жилищно застрояване и са застроени.
В мотивите на решението са описани собствениците на УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ
IV-151 в кв. 8, начина на придобиване на собствеността, вида на предвиденото застрояване и
реализирането му. Протоколът е подписан от всички членове на комисията.
Със заповед № РД-01-04-181/09.06.2020 г. на кмета на община Рила е одобрено решението
на комисията по протокола от 18.02.2020 г.
Видно от заключението по назначената първоначална съдебно-техническа експертиза,
процесният имот съставлява поземлен имот пл. № 219 по кадастралния план на гр. Рила, одобрен
със Заповед № 1395/09.05.1973 г., с площ от 30 дка, като по време на придобиването му от Л. Х.
Л.ов е бил земеделски и се е намирал извън строителните граници на гр. Рила (тогава с. Рила,
Дупнишка околия). Със Заповед № 888/23.02.1961 г. е одобрен кадастрален, застроителен и
регулационен план на с. Рила. По предвижданията на плана имот пл. № 219 е останал извън
границите на урбанизираната територия.
С последващ ЗРП на гр. Рила, одобрен със Заповед № 1395/09.05.1973 г., част от имот пл. №
219 е включена в границите на населеното място и от частта от имота в регулация са образувани
четири парцела (УПИ) – с номера ІІ-219, ІІІ-219, IV-219 и V-219, в кв. 4, предвидени за ниско
жилищно застрояване. УПИ ІІІ-219 и УПИ V-219 са застроени съгласно предвижданията на
застроителния план от 1973 г., както следва: в УПИ ІІІ-219 е построена жилищна сграда на един
етаж, а в УПИ V-219 – жилищна сграда на два етажа. Предвиденото в УПИ ІІ-219 жилищно
застрояване не е реализирано – там са изградени постройки на допълващото застрояване (паянтова
стопанска постройка на два етажа и паянтов навес).
Със Заповед № 30/22.02.1993 г. на кмета на община Рила е одобрен ЗРП на гр. Рила, който е
действащ към момента. В него имот пл. № 219 по кадастралния план от 1973 г. не фигурира, а
частта от имота, попаднала в строителните граници на населеното място през 1973 г., попада в
границите на кв. 8 и е отразена като нови кадастрални имоти – с граници и кадастрални номера:
имоти с пл. № 146, пл. № 147 и пл. № 151, по имотните граници на които са образувани парцели
(УПИ) – УПИ VI-146, УПИ V-147, УПИ IV-151. Те се намират приблизително на мястото на УПИ
ІІ-219, УПИ ІІІ-219 и УПИ V-219 в кв. 4 по плана от 1973 г., но при различна геометрия (граници)
и площ, а УПИ IV-219 в кв. 4 по плана от 1973 г. вече не е нито поземлен имот, нито УПИ –
площта му се поделя между УПИ V-147, УПИ IV-151 и уширение на улица. УПИ VI-146, УПИ V-
147 и УПИ IV-151 в кв.8 са отредени за ниско жилищно застрояване и в тях е реализирано
застрояване – в УПИ V-147 са построени жилищна сграда на един етаж и постройки и навеси на
един етаж (сгради на допълващото застрояване), в УПИ IV-151 са построени жилищна сграда на
два етажа и постройки и навеси на един етаж (сгради на допълващото застрояване), а в УПИ VI-
146 има две постройки – паянтова постройка на два етажа (стопанска постройка) и паянтов навес.
Пространството между УПИ IV-151 и УПИ V-147, представляващо уширение на улица по ЗРП, е
свободно, незастроено, като улицата не е реализирана. Това пространство и имот пл. № 152 са част
от УПИ IV-219 в кв. 4 по плана от 1973 г.
3
Частта от имота, която с одобряването на КЗРП от 1973 г. (Заповед № 1395/09.05.1973 г.) е
включена в границите на урбанизираната територия, е урегулирана като: УПИ ІІ-219 в кв. 4, с
площ 750 кв. м, УПИ ІІІ-219 в кв. 4, с площ 570 кв. м, УПИ IV-219 в кв. 4 и УПИ V-219 в кв. 4 с
площ 445 кв. м – отредени за ниско жилищно застрояване; три от тези имоти са застроени от
новите им собственици - УПИ ІІ-219, УПИ ІІІ-219 и УПИ V-219 и за сградите и постройките в тях
не се определя застроена площ по Наредба №7/22.12.2003 г. (застроена площ се определя за имоти
по чл.11, ал.2, т.2 и 3 от ППЗСПЗЗ, но не и за имоти за жилищно и вилно застрояване). УПИ IV-
219 е останал незастроен. Поради това според вещото лице има свободна от застрояване площ от
имот пл. № 219 по КП от 1973 г. и това е площта на УПИ IV-219 в кв. 4 от КЗРП от 1973 г.; това
обстоятелство следва да се изследва и докаже с помощен план и със сравнителен регистър на
имотите по плановете от 1973 г. и от 1993 г., като се вземат предвид кадастрални граници,
регулационни линии по влезли в сила регулационни планове, както и данни за собствеността. Не е
изготвена комбинирана скица към заключението.
В настоящото производство съгласно указанията, дадени с решение №225 от 29.10.2021 г.
по касационно адм. д. № 201/2021 г. по описа на АС – Кюстендил, е назначена повторна съдебно-
техническа експертиза. Вещото лице е извършило оглед на място и след запознаване с наличната
документация в община Рила е изготвило комбинирана скица за процесния имот, съответно по
КЗРП от 1973 г. и от 1993 г. От скиците и заключението на вещото лице се установява, че
пространството между УПИ IV-151 и УПИ V-147, представляващо уширение на улица според
първоначалната експертиза, представлява реализирана на място улица в съответствие с действащия
подробен устройствен план, която служи за транспортно-комуникационен и противопожарен
/евакуационен/ изход от града към землището в северна посока и се свързва с полски път ПИ №
079076 по КВС на землището на гр. Рила. Така реализираната улица минава през предишния УПИ
ІV-219, от който заема 225, 14 кв.м.; останалата част от УПИ ІV-219 е придадена към новия УПИ
V-147.
Изводите на вещите лица съвпадат относно обстоятелството, че УПИ VI-146, УПИ V-147 и
УПИ IV-151 в кв.8 са отредени за ниско жилищно застрояване и в тях е реализирано застрояване.
В УПИ VI-146 не е изградено основното застояване на предвижданията на застроителните планове
от 1973 г. и от 1993 г. – жилищна сграда на два етажа, но там са изградени постройки на
допълващото застрояване /стопанска постройка на два етажа и паянтов навес/.
Предвид разминаването в изводите на вещите лица относно наличието на свободна от
застрояване площ от имот пл. № 219 по КП от 1973 г. /площта на УПИ IV-219 в кв.4 от КЗРП от
1973 г. според първоначалната съдебно-техническа експертиза/ съдът кредитира заключението по
повторната съдебно-техническа експертиза като по-обосновано, предвид изготвените от вещото
лице комбинирани скици; от тях се установява по безспорен начин наличието на улица по КЗРП от
1993 г., преминаваща през частта от процесния имот, попадаща в регулация и свързваща ул.
„Аврам Стоянов” с полски път, преминаващ покрай частта от процесния имот извън регулация.
Поради това съдът кредитира и извода на вещото лице по повторната съдебно-техническа
експертиза, че всички процесни имоти са застроени и няма свободна от застрояване част.
Жалбата е допустима - подадена е в срок от лице с правен интерес. При разглеждането й по
същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ не подлежат на връщане земеделски земи, върху които са
осъществени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. В пар.1в, ал.1 и
4
ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ са посочени строителните дейности и съоръженията, които са пречка за
възстановяването на собствеността по чл.10б от ЗСПЗЗ. Когато земите, върху които са
осъществени тези мероприятия, се намират в границите на урбанизираните територии, съгласно
чл.11 от ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на
собствеността върху онази част от тях, която не е заета от тези строежи и съоръжения и не е
прилежащ терен към тях съгласно действащите строителни правила и норми и хигиенните и
противопожарни норми /чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ/. За тази цел още преди постановяване на
решението на ОСЗ техническите органи в общината определят застроената и свободната част от
имота, която подлежи на възстановяване.
В производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ се преценява издадената заповед на кмета за
определяне застроената площ на имота и съдът не се произнася относно възможността за
земеделска реституция, което е в правомощията на Общинската служба "Земеделие и гори"
(бившата Поземлена комисия). Съдът преценява доказателствата относно наличието на застроена
площ, без да обсъжда възстановяването на имота. Съответствието на оспорената заповед с
материалния закон следва да бъде преценено с оглед на съдържанието на одобреното с нея
решение на техническата служба на общината за застроена и незастроена част от имота, защото
правните последици от обжалваната заповед произтичат именно от съдържанието на решението, а
не от съдържанието на заповедта, с която е утвърдено. Няма пречка мотивите на
административния акт да бъдат изложени в друг съпътстващ го документ. Отделно от горното,
чл.11, ал.4, изр. последно от ППЗСПЗЗ изрично сочи, че предмет на оспорване са решенията на
техническата служба на общината, одобрени със заповед на кмета.
С оспорения в настоящото производство индивидуален административен акт - заповед №
РД-01-04-181/09.06.2020г. на кмета на община Рила, е одобрено решение по протокол от
18.02.2020 г. на комисия, назначена със заповед № РД-01-04-35/12.02.2020 г. на кмета на община
Рила за провеждане на процедура по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Протоколът е подписан от всички
членове на комисията, т.е. не е налице твърдяната незаконосъобразност поради неспазване на
установената форма.
С това решение частта от процесния имот, попадаща в регулацията на гр. Рила, се определя
като изцяло застроена. Въпреки използваната непрецизна формулировка „не може да бъде
възстановена на бившия собственик, защото е застроена от трети лица”, очевидно, включително и
предвид изложените в протокола мотиви, комисията се е произнесла съобразно компетентността
си, именно относно възможността за определяне на незастроена част от имота, като е приела, че не
е налице незастроена част. Във второто изречение на решението се изяснява неприложимостта на
чл.11, ал.2, т.2 и 3, и ал. 3 от ППЗСПЗЗ в конкретния случай, тъй като урегулираните поземлени
имоти са отредени за индивидуално нискоетажно жилищно застрояване, т.е. представляват имоти
по чл.11, ал.2, т.1 от ППЗСПЗЗ и за тях не се прилага чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Следователно
оспореното решение и заповедта за одобряването му са издадени от компетентен орган в
предвидената форма, т.е. не са налице пороци, водещи до нищожност, като комисията не се е
произнесла по искането за възстановяване на собствеността.
Предвид изложените в решението мотиви, свързани с вида на предвиденото застрояване и
неговото реализиране, по делото е възникнала необходимост от специални знания, обусловила
назначаването на първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза.
В заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
5
обективно и компетентно изготвено по изложените по-горе съображения, се приема, че няма
свободна за възстановяване площ от имота. Този извод вещото лице е обосновало с установеното
при извършеното от него проучване, че съществуващите понастоящем УПИ VI-146, УПИ V-147 и
УПИ IV-151 в кв.8 са отредени за ниско жилищно застрояване и в тях е реализирано застрояване, а
пространството между УПИ IV-151 и УПИ V-147, представляващо уширение на улица по ЗРП, не
е незастроено, тъй като предвидената улица е реализирана.
Предвид установеното от вещите лица и по двете съдебно-технически експертизи, че УПИ
VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 са отредени за ниско жилищно застрояване и в тях е
реализирано застрояване, приложима в настоящия случай е разпоредбата на чл.11, ал.2, т.1
ППЗСПЗЗ – частта от процесния имот в регулация попада в урегулирани поземлени имоти,
предназначени за жилищно строителство; поради това е неприложима процедурата за определяне
на застроена част от тях, уредена в чл.11, ал.3 и ал.4 само за имоти по чл.11, ал.2, т.2 и 3 ППЗСПЗЗ.
Следователно административният орган правилно е приложил материалноправните
разпоредби и не е допуснал нарушение на административнопроизводствени правила.
Отделно от горното, по делото е безспорно, че УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в
кв. 8 са собственост на различни физически лица. Определянето на застроителния статут на имоти,
които се намират в частна собственост, а не са общински (бивши държавни) или държавни, е
недопустимо, тоест определянето на свободни части от частни имоти е недопустимо предвид
невъзможността те да бъдат обект на реституция. Частната собственост е неприкосновена. Целта
на ЗСПЗЗ е да се възстанови правото на собственост на бившите собственици (които всъщност
според решението на Конституционния съд никога не са изгубвали своята собственост), но това не
следва да става за сметка на собствеността на други трети добросъвестни лица. Волята на
законодателя по чл.11, ал.2 от ППЗСПЗЗ е да се определи застроената площ на незастроени имоти
или части от тях, а не да се определи застроената площ от застроените дворни места - парцели и
УПИ. По принцип по аргумент от тази разпоредба имотите на трети лица са извън обсега на
производството по определяне на застроена и незастроена част и не попадат в нито една от трите
посочени хипотези /Решение № 12457 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2012 г., IV о./.
С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е
законосъобразен и следва да отхвърли оспорването.
Съгласно чл.143, ал.3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените
разноски по производството от органа, издал оспорения акт, за възнаграждение на вещи лица по
първоначалната и повторната съдебно-техническа експертиза, в размер общо на 848 лв.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването от ЕЛ. Л. АЛ., ЕГН **********, на заповед № РД-01-04-
181/09.06.2020 г. на кмета на община Рила, с която е одобрено решение по протокол от 18.02.2020
г. на комисия, назначена със заповед № РД-01-04-35/12.02.2020 г. на кмета на община Рила за
провеждане на процедура по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ - определяне на застроената част от бивш
6
имот пл. № 219 по кадастрален план, одобрен със заповед 1395/09.05.1973 г., представляващ
„лозе“, трансформиран от земеделска земя в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 по
плана на гр. Рила, одобрен със заповед № 30/22.02.1993 г., която застроена част не може да се
възстанови на собственика.
ОСЪЖДА ЕЛ. Л. АЛ., ЕГН **********, да заплати на кмета на община Рила разноските по
производството в размер на 848 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд –
Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7