РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Враца, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 04.07.2023г./
четвърти юли две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №249
по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК
във връзка с чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на И.А.И. ***, чрез
процесуалния му представител * Н.И.-***, против Решение №31/16.03.2023г.,
постановено по АНД № 28/2023г. по описа на Районен съд Мездра, с което е
потвърден издадения против касатора ЕФ за налагане на глоба Серия К № 5453850
на ОДМВР-Враца. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е
неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът е
ограничил правата на защита на касатора, не
е извършено нарушението, тъй като в жалбата до РС е посочено на
основание чл.188 ЗДвП водача, който е управлявал автомобила на въпросната дата.
Същият е бил предоставен за ползване повече от 6 месеца на друго лице и не е
ползван в рамките на тези 6 месеца. Иска се отмяна на решението и връщане на
наказателното производство по доказването на твърдяното нарушение.
Ответникът - ОДМВР –
Враца не ангажира становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Правилно е приложен материалния закон и
решението да остане в сила.
По делото не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна
проверка, съгласно чл.218, ал.2 АПК ,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок, против
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
С Решение №31/16.03.2023г. на Районен съд Мездра,
постановено по АНД № 28/2023г. е потвърден ЕФ за налагане на глоба Серия К №
5453850 на ОДМВР-Враца, с който за
нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. с
чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП, на И.А.И. *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600.00 лева. За да потвърди ЕФ, съдът е приел, че ЕФ е издаден при спазване на установената в
чл.189, ал.4 ЗДвП форма, като съдържа всички реквизити и не са допуснати
нарушения при прилагането на особените правила по чл.189 ЗДвП за заснемане на
нарушението и издаването на ЕФ. По съществото на
спора районният съд е приел, че с
процесния електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, като
нарушението е безспорно установено и доказано от наличните по делото
доказателства. Не е налице и маловажност на случая по чл.28 ЗАНН. В тези насоки
са изложени подробни мотиви, въз основа на които и ЕФ е потвърден изцяло, като
законосъобразен.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите
на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и е
постановено при правилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана законосъобразно, а
възраженията на същия са неоснователни.
При постановяване на съдебния си акт
възивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил
процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства,
които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя. Формираните
изводи за законосъобразност на ЕФ изцяло се възприемат от настоящия касационен
състав. В съответствие със събраните доказателства и при правилно прилагане на
материалния закон, районният съд е приел, че нарушението е доказано по
безспорен начин. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се
установява по безспорен и категоричен начин, че на 18.11.2021 г. в 09:22
часа в ***, Гл.път I-1/Е79/, км.162.000 извън населено място, с
посока на движение от ***, при ограничение на скоростта от 40 км/ч за извън
населено място, въведено с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 3 % при
движение с лек автомобил марка "Тойота Корола" с рег. № ******** е
извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС TFR1-M 515,
като водачът на автомобила управлявал същия със скорост от 91
км/ч. с превишение на скоростта от 51 км/ч. В процесния случай нарушението е установено по безспорен и
категоричен начин от събраните доказателства, в т.ч. и от приобщения по
доказателствата снимков материал. Отразени са точните координати на мястото на
нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на
автомобила в приложената към преписката снимка, която съгласно разпоредбата на чл.189,ал.15 ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес.
Възражението на касатора, че не е извършил твърдяното нарушение, тъй като
не е управлявал автомобила си, което е посочил в жалбата до РС, както и водача
който го е управлявал на процесната дата е неоснователно. Съгласно чл.188,ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
Касаторът
е разполагал с възможността по чл.188,ал.1 ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването на фиша да предостави в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в който случай на
посоченото в декларацията лице се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира/чл.189,ал.5 ЗДвП/. В случая липсват данни, а и не се твърди от страна на касатора да е депозирана декларация,
съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението. След като не е упражнил правото си
да възрази и да посочи конкретно физическо
лице, което е управлявало на посочената дата автомобила,
с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно -
издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който е извършено конкретното административно нарушение, а това е именно според
представената справка И.А.И.. В тази насока следва да се посочи, че
касаторът не е представил пред РС дори доказателства, от които да е видно че
автомобила е предоставен за ползване на друго лице.
Възражението, че в
проведено от въззивния съд с.з. на 15.03.2023г. е нарушено правото на защита на
касатора е неоснователно. Видно от данните по делото на районния съд заседанието по него е било отложено от 22.02.2023г. за дата 15.03.2023г. именно
по молба на касатора и адвоката му, като
им е разяснено и обърнато внимание, че в следващото с.з. заседание ще бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. По тяхно искане съдът е събрал и доказателства. В проведеното с.з. на 15.03.2023г. жалбоподателя се е явил лично, не е направено
искане за отлагане на делото, поради неявяване на адвоката му, като по негово искане е даден ход на делото по
същество. С оглед на това съдът приема, че в производството пред въззивния съд
не са допуснати процесуални нарушения, свързани с ограничаване на правото на
защита на касатора.
С оглед на горното и приемайки оспореният
пред него ЕФ за законосъобразен, въззивният съд не е допуснал нарушение на
материалния закон и е постановил правилен съдебен акт. Наложеното
наказание с ЕФ е правилно определено в предвидения от разпоредбата на закона
размер, не е налице и маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН. При
реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на ЕФ на това
основание.
При служебна проверка на решението съобразно
чл. 218, ал.2 АПК на основания извън
посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на
отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон. Касационната жалба следва да се отхвърли, като
неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК Административен съд
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
РЕШЕНИЕ №31/16.03.2023г.,
постановено по АНД № 28/2023г. по описа на Районен съд Мездра, с което е
потвърден ЕФ за налагане на глоба Серия К № 5453850 на ОДМВР-Враца.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.