Решение по дело №2461/2015 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 210
Дата: 17 февруари 2016 г. (в сила от 16 май 2016 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20153230102461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№_______ том ______ стр.___________

 

           

17.02.2016г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

    ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                           

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

    При участието на секретаря Х.Х. разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2461 по описа на ДРС за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от  "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март” №69 против   Р.Ф.П., ЕГН ********** и Я.Г.Г., ЕГН ********** *** иск  за признаване за установено съществуването на солидарно парично задължение на ответниците към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№582/2015г. по описа на ДРС за следните суми:  980,47 лв., представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обект  в гр.Добрич, **** през периода от 02.04.2007 г. до 24.11.2014 г., заедно със законната лихва върху нея от 16.02.2015 г. до окончателното й плащане; 212,54 лв., представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 04.06.2007 г. до 16.02.2015 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На основание подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по образуваното ч.гр.д.№582/2015г. по описа на Районен съд гр.Добрич. Със същата е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца сумата от 980,47 лв, представляваща стойността на предоставените на ответника В и К услуги - за ползвана, пречистена и отведена вода, за периода 02.04.2007г.  до 24.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване; 212,54 лв. - обезщетение за забава, както и сторените в производството разноски. В законоустановения двуседмичен срок ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок от връчване на възражението се предявява настоящата искова молба за установяване на вземанията на ищеца „Водоснабдяване и канализация ЕООД спрямо ответниците. Ответниците са ползватели на услуги на ищцовото дружество и като такъв има открита индивидуална партида за имот, находящ се на адрес град Добрич, ****. Съобразно показанията на монтирания водомер са отчетени потребените количества вода. Длъжниците са съпрузи и по силата на чл.32, ал.1 от СК носят солидарна отговорност за задълженията, поети за задоволяване нуждите на семейството. Предвид наличието на открита партида, ищецът по делото е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответниците, в качеството им на абонати. В съответствие с посочените нормативни изисквания, инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК задълженията на ответниците за периода от 02.04.2007г. до 24.11.2014г. са били в размер на 980,47 лв. Предвид това, че ответниците по делото не са заплатили дължимата от тях сума в установените срокове, а именно в тридесетдневен срок от издаване на фактурите, то същите дължат и обезщетение за забавата на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, изчислено в размер на законната лихва, считано от датата на забавата на всяко едно непогасено главно парично задължение до датата на подаване на заявлението. Същото възлиза на 212,54 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответниците не са подали писмен отговор на исковата молба. В хода на производството ответникът Я.Г. оспорва основателността на исковата претенция и настоява за отхвърлянето й. Излагат се твърдения, че през 2006г. ответниците са продали апартамента – обект на потребление на процесните ВиК услуги.

           Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

За основателността на заявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между страните, елемент от което е задължението за плащане на ползваните ВиК услуги, реално доставеното количество ВиК услуги и тяхната стойност, както и настъпването на изискуемостта на главното парично задължение, съответно забавата на ответника за погасяването на дълга в срок.

По заявление на ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД по ч.гр.д.№582 по описа на ДРС за 2015г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №63 от 18.02.2015г. за солидарно осъждане на ответниците Р.Ф.П. и Я.Г.Г. за следните суми: 980,47 лв., представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода от 02.04.2007 г. до 24.11.2014 г., заедно със законната лихва върху нея от 16.02.2015 г. до окончателното й плащане; 212,54 лв., представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 04.06.2007 г. до 16.02.2015 г., както и сумата от 25 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответниците са възразили и не са оттеглили възражението си.

Безспорно обстоятелство по делото е, че за процесния недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, **** има открита партида от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД с абонатен №76, чийто титуляр е ответницата Р.Ф.П.. Не е спорно между страните, че ответниците са съпрузи. Видно от представения по делото договор за покупко-продажба от 02.11.2006г., обективиран в  нотариален акт вписан в СВп гр.Добрич с вх.рег.№15328/02.11.2006г., ответниците са прехвърлили собствеността върху жилището, находящо се на горепосочения адрес на трети лица. На следващо място не е спорно между страните обстоятелството, че въпреки прехвърлянето на собствеността на процесния имот, ответниците не са уведомили ищцовото дружество за настъпилата промяна в собствеността на жилището, поради което ответницата П. е продължила да се води титуляр на партидата.

Основният спорен въпрос в производството е дали между страните е продължило да съществува валидно облигационно правоотношение  след датата на прехвърлителна сделка – 02.11.2006г. и по-специално в процесния период 02.04.2007г. – 24.11.2014г.

По делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр.Добрич, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 044 от 23.06.2006 г. В чл.58, ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишния собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30 – дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота.  Същевременно в чл.62, ал.2 от Общите условия е разпоредено, че за уреждане на взаимните задължения на ВиК услугите за имота, предишният и новият собственик или ползвател са длъжни в 30-дневен срок от сключването на сделка на разпореждане, с която се прехвърля правото на собственост или вещното право на ползване, да подпишат и представят на ВиК оператора споразумителен протокол за плащането на ВиК услугите. Чл.62, ал.4 предвижда, че предишният собственик или ползвател на имота е длъжен да закрие партидата си като заплати сумата от дебитното известие по ал.3 на същия текст. Разпоредбата на чл.62, ал.5 от процесните общи условия обаче постановява, че в случай, че новият и предишният собственик или ползвател не спазят изискванията по ал. 2, 3 и 4, то новият собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. При това изрично правило, заложено в действащите между страните общи условия за предоставяне на ВиК услуги, съдът намира, че след датата на разпоредителната сделка – 02.11.2006г. не може да се приеме, че между страните в производството е продължило да съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което именно ответницата П. и съпруга й – ответникът Г. са  задължени да плащат сумите по доставените от ВиК оператора услуги. Ответниците не могат да носят отговорност за разноски за ползвано в имота водоснабдяване, тъй като не са били собственици на същия през процесния период, а ищецът в рамките на настоящото производство не е навел твърдения и не е представил доказателства те да са се намирали в имота в друго качество - ползвател или наемател.

Съгласно  чл. 9а и чл.43, ал.2, т.11 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. в тежест на потребителя е задължението да актуализира партидата си и да уведомява оператора за промяната по същата. Посочените разпоредби на Наредбата са нови, в сила от 17.08.2012 г., и следователно важат само за регулиране на отношенията между страните за напред. С други думи задължението за уведомяване при промяна на собствеността възниква от дата 17.08.2012 г., а процесната промяна на собствеността е станала на 02.11.2006 г., т.е. преди възникване на задължението. При това посочените норми на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. също не могат да обосноват отговорност на ответниците за процесните услуги.  

Съдът следва да отбележи, че дори да бяха налице основания  да се приеме, че след като ответницата П.  не е изпълнила задължението си за уведомяване  се дължи заплащане на доставените ВиК услуги до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, то в хода на производството ищцовото дружество не успя да докаже реално доставеното количество ВиК услуги. Ищецът е представил по делото едностранно подписани фактури за извършена услуга - доставяне, отвеждане и пречистване на води за процесния период за обект – жилище в гр.Добрич, ****. Основанието за заплащане на дължимата цена за извършена услуга обаче не е издаването на фактурите и съответно им осчетоводяване, а извършването на доставката и размера на количеството потребена вода. Представените по делото фактури не носят подпис на ответниците, за да се приемат като признание досежно факта на фигуриращите в тях като начислени количества изразходвана вода, съответно на задължението за заплащане на такива на посочената в тях цена. Ищецът е представил и карнет касаещ процесния период, но от същия се установява, че липсват подписи на абоната. При това съдът намира, че карнетът не е годно доказателство за доказване на количеството разходвана вода. Още повече, че в случая ищецът твърди, че инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация. Други доказателства, които да удостоверяват реално доставеното количество ВиК услуги за процесния период не са представени, поради което не може да приеме, че ищцовото дружество е доказало при условията на пълно и главно доказване този факт. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При тези съображения съдът намира, че ищцовото дружество не успя в хода на производството да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, както и реалното количество доставени ВиК услуги, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за заплащане на главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

             При липсата на доказателства за дължимост на главното задължение, не се дължи и лихва за забава върху същото.

При този изход на спора на ищеца не се следват сторените по настоящото дело и по ч.гр.д.№582 по описа на ДРС за 2015г. разноски.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март” №69 против   Р.Ф.П., ЕГН ********** и Я.Г.Г., ЕГН ********** *** иск  за признаване за установено съществуването на солидарно парично задължение на ответниците към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№582/2015г. по описа на ДРС за следните суми:  980,47 лв., представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обект  в гр.Добрич, **** през периода от 02.04.2007 г. до 24.11.2014 г., заедно със законната лихва върху нея от 16.02.2015 г. до окончателното й плащане; 212,54 лв., представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 04.06.2007 г. до 16.02.2015 г.

             Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.

 

                

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: