РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20211880200163 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 647, ал. 4 от Кодекса за застраховането
(КЗ). Образувано е по жалба подадена от М. Х. от с. Л., общ. С., против Наказателно
постановление № 21-0353-000173 от 27.05.2021 г. - издадено от началник група към
ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на
директора на ОД на МВР София, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ - глоба в размер на 250 лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-
правните норми, поради което се иска от съда да го отмени изцяло. В открито съдебно
заседание, както и в писмена защита защитникът поддържа съображенията изложени в
жалбата.
Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява в
проведеното открито съдебно заседание. В съпроводителното писмо началникът на РУ
Своге посочва, че жалбата е просрочена, като той лично се е уверил, че
жалбоподателят разбира .... език.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
свидетели.
1
От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна :
На 21.04.2021 г. жалбопадателят е самокатастрофирал управлявайки лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № ....., негова собственост.
Произшествието е станало на път II – 16. Пристигайки на местопроизшествието и след
направена справка, свидетелите .... И. и Г. констатирали, че М. Х. е лице по чл. 483, ал.
1, т. 1 КЗ, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Същите квалифицирали деянието като
такова, което нарушава горецитираната правна норма. Свидетелските показания
изцяло кореспондират със събраните по делото други доказателства и установени
факти, поради което съдът ги кредитира. Обстоятелството, че към датата 21.04.2021 г.
М. Х. е собственик на автомобила, че същият е регистриран на територията на
Република България и моторното превозно средство не е спряно от движение се
установява от приложените по делото документи, приети като писмени доказателства.
Автомобилът е с прекратена регистрация от 07.05.2021 г. – л. 52 от делото. Към датата
21.04.2021 г. лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”, с рег. № ........ е бил без
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Това обстоятелство се установява от справката в електронната система на
Гаранционния фонд (eisoukr.guaranteefund.org) – л. 34 от делото. Считано от 00,00 часа
на 20.03.2021 г. автомобилът е нямал застраховка, като такава не е направена и след
21.04.2021 г.
Всички други събрани по делото доказателства и направени възражения са
неотносими към нарушението санционирано по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като
жалбоподателят не е наказан за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ и е без значение кое е
лицето управлявало автомобила.
Разпитът на свидетелката Т. беше проведен във връзка с установяване на
обстоятелството, дали през месеците април – юни 2021 г. жалбоподателят е владеел в
нужната степен български език. С определение от 09.03.2022 г. съдът е приел, че към
датата на извършване на нарушението, съставянето на АУАН и към датата на връчване
на обжалваното НП М. Х. не е владеел в необходимата степен български език, поради
което и не е могъл да разбере, че има право да обжалва връченото му НП, както и в
какъв срок може да упражни това свое право. По тези съображения е счел, че
подадената молба за възстановяване на срок се явява основателна, като я е уважил.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледано по същество е
неоснователна.
2
По делото безспорно се установи, че към момента на проверката
жалбоподателят, като собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на страната и не е спряно от движение, не е изпълнил задължението си
да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Относно твърденията за процесуални нарушения :
В Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира
производството по установяване и санкциониране на административните нарушения,
не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на производството по
налагане на административно наказание. Субсидиарното прилагане на нормите на
НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 ЗАНН, тъй като неговите
разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните
постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал. 4 от
Наказателно – процесуалния кодекс, с която в българското законодателство е
транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20
октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Следователно
наказващият орган не е бил длъжен да назначи преводач на жалбоподателя.
Към 09.03.2022 г., датата на проведеното открито съдебно заседание,
жалбоподателят вече е владеел в достатъчна степен български език. До този извод се
стига въз основа на обстоятелството, че на същата дата той е подписал договор за
предоставяне на правни услуги на български език, състоящ се от 9 члена – на 2
страници, както и пълномощно на български език, състоящо се от 5 члена, също на 2
страници. По този начин не само се установява, че жалбоподателят вече владее
български език, но и се санира първоначалната липса на представителна власт за
подаване на жалба, тъй като пълномощното представено със жалбата касае бързо
производство № 99/2021 г. по описа на РУ Своге. В съдебно заседание нито
жалбоподателят, нито пълномощникът му направиха възражение, че М. Х. не владее
български език, поради което и съдът не е обсъдил този въпрос. Освен това личното
участие на наказаното лице в съдебното производство по обжалване пред съд на
наказателно постановление не е задължително, като в случая жалбоподателят се
представляваше от адвокат.
По съществото на спора :
За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице
следва в административнонаказателното производство пред органа да бъде доказано по
несъмнен начин, че то е извършило административно нарушение. Административният
3
орган е изпълнил задълженията си по ЗАНН, доказал е извършването на
административното нарушение от страна на жалбоподателя, осъществен е съответният
фактически състав. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на М. Х. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, за което е санкциониран административно. От субективна страна
деянието е извършено виновно. Не са налице и предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга изключително
важни обществени отношения предмет на защита. Необсъждането на това от
наказващия орган е процесуално нарушение, но не е съществено, тъй като съдът го
обсъди. Определеното от компетентния орган наказание е в предвидения от закона
размер, т.е. липсва основание за изменението му.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 21-0353-000173 от 27.05.2021 г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на М. Х. от с. Л.,
общ. С., роден на ...... г. в ....., с удостоверение за пребиваване на гражданин на
Европейския съюз № ........ - валидно до ....... г., е наложено административно наказание
по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ - глоба в размер на 250 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се
подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4