РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр.София,
27.10.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 535 по описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Т.А.1.“ ЕООД, с която срещу „У.Б.“ АД са предявени евентуални осъдителни
искове с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗПУСП и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата 159 360,00 лв.
Като основание на исковете са заявени
възникнали правоотношения между страните по договор за банкова сметка ***ъс
сумата 159 360,00 лв., извършена от ответника без нареждане или съгласие
на ищеца.
По съображения, изложени в разпореждане по
делото от 28.08.2017г., заявените с исковата молба обстоятелства като
фактическо основание на предявените искове не са съответни на петитума на исковете,
тъй като фактите, така както са изложени, могат да обусловят възникнало вземане
на ищеца за реално изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор
за разплащателна сметка (но такъв осъдителен иск не е предявен с исковата молба),
не и възникване на предявените с исковата молба искове за вземания по чл. 57,
ал. 1 ЗПУСП и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
С цитираното разпореждане от 28.08.2017г. на
ищеца по реда на чл. 129, ал. 4, вр. ал 2 ГПК са дадени ясни, точни и конкретни
указания за отстраняване на посоченото несъответствие между основанието и
петитума на предявените искове, но указанията не са изпълнени в срока по чл.
129, ал. 2 ГПК (изтекъл на 11.09.2017г.), обратно – с молба от 11.09.2017г.
ищецът заявява несъгласие с дадените указания, като предявява и нов евентуален
иск за обезщетение на вреди от неизпълнение на договорните задължения на ищеца,
но отново не излага твърдения за факти, които поначало (независимо дали са
съответни на действителното положение или не) да могат да обусловят настъпване
на такива вреди в патримониума му (счетоводни операции на ответника в случай,
че са извършени без основание, каквито са твърденията на ищеца, не погасяват
вземането на ищеца да получи сумите, постъпили по банковата му сметка,
респективно не могат да доведат до вреда за имуществото му), същевременно не
предявява и петитум на осъдителен иск за пряко изпълнение на договорните
задължения на ответника да заплати или да предостави на разположение на ищеца
суми, постъпили по банковата му сметка и за които според твърденията в исковата
молба не са налице основания за извършените от ответника платежни операции.
Съдът няма правомощия да дава
втори път идентични указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, поради което по
изложените съображения и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 4 ГПК
Р А З П О Р Е Ж Д А :
ВРЪЩА исковата
молба на „Т.А.1.“ ЕООД срещу „У.Б.“ АД, за чието разглеждане е
образувано т.д. №535/2017г. на СГС, VІ-15 с-в.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението
да се изпрати на страните със съобщение по образеца на Приложение №9 към
Наредба №7 от 22.02.2008г.
СЪДИЯ: