Решение по дело №1517/2019 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 595

26.09.2019год., гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Хасковският районен съд                                     

на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

 

СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА           

 

               

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията Гр.д. № 1517 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

 

              С исковата молба ищцата Н.К.Ж.,*** е предявила против „Еуромелос” ЕООД - гр.Кюстендил иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата 1060 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019г.

                 В исковата молба ищцата твърди, че била в трудови правоотношения с ответника по силата на Трудов договор № 001/08.05.2018г., с място на работа – гр.Хасково. Изпълняваната длъжност била „Управител транспорт“ при работно време от 2 часа и месечно трудово възнаграждение в размер на 212 лева. За периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019г. не й било изплатено трудовото възнаграждение. По подадена жалба в Дирекция „ИТ“ – гр.Кюстендил била извършена проверка. Установено било съществуването на трудовото правоотношение и с Писмо, изх. № 19029897 от 17.04.2019г. на Дирекция „ИТ“ – гр.Кюстендил ищцата била уведомена, че са дадени задължителни предписания на ответното дружество с посочени законосъобразни срокове за изпълнението им. До датата на предявяване на иска на 10.06.2019г. не била изплатена никаква част от трудовото възнаграждение за посочения по-горе период в размер на 1060 лева /5 месеца х 212 лева месечно = 1060 лева/. С Уточняваща молба, вх. № 14864/30.07.2019г. се сочи, че дължимото трудово възнаграждение за периода 01.01.2019г. – 31.03.2019г. е било заплатено на 11.06.2019г., т.е. след подаване на исковата молба в съда и по задължителни предписания от Дирекция „ИТ“ – гр.Кюстендил. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1060 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.            

    Ответникът оспорва иска по размер.

    В съдебно заседание, проведено на 12.09.2019г. ищцата, на основание чл. 214, ал.1 от ГПК, направи изменение на своя иск, като заявява, че същият следва да се счита предявен за сумата 424 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за  периода от 01.04.2019г. до 31.05.2019г., поради което съдът прекрати производството по делото за сумата над 424 лева до пълно предявения размер и за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г.

                  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                  Безспорно е установено, че страните през исковия период са се намирали в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях Трудов договор № 001/08.05.2018г. Видно от същия е, че ищцата е изпълнявала длъжността „управител транспорт”, за работно време от 2 часа. Трудовият договор е бил сключен за неопределено време и е било уговорено трудово възнаграждение в размер на 212 лева месечно. По делото се представи като доказателство Писмо, изх.№ 19029897/17.04.2019г.  на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Кюстендил, видно от което е, че при ивършена проверка в ответното дружество е установено нарушение на трудовата дисциплина от страна на работодателя, тъй като на ищцата не е било изплатено трудовото възнаграждение за времето от м.януари до м.март 2019г. Дадени са били задължителни предписания в тази насока.

                С отговора на исковата молба ответникът представи Преводно нареждане с дата на осчетоводяване 11.06.2019г., от което е видно, че на ищцата е била преведена сума в размер на 960 лева, представляваща работна заплата за м.януари, м.февруари и м.март 2019г. В същото доказателство като наредител на плащането е посочено, освен ответното дружество, и ДМ ”Интернационал”, което се явява трето лице, чуждо на настоящия спор, поради което съдът не намира за необходимо да изследва отношенията на ищцата с това дружество, респективно правата и задълженията им един към друг. Освен горното, следва да се посочи, че в хода на производството ищцата оттегли иска си в частта за разликата над 424 лева до пълно предявения размер от 1060 лева и съдът прекрати производството в посочената част, поради което тази сума и периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. не е предмет на спора.

             За правилното изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, която не бе оспорена от страните и заключението на която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че за исковия период, а именно от 01.04.2019г. до 31.05.2019г.  няма данни на ищцата да е било изплатено уговореното трудово възнаграждение от 212 лева месечно. С оглед направените констатации от вещото лице, може да се заключи, че ответникът не е водил редовно счетоводството си, тъй като в.л. е установило, че при ответното дружество няма данни ищцата да е получила трудово възнаграждение, но също така няма и начисления на такова във ведомостите за заплати. Същевременно няма данни ищцата да е ползвала неплатен отпуск, а има такова отразяване във ведомостите за заплати. В.л. също е установило, че на 11.06.2019г. на ищцата е преведена сума в размер на 960 лева, която сума не съответства на начислените за този период трудови възнаграждения, както и че същата представлява превод за работна заплата, освен от ответника, и от още едно дружество.

              При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен и доказан в пълния предявен размер от 424 лева, представляващи неплатено трудво вънаграждение за месеците април и май 2019 година. Както бе посочено и по-горе, в хода на делото и поради извършено частично плащане, ищцата оттегли частично иска, като счита, че с преведената на 11.06.2019г. сума от 960 лева на практика ответникът е заплатил дължимото й трудово възнаграждеине до 31.03.2019г. В изложения смисъл съдът намира, че за исковия период предявеният иск е основателен и доказан в пълен размер - 424 лева / 2 м. по 212 лв./, поради което следва да го уважи изцяло.

             Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд.Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение.Видно от събраните доказателства и преди всичко от заключението на вещото лице е,че второто свое задължение работодателят не е изпълнил.Няма данни да е било изплатено на работника трудово възнаграждение за месеците април и май 2019 година. Не се представиха по делото от страна на ответника-работодател доказателства да е извършил плащане срещу подпис на работника, с превод по банкова сметка ***рудово възнаграждение. Ето защо, следва да се приеме,че искът с правно основание чл. 128 от КТ е основателен и доказан в пълния предявен размер от 424 лева /след допуснатото в съдебно заседание на 12.09.2019г. изменение на иска/.

             С оглед изхода на делото ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в пълен размер, а именно сумата от 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50 лева, както и сумата 80 лева - разноски за вещо лице. Съдът счита, че върху ответника следва да бъдат възложени разноските в пълен размер, тъй като  с поведението си е станал причина за завеждане на делото, а направеното частично плащане е извършено в хода на съдебното производство – исковата молба е депозирана в съда на 10.06.2019г., а плащането е направено на 11.06.2019г.

               

                Мотивиран така, съдът

 

                                                          Р   Е  Ш  И:

 

               ОСЪЖДА „ЕУРОМЕЛОС” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Кюстендил, ул.“Гърлянски черешарник” № 52, ЕИК *********,  да заплати на Н.К.Ж., ЕГН **********,***, сумата от 424 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2019г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 10.06.2019г.  до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

              ОСЪЖДА „ЕУРОМЕЛОС” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Кюстендил, ул.“Гърлянски черешарник” № 52, ЕИК *********,  да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 80 лева.   

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 26.09.2019г.

 

 

                                                                             СЪДИЯ :