РЕШЕНИЕ
№ 877
гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20243110200670 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК
*********, представлявано от К. Ст. Сп., против Наказателно постановление
№ 03 - 2300804/ 07.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна, с което на "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК *********,
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3
000. 00 /три хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
1
В жалбата бланкетно се сочи, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и
процесуалния закон, като се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована се
представлява от адв. А. Х., ВАК. В пледоарията си по същество излага
аргументи за отмяна на НП, посочени в жалбата и допълнителни такива.
Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя и
доказателства за неговото заплащане и списък с разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в последното съдебно
заседание се представлява от ю. к. Ал. М., която оспорва жалбата. В пренията
си по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено, като счита, че то е
правилно и законосъобразно, а нарушението, за което е наложена санкцията
доказано. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение претендирано от
противната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 27.07.2023 г., св. К. Д. и св. Б. Д., двамата служители в Дирекция
"Инспекция по труда" – Варна извършили проверка в обект "Гламоур бийч" и
ресторант "Глория Мар", находящ се в гр.Варна, к.к. "Константин и Елена" .
Било установено, че лицето Д. К. Т., ЕГН ********** престира
труд в полза на "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК ********* изпълнявайки
трудови функции като "сервитьор", с определено работно време с начален
час от 09:30 ч. и краен час 11:30 ч., с почивни дни по график и договорно
трудово възнаграждение дневно.
Същият нямал сключен писмен трудов договор с "Глория Мар Рест
2
Бар" ООД, ЕИК *********.
В хода на документалната проверка в ТД "Инспекция по труда" –гр.
Варна сключен между въззивното дружество и лицето Д. К. Т. не бил
представен.
На 21.08.2023 г. св. К. Д. съставила срещу въззивника АУАН № 03 -
2300804/ 21.08.2023 г.. В акта св. К. Д. посочила, че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като на 27.07.2023 г. в
качеството на работодател с "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК *********,
представлявано от К. Ст. Сп. в качеството му на управител на дружеството,
допуснал лицето Д. К. Т., ЕГН ********** да престира труд в полза на
"Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК ********* изпълнявайки трудови
функции като "сервитьор", с определено работно време с начален час от
09:30 ч. и краен час 11:30 ч., с почивни дни по график и договорно трудово
възнаграждение дневно, преди да е сключила в писмена форма трудов
договор между страните .
АУАН бил предявен и връчен на упълномощено лице , което го
подписал с отбелязване, че има възражения.
В законовия седемдневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д"ИТ" – Варна
постъпили писмени възражения, в които било посочено, че дружеството не е
работодател на лицето Д. Т., а с него има сключен договор за услуга между
"Глория Мар Рест Бар" ООД и "П. Клийнинг" ЕООД, ЕИК ********* . Към
възраженията били представени граждански договор , договор за услуга,
фактура.
Без да извърши каквото и да било разследване във връзка с
постъпилото възражение и приложените към него доказателства, АНО изцяло
възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил на "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК *********, административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. на
3
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на
чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ .
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде св.К.
Д. (актосъставител) и св.Б. Д. които възпроизвеждат пред съда възприятията
си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на тези
свидетели са последователни, логични и взаимно допълващи се от една
страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие. По искане на
защитата бяха разпитани и св.Д. Т. и св.П. К.. Показанията на свидетелите са
последователни, логични и взаимно допълващи, като допринасят за
установяване фактическата обстановка по делото.
Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали,
съдържащи се в АНП, приобщени към доказателства по делото, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и
изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства,
а именно – от показанията на св. Д., св. Д., св.Т., св.К. дадени в с. з., АУАН,
идентификационна карта, декларация, обяснения и от останалите писмени
доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
4
Като основание за ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя административно наказващият орган е
посочил нарушени разпоредби на чл. 62, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов
договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма.
Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква
настъпването на определени обществено опасни последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е
регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови
функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и
да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При
трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите
задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят
неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се
изчерпват.
Съдът споделя становището на процесуалния представител на
въззиника, че от приобщените по делото писмени и гласни доказателства не
се установи по безспорен начин между санкционираното дружество и Д. Т. да
са били договорени елементи на трудово правоотношение към датата на
проверката, респективно, че Д. Т. е бил допуснат да престира труд в полза на
санкционираното дружество, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по ТПО.
В случая от съществено значение за съставомерността на
нарушението вменено на въззивното дружество е това дали последното е
имало качеството на работодател спрямо лицето Д. К. Т. към датата
5
фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението
/27.07.2023 г. /, съответно имало ли е възникнало между тях трудово
правоотношение.
По смисъла на КТ- параграф 1, т. 1 "Работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, както
писмени така и гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие
безспорни и категорични доказателства в горната насока липсват.
По делото няма спор, че лицето Д. К. Т. е бил в ресторант Глория
Мар на процесната дата и е чистил пепелници. Този факт безспорно се
установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и
гласни. Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод
за наличие на трудово правоотношение между Д. Т. и въззивното дружество,
в частност да обуслови качеството на работодател спрямо него към този
момент. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила
в полза на работодател и основание за квалифициране на възникващите във
връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1,
ал. 2 от КТ. Както бе споменато по-горе трудовият договор, така както е
регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови
функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и
да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При
трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите
6
задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят
неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се
изчерпват. За да е налице трудово правоотношение следва работникът да е
бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено
трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т.
н. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила -труд от
работника за продължителен период. Работникът има задължението да спазва
определен ред и трудова дисциплина, има правото да получи трудово
възнаграждение и др.. Както правилно е отбелязано в жалбата, съгласно
становището на Върховен административен съд дадено в Решение №
4636/27.04.2015 г. да се установи, че работната сила се предоставя в
нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, означава на първо място да бъде установена
същността на работата /като съвкупност от трудови функции/, за чието
извършване се предоставя работната сила / по арг. От чл. 124 КТ- наименуван
"Съдържание на трудовото правоотношение"/
Въпросът за нарушаването на посочените разпоредби е свързан с
въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или
служителя и работодател.
Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от
физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия,
професионални знания и практически умения за изпълнение на определеният
вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че
е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор преди
постъпване на работа, за който законът преписва писмена форма за
действителност, следва да съществува и съответно да е доказано по делото
съдържанието на трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен
режим, заплащане и работно време.
В конкретния случай съдът намира, че събраните доказателства,
обсъдени в тяхната съвкупност, не доказват по изискуемия несъмнен начин
наличие на трудово правоотношение между дружеството "Глория Мар Рест
7
Бар" ООД, ЕИК ********* и Д. К. Т., ЕГН ********** към 27.07.2023 г.
В случая изводът на наказващия орган е базиран единствено върху
декларацията по чл. 402 от КТ, попълнена от Д. К. Т.. Сама по себе си обаче
тя не е достатъчна да обоснове извод за наличие на трудово правоотношение.
Посочената декларация представлява частен документ, който не се
ползва с формална доказателствена сила обвързваща съда. "Декларацията,
представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните
елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Т. е. самото
попълване на подобна декларация вече навежда на трудово правоотношение,
защото се попълват следните графи: "работя в предприятие", "на длъжност",
"считано от". Има изрични точки за работно време, трудово възнаграждение,
почивни дни, почивки в работния ден. Т. е. дори и при воля за добросъвестно
попълване на декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на
проверяващите......., би имало за закономерен резултат попълване на всички
графи в декларацията, вкл. тези, които носят белезите на трудовото
правоотношение - работно място, име на длъжност, работно време, между
седмични почивки и почивки в рамките на работния ден, трудово
възнаграждение" / Решение № 6202/19.10.2015 г. АС София град; Решение №
4636 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2014 г., VI о.).
Съгласно чл.405а. ал.1 КТ когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 КТ, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи
на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В
постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото
правоотношение. Съгласно чл.1 ал.2 КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
В случая постановлението е издадено от служител /контролен орган/
на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, в предписаната от закона
писмена форма и съдържа фактически и правни основания.
8
За да бъде обявено едно правоотношение за трудово, следва да е
констатирано и установено по безспорен и категоричен начин, че лицето е
полагало труд по трудово правоотношение, както и елементите на трудово
правоотношение- работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно
време, длъжност, почивки, отпуски и др.
От съдържанието на нормата на чл. 405а ал. 1 от КТ и от израза „се
предоставя" следва, че Инспекцията по труда може да упражни
правомощията си само при съществуващо в момента на проверката
предоставяне на работна сила, т. е. към този момент следва да е налице
изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено
работно място, с определено работно време, трудово възнаграждение и др.,
или при наличие на всички елементи определящи правоотношението като
трудово.
В случая по делото не се събраха доказателства от които по безспорен
и категоричен начин да се направи обоснован извод, че се касае за
предоставяне на работната сила в условията на продължителност,
непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено
място на работа, при определено работно време. Няма данни, нито
доказателства за извършвана трудова дейност от Ан. П. преди датата на
проверката. Не се установи и по безспорен и категоричен начин, че е
извършвала трудова дейност в деня на проверката. Безспорно е, че в деня на
проверката - 27.07.2023г., заинтересованата страна Д. К. Т. се е намирал на
територията на процесния обект – "Гламоур бийч" и ресторант "Глория Мар",
находящ се в гр.Варна, к.к. "Константин и Елена" , което не е достатъчно, за
да се приеме, че същата е извършвала работа, която изисква сключването на
трудов договор в писмена форма. В доказателствена тежест на
административния орган е да установи, че волята на страните е за сключване
на трудов договор, което по аргумент от разпоредбата на чл. 405а ал. 1 КТ,
може да се установява с всички доказателствени средства. В случая, за да
издаде оспореният акт административният орган се е позовал единствено на
попълнена от Д. Т. декларация, която по правния си характер съставлява
частен свидетелстващ документ и макар да представлява допустимо в
9
административното производство доказателство, съгласно чл. 402 ал. 1 т. 2
КТ, не притежава обвързваща административния орган и съда материална
доказателствена сила, поради което не представлява доказателство, годно да
обезпечи пълно доказване на характера на процесното правоотношение.
Представената декларация е попълнена върху предварително изготвена
бланка, в която се посочени основните елементи от съдържанието на трудово
правоотношение и не представлява декларация в свободен текст.
Установи се и че в хода на извършената проверка в обекта не е
присъствал управителят на дружеството, нито упълномощено от него лице с
права да наема работници по трудово правоотношение от негово име и в
негова полза.
От събраните по делото доказателства не може да бъде направен
еднозначен и обоснован извод както за съществуване на индивидуално
трудово правоотношение с характеризиращите го предмет и трудови
задължения между Д. Т. и "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК *********, така
и за воля на Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК ********* за назначаване на
същата на работа. Липсват доказателства, че той се е явил в точно определено
време и само в такова време на работа, че приключва трудовия си ден в точно
определен час и т.н. Липсват и доказателства, че съществува йерархична
подчиненост на Д. Т. и "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК *********, която е
необходим и съществен елемент от индивидуално трудово правоотношение, в
рамките на което се престира работна сила по смисъла на КТ. Предоставянето
на работна сила може да стане единствено, когато лицето, което я предоставя,
се постави в зависимост от лицето, което я получава, което намира израз в
съществуването на конкретни трудови задължения за работника, каквито
доказателства по делото не са ангажирани. При това не се установяват
елементите на трудово правоотношение, регламентирани в чл. 66, ал. 1, т. 1
до т. 8 КТ включително.
Административният орган е бил длъжен да събере и други
10
доказателства, в подкрепа на тезата, че Ан. П. действително е предоставяла
работната си сила при условията на чл. 1 ал. 2 КТ, в т.ч. сведения по чл. 44 ал.
1 АПК от други работници или служители, относно съществуването на
обявеното за такова трудово правоотношение. В случая в административното
производство не са изследвани всички факти и обстоятелства от значение за
случая и не са събрани, проверени и оценени всички необходими, относими и
допустими доказателства за разкриване на обективната истина. С
процесуалното си бездействие по отношение на фактите, които е следвало да
бъдат установени, и за установяването на които е следвало да бъдат взети
всички мерки и средства в съответствие със служебното начало в
административното производство, контролният орган е допуснал съществено
нарушение на административно производствените правила, водещо и до
нарушение на материално правните разпоредби. Административният акт е
издаден без да са изяснени действително относимите обстоятелства в
нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Съобразно служебното начало,
административният орган, осъществяващ контрола по трудовото
законодателство, е следвало да събере всички необходими доказателства, за
да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна
проверка и преценка и след това да издаде административен акт. След като не
са сторили това издателите на процесното постановление са допуснали
съществено нарушение на административно производствените правила и в
частност на чл. 35 и чл. 36 АПК. Посоченото нарушение е съществено,
доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта
и да доведе издателя му до изводи, различни от направените. То е довело и до
неправилно приложение на материалния закон.
Не се установи между жалбоподателя и Д. Т. да е уговорено
престиране на работна сила, не е налице предоставяне на работна сила в
условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на трудовите
функции и задължения за определен период от време, в условията на
йерархична подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина,
при определено работно време, на определено работно място, с материали и
средства на дружеството - работодател и при реално уговорено трудовото
възнаграждение. Доказателства установяващи елементите на трудовото
правоотношение не се събраха по делото.
11
С оглед на всичко изложено по-горе и като счете, че по делото
липсват безспорни и категорични доказателства, които да установят че
въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо лицето Д. К.
Т. към 27.07.2023 год. съдът прецени, че атакуваното НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено./
Решение № 1360/20.10.2023 г. по Административно дело № 1080/2023 г. на
Административен съд – Варна./
С оглед горния извод съдът не дължи произнасяне по въпроса за
наличието на основанията на чл. 28 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
12
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този
дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, който обаче не е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като не се е явил в
последното по делото заседание. Съдът, обаче е констатирал, че са налице
основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора,
по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, присъждане
на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се
дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски
съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер, като не следва да
се обсъжда въпросът за тяхната прекомерност, тъй като липсва възражение от
насрещната страна. От съдържанието на приложения по делото пълномощно,
се установява, че жалбоподателят е възложил на адв. С. оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред
съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за
правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 600.00 /шестотин/ лева и същото е заплатено в брой т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
13
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна
съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е
направено от процесуалния представител на Д "ИТ" - Варна.
Поради това и Дирекция "Инспекция по труда"- Варна следва да
заплати на възз. "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК *********,
представлявано от К. Ст. Сп. сумата от 600.00 /шестотин/ лв, представляваща
съдебни разноски по настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. чл. 63, ал.
2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 - 2300804/ 07.09.2023 г.,
издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна , с което на
"Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК *********, е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лева,
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. ал.1, т.2 от Кодекса на труда,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда" - Варна да заплати на
"Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК *********, представлявано от К. Ст. Сп.
сумата от 600.00 /шестотин/ лв,, представляваща направените по делото
разноски по АНД № 670/2024 г. по описа на Районен съд -` Варна.
14
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15