Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 05. 04. 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори март
през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 540 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3
от КТ.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова
молба от Т.А.Т. *** против ОУ „Отец Паисий” с. Радомирци. В молбата се твърди,
че със заповед
№ РД- 09- 135/07. 09. 2015 год. на началника
на Регионален инспекторат по образованието гр. Плевен на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.
188 т. 3 във вр.
с чл. 190 ал. 1 т. 3 и чл.
187 т. 3 пр. първо, т. 7 и т. 10 от КТ във вр.
с чл. 195 ал. 1 и при
спазване на изискванията на чл. 189, чл.
193 ал. 1,
чл. 194 ал.
1 и ал. 3 от КТ, като на
основание чл. 330 ал.
2 т. 6 от КТ е било
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 09. 09. 2015 год. Ищецът счита, че така
издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като същата е немотивирана,
а наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко, като
излага подробни аргументи в тази насока. В заключение ищецът моли съда
да отмени заповед № РД- 09-
135/ 07. 09. 2015 год. на началника
на Регионален инспекторат по образованието гр. Плевен, да го възстанови
на заеманата преди уволнението длъжност, да му
присъди обезщетение по чл. 225
ал.
1 от КТ в размер
на сумата от общо 5 534, 10 лв. за периодите
от 09. 09. 2015 год. до
15. 09. 2015 год. и от 01. 10. 2015 год. до 09. 03. 2015 год., да
му присъди обезщетение по чл. 225 ал.
2 от КТ в размер
на 97, 47 лв. и да му присъди допълнително възнаграждение за постигнати резултати за учебната 2014/ 2015 година в размер на 1 168, 00 лв. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
С определение от 14. 03. 2016 год. е допуснато изменение
на иска по чл. 225 ал. 1 от КТ и е прието, че същият е предявен за сумата от
5 921, 66 лв., представляваща обезщетение за периодите от 09. 09. 2015 год. до
15. 09. 2015 год. и от 01. 10. 2015 год. до 09. 03. 2016 год. С определение от
същата дата е допуснато изменение на иска по чл. 225 ал. 2 от КТ и е прието, че
същият е предявен за сумата от 97, 71 лв., представляваща обезщетение за
периода от 16. 09. 2015 год. до 30. 09. 2015
год. С определение от същата дата поради отказ от иска е прекратено
производството по делото в частта досежно предявения
иск за заплащане на сумата от 1 168 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за постигнати резултати за учебната 2014/ 2015 година.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищецът Т.А.Т. е работил при
ответника ОУ
„Отец Паисий” с. Радомирци на длъжността „директор” до 09. 09. 2015 год., когато със заповед № РД- 09- 135/ 07. 09. 2015 год. на началника
на Регионален инспекторат по образованието гр. Плевен е било прекратено
трудовото му правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е
така издадената заповед.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с
отговора на този въпрос:
При налагането на дисциплинарното наказание
работодателят е съобразил императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната предвижда определени
изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за задължителни
реквизити- сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението,
видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от
принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение,
каквото е трудовото. Липсата на изискуеми се от закона реквизити в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде
санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае
се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Процесната
заповед № РД- 09- 135/ 07.
09. 2015 год. отговаря на посочените по- горе изисквания. В същата подробно и
изчерпателно е описано съдържанието на твърдените от работодателя нарушения на трудовата
дисциплина, които са отразени и в предхождащия заповедта констативен протокол № КМД- 02- 311/ 07. 08. 2015 год. за
резултатите от проверка в ОУ „Отец Паисий” с. Радомирци, извършена от комисия,
назначена въз основа на заповед № РД-
08- 1037/ 31. 07. 2015 год. на началника на РИО гр. Плевен. Поради това съдът
приема, че в тази насока няма допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила на дисциплинарното производство.
При издаването на заповедта работодателят е спазил
и разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от КТ, регламентираща сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание. Видно е, че началникът на РИО гр. Плевен е узнал за
допуснатите нарушения на 28. 08. 2015 год., когато е получен докладът на комисията,
извършила проверката в ОУ „Отец Паисий” с. Радомирци. Следователно до момента
на налагане на дисциплинарното наказание /07. 09. 2015 год./ не е бил изтекъл
предвиденият в закона двумесечен срок и дисциплинарната отговорност на ищеца не
е била погасена. Тук е мястото да се отбележи, че основната част от посочените
от работодателя нарушения се изразяват в бездействие /неизпълнение на възложени
трудови функции/. Когато това нарушение е продължавало през определен период,
включително и до откриването му, изискванията на чл. 194 ал. 1 и чл. 195 ал. 1
от КТ са изпълнени с посочването на момента на откриването му, тъй като
извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат /в този смисъл са решение № 676-
2010- ІV г. о. и решение № 416- 2012- ІІ г. о./. Данните
по делото не дават основание да се направи извод, че някои от отразените в
заповедта за уволнение нарушения са били установени от работодателя при
предходни проверки на училището /напр. тази от 19. 12. 2014 год., за която е
съставен констативен протокол № КМД- 02- 534 от 22. 12. 2014 год., или тази на
13. 05. 2015 год., за която е изготвен доклад вх. № РД- 16- 4140 от 25. 05. 2015 год./, доколкото е
видно, че видът и целта на визираните
по- горе проверки са били различни и констатираните нарушения, които не
са идентични с процесните, са станали повод за
налагане на друго дисциплинарно наказание на ищеца- „предупреждение за
уволнение”.
Съдът счита, че не е допуснато нарушение от
страна на работодателя и на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната
преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника /служителя/ или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
представените доказателства. По приложението на визираната по- горе разпоредба
е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито основни положения
могат да се обобщат в следното: при снемане на
обясненията работодателят не е длъжен да уведомява работника, респ. служителя,
че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност /срв. решение № 322- 2010- ІІІ г. о., решение № 237- 2010-
ІV г. о., решение № 8- 2011- ІV г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса
на труда не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно
производство, нито за форма на покана на работодателя за даване на обяснения,
още по- малко за посочване в тази покана, че тя следва да се счита за начало на
дисциплинарното производство. Горният
извод обаче не е основание да се приеме, че искането за даване на обяснения не
следва да отговоря на определени условия. Както е посочено в решение № 419-
2010- ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са „обяснения по повод на
дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”. Поради това, за да изпълни
точно вмененото му от закона задължение субектът на дисциплинарна власт е
длъжен да уведоми работника /служителя/ за конкретните нарушения, за които му
иска обяснение, като посочи техните съществени признаци /така и опр. № 203-
2009- І г. о., решение № 432- 2010- ІІІ г. о., опр. №
42- 2012- ІІІ г. о. и др./. В
конкретния случай е видно, че с писмо изх. № РД- 16- 4140/ 01. 09. 2015 год. началникът
на РИО гр. Плевен е изискал от ищеца Т.А.Т. обяснения досежно
57 нарушения на трудовата дисциплина, отразени и в констативен протокол № КМД-
02- 311/ 07. 08. 2015 год. Видно е, че писмото е получено от ищеца на 02. 09.
2015 год. и на 04. 09. 2015 год. същият е депозирал писмените си обяснения пред
работодателя, т. е. спазена е процедурата, регламентирана в чл. 193 ал. 1 от КТ, а оттам няма основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание
без спорът да се разглежда по същество.
Що се отнася до материалната
законосъобразност на процесната заповед № РД- 09-
135/ 07. 09. 2015 год. съдът счита, че изложените в последната фактически
основания се установиха по безспорен и категоричен начин в хода на съдебното
дирене. Като основание за издаването на заповедта са посочени няколко групи нарушения,
които следва да бъдат разгледани поотделно. Първата група нарушения са във
връзка с неизпълнение на утвърдените училищни учебни планове в ОУ „Отец Паисий”
с. Радомирци. От приложените по делото писмени доказателства и от показанията
на свидетелите С.Г., **** Д. и М.К. се установява, че ищецът Т.А.Т. в
качеството си на директор не е спазил изискването на чл. 20 ал. 1 от Закона за
степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, според
която „учениците имат право да завършат обучението си в определен етап от
степента на образование по училищния учебен план, по който са започнали да се
обучават в същото училище, освен ако друго не е предвидено със закон”. Установява
се, че в нарушение на утвърдените училищни учебни планове, приети на заседания
на педагогическия съвет и отразени в протоколи № 19/ 07. 09. 2011 год., № 21/
12. 09. 2012 год. и № 20/ 04. 07. 2013 год., учениците в
VІ, VІІ и VІІІ клас в ответното основно училище през учебната 2014/ 2015 година
са изучавали учебни предмети от ЗИП без
такива да са били предвидени в учебните планове. Така например вместо предмета
„Математика”, който е отразен в учебния план, учениците от VІ клас са изучавали
„Човекът и природата”; вместо предмета „История и цивилизация” учениците в VІІ
клас са изучавали „Химия и опазване на околната среда”; вместо предмета
„Български език и литература” учениците в VІІІ клас са изучавали „Химия и
опазване на околната среда”. Поначало е допустима промяна във вече утвърдения
учебен план, но както са посочили в показанията си свидетелките Г., Д. и К., в
настоящия случай такава процедура, инициирана от директора, не е провеждана. Липсват
доклад, изготвен от ищеца, и приложение към него, които да обосновават нуждата
от определени изменения във вече утвърдените училищни учебни планове и които да
са представени в регионалния инспекторат по образование преди началото на
учебната година за съгласуване. Тук следва да се съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 18 ал. 5 т. 1 от Закона за степента на образование,
общообразователния минимум и учебния план училищните учебни планове на
общинските училища, каквото е ответното, се одобряват от началника на
инспектората по образование, поради което промяната в плановете следва да се
извърши по същия ред, което в случая не е сторено. При това положение съдът
приема за основателни доводите на работодателя, че неспазвайки утвърдените в училището
учебни планове ищецът Т.А.Т. е допуснал нарушение на две от основните му
задължения като директор, вменени му с разпоредбите на чл. 147 ал. 1 т. 1 и 2
от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, а именно: да организира,
контролира и отговаря за цялостната дейност в училището и да спазва и прилага
държавните образователни изисквания.
Втората група нарушения касаят начина на
съхранение и водене на задължителната училищна документация. Същите са
многобройни и от различно естество:
-в дневника за входяща документация на
училището не е било регистрирано съобщение във връзка с преместването на
ученичката **** от 3- ти клас, съгласно удостоверение за преместване изх. №
405/ 29. 10. 2014 год. от приемащото училище ОУ „Христо Смирненски” гр. Червен
бряг;
-не е била издадена заповед за назначаване на
комисия за изготвяне на седмичните учебни разписания за учебната 2014/ 2015 година;
-в издадените заповеди № 006/ 16. 09. 2014
год. и № 626/ 15. 05.
2015 год. за определяне на комисиите по чл. 29а ал. 1 и чл. 29г ал. 2 от
Наредба № 3/ 15. 04. 2003 год. за системата за оценяване липсват задължителни
реквизити /времето и мястото за проверка на изпитните работи, срокът и мястото
за оповествяване на резултатите от изпита/;
-в протокол № 6 без дата и протокол № 8/ 24.
03. 2015 год. от проведени заседания на педагогическия съвет липсват подпис на
директора на училището и печат на училището, което е задължително съгласно
разпоредбата на чл. 5 ал. 3 от Наредба № 4/ 16. 04. 2003 год. за документите за
системата на народната просвета;
-в графата „номер по ред” от книга за
регистриране заповедите на директора не е вписана номерация, което е в
нарушение на разпоредбата на чл. 6 ал. 2 т. 2 от цитираната по- горе Наредба №
4/ 16. 04. 2003 год.;
-липсва заповед, с която е определено
мястото за съхранение на летописната книга, каквото е изискването на чл. 13 ал.
5 от Наредба № 4/ 16. 04.
2003 год.;
-налице са редица нарушения на изискването
на чл. 82 ал. 1 от Наредба № 4/ 16. 04. 2003 год., според което допуснатите
грешки при попълване на документите се коригират с червен химикал, като не се
допуска изтриване или коригиране с коректор. В случая се установява, че
практика в ответното училище е било грешките да бъдат коригирани с коректор,
чрез удебеляване или чрез изтриване с гума.
-през учебната 2014/ 2015 год. в ответното
училище не била въведена предвидената в чл. 62а ал. 4 от Наредба № 4/ 16. 04.
2003 год. книга за регистриране на дубликатите на посочените в чл. 62а ал. 1 от
наредбата удостоверения.
Подробни и изчерпателни сведения за
изложените по- горе нарушения и други подобни се съдържат както в показанията
на осъществилите проверката в училището лица- С.Г., **** Д. и М.К., така и в
показанията на свидетелите М.Т., Ц.В. и А.Д., които са част от педагогическия
персонал в ответното училище и имат трайни и непосредствени впечатления от спорните
обстоятелства. Така събраните гласни доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно, насочват към извода за липсата на постоянен и ефективен
контрол от страна на ищеца при оформянето, съхранението и воденето на дневниците
на класовете и останалите документи от подчинените му служители.
Трета голяма група са нарушенията на
бюджетната, финансова и счетоводна дисциплина в училището. На първо място, безспорно установено по делото е, че ищецът в
качеството му на директор не е издал заповед за определяне на комисия по
даренията за финансовата 2015 година. На следващо
място, ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 13
ал. 3 т. 3 от Закона за финансовото управление и
контрол в публичния сектор да създаде и приложи системата за двоен
подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на
плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания. В настоящия случай се установява, че в два от договорите, с които
ответното училище е поело финансови задължения, а именно: договор от 08. 09. 2014 год.,
сключен с ЕТ „**** Т.”, и договор от 11. 09. 2014 год., сключен с „Петрол” АД,
липсва подписът на лицето, изпълняващо длъжността счетоводител в училището. В
показанията си свидетелката Г.С., която е била счетоводител в училището през
учебната 2014/ 2015 година, твърди, че не е подписала горните два договора, тъй
като същите не са й били предоставени от ищеца. Твърди също така, че вторият от
договорите дори не се е съхранявал в училището, което е наложило при проверката
да се изиска от „Петрол” АД. В показанията на разпитаната свидетелка се
съдържат данни и за друго допуснато от ищеца нарушение, изразяващо се в липсата
на складова разписка за заскладяване на дарение
/телевизор Hitachi 40 HYC 42 на стойност 568 лв./ и
съответно неотразяването на счетоводния документ за горната движима вещ в
книгата за регистриране на даренията, водена в училището. Следващото нарушение,
което се установява от показанията на свидетелите С.А., Т.П. и С.Л., е свързано
с поставения в училището кафе- автомат. И трите свидетелки твърдят, че при
извършената проверка е констатирано, че за кафе- автомата няма проведена тръжна
процедура от Община Червен бряг, нито сключен договор за отдаване под наем.
Свидетелките посочват, че получаваните суми от обекта не са били надлежно
осчетоводени и до момента на проверката не са били постъпили в бюджета на
общината.
Освен посочените по- горе нарушения в
констативен протокол
№ КМД- 02- 311/ 07. 08. 2015 год. са отразени и други пропуски в
работата на ищеца /напр. допуснато е картата за определяне на допълнително
възнаграждение на **** И. **** да не бъде подписана от оцененото лице, не е
спазен предвидения в закона двуседмичен срок за утвърждаване на графика за
провеждане на класните работи по учебни предмети и др./, които следва да бъдат
преценени с оглед всички останали обстоятелства по делото.
Предвид изложеното съдът счита, че
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание не е несъразмерно тежко и
съответства на тежестта на извършените нарушения. Не може да породи съмнение в
тази насока обстоятелството, че за част от процесните
нарушения вина имат и други длъжностни лица от училището, на които директорът е
възложил изпълнението на определени функции, които по принцип са в кръга на
неговите правомощия, и че след извършената проверка някои от установените
нарушения са били отстранени. В тази връзка следва да се има предвид, че се
касае за многобройни нарушения на трудовата дисциплина, които са извършени през
един продължителен период от време, че характерът на поверената на ищеца Т.А.Т.
работа предпоставя изпълнение на трудовите задължения
с по- висока степен на отговорност, и факта, че допуснатите пропуски
рефлектират неблагоприятно върху цялостната дейност на ответното училище. Ето
защо и при съобразяване на критериите, въведени в разпоредбата на чл. 189 ал. 1
от КТ, съдът приема, че уволнението, атакувано в настоящето производство, е
извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени
и акцесорните искове, предявени за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 1 000 лв.
Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на заплатеното
от ответното училище адвокатско възнаграждение не може да бъде споделено,
доколкото се касае за обективно кумулативно съединяване на три иска,
възнаграждението по първите два от които следва да е в размер не по- малък от минималната за
страната работна заплата /чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, а възнаграждението по
третия оценяем иск в размер не по- малък от този,
посочен в разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от цитираната наредба.
По горните съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Т.А.Т. ***, ЕГН **********, против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ” ОТЕЦ ПАИСИЙ”
с. Радомирци искове както следва:
-иск с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, с който се иска да бъде отменена като
незаконосъобразна заповед № РД- 09- 135/ 07. 09. 2015 год. на началника
на Регионален инспекторат по образованието гр. Плевен;
-иск с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, с който се иска да бъде възстановен ищецът на
заеманата преди уволнението длъжност „директор”;
-иск с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, с
който се иска в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от 5 921, 66 лв.,
представляваща обезщетение за периодите от 09. 09. 2015 год. до
15. 09. 2015 год. и от 01. 10. 2015 год. до 09. 03. 2016 год., и
-иск с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ, с
който се иска в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от 97, 71 лв., представляваща
обезщетение за периода от 16. 09. 2015 год. до 30. 09. 2015 год.
ОСЪЖДА Т.А.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ ”ОТЕЦ
ПАИСИЙ”, БУЛСТАТ *********, с адрес с. Радомирци ул. „Скобелев”
№ 3, представлявано от директора ****, направените деловодни разноски в размер
на 1 000 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: