№ 20939
гр. С., 14.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110164023 по описа за 2022 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 и чл. 146, ал. 4 от ГПК съдът приема,
че исковата молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе
по допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2023 г. от
13,40часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 215 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищците разделно, по ½ за всеки, в качеството им на наследници, вземания, както
следва: сумата в размер на 7 937,78 лева, представляващо незаплатено на наследодателя им
трудово възнаграждение за периода от м. 11.2019 г. до м. 07.2020 г., сумата в размер на 1792
евро, неплатени командиръвочни, както и сумата в размер на 159,34 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Ищците твърдят, че наследодателят им – И.Е., починал на 18.01.2022 г., се намирал в
трудово правоотношение с ответника, което било прекратено на 06.07.2020 г. Поддържа, че
работодателят не изплатил трудовото възнаграждение за периода от м. 11.2019 г. до м.
07.2020 г., както и командировъчни суми за същия период. Твърди, че работодателят дължи
и заплащането на обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск, както и
обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие. Поддържа, че за
липсата на извършено от работодателя изплащане на трудовото възнаграждение сезирал
Дирекция „Инспекция по труда“- гр. С., като въпреки издаденото от последната
предписание спрямо работодателя, задълженията не са погасени. Претендира и заплащане
на мораторни лихви върху всяка от главниците. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва
1
предявените искове по основание и размер. Поддържа, че всички дължими суми на
работника са изплатени.
По докладваните искове СЪДЪТ
УКАЗВА на ищците, че по иска с правно основание чл. 128, ал. 1, КТ в тяхна
тежест е да докажат следните обстоятелства: че за процесния период наследодателят им и
ответното дружество са били в трудово правоотношение, като наследодателят им е
престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане
на месечно трудово възнаграждение, както и размерът на брутното трудовото
възнаграждение за претендирания период.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
УКАЗВА на ищците, че по иска с правно основание чл. 224, ал. 1, КТ в тяхна
тежест е да докажат следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение между
наследодателя им и ответното дружество, прекратяването му, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже или
ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването
му.
УКАЗВА на ищците, че по иска с правно основание чл. 215 КТ в тяхна тежест е
да докажат, че между наследодателя им и ответното дружество за процесния период е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което и в изпълнение на трудовата
функция по предвидения за това ред наследодателят им е бил командирован за изпълнение
на трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнявал
длъжността, като фактически е извършвал работата в населеното място, определено от
работодателя.
В тежест на ответника е да докаже, че за положения труд в населеното място,
различно от уговореното място на работа, е заплатил на работника дължимите съобразно
закона командировъчни суми.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства и на основание чл.157
от ГПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК, като неотносимо
към предмета на спора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да конкретизира доказателственото си искане за допускане разпит на свидетели,
като посочи кои обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба, ще бъдат
установени от кой свидетел, с оглед извършване преценка от страна на съда на тяхната
допустимост и относимост.
ПО ИСКАНЕТО ЗА ССчЕ съдът ще се произнесе в първото по делото открито
съдебно заседание, след като изслуша становището на страните във връзка с доклада.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
2
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, като им
указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3