Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 15.01.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12781 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано по предявен от Б.Ф.К.
срещу М.С.М., иск с правна квалификация чл. 108, ал. 1 от ЗС, с който се иска
признаване спрямо ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№68134.4333.572.1.46, адрес на имота: гр.
София, *****апартамент №16, самостоятелният обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №68134.4333.572, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 114,78 квадратни метра, прилежащи части: мазе № 16, с площ 7,30
квадратни метра, заедно с 1,367% /20,30 кв.м./ идеални части от общите части на сградата, съседи на същия етаж:
68134.4333.572.1.47, 68134.4333.572.1.45, под обекта - 68134.4333.572.1.40, над
обекта - №68134.4333.572.1.52,
който самостоятелен обект по документ за собственост представлява АПАРТАМЕНТ
№ 16, находящ се в гр. София, Столична община, район „Овча купел“, улица
„Монтевидео“, на трети жилищен етаж, секция „В“, с административен адрес:
гр. София, ул. „*****, вход “В“, състоящ се от антре, баня, тоалетна, дневна,
кухненски бокс със столова, две спални и три тераси, със застроена площ от 114,78
квадратни метра, при съседи: север - коридор и апартамент №15 от секция „В“, юг - улица „Маестро
Кънев“, изток - бъдеща улица, запад - апартамент №17 от секция „В“, заедно с МАЗЕ
№ 16
от
секция „В“, в сутерена на сградата, с площ от 7,30 квадратни метра, при съседи: север —
коридор, юг - коридор, изток - мазе №15
от секция ,3“, запад - коридор, заедно с 1,367%
идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 20,30 квадратни метра и 1,367%
идеални
части от правото на собственост върху мястото, представляващо урегулиран поземлен имот - парцел II - 572 от квартал 510 по плана на град София, местност Овча купел, съседи по скица: от две страни - улици, УПИ I - отреден за ЖС и трафопост, УПИ III-572, като ответницата
бъде осъдена да предаде владението върху имота.
Излагат се доводи, че на 12,12,2016г., с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 183, том XIV, рег. № 25787, дело № 2428 от 2016 г. на М.Г.– нотариус, с рег. № 622 на НК, район на действие – СРС, ищцата е придобила собствеността върху процесния недвижим имот. Поддържа се, че ответницата държи и ползва имота без основание и въпреки отправената нотариална покана отказва да го напусне.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-М.С.М. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че основанието, въз основа на което ищцата е придобила собствеността на недвижимия имот е нищожно като привидно. Твърди, че страните по договора за покупко-продажба са ищцата и бившия й съпруг като сключената сделка е симулативна. Навеждат се доводи, че с процесната сделка се цели единствено да се лиши ответницата от предоставеното ѝ с Решение № 5238/22,04,2016 г. по гр.д. № 48247/2015 г. по описа на СРС, 80-ти с-в., по реда на чл. 56, ал. 2 от СК, право на ползване върху семейното жилище. Оспорва продажната цена в размер на 90000,00 лв. да е заплатена в срок до 29,12,2017 г. Сочи договорът да е сключен в противоречие с добрите нрави. Оспорва представения нотариален акт в частта, в която се съдържа изявление, че продавачът е предал на купувача владението върху имота.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че с
решение 5238/22,04,2016год., постановено по гр.д.№48247/2015год. по описа на СРС, ІІІ Гражданско отделение, 80
–ти състав, е прекратен на осн.чл.44, т.3, вр.чл.49 от СК граждански брак сключен на 30,03,2008год. между И.А.М.и М.С.М. като на осн.чл.59, ал.2 от СК е предоставено упражняването на родителските права на родените от брака деца
на М.С. М.. На осн.чл.56, ал.2 от СК на М. С. М.
е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.София, ул. *****, което не се спори да е лична собственост на И.А.М.. Решението е влязло в сила на 15,06,2016год.
Безспорно между страните е установено, че съдебното решение за
прекратяване на брака не е вписано в имотен регистър към Агенция по
вписване /определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в с.з., проведено на
21,10,2019год./
С
договор от 12,12,2016год. И.А.М.,
в качеството на продавач прехвърля на Б. Ф. К.,
в качеството на купувач правото на
собственост върху процесния имот при договорена цена в размер на 90000,00лв. като е
договорен срок за заплащането й до 29,12,2017год. В раздел ІІ е
посочено продавачът да е предал
на купувача владението върху описания недвижим имот.
Не се спори
между страните, че ответницата упражнява фактическа власт върху
процесното жилище, въз основа на влязлото в сила съдебно решение, както към
датата на исковата молба така и към
датата на приключване на съдебното дирене.
С нотариална покана
рег.№3039 от 2017год., връчена на
М. М. на 17,02,2017год., ищцата е
изявила становище имотът да бъде освободен.
В отговор на получената нотариална
покана ответницата е отказала
освобождаване на имота, тъй като ползва
същия на годно правно основание-съдебно решение за прекратяване на брака.
С нотариална покана №69, рег.№12357, връчена на
ответника на 15,05,2019год. Б.Ф.К. е
отправила едномесечно предизвестие за прекратяване на наемно
правоотношение, възникнало на основание съдебно решение за предоставяне
ползването на семейното жилище въз основа на
бракоразводното решение.
От събраните по делото писмени доказателства,
извлечения от банкови сметки, с титуляр
ищцата не се установяват постъпления за сума в размер на 90000лв. с
наредител И.А.М.или наредени парични преводи за посочената сума.
С постановление
от 05,05,2017год. на СРП, е отказано
образуване на досъдебно производство по жалба на Б. Ф.К..
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да бъде уважен е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание.
По делото се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, том ХVІ, рег.№25787/12,12,2016год. И.А.М.е прехвърли право на собственост върху процесния имот на Б. Ф.К..
Изложените в отговора на исковата молба възражения сочат на недействителност на договора за покупко-продажба, тъй като страните не са целяли последиците на правната сделка, поради което същият е симулативен.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с
правата и задълженията на сделката, която сключват. Когато волята на страните е
да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда
действие само, ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В
процесния случай се твърди сключената сделка по договор за дарение да е нищожна
като привидна, тъй като страните не желаят настъпването на правните последици и
действителен собственик на имота е
бившият съпруг на ответницата. Поддържа се, че договор за продажба на имот е
сключен за възстановяване на имота на И.М., а ищцата
е негова интимна приятелка. С оглед разрешението дадено с Решение № 453
по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о., съдът съобрази, че при всяка симулация
страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан, а
привидността се състои именно в това- страните нямат воля да бъдат обвързани по
обективирания в договора начин. Симулативен е договорът, от който страните,
които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. В тежест на заинтересованата страна е да установи постигане на съглашение
за сключване на привидната сделка.
По делото не са ангажирани доказателства за
установяване на привидност на
съглашението между страните. В този смисъл ответницата като трето по
сделката лице не е обвързана от ограничението за събиране на гласни
доказателства при представяне на „начало
на писмено доказателства“. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а
заявените гласни доказателства са за
обстоятелствата дали ответницата ползва процесния имот от 12,12,2016год.
до получаване на препис от
ИМ по делото. Извод в тази насока не може да бъде обоснован и от събраните доказателства, вкл. в постановление
за отказ за образуване на ДП, тъй като
изложеното в мотивите на същото, ищцата да е настоящ интимен партньор на
продавача по договора-И.М., е по снети обяснения на ответницата. По делото
липсват данни, дали ищцата и бившият съпруг на ответницата са в интимни
отношения, дали живеят заедно към датата на прекратяване на брака, към датата на сключване на
договора за продажба и към настоящия момент, от които факти да се
обоснове недобросъвестност на купувача.
Действително по делото не се установява продажната цена в размер на
90000,00лв. да е заплатена от ищцата в
срок до 29,12,2017год., но този факт сам
по себе си не сочи на недействителност на
договора за продажба, а е основание за претенция за реално изпълнение
за плащане на продажната цена. Отделно от изложеното издадените съдебни
удостоверения на ответника сочат на липса на постъпила сума в размер на
90000лв. с наредител И.М., но не удостоверяват дали сметката на продавача И.М.
е заверена с посочената сума.
Не е налице хипотезата на нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави. Добрите нрави са морална
категория, съвкупност от неписани
правила в съответствие с общоприети етични
принципи. Макари и трудно определими и вариращи според възгледите на
всеки конкретен субект, с оглед възраст, образование, религиозна принадлежност
и др., биха могли да бъдат обобщени като основи ценности определящи рамката на
договорните правоотношения. Преценката за нарушаването им е конкретна за всеки отделен случай като не
се ограничава до формалното съдържание
на облигационната връзка, а следва да се изследват последиците от сключването
на договора в по-широк аспект. В
конкретната хипотеза ответникът не сочи конкретен
принцип, накърнен със сключването на договора за покупко-продажба между ищцата
и бивш съпруг на ответницата. От
съдържанието на отговора възражението може да
се обобщи като нарушаване на
принципа за справедливост, доколкото последиците от уважаване на иска
биха довели до лишаване ответницата от ползването на „семейното жилище“
предоставено й до навършване на пълнолетие на родените от брака деца. Съдът намира да не е налице накърняване
на същия, с оглед изрично признатата
от закона възможност за прехвърляне
собствеността на предоставения за
ползване имот-арг. от чл.57 от СК. Една от признатите от закона възможности
на носителя на вещно право на
собственост е именно правото на разпореждане. В хипотезата на прекратен
брак между съпрузите нормата на чл.26 от СК е неприложима. От друга страна законът дава приоритет на по-висш интерес,
този гарантиращ правата на ненавършилите
пълнолетие деца досежно ползването на
жилище, вкл. при допускане на развод, но именно с цел гарантиране на същия е и възможността, родителят на когото е предоставено упражняването на
родителските права да обезпечи
възможността на децата да ползват същото, посредством вписване на
съдебното решението по смисъла на чл.57 СК, с оглед жилищната нужда и
противопоставимост на трети лица. Хипотезата
на продажбата на имот на свързано лице, с цел заобикаляне на съдебното решение
за предоставяне на жилището и връщане
на имота/ което не се доказа по делото при условията на чл.154 от ГПК/ е морално укоримо поведение и е свързано с преценка на родителската отговорност, доколкото родителят
е длъжен да осигури среда за отглеждането на децата си.
При така изложените мотиви настоящия състав намира активно материалноправно легитимиран като носител на вещно право на собственост върху имота да е ищцата Б. Ф.К. по силата на договор, обективиран в Нотариален акт №183/12,12,2016год.
Безспорно между страните е обстоятелството да е налице и втората предпоставка от фактическия състав на правната норма, а именно упражнявана фактическата власт върху имота.
Спорно между страните е обстоятелството налице ли е
противопоставимо на ищцата основание за
ползването от страна на ответника. При допускане на развода съгласно чл.56, ал.2 от СК когато от
брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия
съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Предвид изричната норма
на чл. 57, ал.1
от СК по силата на съдебното
решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1,
2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Същото възниква с влизане в сила на решението за
прекратяване на брака и предоставяне
на семейното жилище със страна наемодател -бившия съпруг, чиято лична собственост е семейното жилище и съпругът, на когато е предоставено упражняването на родителските права и е със срок до навършване на пълнолетие на децата. С оглед
изричната норма на чл.57 от СК решението може да
бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите или при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем
остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. В случая следва да намери
приложение по арг. чл.57, ал.2 от СК или договорът за наем, се счита сключен преди прехвърлянето на имота/ с влизане в сила на
съдебното решение -15,06,2016год./ и е задължителен за приобретателя до
предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Доколкото в процесната хипотеза безспорно се
установи, че съдебното решение не е
вписано в имотен регистър, то същото е
противопоставимо на ищцата за период до 12,12,2017год. С изтичане на
горния срок договорът следва да се счита за сключен без срок и подлежи на
прекратяване по реда на чл.238 от ЗЗД с едномесечно предизвестие. Видно
от връчената на ответницата нотариална
покана на 15,05,2019год. ищцата е отправила предизвестие за прекратяване или
договорът се счита прекратен от 16,05,2019год., т.е. към датата на приключване на съдебното дирене не е налице правно основание за ползването на имота от
ответницата, противопоставимо на
ищеца. Отделно от това, ако
ответницата и ненавършилите пълнолетие деца нямат имущество, с което да се
обезпечи жилищната им нужда, с оглед на което се налага ползване на наето
жилище при заплащане на наем по средни пазарни цени, то това би било основание
да се претендира увеличаване на размера на
издръжката за всяко от децата, с оглед повишените ежемесечни разходи.
Предвид
изложеното съдът е длъжен да зачете собствеността на ищеца и въпрос на морал
са последващите действия от страна на приобрететелят по отношение ненавършилите
пълнолетие деца.
Ето защо предявеният иск с пр.осн.чл.108 от ЗС се
явява основателен, като ищецът следва да бъде признат за собственик на имота по
отношение на ответника, а последният да бъде осъден да му предаде владението
върху него.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът се
дължат разноски, които съдът намира за доказани
размер на 1739,19лв., от които 839,19лв.-д.т., 900,00лв.- адв.възнаграждение./
не се присъждат разноски 82 д.т.-вписване на ИМ-не са представени доказателства
за плащането/.
Мотивиран
от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
предявен иск, с правна квалификация чл.
108 от ЗС от Б. Ф.К., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
срещу М.С. М., с ЕГН **********,***, че Б. Ф.К. е собственик на недвижим имот:
самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №68134.4333.572.1.46, адрес на имота: гр.
София, *****апартамент №16, самостоятелният обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №68134.4333.572, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 114,78 квадратни метра, прилежащи части: мазе № 16, с площ 7,30
квадратни метра, заедно с 1,367% /20,30 кв.м./ идеални части от общите части на сградата, съседи на същия етаж:
68134.4333.572.1.47, 68134.4333.572.1.45, под обекта - 68134.4333.572.1.40, над
обекта - №68134.4333.572.1.52,
който самостоятелен обект по документ за собственост представлява АПАРТАМЕНТ
№ 16, находящ се в гр. София, Столична община, район „Овча купел“, улица
„Монтевидео“, на трети жилищен етаж, секция „В“, с административен адрес:
гр. София, ул. „*****, вход “В“, състоящ се от антре, баня, тоалетна, дневна,
кухненски бокс със столова, две спални и три тераси, със застроена площ от 114,78
квадратни метра, при съседи: север - коридор и апартамент №15 от секция „В“, юг - улица „Маестро
Кънев“, изток - бъдеща улица, запад - апартамент №17 от секция „В“, заедно с МАЗЕ
№ 16
от
секция „В“, в сутерена на сградата, с площ от 7,30 квадратни метра, при съседи: север —
коридор, юг - коридор, изток - мазе №15
от секция ,3“, запад - коридор, заедно с 1,367%
идеални части от общите части на сградата, равняващи
се на 20,30 квадратни метра и 1,367%
идеални
части от правото на собственост върху мястото, представляващо урегулиран поземлен имот - парцел II - 572 от квартал 510 по плана на град София, местност Овча купел, съседи по скица: от две страни - улици, УПИ I - отреден за ЖС и трафопост, УПИ III-572 на основание договор за покупко-продажба от 12,12,2016год., обективиран
в НА №183, том ХVІ, рег.№25787, дело 2428 от 12,12,2016год
ОСЪЖДА М.С. М., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 108 от ЗС, да
предаде на Б. Ф.К., с ЕГН **********,
съдебен адрес: *** владението върху недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №68134.4333.572.1.46, адрес на имота: гр.
София, *****апартамент №16, самостоятелният обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №68134.4333.572, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 114,78 квадратни метра, прилежащи части: мазе № 16, с площ 7,30
квадратни метра, заедно с 1,367% /20,30 кв.м./ идеални части от общите части на сградата, съседи на същия етаж:
68134.4333.572.1.47, 68134.4333.572.1.45, под обекта - 68134.4333.572.1.40, над
обекта - №68134.4333.572.1.52,
който самостоятелен обект по документ за собственост представлява АПАРТАМЕНТ
№ 16, находящ се в гр. София, Столична община, район „Овча купел“, улица
„Монтевидео“, на трети жилищен етаж, секция „В“, с административен адрес:
гр. София, ул. „*****, вход “В“, състоящ се от антре, баня, тоалетна, дневна,
кухненски бокс със столова, две спални и три тераси, със застроена площ от 114,78
квадратни метра, при съседи: север - коридор и апартамент №15 от секция „В“, юг - улица „Маестро
Кънев“, изток - бъдеща улица, запад - апартамент №17 от секция „В“, заедно с МАЗЕ
№ 16
от
секция „В“, в сутерена на сградата, с площ от 7,30 квадратни метра, при съседи: север —
коридор, юг - коридор, изток - мазе №15
от секция ,3“, запад - коридор, заедно с 1,367%
идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 20,30 квадратни метра и 1,367%
идеални
части от правото на собственост върху мястото, представляващо урегулиран поземлен имот - парцел II - 572 от квартал 510 по плана на град София, местност Овча купел, съседи по скица: от две страни - улици, УПИ I - отреден за ЖС и трафопост, УПИ III-572 на основание договор
за покупко-продажба от 12,12,2016год., обективиран в НА №183, том ХVІ, рег.№25787/12,12,2016год.
ОСЪЖДА М.С. М., с
ЕГН **********,*** да заплати на Б. Ф.К.,
с ЕГН **********, съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 1739,19лв. -разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: