№ 242
гр. Сливен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100370 по описа за 2021 година
Предявени са искове са положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ал.1 т.1 ГПК .
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2010г е сключен договор за кредит между
банката и кредитополучателя КР. СТ. КР., по силата на който банката му предоставила
банков кредит в размер на 13 700 евро за погасяване на съществуващи задължения по
договор за кредитна карта. Кредитът бил усвоен на 11.12.2010г и следвало да се погасява в
срок до 10.12.2020г, на 120 равни месечни погасителни вноски, всяка с падеж и размери,
посочени в погасителен план.
Твърди, че съгласно раздел втори, т.4 от договора, кредитополучателят се задължил да
плаща годишна лихва в размер на БЛП на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.01%,
като към датата на сключване на договора, БЛП на банката в евро бил 7.99%, който не бил
променян до датата на подаване на исковата молба.
Твърди, че съгласно раздел втори, т.10 от договора, плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка, се отнасят в
просрочие и олихвяват с договорения в раздел втори, т.4 лихвен процент, плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Допълва, че с договора за поръчителство, сключени на 10.12.2010г, ответниците В. КР.
КР., Г. ИВ. ИВ., СТ. КР. КР. и ЯН. Т. М., се задължили да отговарят солидарно за
задълженията на кредитополучателя по договора.
Кредитът бил погасяван частично, като главницата била обслужвана на дати
28.01.2011г и 23.02.2011г, като погасените суми били съответно: 48.71 евро и 43.30 евро, а
1
погасяването на лихвата било за периода 28.01.2011г - 01.02.2016г, в размерите, посочени в
исковата молба.
Кредитът бил в просрочие, считано от 10.03.2011г. Били просрочени 118 вноски по
главницата, дължими за периода 10.03.2011г - 10.12.2020г, в общ размер на 13 607.99 евро и
36 вноски за лихва, дължими за периода 10.01.2018г - 10.12.2020, в общ размер на 1687.68
евро.
Твърди се, че крайният срок за издължаване на кредита настъпил на 10.12.2020г, но
въпреки това, поетите с договора задължения не били изпълнение нито от
кредитополучателя, нито от поръчителите. Затова, по ч.гр.дело № 45/2021 на СлРС, банката
се снабдила със заповед за незабавно изпълнителен и изпълнителен лист, за следните суми:
непогасена главница -13607.99 евро; непогасена възнаградителна лихва, съгласно раздел
втори, т.4 от договора, за периода 10.09.2011г - 01.12.2020г - 12460.35 евро; обезщетение за
забава за просрочени плащания съгласно раздел втори, т.10 от договора, за периода
10.03.2011г - 12.03.2020г - 8351.10 евро; договорна лихва съгласно раздел втори, т.4 от
договора, за периода 13.03.2020г - 13.05.2020г - 325.20 евро и обезщетение за забава за
просрочени плащания съгласно раздел втори, т.10 от договора, за периода 14.05.2020г -
06.01.2021г - 2 205.59 евро., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.01.2021г до окончателното изплащане и 1495.37лв - разноски.
Твърди се, че въз основа на издадения изп. лист било образувано изп.дело № 667/2021г
на ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837 на КЧСИ.
На 13.07.2021г банката била уведомена от заповедния съд, че срещу издадената по
ч.гр.дело №45/2021 на СлРС заповед, са подадени възражения от ответниците, като й било
указано в 1-месечен срок от съобщаването, да предяви иск срещу тях за установяване на
вземането си.
Моли за постановяване на решение, с което се признае за установено, че петимата
ответници - кредитополучателят КР. СТ. КР. и поръчителите В. КР. КР., Г. ИВ. ИВ., СТ. КР.
КР. и ЯН. Т. М., дължат солидарно на “ПИБ” АД, общата сума 21991.06 евро, от която:
13 607.99 евро – просрочена главница по Договор за банков кредит № 044 LD-R-000504 от
10.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021г. до
окончателното изплащане; 1 566.12 евро- просрочена възнаградителна лихва за периода
07.01.2018г - 12.03.2020г; 5286.16 евро - обезщетение за забава на просрочени плащания за
периода 07.01.2018г - 12.03.2020г; 325.20 евро. – договорна лихва за периода 13.03.2020г-
13.05.2020г и 2205.59 евро- обезщетение за забава на просрочени плащания за периода
14.05.2020г - 06.01.2021г, за които суми по ч.гр.дело № 45/2021на СлРС е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист.
Претендира се разноските по делото, вкл. заповедното производство.
Първият ответник - кредитополучателят КР. СТ. КР. е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете изцяло. Тъй като последното
плащане по главницата било от 23.02.2011г, а за лихвите от 01.02.2016г, прави възражение
2
за изтекла погасителна давност по отношение на главницата за периода до 07.01.2016г, а по
отношение на лихвите - до 07.01.2018г.
Твърди, че действието, което прекъсва давността е подаване на заявлението за издаване
на заповед по чл. 417 ГПК, което било на 07.01.2021г. Затова, прави възражение за изтекла
погасителна давност на главницата за периода 10.03.2011г - 07.01.2021г, в размер на сумата
4234.26 евро, за 59 погасителни вноски.
Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи, водещи до тяхната нищожност,
поради което не дължи възнаградителна лихва в размер на 12460.35 евро за периода
10.09.2011г - 01.12.2020г, нито дължи претендираната с исковата молба възнаградителна
лихва от 1566.12 евро, за периода 07.01.2018г-12.03.2020г.
Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11 ал.1, т.9а ЗПК-за посочване на методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а.
Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която, максималния размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната лихва, а по обезпечени договори за заем -двукратния размер.
В случая уговорената възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната
лихва, поради което уговорката била нищожна на основание чл. 26 ал.1 , предл.3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави.
Счита, че кредитното правоотношение между страните е недействително и на
основание чл.22, вр. с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК и като такова не поражда правни последици.
Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът следва да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс.
Твърди, че в раздел четири, т.4.2 от ОУ на банката за предоставяне на кредити на
физически лица е посочено, че размерът на лихвените плащания по погасителния план е
изчислен върху главницата на основа референтен лихвен процент на валутата на кредита,
валиден към датата на сключване на договора. Тази разпоредба от ОУ не отразявала точния
размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а имала ориентировъчен
характер. Това означавало, че погасителния план не отразява точната дължимост на лихвите
и банката можела по всяко време едностранно да ги променя, което било потвърдено от
т.4.4. от ОУ.
Счита, че противоречат на добрите нрави уговорки, с които се цели постигане на
неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява
неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция.
Освен това, не се установявало нито от договора, нито от погасителния план, какъв е
размера на годишния процент на разходите /ГПР/, а разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК
предвиждала максимален праг на размера на ГПР, а именно пет пъти законната лихва,
поради което следвало да се провери дали е изчислен съобразно това правило ГПР. Ако се
3
установяло, че ГПР надвишава размера по чл. 19 ал.4 ЗПК, клауза от договора,
надвишаваща определените по ал.4 размери, била нищожна.
Нарушение на правилото на чл. 19 ал.4 ЗПР щяло да е налице, когато ГПР е даден в
диапазони, а не в точен процент, когато е посочен процент, но не са посочени основните
данни, послужили за неговото изчисляване, а когато е посочен ГПР в размер, по-нисък от
реалния по договор, била налице заблуждаваща търговска практика.
Счита, че неправилно изчисляване на ГПР е самостоятелно основание за
недействителност на договора на основание чл. 21 ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в
договора на потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на този закон, е нищожна.
Твърди, че чрез заобикаляне на правилото за изчисляване размера на ГПР, като част от
общите разходи по кредита, се включва неправилно в сумата на кредита, което автоматично
води до представяне на по-нисък от реалния ГПР. Включването на допълнителна
възнаградителна лихва целяло именно това, тя да е отделна и да не се включва в общия
размер на ГПР, което било нарушение на чл. 10 ал.1 т.10 ЗПК и водело до недействителност
на договора.
Останалите четирима ответници -всички поръчители по процесния договор за кредит,
са подали общ отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Твърдят, че съгласно раздел четири, т.4.2 от ОУ, погасителния план не отразява точната
дължимост на лихвите и банката може по всяко време едностранно да ги променя, което
било потвърдено от т.4.4. от ОУ, което е неравноправна клауза, противоречаща на добрите
нрави.
Считат, че противоречат на добрите нрави уговорки, с които се цели постигане на
неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява
неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и
подготвеност за участие в оборота.
Твърдят, че от падежа на всяка една вноска започва да тече 6-месечния срок по чл. 147
ал.1 ЗЗД, който е преклузивен и за него съдът следи служебно.Ако кредиторът бездействал и
не предявял иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се
прекратявало задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т.е.
прекрудирала се отговорността му за съответната част от задължението.
Твърдят, че не е необходимо да е настъпил падежа и на последната погасителна
вноска по кредита и не е необходимо целия кредит да е станал предсрочно изискуем, за да
започне да тече 6-месечния срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД по отношение на предходните вноски,
чиито падежи вече са настъпили.
Считат иска за дължимост на главница от 13607.99 евро, като частично погасен поради
изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД, като се дължат само
последните 6 вноски по погасителния план и от посочените в ИМ суми в табличен вид, т.е
4
четиримата поръчители дължали солидарно сумата 1325.75 евро, представляваща сбор от 6
вноски от просрочени главници за периода 07.07.2020г- 07.12.2020г, като иска до пълния
размер подлежи на отхвърляне.
Оспорват иска за признаване дължимост на договорна лихва в размер на 1566.12 евро
за периода 07.01.2018г - 12.03.2020г, тъй като разпоредбата на раздел втори, т.4 от ОУ на
банката съдържала неравноправна клауза, накърняваща добрите нрави и целяща постигане
на неприсъщ резултат.
Тъй като лихвите имали акцесорен характер, погасяването на главното задължение,
водело до погасяване на акцесорното.
В условията на евентуалност, е направено възражение, че ако съдът прецени, че са
дължими лихви, то на основание чл. 147 ал.1 ЗЗД, са частично погасени и се дължат само за
последните 6 вноски по погасителния план, посочени в табличен вид в ИМ, т.е.
поръчителите дължали солидарно на банката сумата 63.69 евро, представляваща сбор от
последните 6 вноски за лихви, за периода 07.07.2020г-07.12.2020г. , като иска до първия му
размер следва да се отхвърли.
Оспорват и иск за дължимост на сумата 5286.16 евро, представляваща обезщетение за
забава на просрочени плащания за периода 07.01.2018г -12.03.2020г, като неоснователен.
Твърдят, че разпоредбата на раздел втори, т.10 от договора съдържа неравноправна
клауза, накърняваща добрите нрави и целяща постигане на неприсъщ резултат. Тъй като
обезщетенията във вид на неустойки имали акцесорен характер, с погасяването на главното
задължение, се погасявало и акцесорното.
На основание чл. 147 ал.1 ЗЗД, вземането било частично погасено и се дължали само
последните 6 вноски по погасителния план, посочени в табличен вид в ИМ, т.е.
поръчителите дължат солидарно на банката сума, представляваща сбор от последните 6
вноски за периода 10.07.2020г - 10.12.2020г., като иска до първия му размер, следва да се
отхвърли.
Оспорват иска за дължимост на сумата 325.20евро, представляваща договорна лихва за
периода 13.03.2020г - 13.05.2020г. Тъй като искът бил предявен на 07.01.2021,
отговорността на поръчителите била погасена за всички суми, чийто падеж е настъпил
преди 07.07.2020г.
Оспорват частично иска за дължимост на сумата 2205.59 евро, представляваща
обезщетение за просрочени плащания за периода 14.05.2020г - 06.01.2021, тъй като
отговорността на поръчителите била погасена за всички суми, чийто падеж е настъпил
преди 07.07.2020г.
Молят за отхвърляне на всички искова изцяло. Алтернативно, ако съдът ги счете за
частично основателни, да прецени до какъв размер е преклудирана отговорността на
поръчителите на основание чл. 147 ал.1 ЗЗД и за този размер, исковете да се отхвърлят.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа
5
предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък по чл.
80 ГПК. Пояснява, че посочените в заповедта и исковата молба обезщетения за забава на
просрочени плащания касаят просрочената главница.
В с.з. първият ответник -кредитополучателят КР. СТ. КР., ред. призован, не се явява и
не се представлява от упълномощения си представител. Представя писмена защита, с която
поддържа направените в отговора на исковата молба възражения. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира за разноски.
В с.з. останалите четирима ответници- поръчителите В. КР. КР., Г. ИВ. ИВ., СТ. КР.
КР. и ЯН. Т. М., ред .призовани, не се явяват. Всички те се представлява от процесуален
представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли исковете, предявени
срещу поръчителите да бъдат отхвърлени. Претендира разносни съгласно списък по чл. 80
ГПК. Представя писмена защита.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие заустановено следното от
фактическа страна:
На 10.12.2010г, в гр.Сливен, е сключен договор за банков кредит № 044LD-R-
000504/10/12./2010г, между „Първа Инвестиционна банка“АД, в качеството и
кредитополучателя КР. СТ. КР., по силата на който банката му предоставила банков кредит
в размер на 13 700 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна
карта.
Кредитът е бил усвоен на 11.12.2010г, с краен срок на погасяване до 10.12.2020г, на
120 равни месечни погасителни вноски от по 231.49 евро всяка , платими до десето число
на месеца, съгласно погасителен план .
Съгласно раздел втори, т.4 от договора, кредитополучателят се задължил да плаща
годишна лихва в размер на БЛП на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.01%, като към
датата на сключване на договора, БЛП на банката в евро бил 7.99%, който не бил променян
до датата на подаване на исковата молба.
Съгласно раздел втори, т.10 от договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения в раздел втори, т.4 лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Годишният процент на разходите по кредита е 18.17 %.
С четири отделни договора за поръчителство, всички сключени на 10.12.2010г, между
банката и ответниците: В. КР. КР., Г. ИВ. ИВ., СТ. КР. КР. и ЯН. Т. М., същите са се
задължили да отговорят солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на главното
задължение.
Кредитът е бил погасяван частично, като главницата била обслужвана за два месеца - на
28.01.2011г и 23.02.2011г, а погасените суми били съответно: 48.71 евро и 43.30 евро.
6
Погасена е възнаградителна лихва в размер на 1606.41 евро, за периода 28.11.2011г-
01.09.2015г.
Кредитът е в просрочие, считано от 10.03.2011г.- за главницата
Просрочени общо 118 вноски по главницата, дължими за периода 10.03.2011г -
10.12.2020г, в общ размер на 13 607.99 евро.
Просрочието на възнаградителната лихва е от .м.септември 2011г до края на договора
10.12.2020г и възлиза в размер на сумата 12 460.35 евро.
Крайният срок за издължаване на кредита настъпил на 10.12.2020г, но въпреки това,
поетите с договора задължения не били изпълнение нито от кредитополучателя, нито от
поръчителите.
На 07.01.2021г банката пристъпила към принудително събиране на всички вземания по
договора за кредит чрез подаване на заявление издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 т.2 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 45/2021г. по описа на СлРС.
По същото дело, банката се снабдила срещу кредитополучателя и четиримата
поръчители, със заповед за незабавно изпълнителен и изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката, за следните суми: 13 607.99 евро непогасена
главница ; 12 460.35 евро - непогасена възнаградителна лихва, съгласно раздел втори, т.4
от договора, за периода 10.09.2011г - 01.12.2020г; 8 351.10 евро - обезщетение за забава за
просрочени плащания съгласно раздел втори, т.10 от договора, за периода 10.03.2011г -
12.03.2020г; 325.20 евро - договорна лихва съгласно раздел втори, т.4 от договора, за
периода 13.03.2020г - 13.05.2020г и 2 205.59 евро - ., обезщетение за забава за просрочени
плащания съгласно раздел втори, т.10 от договора,за периода 14.05.2020г - 06.01.2021г -
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021г до окончателното
изплащане и 1495.37лв – разноски по заповедното производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело № 667/2021г на
ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837 на КЧСИ
Заповедта е била връчена на петимата солидарни длъжници, които са поради
възражение срещу вземането по заповедта, в срока по чл. 414 ГПК.
На 13.07.2021г банката била уведомена от заповедния съд, че срещу издадената по
ч.гр.дело №45/2021 на СлРС заповед за изпълнение, са подадени възражения от
ответниците, като й е указано в 1-месечен срок от съобщаването, да предяви иск срещу тях
за установяване на вземането си.
Настоящата искова молба, с която са предявени установителни искове по чл. 422 ал.1
ГПК е подадена от банката на 12.08.2021г, в указания 1-месечен срок.
От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза се установя, че до
настъпване крайния срок на погасяване на кредита, кредитополучателят е погасил само две
вноски за главницата, съответно: на 28.01.2011г- 48.81лви на 23.02.2011г- 43.30лв, или общо
92.01 евро.
7
За периода 28.01.2011г- 01.09.2015г е погасил общо 17 вноски за възнаградителна
лихва, в общ размер на сумата 1606.41лв.
Считано от 10.03.2011г, кредитополучателят е изпаднал в просрочие, като към
07.01.2021г / датата на подаване на заявлението до заповедния съд/, непогасената главница е
13 607.99 евро, а остатъка от непогасената възнаградителна лихва по погасителен план до
крайния срока на договора /10.12.2020г/, е в размер на 12 460.35 евро.
Последната дата, на която е погасена вноска за възнаградителна лихва е 01.09.2015г.
Със сумата 1606.41 евро са погасени падежирали възнаградителни лихви за периода
10.01.2011г -10.08.2011г / 1454.72 евро/ и част от вноската за 10.09.2011г- 151.69 евро.
Остатъкът от непогасената възнаградителна лихва за м.септември 2011г- 31.61 евро
плюс начислената по погасителен план възнаградителна лихва до 10.12.2020г, възлиза в
общ размер на 12 460.35 евро.
Последната дата, на която е погасена лихва за просрочена главница е 01.02.2016г.
За периода 28.01.2011г-01.02.2016г е начислена лихва върху просрочена главница в
размер на 2 256.36 евро.
На 11.12.2010г е била платена комисионна за управление на кредита в размер на 274
евро., а в периода 29.01.2011г-25.02.2011г е била платена такса за поддържане на сметка-
0.93 евро.
За периода 10.03.2011г - 07.01.2021г, задължението на кредитополучателя по договор
за банков кредит е в размер на 36 596.08 евро и включва: 1/ главица- 13607.99 евро; 2/
възнаградителна лихва – 12 460.35 евро за периода 10.09.2011г - 10.12.2020г и 3/
обезщетение за забава върху просрочена главница – 10 527.71 евро, за периода 10.03.2011г-
06.01.2021г
Към 07.01.2021г, по договора за кредит са погасени задължения в общ размер на
1698.42 евро, от които: главница – 92.01 евро с падежи 10.01.2011г и 10.02.2011г и
възнаградителна лихва – 1606.41 евро, за периода 10.01.2011г- 10.08.2011г и част от вноска
за м.септември 2011г.
Към 07.01.2021г, непогасените задължения са в общ размер на 26 068.34 евро и
включват: 1/ главница- 13 607.99 евро за периода 10.03.2011г- 10.12.2020г и 2/ 12 460.35
евро - възнаградителна лихва –за периода 10.09.2011г- 10.12.2020г.
С исковата молба се претендира дължимост на възнаградителната лихва за различен от
заповедта период, а именно : от 07.01.2018г до 12.03.2020г и от 20.03.2020г до 20.05.2020г/
периода на извънредното положение/, която лихва съдът изчисли по приложение № 1 по
падежи дати, в размер съответно на 1552.73 евро и на 50.10 евро.
С исковата молба се претендира дължимост на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху просрочена главница, за различен от заповедта период, а именно:
07.01.2018г- 12.03.2020г и 15.05.2020г-06.01.2020г, като съдът го изчисли по приложение
№2 към заключението, в размер съответно на 7 299.91 евро и 130.41 евро,.
8
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени
доказателства и заключението на изготвената по делото съдебно-икономическата
експертиза, неоспорено от страните.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. с
чл.415 ал. 1 вр. с чл. 124 ал.1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между
страните, че съществува вземане на ищеца спрямо петима ответници - кредитополучател и
четирима поръчители, произтичащо от договор за банков кредит № 044 LD-R-000504 от
10.12.2010г, в общ размер на сумата 22 991.06 евро, включваща: 13 607.99 евро –
просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2021г,; 1566.12 евро -
просрочена възнаградителна лихва за периода 07.01.2018г -12.03.2010г; 5286.16 евро -
обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 07.01.2018г-12.03.2020г, 325.20
евро. – договорна лихва за периода 13.03.2020г - 13.05.2020г и 2205.59 евро - обезщетение
за забава на просрочени плащания за периода 14.05.2020г - 06.01.2021г, за които суми по
ч.гр.дело № 45/2021г на СлРС - е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2
ГПК и изпълнителен лист.
Предявените установителни искове са допустими, тъй като са предявени от кредитор в
заповедно производство срещу неговите солидарни длъжници, в 1-месечния срок по чл. 415
ал.4, вр. ал.1 т.1 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Предмет на установителния иск по чл.422 ал.1 е вземането, основано на представен
документ по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от
страните при сключването му.
В исковото производство ищецът-кредитор следва да установи при условията на пълно
и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането си, за което се е
снабдил със заповед по чл. 417 ГПК, тъй като срещу заповедта е подадено в срок
възражение от длъжниците.
Вземането на банката произтича не от обявяване на предсрочна изискуемост на договор
на кредит, а от настъпване на крайния падеж на задължението- 10.12.2020г.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че нито кредитополучателя, нито четиримата поръчители са се издължили на
крайния падеж - 10.12.2020г., като според исковия период, общия дълг включва:
1/ главница- 13 607.99 евро;
2/ възнаградителна лихва за периода 07.01.2018г- 12.03.2020г и 20.03.2020г -
20.05.2020г, в размери съответно: 1552.73 евро и 50.10евро ;
3/обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочена главница за
периода 07.01.2018г-12.03.2020г и 14.05.2020г- 06.01.2020г, в размери съответно: 7 299.91
9
евро и 130.41 евро.
Кредитополучателят направи възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на част главницата, за периода до 07.01.2016г, и по отношение на част от
лихвите, за периода до 07.01.2018г.
Възражението е частично основателно.
В съдебната практика има противоречиво становище по въпроса за началния момент,
от който започва да тече давностния срок за вземания за главница по погасителни вноски по
договор за банков кредит.
Според едното становище на ВКС, приложимата по отношение на главницата обща 5-
годищна давност по чл. 110 ЗЗД и се изчислява с начален момент от датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита.
Според другото становище на ВКС, началният момент, от който започва да тече
давностния срок за вземания за главницата, е момента на изискуемостта на съответната
вноска.
Съдът споделя второто становище, по следните съображения:
Вземането на банката по договора за кредит е разсрочено на отделни погасителни
вноски, а изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти, по
силата на постигнатото между страните съгласие, което има силата на закон между тях/ чл.
20а ЗЗД/.
Съгласно чл. 114 ал.1 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
За съответната част от главницата, изискуемостта настъпва с изтичане на срока за
плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. по
съдебен ред, а бездействието му се санкционира с течение на давностен срок по отношение
на съответната част от вземането по кредита.
Неупражняване правото в рамките на давностния срок, води до погасяване на правото
на принудително изпълнение.
Да се приеме обратното, означава да не се зачете волята на страните по договора
относно различната изискуемост на частите от главницата за всяка от дължимите вноски и
свързаното с нея течение на давността.
Тук не става въпрос за предложено от длъжника частично изпълнение без съгласието на
кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по договора за кредит, за което
страните са постигнали съгласие още при сключването му.
С подаването на настоящата искова молба/ 12.08.2021г/ давността се прекъсва, но за
период от 5 години преди тази дата, вземането за главница е погасено по давност, а за
период от 3 години преди същата дата -и вземането за лихви, на основание чл. 111
б.“В“ЗЗД.
10
Безпротиворечива е съдебната практика, че по отношение на главницата е приложима
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като уговореното между страните връщане
на предоставената в заем/кредит сума на погасителни вноски, не превръща договора в такъв
за периодични платежи, а се касае за уговорка за изпълнение на задължението на части.
Кредитополучателят счита, че давността се прекъсва с подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 417 ГПК до заповедния съд, а не с подаване на исковата молба, с
която е предявен иска по чл. 422 ал.1 ГПК.
В ТР № 2/26.06.2015г по тълк.дело №2/2013г ОСГТК, е прието, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на
иска за съществуване на вземането по чл. 422 ал.1 ГПК, като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК,
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1
ГПК.
Сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането по чл. 422 ал.1 ГПК, което
предявяване има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415 ал.1 ГПК и това важи
безусловно само за заповедите, издадени по чл. 411 ал.3 ГПК.
При спазен 1-месечен срок за предявяване на иска по чл. 422 ал.1 ГПК, прекъсването
на давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, възниква само, ако изпълнението е предприето незабавно или в разумен срок,
т.е. при липса на бездействие от страна на кредитора.
При издаване на заповед за незабавно изпълнение на основанията по чл. 417 ГПК,
едновременно със заповедта се издава и изп.лист, а самата заповед се връчва на длъжника от
съдебен изпълнител, след образуване на изп.дело. Ако заявлението е уважено, издадена е
заповед по чл. 417 ГПК и изп.лист, но въпреки това кредиторът бездейства, като : не
получава изп.лист, не образува изп.производство и др., това не може да има за последица
прекъсване на давността. В тази насока е решение №118/12.12.2019г по т.дело №
2288/2018г на ВКС, второ т.о.
В настоящия случай заповедта по чл. 417 ГПК и изп.лист са издадени на 08.01.2021г, но
са получени на 12.04.2021г./ след три месеца/. Изпълнително производство е образувано
през юни/юли 2021г, ПДИ е връчена на кредитополучателя на 07.07.2021г, а на
поръчителите - на 02.07.2021г, възраженията на солидарните длъжници са подадени на
02.07.2021г, а исковата молба е подадена на 12.08.2021г.
Следователно, бездействието на кредитора е траело три месеца, през които не си е
получил от деловодството на съда издадените в негова полза заповед по чл. 417 ГПК и
изп.лист., което нито е незабавно, нито е в разумен срок, съответстващ на постановената от
съда незабавност на изпълнението.
Затова настоящият съд приема, че заявлението за издаване на заповедта, подадено на
07.01.2021г не прекъсва давността. Тя се счита прекъсната от датата на подаване на исковата
11
молба в съда- 12.08.2021г.
При тези факти, съдът намира, че 5-годишната погасителна давност относно вземането
за главница, е изтекла на 12.08.2016г.
За периода до 12.08.2016г, вземането за главница е погасено по давност, но за периода
от 13.08.2016г до края му 10.12.2020г, давността не е изтекла и главницата е дължима.
Съдът я изчисли по падежни дати, по таблицата на стр. 7 от експертното заключение, в
размер на 8 712.30 евро.
По отношение на изтеклите лихви / възнаградителни и лихви за забава/, е приложима
кратката 3-годишна давност по чл. 111 б.“В ЗЗД.
Вземането за лихви е погасено до 12.08.2018г.
До тази дата вземането за лихви е погасено по давност, но за периода от 13.08.2018г
до настъпване крайния срок на договора 10.12.2020г, и двата вида лихви са дължими.
С исковата молба се претендират възнаградителни лихви не до крайния срок на
договора, а за периода от 07.01.2018г- 12.03.2020г и от 13.03.2020г до 13.05.2020г.
Съобразно исковия период, вземането за възнаградителни лихви е погасено по давност
от 07.01.2018г до 12.08.2018, но не е погасено и се дължи за периода 13.08.2018г -
12.03.2020г и от 13.03.2020г - 13.05.2020г, като възлиза в общ размер на сумата 1107.50
евро, изчислена от съда по падежни дати, по приложение № 1 към заключението.
Вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху
просрочената главница, е също погасено по давност за периода до 12.08.2018г.
С исковата молба се иска признаване на дължимост на тази лихва за периода от
01.07.2018г до 12.03.3020г и от 14.05.2020г до 06.01.2021г.
Съобразно исковия период, вземането за лихви за забава е погасено по давност от
07.01.2018г до 12.08.2018, но не е погасено и се дължи за периода 13.08.2018г -
12.03.2020г и 14.05.2020г - 06.01.2021г, в размер на 1 461.05 евро, изчислен от съда по
приложение №2 към заключението.
В обобщение, вземането на банката за главница и лихви е частично погасено по
давност, но в останалата част, за периодите и размерите, посочени по-горе, съществува и
исковете са основателни до тези размери, съответно: главница - 8 712.30 евро. ;
възнаградителна лихва- 1107.50 евро и лихва за забава – 1 461.04 евро.
Неоснователно е възражението на кредитополучателя за неравноправни клаузи в
договора за кредит и общите условия поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.11 ал.1 т.9а от ЗПК-за посочване на методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл.33а, а възнаградителна лихва надвишавала
трикратния размер на законната лихва, поради което уговорката била нищожна на
основание чл. 26 ал.1 , предл.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
Не е спорно, че страните подписали договор за потребителски кредит, ведно с
погасителен план към него и общи условия.
12
Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК и ЗЗП, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9 ал.3 ЗПК.
Кредитът е следвало да се издължава на равни месечни вноски от по 231.49 евро всяка,
при уговорена в договора възнаградителна лихва, която се формира като сбор от БЛП
плюс постоянна надбавка от 8.01 пункта.
БЛП в евро към датата на сключване на договора е 7.99% годишно + надбавка от 8.01
% , което формира ГЛП от 16 % .
БЛП на банката не е променян до края на договора.
Годишния процент на разходите , посочен в погасителния, е 18.17%.
Размерът и начина на формиране размера на възнаградителната лихва е уговорен в т.4
от договора, която клауза не е неравноправна.
Съгласно чл. 145 ал.1 ЗЗП, неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя,
се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата, предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи.
Съгласно чл. 145 ал.2 ЗЗП, преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва определянето на основания му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми.
От потребителска защита по чл. 146 ал.1 ЗЗП са изключени клаузите по чл. 145 ал.2
ЗЗП, отнасящи се до определяне на основния предмет на договора, като съответствието
между цената или възнаграждението и стоката или услугата, която ще бъде извършена, ако
тези клаузи са ясни и разбираеми.
Следователно, преценката на неравноправния характер на тези клаузи се извършва, ако
същите са неясни и неразбираеми.
Изискването за ясен и разбираем език означава яснота и разбираемост не само от
граматическа гледна точка, но и от прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието
на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз
основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите за него икономически последици.
Клаузите, които не са индивидуално уговорени, като правило са част от индивидуалния
договор, но подлежат на преценка за евентуална неравноправност, само ако не са съставени
ясно и разбираемо.
В настоящия случай, клаузата по т. 4. от договора, която не е индивидуално уговорена,
определяща основания му предмет, цена и начина на формиране на тази цена/
възнаградителната лихва/ е ясна и разбираема, поради което не е неравноправна.
