№ 10206
гр. С, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110111785 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК от “ТЕЦ С”
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от
АА А, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника К. ИВ. СТ.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Л бл...., вх...., че последната дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1684.38 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот,
отчитан с абонетен №, ведно със законна лихва от 30.11.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 270.52 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
11.11.2021 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение
както следва: главница от 10.36 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и 2.24
лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между
страните се регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за
потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „МХ Е“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение
на база реален отчет на ИРУ.
1
Ответникът по делото К. ИВ. СТ., не е представила в срок отговор на исковата
молба, не е изпратила представител в първото по делото заседание и не е поискала
разглеждането му в нейно отсъствие. С оглед на това в о.с.з. от 13.09.2022 г.
пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 68612/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за следните суми: сумата от
1684.38 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
доставена топлинна енергия ведно със законна лихва от 30.11.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 270.52 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
11.11.2021 г., сумата от 10.36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
30.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2.24 лв. за
периода от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г.
С възражение от 22.12.2021 г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че не
ползва топлинна енергия и че задълженията са неправилно определени.
От така посочените данни по заповедното производство се установява
идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което исковете
се явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и
касаещи вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.
Съдът, след като се увери, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание,
както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства, намира че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което така
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
За пълнота на изложението и с оглед наведените във връзражението доводи,
следва да се посочи, че в Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са
определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод
доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и
собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В
случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017
г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор
за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред
възникването на това правоотношение по силата на закона. В същото време, с оглед
данните от представените от ФДР констативни протоколи за отчет, ответникът не е
осигурил достъп в процесния имот през исковия период, за да бъдат отчетени
показанията на индивидуалните разпределители, поради което са налице основанията
за начисляване на задълженията по норматив, съобразно предвиденото в Наредба №
16-334/06.04.2007 г.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък по чл.80 от ГПК.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разходите за държавна такса от общо 217.38 лв. Освен това се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което в исковото
2
производство следва да се определи по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
броя проведени съдебни заседания, обема събран доказателствен материал и
процесуалното поведение на ответинка. При тези критерий, съобразени с конкретните
данни по настоящето дело, на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. Към него следва да се добави и определеното
юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело в размер на 25.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. ИВ. СТ., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.Л бл...., вх...., че дължи на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от АА А, следните
суми: сумата от 1684.38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с
абонетен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 30.11.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270.52 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 11.11.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. ИВ. СТ., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.Л бл...., вх...., че дължи на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от АА А,
следните суми за дялово разпределение за имот, отчитан с абонатен №: главница от
10.36 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК - 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, и 2.24 лв. обезщетение за
забавено плащане за периода от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г.
ОСЪЖДА К. ИВ. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Л бл...., вх...., да
заплати на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от АА А, сумата от 342.38 лв., представляваща направени от
последното разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 68612/2021 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „МХ Е“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се приложи по ч.гр.д.№ 68612/2021 г. по
описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3