№ 9127
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110160191 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Д. К. К., ЕГН ********** е предявил против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********
установителни искове за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от
Договор за паричен заем № 355908/23.05.2022 г., сключен с ответника, предвиждаща
заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, както и на клаузата
на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от приложимите към договора Общи условия, в която са посочени
изискванията към видовете обезпечения, като противоречащи на закона, евентуално
заобикалящи закона, евентуално противоречащи на добрите нрави.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за паричен заем № 355908/23.05.2022
г., съгласно който получил заемна сума в размер на 1000 лв., при уговорен фиксиран размер
на ГПР от 47,945 %, която се задължил да върне в срок от 11 месеца от датата на сключване
на договора. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора заемателят се задължава да представи на
кредитора обезпечение, отговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите
условия, приложими към договора, както и още едно обезпечение по избор на заемателя,
като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в
общ размер от 824.32 лв., съгласно чл. 8 от процесния договор за заем. Счита, че клаузата за
неустойка противоречи на чл. 143 ЗЗП и има неравноправен характер. Поддържа, че
уговорената в договора клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени от ответника вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Сочи, че не се установява как е определен
размерът на предвидената неустойка. Посочва, че единствената функция на неустоечната
клауза е да осигури допълнително предвидена скрита печалба за кредитора извън
уговорената възнаградителна лихва по договора. Твърди, че неустоечната клауза цели още
1
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същата не е била индивидуално
уговорена между страните и заемателят не е могъл да повлияе на съдържанието й.
Поддържа, че действителният размер на приложимия към договора ГПР надвишава
максимално допустимия такъв. Ето защо моли за установяване на нищожността на
процесните клаузи от сключения с ответника договор за паричен заем. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава за
възникналото между страните правоотношение и получения от ищеца заем в размер на 1000
лв., но с приложим ГПР в размер от 48,081 %, като не оспорва, че задълженията по договора
за заем са погасени изцяло от заемателя чрез плащане. Счита, че процесният договор за заем
отговаря напълно на изискванията на ЗПК. Поддържа, че клаузата за неустойка не е
нищожна и не противоречи на добрите нрави и на ЗПК, тъй като същата е уговорена
индивидуално. Сочи, че клаузата задължението за неустойка е поставено под отлагателно
условие, като дължимостта на същото зависи изцяло от поведението на ищеца. Счита, че
неустойката изцяло отговаря на присъщите й функции, като уговарянето й е израз на
установената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне. Намира, че ГПР е изчислен съобразно
законовите изисквания по методика, описана в договора, като оспорената неустойка не
следва да се включва в него, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на
задължение на потребителя, а клаузата не е неравноправна, тъй като е ясна и разбираема.
Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Правна квалификация: предявени за искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД –
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че
между страните е сключен Договор за паричен заем № 355908/23.05.2022 г., по силата на
който ищецът е получил в заем сумата от 1000 лв. и, че в негова тежест е възникнало
задължение за плащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение в срок в размер
на 824.32 лв.
По установителните претенции в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на
оспорената клауза, която противоречи на императивна законова разпоредба или я заобикаля
/на основанията, посочени в исковата молба/, или на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза от договора е уговорена
индивидуално.
Съдът УКАЗВА на страните, че ще извърши проверка за наличие на неравноправни
клаузи в договора кредит.
По доказателствените искания:
Ще се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
на исковата молба документи.
2
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да се остави без
уважение, доколкото документите, за представянето на които се иска ответникът да бъде
задължен, са представени с отговора на исковата молба и повторното им изискване не е
необходимо.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.04.2024г. от 14:45 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените документи към исковата молба
и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца с правно основание
чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис
от отговора на исковата молба от ответника, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4