Неоснователно е възражението за нищожност на клауза в договора, като противоречаща
13
на добрите нрави, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити, какъвто е и настоящия- двукратния.
Размерът на законната лихва се формира като към основния лихвен процент на БНБ за
лева или евро, се прибавят 10 пункта.
Към датата на сключване на настоящия договор- 10.12.2010г, основният лихвен
процент на БНБ за евро е 0.17. Като се прибавят 10 пункта, размерът на законната лихва
става 10.17 % на годишна база, а определената с договора възнаградителна лихва е 16%
годишно, което не надвишава двукратния размер на законната лихва.
Последното възражение на кредитополучателя е, че нито от договора, нито от
погасителния план е упоменато какъв е размера на годишния процент на разходите /ГПР/, а
разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК предвиждала, че ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левово и валута, определение
с постановление на МС. Съгласно чл. 19 ал.5 ЗПК, ако надвишавала тази стойност,
съответната клауза в договора била нищожна.
Съгласно чл. 19 ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи/ лихви, преки и косвени разходи, комисионни, и др, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГРП се изчислява по формула, указана в приложение №1 към закона.
В случая ГПР е посочен в погасителния план- 18.17 % и този размер не надвишава пет
пъти размера на законната лихва .
Процесният договор за потребителски кредит е сключен преди влизане в сила на
изменението на разпоредбите на чл. 19 ал.4 и ал.5 ЗПК/ ДВ.бр. 35/23.07.2014г., въпреки
това, уговорки за прекалено високи възнаградителни лихви, надхвърлящи двукратно,
трикратно или повече размера на законната лихва , биха били неравноправни по смисъла на
ЗЗП /арг. от препращането на чл. 24 ЗПК/ и противоречащи на добрите нрави, поради което-
нищожни, но такива уговорки не са налице в договора.
Останалите четирима ответници са поръчители по договора за кредит.
Всеки от тях е сключил с банката договор за поръчителство, по силата на който се е
задължил да отговоря солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на главното
задължение, вкл. лихви и разноски.
С отговора на исковата молба поръчителите са направили възражение, че задължението
им спрямо кредитора е погасено поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД.
В съдебната практика е спорен въпроса: при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече 6-месечния срок
по чл. 147 ал.1 ЗЗД- от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта
на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост.
По този въпрос е образувано тълк.дело №5/2019г на ОСГТК, но към настоящия
момент не е постановено тълкувателно решение, поради което настоящия съд следва да
14
възприеме едно от двете становища.
Съдът счита за правилно становището, че срокът по чл. 147 ал.1 ЗЗД за предявяване на
иск против главния длъжник тече не от падежа на всяка погасителна вноска, а от настъпване
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост,
Ако се приеме, че срока по чл. 147 ал.1 ЗЗД тече от падежа на всяка погасителна
вноска, тогава кредиторът, за да запази правата си срещу поръчителя, ще бъде принуден да
води отделен иск срещу длъжника за всяка една просрочена вноска. При дългосрочни
кредити, погасителния план съдържа огромен брой погасителни вноски и кредиторът ще
трябва да предявява искове срещу главния длъжник, чийто брой би бил равен на броя на
погасителните вноски по погасителен план, само и само да запази правата си срещу
поръчителя.
Освен това, воденото на множество искови производства за отделните вноски вместо
едно производство за целия дълг, ще натовари главния длъжник и поръчителя с разноски в
много по-големи размери.
Не е целесъобразно, нито икономически оправдано кредиторът да води безброй
искове срещу длъжника, за всяка една просрочена вноска, което на практика ще ограничи
приложното поле на поръчителството като вид лично обезпечение, превръщайки го в
бреме за кредитора.
Тъй като на 10.12.2020г задължението е станало изискуемо на общо основание поради
настъпила изискуемостта на целия дълг, 6- месечния срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД започва да
тече от 11.12.2020г и изтича на 11.06.2021г. Кредиторът е подал до заповедния съд
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изп. лист, на 07.01.20201г, т.е. преди
да изтече срока по чл. 147 ал.1 ЗЗД, поради което е неоснователно възражението на
поръчителите за изтекъл срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД.
С изтичането на 6-месечния преклузивен срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД, се погасява изцяло
отговорността на поръчителя, а не частично, както считат поръчителите в отговора на
исковата молба.
При изтекъл срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД и предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК от кредитор
срещу поръчител, искът е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като
кредиторът е бездействал и в рамките на този 6-месечен срок не е предявил иска срещу
главния длъжник.
Отговорността на поръчителя е акцесорна – във функционална зависимост от главния
дълг, обуславя се от съществуването и обема на отговорността на главния длъжник.
Поръчителството е функция на главния дълг. То не може да съществува самостоятелно, а
само във връзка с главното задължение, което означава, че погасяването или прекратяването
на главното задължение , погасява или прекратява и акцесорното.
Предметът и обемът на главния дълг определят предмета и обема на задължението на
поръчителя. Предпоставка за действието на договора за поръчителство е съществуването на
главен дълг. Погасяването по давност на главния дълг, има аналогично действие и за
15
поръчителството и този извод следва пряко от акцесорния характер на поръчителството.
Поръчителството се прекратява при прекратяване на обезпеченото главно задължение
чрез изпълнение или други погасителни способи, като прихващане с вземане на длъжника,
опрощаване, заместване на длъжника и др., в т.ч. и изтекла давност.
Погасяване на правото на принудително изпълнение срещу главния длъжник има
същото действие и по отношение на правото на принудително изпълнение срещу
поръчителя.
Поръчителят не може да отговаря за повече от длъжника, което означава, че
отговорността на поръчителя може да се ангажира в границите на давностния срок на
главния дълг.
Поради акцесорния характер на задължението на поръчителя и приетата недължимост
на част от вземането спрямо главния длъжник, на основание изтекла давност, съдът следва
да приеме недължимост на същото вземане и спрямо поръчителите, въпреки че не са
направили възражение за изтекла давност, а за давността съдът не следи служебно.
Вземането на банката за главницата и лихвите е частично погасено по давност, но в
останалата част, в периодите и размерите, посочени по-горе съществува и исковете следва
да се уважат до тези размери: а именно: главница -8 712.30 евро. за периода 13.08.2016-
10.12.2020г ; възнаградителна лихва- 1 107.50 евро за периода 13.08.2018г- 12.03.2020г и
от 13.03.2020г- 13.05.2020; лихва за забава- 1 461.04 евро , за периода 13.08.2018-
12.03.2020г и 14.05.2020г - 06.01.2021г.
Исковете, в частта до пълните им размери, следва да се отхвърлят.
При този изход от спора, съразмерно на уважената част от исковете, ответниците
дължат солидарно на банката разноски в исковото производство в размер на 686.60 лв от
общо 1399.33 лв и разноски в заповедното производство в размер на 733.72 лв от общо
1495.37 лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът
дължи на първия ответник/ кредитополучател/ разноски в размер на 1008.49 лв. от общо
1980 лв, от които : 100лв- възнаграждение за в.л. и 1880лв- платено в брой адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът
дължи на всеки от поръчителите разноски в размер на 970.29 лв от общо 1905лв, които
съгласно представения списък включват: 25лв –възнаграждение за в.л. и 1880лв- адв.
възнаграждение, платено в брой от всеки от четиримата поръчители. Общият размер на
разноските, които банката дължи на четиримата поръчители е 3881.16лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
16
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове с правно основание чл.422 ал.1
ГПК , че съществува вземане в полза на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
бул.********** представлявано от всеки двама от Изпълнителните Директори С.А.П.,
Ч.Г.З., Н.Х.Б.,Р. И.а Б. , със съдебен адрес: гр.Сливен, бул.“Х.Димитър“2, срещу
длъжниците: КР. СТ. КР. от гр.Сливен, ж.к.**************, с ЕГН -********** -
кредитополучател и поръчителите: В. КР. КР. от гр.Сливен, ж.к.***********, с ЕГН
-**********; Г. ИВ. ИВ. от гр. Сливен, ж.к. ************, ЕГН - **********; СТ. КР.
КР. от гр.Сливен, ж.к.***********, с ЕГН -********** и ЯН. Т. М. от гр.Сливен,
********* с ЕГН -**********, които дължат СОЛИДАРНО на „ ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, следните суми : 8 712.30 евро. - главница по договор за
банков кредит № 044 LD-R-000504 от 10.12.2010г., за периода 13.08.2016г-10.12.2020г ,
ведно със законната лихва върху, считано от 07.01.2021г. до окончателното изплащане;
сумата 1 107.50 евро- възнаградителна лихва за периода 13.08.2018г - 12.03.2020 и
13.03.2020г- 13.05.2020г; сумата 1 461.04 евро - обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислена върху просрочена главница, за периода 13.08.2018г - 12.03.2020г
и 14.05.2020г - 06.01.2021г, за които суми по ч.гр.дело № 45/2021г по описа на СлРС е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422 ал.1 ГПК до пълните им размери, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА КР. СТ. КР. от гр.Сливен, ж.к.**************, с ЕГН -********** -
кредитополучател и четиримата поръчители : В. КР. КР. от гр.Сливен, ,
ж.к.**************, с ЕГН -**********; Г. ИВ. ИВ. от гр. Сливен, , ж.к.*********, с
ЕГН-**********; СТ. КР. КР. от гр.Сливен, ж.к.***********, с ЕГН -********** и ЯН. Т.
М. от гр.Сливен, ж.к.***********, с ЕГН -**********, да заплатят солидарно на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, бул.********** разноските в заповедното производство в размер
на 733.72 лв , която сума е включени в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 45/2021г на СлРС, както направените в исковото производство разноски в
размер на 686.60 лв .
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, бул.********** представлявано от всеки
двама от Изпълнителните Директори С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б.,Р. И.а Б. , да заплати на КР.
СТ. КР. от гр.Сливен, ж.к.**************, с ЕГН -**********, сумата 1008.49 лв,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, бул.********** представлявано от всеки
двама от Изпълнителните Директори С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б.,Р. И.а Б. , да заплати на всеки
от поръчителите В. КР. КР. от гр.Сливен, , ж.к.**************, с ЕГН -**********; Г. ИВ.
ИВ. от гр. Сливен, , ж.к.*********, с ЕГН-**********; СТ. КР. КР. от гр.Сливен,
17
ж.к.**************, с ЕГН -********** и ЯН. Т. М. от гр.Сливен, ж.к.***********, с ЕГН
-**********, сумата 970.29 лв лв, представляща разноски по делото
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
18