№ 415
гр. Благоевград, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
Членове:Гюлфие Яхова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500745 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от "Ю"Б,
представляван от ректора проф. д-р Б.Ю, срещу решение № 904651/09.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 2329/2020г., по описа на Районен съд - Благоевград, в
частите с които предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 са уважени, както и в
частта за разноските и държавните такси, дължими от учебното заведение. В жалбата
се съдържат оплаквания за неправилност, и необоснованост на атакувания акт. Твърди
се, че същият е постановен в противоречие със събрания доказателствен материал.
Сочи се, че цитираният в решението Териториален синдикат е извън ЮЗУ Н.Р. Ищцата
не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, за което се излагат подробни доводи и
съображения. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за това, че не е налице
реално съкращаване на щата. От представените доказателства е видно, че след като е
прекратен трудовият договор не съществува длъжността технически сътрудник, поради
което е налице реално съкращаване. Функциите, изпълнявани от ищцата, са разпредели
между други лица – общо четирима, които обаче имат други много, различни и
съществени задължения, които уволнената служителка не е изпълнявала. Предвид на
това не е налице сходство на трудовите функции. Ето защо и подбор обективно не би
могъл да бъде извършен. Оспорва се предявеният иск за присъждане на обезщетение за
оставане без работа, като се сочи че не са налице предпоставките за уважаването му, за
което се излагат подробни доводи. Прави се искане за отмяна на атакувания акт.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемата Г. Д. Г., чрез адв. Е.П.. Сочи се, че атакуваният акт е правилен, поради
1
което следва да бъде потвърден. Служителката се е ползвала със закрилата по чл. 333,
ал. 3 КТ, поради което уволнението е незаконосъобразно. Налице е фиктивно
съкращаване на щата, а отделно от това е следвало да се извърши и задължителен
подбор. Налице са и всички предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск
за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Прави се искане за потвърждаване
на атакувания акт. Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК,
при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по същество частично неправилно и незаконосъобразно.
Пред районния съд от двете спорещи страни са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначени са основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
От съвкупната им преценка се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че въззиваемата Г.Г. – ищца в първоинстанционното
производство, е работил при ответника по силата на сключен трудов договор на
длъжността „Технически сътрудник“, в отдел „Университетско издателство“. Не е
спорно и това, че със Заповед № 224/30.09.2020г. трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 01.10.2020г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, КТ - поради
съкращаване в щата. Заповедта е връчена на уволнения служител при условията на
отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели, на 30.09.2020г.
С учредителен протокол от дата 01.07.2020г. е учреден териториален синдикат
на КНСБ Благоевград, като за секретар е избрана въззиваемата Г.. Представено е
удостоверение № 1/15.12.2020г., видно от което в ответното учебно заведение
функционира Синдикална организация към Националния браншови синдикат „Висше
образование и наука – КНСБ“, със секретар проф. д-р Емил Куков.
Видно от извлечение от Протокол № 7/27.07.2020г. на Академичния съвет на
ЮЗУ "Н.Р" е взето решение за промяна в структурата и състава на
общоуниверситетски обслужващи структури, едно от които е преобразуване на
Университетско издателство "Н-Р. в Издателски комплекс "Н-Р.. Видно от
актуализирано щатно разписание по длъжностни на ЮЗУ Н.Р в сила от 01.11.2020г. в
посочения комплекс съществуват общо осем нови длъжности – директор /1/; спец.
Графичен дизайн и оформление /1/; книговезец /1/; печатар дигитални процеси /2/;
експерт реклама и маркетинг /1/; пласмент, продавач консултант /2/. Като
доказателство е представено и актуализирано щатно разписание по длъжността, в сила
от 01.01.2020г. за катедра/ отдел Университетско издателство "Н-Р., видно от което са
налице общо осем длъжности, както следва: технически сътрудник /1/; оператор
копирна машина /1/; продавач – консултант /2/; книговезец /2/; машинен оператор /2/.
Установява се, че за длъжността изпълнявана от уволнената служителка липсва
разписана длъжностна характеристика. За това какви функции е изпълнявала пред
районния съд ищцата е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК, освен това от страните
са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели.
Ищцата посочва, че приемала поръчки и правела предпечат – поставяне на
определен формат, съгласуване, изчистване на текст. Също така съгласувала и дизайна
на кориците, който се правел от художник, поддържала сайта на Университетското
издателство и определяла цените на книгите. Сочи, че извеждала материалите на паус,
след което се предавали на печатницата, която е отделно звено от Университетското
издателство.
2
Св. А. посочи, че познава ищцата от много години, тъй като е работил на
длъжността заместник - ректор, преди това като декан на Философския университет и
като научен секретар. Като заместник – ректор отговарял за няколко сектора, един от
който издателството. Дейността на ищцата била основно в областта на предпечата. В
университета съществуват и други длъжности, по които лицата изпълняват функции
частично сходни с тези на ищцата – предпечат.
Св. З. посочи, че е работила на длъжността Директор университетски
издателство, а преди това /преди 2008г./ е изпълнявала длъжността заемана от ищцата
– Технически сътрудник. Гергана извършвала предпечатна подготовка на изданията –
сканиране, форматиране, техническа корекция, а при необходимост и набор на текст.
Осъществявала принтиране на материали, кореспондирала с Народната библиотека,
публикувала информация на сайта на издателството за всяка нова книга, определяла
продажната цена на изданията. Принтирала по един екземпляр от материалите, след
което се предавали в печатната база за отпечатване. В края на месец септември 2020г.
са закупени нови машини с дигитална техника, а преди това е имало стара печатарска
машина. Свидетелката не знае дали има други лица към университета, които да се
занимават с дейността, изпълнявана от ищцата.
Като доказателства са представени длъжностни характеристики за
новоразкритите длъжности в новото звено „Издателски комплекс“ – за длъжността
Директор, специалист графичен дизайн и оформление в предпечатна подготовка,
експерт реклама и печатар/дигитални процеси.
Пред първата инстанция е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице сочи, че размерът на последното брутното трудово възнаграждение за
ищцата е 850,91 лв. Сочи се, че размерът на обезщетението за периода 01.10.2020г. -
31.03.2021г. е 5015,46 лв., а за периода 01.10.2020г. - 11.10.2020г. е 265,97 лв., което е
изплатено. На ищцата е заплатено обезщетение за неспазено предизвестие. На
12.10.2020г. ищцата е започнала работа при друг работодател, което правоотношение е
прекратено на 25.10.2020г.
Пред районния съд са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Направено е искане да се признае уволнението на ищцата за незаконно, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и да и бъде заплатено
обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, ведно със законната
лихва.
Исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност
са уважени, частично е уважен и искът за заплащане на обезщетение за оставане без
работа. В мотивите на обжалвания акт съдът е приел, че уволнението е
незаконосъобразно, тъй като ищцата се е ползвала от закрилата по смисъла на чл. 333,
ал. 3 КТ, като секретар на синдикална организация, както и че не е налице реално
съкращаване на щата. Приел е, че се дължи и обезщетение за оставане без работа за
период от шест месеца и е присъдено такова съобразно заключението на вещото лице.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният акт е частично
неправилен и незаконосъобразен, предвид следното от правна страна:
В исковата молба ищцата релевира три групи оплаквания за незаконност на
уволнението, а именно че се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, това, че
съкращаването на щата е фиктивно, както и че работодателят не е изпълнил
задължението си да извърши задължителен подбор.
3
На първо място районният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй
като ищцата се е ползвала от специалната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, а именно като
секретар на синдикален орган. Настоящата съдебна инстанция намира този извод за
неправилен. Действително разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ предвижда, че при
съкращаване в щата работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на
работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието
/секретар или председател/ само с предварителното съгласие на синдикалния орган. По
делото са ангажирани доказателства, от които е видно, че уволнената служителка е
секретар в Териториален синдикат – Благоевград към КНСБ. От страна на
работодателя са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че към
висшето учебно заведение функционира друга синдикална организация, която е към
Националния браншови синдикат Висше образование и наука, в ръководството на
което участват лица, различни от ищцата. Закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ не се отнася за
принадлежността към ръководството на каквато и да е синдикална организация, а само
към тази на предприятието, в случая висшето учебно заведение, към ръководството на
която безспорни ищцата не принадлежи. Ето защо в случая служителката не се ползва
от специалната закрила по КТ, поради което и работодателят не е имал задължението
да изисква съгласие на синдикалната организация.
Вторият довод на ищцата за незаконност на уволнението е, че липсва реално
съкращаване на щата, тъй като нейните функции са се запазили при трансформиране на
новите длъжности в преобразувания нов отдел – Издателски комплекс. Не е спорно, че
преди уволнението ищцата е заемала длъжността Технически сътрудник в отдел
Университетско издателство. От обясненията по чл. 176 ГПК и от показанията на
свидетелите /тъй като липсва разписана длъжностна характеристика/ се установява, че
ищцата е осъществявала всички дейности по т.нар. предпечатна подготовка. Според
ищцата работата й се състояла в това да поставя определен формат на самия текст
преди отпечатването му; съгласуване дизайна на корицата; отпечатване на материали и
изваждането им на паус; поддръжка на сайта и определяне на цените на книгите. Св. А.
сочи, че ищцата се е занимавала с цялостната дейност по предпечатна подготовка, като
в основната си част нейните дейности се припокриват с тези на новите длъжности. Св.
З. /директор на закрития отдел/ посочи, че ищцата се е занимавала изцяло с препечатна
подготовка – сканиране, форматиране, техническа корекция, набор на текст,
принтиране, вкл. и на паус, осъществявала кореспонденция, качвала информация на
сайта и определяла цената на книгите. Според свидетелката графичният дизайн
/оформяне на изображения, правене на корици/ също е част от предпечата и част от
функциите на ищцата се припокриват с тези на новосформираните длъжности.
Като доказателства са представени длъжностните характеристики за новите
длъжности в новия отдел – Директор на издателски комплекс; Специалист графичен
дизайн и оформление в предпечатна подготовка; Експерт реклама и Печатар дигитални
преси. При внимателния прочит на задълженията и отговорностите определени за
длъжността Специалист/графичен дизайн и оформление в предпечатна подготовка се
установява, че в по-голямата си и основна част са запазени основните трудови
функции, осъществявани от ищцата в областта на предпечатната подготовка. В
Практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК се приема, че не е налице
съкращаване на щата, а трансформация, ако съществените за длъжността трудови
функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и
допълнителни трудови задължения, ако те не са определящи за характера и
съдържанието на работата. За характера и същността на длъжността от значение е не
нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя,
определящи съдържанието на трудовите му функции.
4
Функциите, които е осъществявала Г.Г. съвпадат в основната си част с тези,
които следва да изпълнява служителят на новоразкритата длъжност -
Специалист/графичен дизайн и оформление в предпечатна подготовка. Макар и
задълженията за новата длъжност да са посочени в тринадесет отделни точки, същите
на практика представляват дейности, които са преди печата на съответните материали,
вкл. и оформяне на графичната част /според. Св. З. графичният дизайн също е към
предпечата/.
С оглед на гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че в случая
не е налице реално съкращаване на щата, а фиктивно такова, поради което и
уволнението се явява незаконосъобразно. Поради това предявените искове за отмяна на
уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност да основателни и правилно са
били уважени от районния съд. В тази част атакуваният акт е правилен и
законосъобразен и ще следва да се потвърди.
По отношение иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа за
период от шест месеца:
Районният съд е присъдил обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ във вр. с чл. 344,
ал.1, т. 3 КТ в размер на 4489,49 лв. за оставане без работа за период от шест месеца
/без да се сочи период/, ведно със законната лихва. Така предявеният и уважен иск
настоящата съдебна инстанция намира за изцяло неоснователен, поради следните
съображения:
По делото се установява, че на 12.10.2020г. ищцата е започнала работа при друг
работодател, като това ново трудово правоотношение е прекратено на 26.10.2020г.
Видно от исковата молба и изменението по чл. 214 ГПК, което е направено в о.с.з.
ищцата претендира единствено обезщетение за оставането си без работа за период от
шест месеца /за част от периода не претендира разлика във възнаграждението/. Видно
от заключенията на вещото лице по назначената основна и допълнителна експертиза на
ищцата е заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ /за оставане без работа поради
съкращаване в щата/ за периода, в който е останала безработна след прекратяване на
трудовото правоотношение с учебното заведение, т.е за периода 01.10.2020г.-
11.10.2020г., вкл. в размер на 265,97 лв. В писмения отговор ответникът е направил
искане за прихващане между обезщетенията по чл. 222 КТ и чл. 225 КТ.
За периода, в който ищцата е била в трудово правоотношение с втория
работодател – "С." ЕООД /12.10.2020г.-26.10.2020г./ обезщетение за оставане без
работа не й се дължи. За посочения период би могло да се дължи единствено разликата
между получено трудово възнаграждение и това, което би получила реално, но такова
искане не е заявено, заявено е единствено искане за присъждане на обезщетение за
оставане без работа. Обезщетение за периода след прекратяване на второто
правоотношение /след 26.10.2020г./ също не се дължи с оглед на това, че липсва
причинно следствената връзка между оставането без работата и вредата, която е
причинена на ищцата. Налице е прекратяване на второ трудово правоотношение,
сключено с друг работодателя, поради което и няма как да се претендира обезщетение
за оставане без работа от първия работодател. В обобщение следва да се посочи, че
искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователен. Решението на
първата инстанция, в частта с която е уважена осъдителната претенция е неправилно и
като такова подлежи на отмяна и вместо това се постанови акт, с който предявеният
иск се отхвърли като неоснователен.
Ще следва да се отмени и съдебният акт в частта за разноските дължими в полза
5
на ищцата за разликата над 400 лв. и в частта, с която ЮЗУ "Н.Р" е осъден да заплати в
полза на съда ДТ за разликата над 160 лв.
С оглед изхода на спора - частично основателност на подадената въззивна жалба,
ще следва въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя разноски по делото за
втората инстанция в размер на 56,66 лв. /заплатена държавна такса/. Разноски за
първата инстанция в полза на учебното заведение не следва да се присъждат,
доколкото липсват доказателства такива да са сторени. Пред районния съд е представен
Договор за правна защита и съдействие /лист 131/, но липсват доказателства
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. да е платено /липсва
отбелязване в брой или по сметка/.
С оглед частичната неоснователност на жалбата ще следва учебното заведение
да заплати на въззиваемната страна разноски за въззивната инстанция в размер на
433,33 лв. – адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно изхода на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 904651/09.06.2021г., постановено по гр. дело №
2329/2020г. по описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която Ю У "Н-Р. e
осъден да заплати на Г. Д. Г. обезщетение за времето, през което е останала без работа
в размер на 4489, 49 лв., за период от шест месеца, ведно със законната лихва за забава,
считано от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която Ю У
"Н-Р. e осъден да заплати на Г. Д. Г. разноски по делото за разликата над 400 лв. и в
частта, с която Ю У "Н-Р. e осъден да заплати по сметка на Районен съд-Благоевград
държавна такса за разликата над 160 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г. Д. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
гп.Б- ул. "Н.Р. № срещу Ю У "Н-Р. с код по БУЛСТАТ - със седалище и адрес на
управление: гп.Б- ул. "И.М., представляван от Б.П.Ю – Ректор за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за периода от шест
месеца /01.10.2020г. - 30.03.2021г., вкл./ в размер на 4489,49 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРДЖАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гп.Б- ул. "Н.Р. № да
заплати на Ю У "Н-Р. с код по БУЛСТАТ - със седалище и адрес на управление: гп.Б-
ул. "И.М., представляван от Б.П.Ю – Ректор разноски за въззивната инстанция в размер
на 56,66 лв.
ОСЪЖДА Ю У "Н-Р. с код по БУЛСТАТ - със седалище и адрес на управление:
гп.Б- ул. "И.М., представляван от Б.П.Ю – Ректор да заплати на Г. Д. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гп.Б- ул. "Н.Р. № разноски за въззивната инстанция в
размер на 433,33 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7