Р Е Ш
Е Н И Е
№………… 17.07.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ЮНИ две
хиляди и деветнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор: …………………………..
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 849 по описа за 2018 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1532/15.10.2018 г., Плевенски районен съд
по гр. дело № 1714/2018 г. по описа на същия съд е изменил постановените с решение № 1250/27.07.2017 год. по гр. дело № 4612/
2017 год. по описа на Плевенския районен съд мерки за упражняване на
родителските права върху детето *********, режим на лични отношения и
издръжката на детето, като е постановил:
Предоставил е упражняването
на родителските права върху детето *********, ЕГН **********, на бащата С.Н.В.,
ЕГН **********.
Определил е местоживеенето на детето *********, ЕГН **********, да бъде при
неговия баща С.Н.В.,
ЕГН **********,***.
Определил е на
майката Е.Л.С., ЕГН **********, режим на лични отношения с малолетното й дете *********,
ЕГН **********, както следва: същата да взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца - от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване;
за новогодишните празници- всяка четна година; за коледните и великденските
празници- всяка нечетна година, както и 30 дни през лятото, който период не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Осъдил е Е.Л.С. ***, ЕГН **********, да заплаща на
малолетното си дете *********, ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител С.Н.В., ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 130 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото
съдебно решение до настъпването на причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Осъдил е Е.Л.С. ***, ЕГН **********, да заплати на С.Н.В.
***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 680 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Е.Л.С. против
горепосоченото решение на ПРС, като в жалбата се излагат подробни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на същото. Твърди се, че РС е бездействал и
е абдикирал от задълженията си на активна страна в производството, с оглед
засиленото служебно начало при извършване на преценка за предоставяне на
родителските права по отношение на малолетни деца, както и тяхното изменение,
като единствената цел е да се охраняват приоритетно интересите на детето. Производството
по делото пред РС се е развило до фаза установяване, че майката трайно живее и
работи в чужбина, като за РС това е било достатъчно основание да приеме, че е
налице изменение в обстоятелствата, като следва да бъде изменено и
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето ***.
Въззивницата твърди, че пред РС са изготвени 3 бр. социални доклади, като всеки
следващ е копирал предходния. В докладите е даден приоритет на мнението на
бащата, като липсва обосновка каква е установената емоционална връзка между
детето и бащата и съответно, между майката и детето, като в първите доклади не
е изследвано съществуването на такава връзка, а една третия доклад е изготвен,
след проведена среща с майката. РС безкритично е приел по делото представената
психологическа оценка, която не е във вид и обем, отговарящ на нуждите на
настоящото производство. Съдът е дал превес на показанията на свидетели, които
са заинтересовани от изхода на спора – свидетелката *****, с която въззиваемият
С.Н.В. живее на съпружески начала, както и майката на въззиваемия –
свидетелката *****. На следващо място, във въззивната жалба се излагат
твърдения, че са налице нови обстоятелства, настъпили след постановяване на
решението на ПРС по смисъла на чл.147 от ГПК, като към настоящия момент
въззивницата Е.С. е прекратила трудовите си правоотношения във ФРГ и се е
върнала окончателно в България, като е сключила трудов договор за работа с
постоянен характер. Въззивницата моли съда, да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното решение на ПРС, като по съществото на спора отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани, със законните от това
последици.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия С.Н.В. чрез
пълномощника му адв. М.К. ***. В писмения отговор се излагат доводи, че
решението на ПРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Налице е изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК вр. чл.127 ал.2 от СК, поради
което правилно РС е изменил постановените мерки за упражняване на родителските
права върху детето *********, както и режима на лични отношения с другия
родител и издръжката на детето. В конкретния случай, въззиваемият посочва, че
са събрани многобройни както писмени, така и гласни доказателства, от които
следва извода, че от постановяване на решението за прекратяване на сключения
брак между страните с развод по взаимно съгласие от 27.07.2017 г. по гр. дело №
4312/2017 г. по описа на ПРС, е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, като детето е отглеждано преимуществено от бащата, тъй като
майката трайно се е установила да живее и работи извън Република България.
Моли, да бъде потвърдено решението на ПРС, със законните от това последици.
Пред въззивната инстанция са допуснати нови
доказателства, като са събрани писмени доказателства, гласни такива, изготвени са
нови актуални социални доклади от ДСП – Плевен, както и е дадено становище от
Център за обществена подкрепа към Община – Плевен относно отношението на детето
*** към всеки един от родителите за периода на осъществените срещи.
Окръжният съд, като прецени доводите,
изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Пред РС са предявени искове от С.Н.В. против Е.Л.С. с
правно основание чл.59 ал.9 от СК вр. чл.127 ал.2 от СК вр. чл.51 ал.4 от СК за
изменение на режима на упражняване на родителските права върху детето *********
родена на *** г., определяне местоживеенето на детето *********, определяне на
нов режим на лични отношения на детето с другия родител – майката Е.Л.С., както
и определяне на издръжка, която майката Е.Л.С. следва да заплаща ежемесечно на
малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител С.Н.В..
Основните доводи в исковата молба са, че от
прекратяване на сключения граждански брак между родителите и страни по делото
със съдебно решение № 1250/27.07.2017 г. по гр. дело № 4612/2017 г. по описа на
ПРС, детето е отглеждано и възпитавано преимуществено от бащата, подпомаган от
неговите родители. Дори твърденията в исковата молба са, че още през месец
октомври 2015 г. майката Е.Л.С. е заминала за *****, като първоначално е била
със срочен трудов договор за работа, като впоследствие е останала да работи за
по-продължителен период от време. Твърденията на бащата и ищец в производството
пред РС са, че за периода от 3-годишната възраст на детето – месец октомври
2015 г. до месец март 2017 г., когато майката се е прибрала в България, повече
от 18 месеца бащата се е грижил преимуществено за дъщеря си.
Пред РС са събрани писмени и гласни доказателства,
изготвени са три социални доклада от ДСП, Отдел „Закрила на детето“ – Плевен,
представени са и трудови договори с легализиран превод от немски на български
език, от които е видно, че ответницата Е.Л.С. е сключила на 23.02.2018 г.
трудов договор с ***** – гр. *****, като се касае за срочен трудов договор със
срок от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г., с основна месечна заплата в
изпитателния срок от 1535 евро бруто, а след изпитателния срок 1560 евро.
От изготвения социален доклад от 26.03.2018 г. от
социален работник при ДСП – Плевен се установява, че родителят, който полага
трайни грижи за детето *** ***** към момента на изготвяне на доклада е бащата С.В.,
като за детето е осигурена жилищно-битова среда, храна, дрехи и се задоволяват неговите
емоционални, здравни и образователни потребности. В този социален доклад
изрично е посочено, че социалният работник не е провел среща с майката Е.Л.С.,
тъй като същата се намира извън страната.
Изготвен е втори социален доклад от 21.05.2018 г., в
който също е посочено, че с майката Е.Л.С. не е проведена среща, тъй като се
намира, по данни от нейната майка, извън България, а именно в Република *****.
В заключителната част на социалния доклад са дадени идентични констатации
относно родителя, който полага трайни грижи за детето *** *****, а именно
нейния баща С.В. и е отправена препоръка да бъде определен подходящ режим на
лични контакти между детето и неговата майка, която да съхранява и развива емоционалната
връзка помежду им и да носи сигурност за детето.
При третия изготвен социален доклад, който е с дата 05.07.2018
г. вече е осъществена среща между социалния работник и майката на детето *** - Е.Л.С.,
като срещата е осъществена на 13.06.2018 г. В доклада е посочено, че майката е
трудово ангажирана в *****, в гр. *****, по трудово правоотношение, на длъжност
„Сътрудник в отдел „Сканиране, индексиране и обработка на документи“, в *****,
с месечен доход в размер на 1200 евро и работно време от понеделник до петък от
8,00 часа до 17,00 часа. Майката Е.Л.С. живее под наем, като използва
самостоятелно двустаен апартамент, за който заплаща наем в размер на 700 евро и
консумативи. В тази насока е представено и писмено доказателство с дата
23.02.2018 г., а именно удостоверение за гражданска регистрация, съгласно
Федералния закон за гражданска регистрация на Република ***** с легализиран
превод от немски език на български език. В представения последен социален
доклад, в неговата заключителна част отново е направен извода, че детето *** *****
се отглежда от бащата С.Н.В., който полага трайни грижи за дъщеря си. Майката Е.Л.С.
е изразила желание и е декларирала устно възможността си да упражнява
родителските права спрямо малолетната *** в *****.
Пред РС по делото е представена и психологическа
оценка за детето *********, изготвена от Център за обществена подкрепа –
Плевен. От заключението на изготвената психологическа оценка е видно, че
малолетната *** ***** е контактна, но на въпроси, свързани с родителите й се
наблюдава повишаване на напрежението и нагласа да не взема страна, като се
опитва да смени темата. Отчита се стремеж у детето да има добра връзка и с
майката, и с бащата, като се старае да се дистанцира от взаимоотношенията
помежду им и прави приоритетен избор към бабата.
В хода на съдебното дирене пред РС са разпитани
свидетелите *****, която живее на съпружески начала с бащата на ***, **********
– майка на ищеца, както и свидетелките *****, без родство със страните, *****,
които също са без родство със страните.
От показанията на разпитаните свидетели се установява
по безспорен начин, че действително от месец ноември 2017 г. ищецът С.В. живее
на съпружески начала със свидетелката *****, като за процесния период от време
бащата преимуществено е полагал грижи за дъщеря си ***, родена от брака с
ответницата Е.Л.С.. Свидетелката е посочила, че майката Е.Л.С. преимуществено
живее в Република *****, като е искала да вземе детето *** със себе си, но
бащата не е бил съгласен да изведе детето извън страната. Същевременно, от
показанията на свидетелката ***** се установява, че предстои двамата с ищеца С.В.
да имат общо дете, като малолетната *** е радостна от факта, че ще става кака.
Детето расте спокойно в домашната среда, заедно с баща си, подпомаган от своите
родители – баба и дядо на ***. Същевременно, свидетелката ***** е заявила, че
помага заедно с родителите на С.В. в отглеждането на детето ***.
От показанията на свидетелката ***** – майка на ищеца
също се установява, че от заминаването на Е.Л.С. в *****, нейният син С. трайно
полага грижи за отглеждането на детето ***. Свидетелката ***** е посочила, че след
връщането на детето *** от *****, изключителни грижи за него е полагал бащата С.В.,
като свидетелката ***** също е помагала за отглеждането му като баба. Детето
посещава детска градина „*****“, като към момента на разпита на свидетелките *****
и ***** се установява, че бащата С.В. се е отделил, заедно със свидетелката *****
да живеят в едно домакинство, а неговите родители живеят на село.
Другата група свидетели, а именно свидетелката *****и
свидетелката *****посочват, че майката Е.Л.С. е заминала да работи в чужбина по
финансови съображения, за да получава по-висока заплата, като желанието й е
било да изтегли своето семейство в *****. Свидетелката *****е посочила, че в
семейството на Е.Л.С. е имало финансови затруднения, като заплатата на съпруга
на Е.Л.С. е била недостатъчна, като семейството е имало и кредит, който е
следвало да изплаща, като единствената причина Е.Л.С. да замине за ***** е да
спаси финансовото състояние на семейството си, тъй като тя е владеела не само
немски перфектно, но е говорела общо три западни езика.
Въз основа на така събраните по делото доказателства в
хода на съдебното дирене, РС е приел, че е налице изменение в обстоятелствата
по смисъла на чл.59 ал.9 от СК, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание. Приел е, че при
настъпилото съществено изменение на обстоятелството, следва да бъде променен и
титуляра, който ще упражнява родителските права върху малолетното дете ***,
като следва да бъде определен и нов режим на лични отношения на детето с другия
родител, неговото местоживеене и издръжката на детето.
РС е приел, че съобразно съдебната практика
напускането на пределите на страната от родителя, на когото е възложено
упражняването на родителските права по отношение на детето, е основание за
изменение на мерките относно упражняването на тези права. Касае се за
Постановление № 1/12.11.1974 г. на ВС на РБ. Действително, в мотивите си РС е
приел, че е налице последваща практика на ВКС с някои последващи решения, в
които е прието, че обстоятелството, че родителят отсъства от страната за период
от време, поради полагане на труд в друга държава – членка на ЕС и за този
период е предоставил на родителите си отглеждането на детето, не представлява
само по себе си изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК за
изменение на режима относно упражняването на родителските права върху детето.
Пред въззивната инстанция са представени и приети нови
писмени доказателства, както и са изготвени нови социални доклади от ДСП –
Плевен.
На първо място, от представените от въззивницата
писмени доказателства е видно, че същата е сключила първоначално трудов договор
от 30.10.2018 г. с ТД „СК *****ЕООД на длъжност „Бизнес консултант“ в
предприятие с месечна заплата от 1000 лв. Впоследствие този трудов договор е
прекратен със Заповед от 27.11.2018 г. на основание чл.71 ал.1 от КТ, като е
сключен Трудов договор № 110/23.11.2018 г. с „*****, за изпълняване от страна
на Е.Л.С. на длъжността „Технически сътрудник“ с основно месечно трудово
възнаграждение от 1300 лв. Представен е и Анекс – допълнително споразумение към
Трудовия договор № 110.23.11.2018 г., от който е видно, че е увеличено
трудовото възнаграждение на Е.Л.С. на 2000 лв., считано от 10.04.2019 г.
По делото са представени, също така, заверени копия от
дипломи за завършено висше образование на въззивницата Е.Л.С. от *****“,
специалност „Европеистика“, с образователна степен „бакалавър“ и диплома за
висше образование от *****“ по специалност „Международно сътрудничество и
европейски проекти“, с образователна степен „магистър“.
Пред въззивната инстанция са допуснати и разпитани
като свидетели майката на въззивницата – Х.К.С., както и е разпитана отново
свидетелката ********** – майка на С.В. за нови обстоятелства, посочени в
писмено становище от 18.04.2019 г., досежно поведението на детето през периода
месец март и април 2019 г., след постановяване на съдебното решение от ПРС.
От показанията на свидетелката Х.С. се установява, че
през 2016-2017 г. за около три месеца свидетелката и детето *** са били в *****,
като впоследствие Х.С. е върнала детето *** в България при другата му баба на
село – майката на С.В.. През месец май 2017 г. са се завърнали в България, като
докато детето е било в *****, свидетелката С. е полагала грижи за него. Също
така, от показанията на свидетелката С. се установява, че откакто нейната
дъщеря Е.Л.С. се е върнала в България, детето *** се чувства щастливо и прави
всичко възможно, за да бъде с майка си. Има силна връзка между детето и майката,
като винаги, когато трябва да се върне при баща си, детето плаче. Също така,
свидетелката посочва, че нито тя, нито нейната дъщеря са настройвали детето
против неговия баща и неговите родители – баба и дядо. Свидетелката С. е
посочила, че има и друга внучка, като детето *** се разбира много добре с нея и
двете си играят заедно. Също така, свидетелката е посочила, че детето се
надява, че ще живее с майка си и много пъти й е казвало „мамо, нали ми обещаха,
че ще дойда да живея при теб“. Свидетелката С. твърди, че нейната дъщеря има
възможност да полага грижи за детето ***, живее в самостоятелно жилище, както и
получава достатъчно високо месечно възнаграждение, за да покрива своите и на
детето нужди.
Разпитана е отново и свидетелката *****, която
посочва, че живее в с. ***** и често вижда своята внучка ***. Детето *** е
споделило с баба си, че е прекарало пролетната ваканция, заедно със своята
братовчедка *****, но твърди, че на детето му е внушено, че само неговата майка
и баба Х.С. са неговото семейство, а че жената, с която нейния баща живее на
съпружески начала – ***** е „мащехата от приказките“. Също така, свидетелката *****
посочва, че се опитва да бъде внушено на детето, че неговото братче не му е
истинско братче. Свидетелката ***** споделя и за среща, която е осъществена на
15.05.2019 г. с въззивницата Е.Л.С. ***, като детето *** е пожелало да си
тръгнат, тъй като нейната майка е казала, че баща й е пиян. От показанията на
свидетелката ***** се потвърждава обстоятелството, че е родено друго дете от
съжителството на С.В. със свидетелката *****.
Пред въззивната инстанция са изготвени и нови социални
доклади, съответно от 04.02.2019 г. и 20.05.2019 г., като във връзка с втория
представен доклад е разпитан социален работник П. *****, изготвила втория
доклад. В заключителната част на първия доклад от 04.02.2019 г. е изразено
становище на ДСП – Плевен, че в интерес на детето *** ***** е да се осигурят
добри родителски грижи и финансова издръжка и от двамата родители, като и двамата родители имат задължения да създадат
подходящи условия за живот, правилно психическо, нравствено и социално развитие
на детето ***. Идентична е заключителната част и на втория доклад, представен
на 20.05.2019 г.
Пред въззивната инстанция и двамата родители са дали
обяснения, като въззивницата Е.Л.С. е посочила, че от месец октомври 2015 г.,
когато е заминала за *****, нейната майка е полагала грижи за детето в дома на С.В..
През 2018 г., когато Е.Л.С. е получила предложение за работа в Издателство „*****,
детето *** е било в нейния дом, като тя е полагала грижи за детето си, водени
са разговори с бащата С.В. да се предостави по-добро бъдеще на детето и
по-добро образование. В момента, в който майката е заминала за *****, нещата са
се променили, като впоследствие бащата е взел детето ***. Въззивницата посочва,
че детето е на шест години и половина, от женски пол, като желае да полага
грижи като майка за своята дъщеря, има всякакви условия за отглеждане на детето
си, както и няма задължения за издръжка към други деца. Посочва, че именно
заради детето си се е завърнала в България, като е напуснала високо платената
си работа в *****.
Бащата С.В. също е посочил, че има желание да се грижи
за детето си и да го отглежда, както е правил това и до настоящия момент.
Бащата също е посочил, че е имал предложение за работа в чужбина, но е отказал,
за да може да бъде близо до дъщеря си. От 3-годишна възраст на детето ***,
бащата е посочил, че майката е отсъствала от живота на дъщеря си, като е
работила в чужбина. Посочва, че майката се е опитвала да настрои детето срещу
него, като е говорила, че баща й е пияница. Детето *** се е изградила като
самостоятелна личност, като бащата моли съда, да му бъде дадена възможност да
упражнява родителските права по отношение на детето ***.
Окръжният съд, като прецени събраните многобройни
доказателства както пред РС, така и пред настоящата инстанция, а също така и
като отчита новонастъпилите факти и обстоятелства, след постановяване на
решението от ПРС, намира, че предявените искове от С.В. против Е.Л.С. за
изменение на постановените мерки с решение № 1250/27.07.2017 г. по гр. дело №
4612/2017 г. за упражняване на родителските права върху детето *********,
местоживеенето на детето, режима на лични отношения на детето с другия родител
и издръжката на детето са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Действително, пред РС са представени доказателства, че
майката Е.Л.С. живее в Република *****, гр. *****, както и че работи по трудов
договор с Издателство „***** с посочено в трудовия договор месечно
възнаграждение.
Видно от представените пред настоящата инстанция
писмени доказателства се установява, че майката Е.Л.С. се е завърнала в
Република България трайно, като е сключила трудов договор с „*****- №
110/23.11.2018 г. на длъжност „Технически сътрудник“, като с Допълнително
споразумение към трудовия договор от 10.04.2019 г. е увеличено месечното
трудово възнаграждение на Е.Л.С. от 1300 лв. на 2000 лв.
Същевременно, от изготвените социални доклади пред
настоящата инстанция се установява, че Е.Л.С. живее в жилище, находящо се в гр.
*****, собственост на нейната майка. Жилището е обзаведено с всички мебели и
електроуреди, необходими за едно домакинство, като хигиената е на отлично ниво.
Също така, и в двата изготвени социални доклада от ДСП
– Отдел „Закрива на детето“ – Плевен е направено заключението, че и двамата
родители следва да осигуряват добри родителски грижи и финансова подкрепа,
което е в интерес на детето *** *****.
От изготвеното становище от Центъра за обществена
подкрепа при Община – Плевен, приложено по настоящото дело е видно, че детето ***
не се чувства ограничавана в контактите си, с който и да е от двамата родители
и няма негативно отношение към нито един от родителите си.
За да уважи предявените искове, РС е приел, като
единствена и най-съществена причина и довод трайното отсъствие на майката от
страната, което, според съда, е основание за изменение на мерките относно
упражняването на родителските права.
Това обстоятелство е променено, видно от представените
пред въззивната инстанция доказателства.
На следващо място, майката Е.Л.С. няма задължения за
издръжка към други деца, за разлика от бащата С.В., който има задължение за
издръжка към друго дете, родено от съжителството му с лицето *****, както и
задължение за издръжка към детето на свидетелката ***** – *****, тъй като с
влязло в сила съдебно решение, упражняването на родителските права по отношение
на детето *****е предоставено на майката ***** и е издаден изпълнителен лист №
169/08.04.2019 г. от ПОС по в.гр.д. № 664/2018 г. по описа на същия съд.
Съгласно практиката на съдилищата и ВКС на РБ, за да
се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от КТ вр. чл.127 ал.2 от СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в
обстоятелствата, които са съществували към момента на определяне на режима на
упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а
е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите
обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява
родителските права, или би се подобрило положението му, ако родителските права
се предоставят на другия родител. Обстоятелството, че родителят, на когото е
възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от
време, поради полагане на труд в друга държава – членка на ЕС и за този период
е предоставил отглеждането на детето на своите родители/или др.родител в
случая/, не представлява само по себе си основание за изменение на определения
режим за упражняване на родителските права върху детето. Необходимо е да бъде
доказано, че това обстоятелство се отразява на положението на детето, като води
до неговото влошаване при родителя, на когото са предоставени родителските
права, както и обратно – би довело до подобряване на неговото положение, ако
родителските права се предоставят на другия родител – Решение № 288/15.03.2016
г. на ВКС на РБ по гр. дело № 2640/2015 г., 4 гр. отделение.
В настоящия случай, не се спори, че по силата на
решение № 1250/27.07.2017 г. на ПРС по гр. дело № 4612/2017 г. по описа на
същия съд, упражняването на родителските права по отношение на детето *** е
предоставено, по силата на постигнатото между страните споразумение на майката Е.Л.С.,
като е определен режим на лични отношения на бащата С.В. с детето ***, както и
е определена издръжка, която бащата следва да заплаща.
Основното обстоятелство, твърдяно от ищеца и въззиваем
в настоящото производство, а именно отсъствие на родителя, на когото е
възложено упражняването на родителските права върху детето *** извън страната е
отпаднало, като към настоящия момент майката постоянно пребивава в РБ, поради
което исковата претенция се явява неоснователна.
С надлежни определения от РС и с определение №
556/23.04.2019 г. по настоящото дело са определени привременни мерки относно
режима на лични отношения на детето *** с неговата майка Е.Л.С..
Съдът намира, че не е налице процесуална възможност за
определяне на нови привременни мерки, тъй като вече е определен режим на лични
контакти между бащата С.В. и детето *** В. с горепосоченото решение на ПРС по
гр. дело № 4612/2017 г. по описа на същия съд.
Също така, няма направено подобно искане в исковата
молба от ищеца, както и не е предявен насрещен иск от ответницата и въззивница
в настоящия процес, досежно промяна на режима на лични контакти между бащата С.В.
и детето *** *****.
Определените привременни мерки, съгласно трайната
практика на съдилищата и ВКС на РБ имат действие до влизане в сила на съдебното
решение.
При този изход на делото, въззиваемият С.Н.В. следва
да заплати направените деловодни разноски за двете инстанции от Е.Л.С., както
следва: 450,00 лв. за първоинстанционното производство, съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и 915,00 лв. пред настоящата инстанция, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение № 1532/15.10.2018
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 1714/2018 г. по описа на
същия съд, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от С.Н.В. ***, ЕГН ********** против Е.Л.С. ***, ЕГН **********,
с правно основание чл.59 ал.9 от СК вр. чл.127 ал.2 от СК вр. чл.51 ал.4 от СК
за изменение на режима на упражняване на родителските права по отношение на
детето *********, родено на *** г., режима на лични отношения, местоживеенето и
издръжката на детето, определени с Решение № 1250/27.07.2017 г. на Плевенски
районен съд по гр. дело № 4612/2017 г. по описа на същия съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.Н.В. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски за двете инстанции от Е.Л.С.
***, ЕГН **********, както следва: 450,00 лв. за първоинстанционното
производство, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, както
и 915,00 лв. пред настоящата инстанция,
съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: