№ 138
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10 в публично заседание на двадесет
и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100901053 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Ищецът С.Г.П. твърди, че ответното търговско дружество „Т.**“ ЕООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление - гр. София, кв. ******* , е без
управител повече от една година, след смъртта на вписания управител Т.Й. на
21.06.2020 година. Предвид горното претендира постановяване на решение, с
което да се постанови прекратяване на дружеството. В хода на съдебното
производство поддържа искането си чрез представителя си – прокурор С. .
Ответникът „Т.**“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление -
гр. София, кв. ******* , чрез назначения по реда на чл.29 от ГПК особен
представител адв. Й.-П. сочи, че искът е недопустим, тъй като дружеството е
прекратено със смъртта на едноличния собственик на капитала и управител.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На първо място, при преценка допустимостта на иска, Съдът намира
следното:
Налице е противоречива съдебна практика относно ефекта на смъртта на
едноличния собственик на капитала на ООД, който е и управител на дружеството
върху търговското дружество. Съгласно решение № 73 от 21.06.2019 г. по т.д. №
2413 / 2018 г., І ТО със смъртта на едноличния собственик на капитала, на
основание чл.157 ал.1 ТЗ и доколкото е неустановимо осъществяването на някое
от визираните в тази разпоредба условия - предвидено друго (в учредителния акт
на дружеството или друг последващ акт на едноличния собственик на капитала)
1
или манифестирано от наследниците на починалия желание за продължаване
дейността на дружеството, търговското дружество се прекратява по силата на
закона. Това води и до недопустимост на последващ иск по чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ.
Подобни аргументи са изложени и в определение от 13.09.2019 г., по ч. в. д. №
3882/2019 г. на САС.
Налице е и практика в противния смисъл - определение № 302 от
28.06.2018 г. по ч. т. д. № 1280/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по чл.
273, ал. 3 ГПК, определение № 3231 от 4.10.2019 г., по ч.т.д. № 4178/19 г., САС,
ТК - 13 с-в, определение № 2903 от 29.08.2019 г., по гр.д. № 3611/19 г., САС, ГО-8
с-в, определение № 3145 от 2.10.2019 г., по ч.гр.д. № 4331/19 г., САС, ТК,
определение 3281/09.10.2019 г. по ч. гр. дело 4209/2019 г. на САС, ГК, 14 състав,
съгласно които предявеният иск по чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ е допустим и в
хипотезата на смърт на едноличния собственик на капитала.
Към настоящия момент, Съдът намира, че не следва да променя
възприетата от него практика за допустимост на настоящото производство. Касае
се за две хипотези за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, като
според Съда не може да се приеме за еднозначно мнението, че прекратяването по
реда на чл. 157, ал.1 от ТЗ настъпва ex lege. Напротив, от тълкуването на чл. 154,
ал.1, т.5 във връзка със чл. 157, ал.1 пот ТЗ може да се обоснове извода, че и в
тази хипотеза – на смърт на едноличния собственик на капитала би следвало да се
развие исково производство, в което именно да се провери настъпването на двете
допълнителни предпоставки за прекратяване на дружеството - наличие на
специални уговорки в дружествения договор и отказ на наследниците да
продължат дейността. Административните органи дължат произнасяне по
отправени към тях искания само и доколкото са оправомощени от съответния
нормативен акт, т.е същите следва да се произнасят в рамките на правомощията
им (чл. 4 от АПК), поради което според настоящата съдебна инстанция не следва
да се очаква длъжностните лица по вписванията в АВ-ТРРЮЛНЦ да възприемат
очакванията за тълкуване от тяхна страна по аналогия на разпоредбите на
ЗТРРЮЛНЦ и на ТР досежно оправомощените субекти да искат вписване на
прекратяване на едно търговско дружество. Именно съдилищата дължат
произнасяне по всяка молба за съдействие на лични и имуществени права в
рамките на закона, като следва да се издири общия разум на закона при непълни,
неясни или противоречиви законови норми (чл. 2 и чл. 5от ГПК). Поради това и
настоящата съдебна инстанция, при констатираната противоречива практика,
застъпва становището за допустимост на производството по чл. 155, т.3 от ТЗ при
хипотезата и на чл. 157, ал.1 от ТЗ, основано на тълкуване на приложимите норми
на ТЗ и ЗТР, при които се дава превес на защита на интересите на търговски
оборот и на правната сигурност, доколкото преценката за наличие на
предпоставките за прекратяване на едно търговско дружество се извършва от
съда.
По същество на исковата претенция:
От представените с исковата молба доказателства и при направената от
съда служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответното
дружество, като управител на ответното дружество е бил вписан Т.Й. , който е и
едноличен собственик на капитала на дружеството. Видно от справката, Т.Й. е
2
починал на 22.06.2020 година.
Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за
прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в
продължение на най-малко 3 месеца.
По делото се установи, че за период от повече от година дружеството е без
управител, тъй като след смъртта на вписания управител през 06.2020 г., няма
предприети действия от наследниците на същия, които са и наследници на
едноличния собственик на капитала за продължаване дейността на търговското
дружество.
Законна последица от бездействието на наследниците е прекратяване на
дружеството по иск на прокурора, какъвто е и настоящият случай. А това е така,
защото със смъртта на едноличния собственик на капитала търговското дружество
остава без управление, без възможност да взема решения, да изразява и да приема
волеизявления, въпреки, че търговското предприятие продължава да съществува.
(аргумент и от решение № 1713 от 01.07.2018 г. по т. д. № 619/2018 г. на
Апелативен съд - София).
По изложените съображения, Съдът намира, че са налице законните
предпоставки за прекратяване на дружеството.
Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е
основателен и следва да бъде уважено искането на СГП за прекратяване на
ответното дружество.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 80 лв.,
както и направените разноски от бюджета на съда за назначения особен
представител - 100 лева.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ по иска, предявен от
Софийска градска прокуратура търговско дружество „Т.**“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление - гр. София, кв. ******* .
ОСЪЖДА„Т.**“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление - гр. София, кв. ******* да заплати по сметка на СГС сумата от
общо 180 лв., от които 80 лв. - държавна такса и 100 лв. - възнаграждение на
особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския Апелативен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
3
След влизане на настоящото решение, заверен препис от същото да се
изпрати служебно на Агенцията по вписванията - Търговски регистър за
обявяване по партидата на дружеството и за назначаване на ликвидатор и
провеждане на процедура по ликвидация.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4