Решение по дело №693/2023 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.95 и сл. от ДОПК във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на ТПКИ „МИР“ – в ликвидация с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Даме Груев“ №6, представлявана от ликвидатора К. Г. К., срещу отказ с изх. №39-00-2#1/09.10.2023 г. на главен инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич за преизчисляване на данъчна оценка на сграда с идентификатор №72624.625.409.4 по кадастралната карта на град Добрич относно конструкцията като такава с код М1, потвърден с Решение №70-00-2573/27.11.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт и се моли същият да бъде отменен; процесният гараж е от категорията М1, а не приетата от административният орган М3. Жалбоподателят настоява да бъде уважено искането му за промяна на категоризацията на сградата. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

В законния срок не е постъпил отговор от административния орган.

В последното съдебно заседание жалбоподателят чрез своите пълномощници е заявил, че подадената жалба е основателна; с нея е поискано да бъде разгледан въпросът относно категоризацията на обект №72624.625.409.4, съставляващ самостоятелен обект, собственост на жалбоподателя, който в качеството си на данъчнозадължено лице претендира, че неправилно в данъчната декларация е отразен тип на конструкцията на сградата; типът на конструкцията на сградата е съществен елемент, по който се определя данъчната оценка на сградата и е от значение за заплащането на данъчните задължения; затова вещо лице следва да даде заключение за типа на конструкцията на сградата съобразно разпоредбите на Закона за местните данъци и такси; в своето заключение вещото лице е категорично, че тази сграда не се отнася до обект, който може да бъде категоризиран като М3 съгласно таблица №1 към чл.5 от приложение №2 към Закона за местните данъци и такси, а следва да бъде определена като конструкция тип М1; жалбата е основателна и е в интерес на жалбоподателя да поиска да се извърши нова категоризация на обекта с оглед законосъобразното определяне на дължимите данъци и такси по Закона за местните данъци и такси; моли за уважаването на жалбата и предоставянето на възможността данъчнозадълженото лице да представи нова данъчна декларация, съобразно която да се определят законосъобразно дължимите местни данъци и такси; настоява за присъждането на сторените по делото разноски, които се изразяват в заплащане на възнаграждение за вещото лице, адвокатски хонорар и държавна такса за воденето на делото.

В последното съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител сочи, че жалбата трябва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е недопустима на основание на чл.95 ал.2 от ДОПК; не може в съдебно производство да се оспорва съдържанието на документ; при преценка за нейната допустимост, моли за оставянето без уважение като неоснователна; от доказателствата по делото става ясно, че компетентните органи на Община град Добрич са извършили проверка на обекта и са установили, че сградата е с конструкция тип М3; във връзка с това правилно е определена данъчната оценка; при отхвърляне на жалбата се настоява за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

От представените по делото документи се установява, че оспореното решение е връчено по пощата на 08.12.2023 г. (на лист 18 от делото). Жалбата е подадена на 14.12.2023 г., т.е. в посочения в чл.95 ал.1 от ДОПК 7-дневен срок за оспорването му. Не се оспорва съдържанието на документ, а се иска преизчисляването на данъчната оценка в съответствие с действителната конструкция на декларирания обект. Затова са неоснователни възраженията на ответника за недопустимостта на жалбата на основание на чл.95 ал.2 от ДОПК.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но при неспазване на материалния закон.

При проверката на оспорения административен акт се установява, че същият е издаден от компетентен административен орган в изпълнение на законово делегираните правомощия на основание на чл.94 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.5 във връзка с чл.4 ал.3 от Закона за местните данъци и такси; спазена е писмената форма с изложени фактически обстоятелства, обосноваващи неоснователността на искането за преизчисляване; няма данни да е налице каквото и да е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спорният въпрос по делото е дали от гледна точка на материалния закон процесната сграда с кадастрален идентификатор №72624.625.409.4 по кадастралната карта на град Добрич е с конструкция М3 или М1. По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че конструкцията на сградата отговаря на категория М1, каквато е претенцията на жалбоподателя. Заключението е изготвено прецизно, пълно, точно и ясно. По искане на ответника е била допусната допълнителна задача към вещото лице, от която в последното съдебно заседание същият се е отказал, тъй като не е открил издадени строително разрешение, одобрени проекти и други книжа относно изграждането на процесния обект. Същевременно в съдебното заседание на 10.06.2024 г. жалбоподателят е представил удостоверение за търпимост на строеж (на лист 104 от делото), от което става ясно, че на основание на §16 от ПР на Закона за устройство на територията Община град Добрич му е издала удостоверение, че процесният обект е търпим, не подлежи на премахване до прилагането на действащия план за регулация и застрояване, а също и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Следователно подадената жалба е основателна и трябва да бъде уважена, като действителната конструкция на сградата е М1 вместо посочената от данъчния орган М3.

По изложените съображения обжалваният акт е неправилен и противоречи на материалния закон, поради което са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 1050 лева, включително внесена държавна такса в размер на 50 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и внесен депозит за изготвянето на заключението в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание на чл.173 ал.3 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на ТПКИ „МИР“ – в ликвидация с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Даме Груев“ №6, представлявана от ликвидатора К. Г. К., отказ с изх. №39-00-2#1/09.10.2023 г. на главен инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич за преизчисляване на данъчна оценка на сграда с идентификатор №72624.625.409.4 по кадастралната карта на град Добрич относно конструкцията като такава с код М1, потвърден с Решение №70-00-2573/27.11.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич.

ЗАДЪЛЖАВА главния инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич в 14-дневен срок от получаването на преписката да издаде поискания документ със заявление с вх. рег. №39-00-2/07.09.2023 г. на ТПКИ „МИР“ – в ликвидация с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Даме Груев“ №6, представлявана от ликвидатора К. Г. К..

ОСЪЖДА Община град Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета Й. Й., да заплати на ТПКИ „МИР“ – в ликвидация с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Даме Груев“ №6, представлявана от ликвидатора К. Г. К., направените разноски по административно дело №693/2023 г. по описа на ДАС в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.