О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 28.11.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Савова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Симона Навущанова
разгледа докладваното от съдия Савова в.ч. гр. д. №537 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274 вр. чл.208, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба, депозирана от „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от
Изпълнителния директор Р. С., насочена срещу
определение от 04.10.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по
ч.гр.д.№1294/2019 г. по описа на същия съд.
С оспорвания съдебен акт
ДнРС е допуснал предварително обезпечение на доказателства по бъдещ исков
процес по производство по реда на чл.207 ГПК, инициирано от „***“ ООД, като е назначил предварителна съдебно –
техническа експертиза за оглед и оценка на СМР по изграждане на тръбопровод за
ВЕЦ Самораново по поставени в молбата задачи.
Частният жалбоподател
обжалва постановеното определение с доводи за неговата неправилност. Сочи, че
със становище вх.№10668/05.08.2019 г. „***“ АД също е поставило задачи на
поисканата съдебно – техническа и оценителна експертиза, като районният съд не
е допуснал същите, без да мотивира решението си. Оспорва се основателността на
искането с правно основание чл.207 ГПК, като се излагат подробни доводи в тази
насока.
По същество се иска обжалваното определение да
бъде отменено с последица отхвърляне молбата по чл.208, ал.1 ГПК на „***“ ООД като неоснователна. Алтернативно, при
потвърждаване на обжалваното определение на районния съд, се иска да бъде
допусната и комбинирана съдебно – техническа и оценителна експертиза, със
задачи на „***“ АД, формулирани в т.6 от становище вх.№10668/05.08.2019 г.,
депозирано по ч.гр.д.№1294/2019 г. по описа на ДнРС.
Насрещната страна - „***“ ООД, по чиято молба е инициирано производството
по реда на чл.207 ГПК, е депозирала отговор на частната жалба, чрез който се
оспорва допустимостта на същата жалба. Сочи, че по аргумент от разпоредбата на
чл.208, ал.3 ГПК, където законодателят изрично е предвидил, че на инстанционен
контрол подлежи единствено определението, с което не се уважава молбата за
обезпечаване на доказателства, то депозираната частна жалба се явява
процесуално недопустима. Иска се частната жалба да бъде оставена без
разглеждане по изложените доводи.
При преценка на изложените
възражения, както и след запознаване с приложеното ч.гр.д.№1294/2019 г. по описа на ДнРС,
въззивният съд намира следното:
Подадената жалба е
процесуално недопустима. Съображенията на съда в тази насока са следните:
В производството по
обезпечение на доказателства не се разрешава материалноправен спор, а се
извършва предварително събиране на доказателства, ако съществува опасност, те
да се загубят или тяхното събиране да се затрудни. С оглед тази специфика на
производството, на обжалване подлежи, съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 ГПК, само определението, с което не се уважава молбата по чл.208, ал.1 ГПК за
събиране на доказателства, но не и определението, с което приключва
производството след събиране на доказателствата, посочени в молбата по чл.208,
ал.1 ГПК. С последното само се констатира изчерпването на предмета на делото,
без да се прегражда развитието му, поради което то не е от категорията на
актовете по чл.274, ал.1, т.1 ГПК и не подлежи на обжалване. Определението, с
което се оставя без уважение молбата на другата страна по чл. 208, ал. 4 от ГПК
за събиране в същото производство на доказателства, посочени от нея, не подлежи
на обжалване. Обжалвания акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото,
поради което не е от категорията на определенията, попадащи в предметния обхват
на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Предметния обхват на производството по чл.208 от ГПК,
се определя от молбата по чл.208, ал.1 ГПК за обезпечение на доказателства, по
която е образувано делото. Исканията на другата страна по чл.208, ал.4 от ГПК
за събиране на доказателства, тясно свързани с тези на молителя, не разширяват
предмета на сезиране на съда и насрещната страна не придобива качеството на
съмолител по см. на чл.208, ал.1 ГПК. Ето защо, на обжалване с частна жалба по
чл.208, ал.3 ГПК подлежи единствено отказът на съда, с който не се уважа
молбата по чл.208, ал.1 от ГПК, но не и отказът на съда да събере
доказателства, посочени по реда на чл.208, ал.4 ГПК от другата страна.
Необжалването на определението по чл.208, ал.4 ГПК следва и от систематичното място и поредността на разпоредбите – правилото за обжалваемост на отказа да се уважи молбата по чл.208, ал.1 от ГПК е въведено с ал.3 на чл.208 от ГПК и предхожда нормата, съдържаща се в ал.4 на чл.280 ГПК, относно възможността съдът да събере и допълнителни доказателства, посочени от другата страна, тясно свързани с тези на молителя /в този смисъл са разясненията, застъпени от ВКС в Определение №752/17.10.2014 по дело №5939/2014 на ВКС, ГК, III г.о. /.
По изложените доводи и съобразявайки утвърдената съдебна практика, депозираната частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
частна жалба вх.№13319/11.10.2019 г., депозирана от „***“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от
Изпълнителния директор Р. С., насочена срещу
определение от 04.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№1294/2019 г. по описа
на Районен съд – Дупница.
ПРЕКРАТЯВА производството
по в. ч. гр. д. № 537/2019 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.