Р Е Ш Е Н И Е
№105/17.1.2023г.
гр. Пловдив, 17 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на девети януари, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Станка Журналова,
като разгледа административно дело №2825 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Д.А.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
представлявана от адвокат П.В.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) №22-0769-000966 от 15.08.2022г.,
издадена от полицейски инспектор в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) в Областна
дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Бургас, с която е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП- “временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Претендира се отмяна на заповедта поради
незаконосъобразност; присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат
В., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв),
в размер на 750,00 лева, съгласно декларация за правна помощ и съдействие (лист
48); както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с
разноските (лист 49).
Ответникът- В.Н.С.- полицейски инспектор в С“ПП“ в ОД
на МВР- Бургас, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Първоначално по жалбата на Д.Б. е образувано
административно дело №1849 по описа на Административен съд- Бургас за 2022г., ХХII-ри
състав. С Определение №1934 от 26.10.2022г. производството по дело №1849/2022г.
на Административен съд- Бургас е прекратено и делото е изпратено по подсъдност
на Административен съд- Пловдив.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда
констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената
заповед (лист 6, листи 6-7, дело №1849/2022г.) е получен на 11.10.2022г. от жалбоподателката Б., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 2-5,
дело №1849/2022г.) е подадена до Административен съд- Бургас по електронна поща
на 25.10.2022г. (листи 10-11, дело №1849/2022г.), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият
състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2022г., около 01:45ч. е извършена проверка от
служители в С“ПП“ в ОД на МВР- Бургас, на място в гр. Бургас, на ул. “Спортна“,
до стадион “Черноморец“. В рамките на проверката е прието за установено, че в
посока на движение към бул. “Тодор Александров“, жалбоподателката
Б. управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “БМВ
Х 5 Х ДРАЙВ 40“, с Рег.№****, собственост на “АМА ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
според приетата по делото нарочна справка (лист 17).
Жалбоподателката е поканена да бъде изпробвана с техническо средство,
представляващо полеви тест “ДРЕГЕР ДРУГТЕСТ 5000”, с №ARLB-0021, за евентуална
употреба от нейна страна на наркотични вещества или техни аналози, на което тя
отказва.
От Николай Георгиев Петров- мл. автоконтрольор
в С“ПП“ в ОД на МВР- Бургас, е попълнен Талон за изследване с №136854 (лист 8),
представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за изследване, Б. е
уведомена, че в срок до 45 минути от връчването на талона следва да се яви за
медицинско изследване в УМБАЛ- гр. Бургас. Пак според съдържанието на талона,
същият е връчен на жалбоподателката Б. на
14.08.2022г. в 03:00ч.
По делото не са ангажирани доказателства Б. да се е
подложила на медицинско изследване за установяване на евентуална употреба от
нейна страна на наркотични вещества или техни аналози, нито пък дори се твърди
такова нещо.
Тук е мястото да се посочи, че според постъпилото по
делото писмо с Вх.№22665 от 30.11.2022г. (лист 41) на началник на С“ПП“ в ОД на
МВР- Бургас, по преписката няма изготвен протокол по чл.24, ал.2 от Наредба
№1/19.07.2017г., тъй като Б. *** и не е дала кръвна проба за анализ.
Освен посоченото, Н.Г.П.съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), Серия АД, бл.№465150 от 14.08.2022г. (лист
7), с който деянието на Б., изразяващо се в отказ да бъде изпробвана с
техническо средство, представляващо полеви тест “ДРЕГЕР ДРУГТЕСТ 5000”, с
№ARLB-0021, за евентуална употреба от нейна страна на наркотични вещества или
техни аналози, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, на жалбоподателката е съставен и АУАН, Серия АД, бл.№303631 от
14.08.2022г. (лист 42), за извършено нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- управление на МПС, с концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,60 ‰
(промили), установена с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест 7510“, с фабр.№ARPM-0789. При съставянето на АУАН, Серия АД,
бл.№303631 от 14.08.2022г. от жалбоподателката Б. са
иззети свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №*********,
както и контролен талон (КТ) №6256148.
Видно от процесния АУАН,
същият е подписан от жалбоподателката Б. с вписано
възражение “Не съм употребявала наркотици“,
като в същия е отразено и обстоятелството, че на Б. е издаден Талон за
изследване с №136854.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противно на направеното в жалбата възражение в тази насока.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за
контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 22-23) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни
структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на
обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на
Заповед №251з-1821 от 26.04.2022г. (лист 21) на директора на ОД на МВР- Бургас,
с която заповед полицейските и младши полицейските инспектори в сектор “Пътна
полиция“ от ОДМВР – Бургас са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.8. от заповедта). Прието е
заверено копие на Заповед УРИ (№)251з-2140 от 14.01.2017г. (лист 18) на
директора на ОД на МВР- Бургас, с която заповед инспектор В.Н.С., издал
оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “полицейски инспектор
IV степен“ в Група “Административно-наказателна дейност, отчет на ПТП,
профилактика, подготовка и отчет на водачите“ на С“ПП“ към Отдел “Охранителна
полиция“ при ОД на МВР- Бургас, със специфично наименование „инспектор“,
считано от датата на встъпване в длъжност. Прието е заверено копие на Акт за
встъпване в длъжност (лист 18а), според който акт Васил Скопчанов
е встъпил в посочената длъжност на 23.06.2017г.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването
на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол,
настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство
и между страните липсва формиран спор.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП,
временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените
стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар
последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица,
извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и
по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно,
опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателката.
В случая, обстоятелствата, че Б. отказва да ѝ
бъде извършена проверка за евентуална употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство, представляващо полеви тест “ДРЕГЕР ДРУГТЕСТ
5000”, с №ARLB-0021, както и че не изпълнява предписанието за медицинско
изследване за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, за
което е издаден Талон за изследване №136854, се явяват установени по делото и
не са спорни между страните.
Съответно, налице е фактическо основание за издаване
на оспорената по делото заповед, а именно отказ на водач да му бъде извършена
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство, представляващо “ДРЕГЕР ДРУГТЕСТ 5000”, с №ARLB-0021, както и да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, респективно не е изпълнено предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
При това положение, настоящият състав на съда приема
за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо
основание за целта и съответно без противоречие с относимите
материалноправни норми на ЗДвП.
Оспорената по делото заповед е издадена в съответствие
с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните
основания, послужили за нейното издаване, както и редът за обжалването ѝ.
Процесната ПАМ е приложена за законоустановения
срок, а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателката,
но не повече от 18 месеца.
Вярно е, че според приетата по делото нарочна справка
за нарушител/водач (листи 19-20), въз основа на процесния
АУАН, Серия АД, бл.№465150 от 14.08.2022г., няма издадено наказателно постановление
(НП), но пък по делото е прието заверено копие на писмо с Рег.№769000-20968 от
22.08.2022г. (лист 12) на началника на С“ПП“ в ОД на МВР- Бургас, адресирано до
жалбоподателката Б., с което писмо се отказва
анулирането на процесния АУАН. Предвид последно
посоченото, следва да се приеме за установено, че административнонаказателното
производство, образувано със съставянето на процесния
АУАН, не е прекратено, като преклузивният 6-месечен
срок по чл.33, ал.4 от ЗАНН (за издаване на НП) изтича едва на 14.02.2023г.
Ето защо, настоящият състав на съда приема, че при
издаване на оспорената заповед е спазен принципът за съразмерност, нормативен
израз на който са нормите на чл.6 от АПК, които установяват следното: (1) административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената
по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да
се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен
орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на
закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен
акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважена.
С оглед очерталия си изход на делото, исканията за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателката и на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П.В., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, са неоснователни и не следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0769-000966 от 15.08.2022г., издадена от полицейски
инспектор в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР- Бургас, с която
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП-
“временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/