Решение по дело №1603/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 234

гр. Горна Оряховица, 17.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 1603 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 от ЗС.

Ищецът Н.Й.С. от гр. В. Т., твърди, че наследниците на Й.П.К., бивш жител на гр. Л., са си възстановили правото на собственост на лозе с площ 0,930 дка., пета категория, местност „Клена“, землището на гр. Л., представляващо имот № 145034 /по предходен план/, с настоящ идентификатор № 44793.145.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1166/28.05.2018 г. на АГКК. Сочи, че от м. ноември 2007 г. до настоящия момент необезпокоявано и явно осъществявал фактическата власт върху имота с намерение да го свои. Посочва, че от м. ноември 2007 г. до настоящия момент не е губил владението върху имота, обработва го, както и че недвусмислено манифестирал владението си, че свои имота, както пред собствениците, така и пред трети лица.  С оглед изложеното намира, че наследниците на Й.К. са изгубили правото на собственост върху лозето, т.к. то било придобито от него на основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Иска от съда да признае за установено спрямо ответниците, че е единствен собственик на лозето на основание давностно владение.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника М.Д.М., за който се сочи, че притежава 1/6 ид. част от процесния недвижим имот.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника И.Д.М., за която се сочи, че притежава 1/6 ид. част от процесния недвижим имот.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. С. М. от САК – процесуален представител на ответниците М.К.С. / 1/135 ид. част/, М.К.М. / 1/135 ид. част/, С.К.Д. / 1/135 ид. част/, С.Г.М. / 1/90 ид. част/, С.И.Т. / 1/45 ид. част/. Посочват, че са наследници на Б. М. К./починала на 19.12.2010 г./, която била тяхна леля. Същата сключила с П. Й.К. граждански брак на 07.02.1952 г. Нямали родени по време на брака им деца. Посочва, че сем. Ковачеви дарили цялото си движимо и недвижимо имущество на НДФ „1300 години България“. Посочва, че с оглед на дарението на наследодателите им, те като наследници никога не са имали каквито и да било претенции към оставеното от тях движимо и недвижимо имущество, както и че не са оспорвали направеното дарение. Посочват, че К. от първия си брак е оставил наследници Й.К. и В.К.. Искат от съда да ги заличи като наследници на Б. М. К.а. Претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника П.Г.М., за която се сочи, че притежава 1/90 ид. част от процесния недвижим имот. Посочва, че имотът бил собственост на наследниците Й.П.К. на основание решение на поземлена комисия за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № 4095р/21.03.1994 г. издадено от ПК гр. Л.. Твърди, че никога не е оспорвала владението и собствеността на ищеца върху процесния имот и не е станала причина за образуване на настоящото дело, поради което иска на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца да бъдат възложени разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците  Й.П.К. и В.П.К.,***, за които се сочи, че притежават по 1/ 9 ид. част. Ответниците оспорват исковата молба, т.к. обстоятелствата на които се позовавал ищеца не били верни. Посочват, че интересите на ищеца върху имота им датирали от 2014 г. Поканват ищеца да напусне земята им, като сочат, че действията му  целели заграбването й. Изясняват, че К.Й.К. била тяхна леля, не се е омъжвала, нямала деца и нейни законни наследници били баща им П. Й.К. и ляля им Р. Й. М..  Посочват, че нямат възможност да се явят в съдебно заседание, т.к. здравословно им състояние не позволявало.  Не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС:

От представената и неоспорена от страните скица на поземлен имот с № 15-832606-10.11.2018 г. е видно, че с решение на поземлена комисия по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на поземлен имот  - лозе, с площ 930 кв. м., местност „клена“, с номер по предходен план 145034 по план за земеразделяне № 4095Р от 21. 03. 1994 г., на наследниците на Й.П.К.. Видно от скицата поземления имот е с идентификатор № 44793.145.34.

Видно от представените по делото удостоверения за наследници /стр.14, 23, 31-35/, наследници на  Й.П.К. са ответниците: М.Д.М., притежаващ 1/6 ид. част; И.Д.М., притежаваща 1/6 ид. част; М.К.С., притежаваща 1/135 ид. част, М.К.М., притежаваща 1/135 ид. част, С.К.Д., притежаваща 1/135 ид. част, П.Г.М., притежава 1/90 ид. част, С.Г.М., притежаваща 1/90 ид. част, С.И.Т., притежаващ 1/45 ид. част., Й.П.К. и В.П.К., притежаващи по 1/ 9 ид. част

По отношение на твърдението на ищеца, че е придобил процесния имот  с идентификатор № 44793.145.34, находяш се в м.“Клена“ , общ. Л. , чрез непрекъснато давностно владение за периода 2007 г.-до днес, съдът намира следното:

Тълкувайки историческото развитие и нормативната уредба на института на владението, съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. Най-често спорове за явността и несъмнеността на владението възникват, когато то е придобито от държател, който променя намерението с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира изключително владение.

Фактическата власт върху лозе с идентификатор № 44793.145.34, находящо се в м.“Клена“, общ. Л. е придобита от ищеца чрез завладяване, като видно от показанията на разпитания по делото свидетел – Г. Д., същото е извършено през 2007 г. От тогава ищеца е започнал облагородяването на имота, като го е подравнил и застлал с чакъл. Имотът е използван от служители на дружеството, в което ищецът е съдружник. Свидетелят подробно и точно описва разположението, площта на имота, сочейки административния адрес на халето намиращо се до имота, а именно. 

При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт /interversio possessionеs/, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго, трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт.

В тази връзка съдът намира, че ответниците на първо място не твърдят, а и не проведоха успешно насрещно доказване, да са отблъснали владението на ищеца или по някакъв начин, да са смутили явно и несъмненото му владение върху недвижимия имот. Съдът намира, че ищецът доказа всички елементи на придобивната давност, а именно явното и несъмнено владение върху вещта, продължило повече от 10 години, според свидетелските показания започнало още през 2007 г.

На следващо място елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС се установиха от ищеца по делото при условията на пълно и главно доказване. В разглеждания случай успешно доказване в тази насока се проведе, с показанията на свидетеля Г. Д., като следва да се отчете обстоятелството, че същият успя да индивидуализира и опише местонахождението и характеристиките на въпросното бивше лозе. Свидетеля индивидуализира същото с белези за местоположението му – до колкото е възможно да се опише със свидетелски показания, на какво основание го е обработвал ищеца, границите на имота, а именно границите на съседните предприятия – „Мултимес“ и склад „Троя“. Съдът намира показанията му за достоверни, обективни и пълни, поради което следва да бъдат ценени като годно доказателствено средство, доказващо владението осъществявано от ищеца. 

Допълнително следва да се посочи, че ответниците не проявиха активност и не оспориха твърденията на ищеца, че същият в продължение на повече от 10 години е демонстрирал намерението си за своене на вещта,  и че са оспорили или смутили владението му. Установяването на владението е основна предпоставка, както и началния момент на упражняване на фактическата власт. Този релевантен факт е изяснен с необходимата категоричност от свидетелските показания.

Ето защо и при приложение на последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че са се осъществили юридическите факти от хипотезата на  чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което твърдението на ищеца за настъпила придобивна давност върху просеното лозе е основателно.

Съдът намира за доказано, че около 2007 година ищецът е променил намерението си на държател на вещта и е предприел завладяване на имота, като това е намерило външно проявление, чрез подравняване терена на лозето и заспиването му с чакъл за пригодяването му като паркинг,  действия, които недвусмислено отричат правата на наследниците по закон, което по същество доказва следващия елемент от основанията за придобиване на собственост по давностно владение, а именно владението не е придобито по скрит начин.

         

С оглед горното и предвид липсата на оспорване от страна на ответниците, съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките за изтекла придобивна давност, поради което предявения иск се явява изцяло доказан.

По разноските:

Процесуалният представител на ищеца е заявил, че не претендира съдебни разноски спрямо ответниците, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 79 ЗС по отношение на М.Д.М., ЕГН**********, И.Д.М., ЕГН **********, М.К.С., ЕГН **********, М.К.М., ЕГН **********, С.К.Д., ЕГН **********, П.Г.М., ЕГН **********, С.Г.М., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********, Й.П.К., ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН **********/всички наследници на Й.П.К., бивш жител на гр. Л./, че Н.Й.С., ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на основание давностно владение на следния имот, находящ се в землището на град Л. :

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44793.145.34, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1166/28.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 930 кв. м., местност „Клена“.

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на  настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. Оряховица на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: