Р Е
Ш Е Н
И Е 106/3.6.2022г.
Гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на девети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Велина Митева разгледа докладваното от съдията адм. д. № 124 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на А.Е.А. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000116/25.03.2022 г. на
Началника
на сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която
на жалбоподателя на осн. чл. 171, т. 4
от ЗДвП, е наложена такава изземване на свидетелството за управление поради
отнемане на всички контролни точки. Твърди се, че оспорената заповед е
незаконосъобразна както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна
точка, тъй като е издадена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснени факти, както и в противоречие с
целта на закона. Иска се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят А.,
редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител
поддържа подадената жалба изцяло на основанията, изложени в същата. Счита, че доверителят
му е бил подведен относно оставащият брой на контролните точки, тъй като в
последното наказателно постановление, което е издадено и което му е връчено, е
посочено, че към 22.02.2021 г. му остават 7 контролни точки.
Ответната страна, редовно призована,
не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. Същата не взема и писмено становище по депозираната жалба.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 28.04.2022 г. на жалбоподателя А.
била връчена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000116/25.03.2022 г., издадена
от Началника на сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която
на осн. чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на същия била наложена
такава мярка, изразяваща се в изземване на свидетелството му за управление
поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.
157, ал. 4 от ЗДвП. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на А.
са отнети общо 40 контролни точки при максимален размер 39, както следва:
- с Наказателно постановление №
19-0769-003347/08.07.2019 г., влязло в сила на 05.03.2020 г. са отнети 6
контролни точки;
-
с Наказателно постановление № 20-0447-00263/09.07.2020 г., влязло в сила
на 01.08.2020 г. са отнети 8 контролни точки;
-
с Наказателно постановление № 20-0261-000340/21.07.2020 г., влязло в
сила на 01.08.2020 г. са отнети 6 контролни точки;
- с Наказателно постановление №
20-0261-000427/29.09.2020 г., влязло в сила на 24.12.2020 г. са отнети 6
контролни точки;
-
с Наказателно постановление № 20-0261-000525/24.11.2020 г., влязло в
сила на 17.12.2020 г. са отнети 6 контролни точки и
-
с Наказателно постановление № 21-0327-000068/22.02.2021 г., влязло в
сила на 30.03.2021 г. са отнети 8 контролни точки.
Именно тази заповед е предмет на
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
Към делото са приложени и копия от
посочените в оспорената заповед наказателни постановления, от които се
установява, че същите са връчени на жалбоподателя А. и са влезли в сила.
Приложено е също така и писмо рег. № 813000-1887 от 24.03.2022 г., връчено на А.
на 30.03.2022 г., от което е видно, че последният е уведомен, че са му отнети
всички контролни точки и че следва да върне свидетелството си за управление на
МПС.
Видно от представената от ответната
страна Заповед № 326з-99/01.02.2022 г., Директорът на ОД на МВР – Ямбол е оправомощил Началника
на сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на Ямбол да прилага принудителните административни мерки по чл.
171, т. 4 от ЗДвП (т.1.1.3 от
заповедта).
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана обаче по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Видно
от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. При тази
законова регламентация, необходимите предпоставки
за налагане на мярката са отнемане на всички контролни точки и
неизпълнение от страна на водача на задължението му да върне свидетелството си
за управление. При прилагането на чл.
171, т. 4 от ЗДвП, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, която той следва да упражни, когато са
налице уредените в закона материалноправни
предпоставки.
Видно от разпоредбата на чл. 157, ал.
1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава
контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и
определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения, а съобразно
ал. 3 на същия член, Министърът на вътрешните работи с наредба определя
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Такава наредба е издадена от
Министъра на вътрешните работи – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
на максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. В чл. 2, ал. 1 от същата е
посочено, че максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните
нарушения по ЗДвП е 39, а видно от ал. 7 на същия член, броят на контролните
точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: 1. чрез частично
увеличение с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително
обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година при условие, че водачът е
изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП; 2. служебно, след изтичане
на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното
наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Контролните
точки, видно от чл. 3, ал. 1 от
Наредбата се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а в
ал. 2 на чл. 3 е регламентирано, че при налагане на наказания за нарушенията, посочени
в наредбата, в наказателното постановление се отбелязват броя на отнетите и
броя на оставащите контролни точки.
В настоящия казус, както вече бе
посочено по-горе, жалбоподателят А. е наказан с шест влезли в
сила наказателни постановления за нарушения, за които Наредба № Iз-2539/2012 г. се предвижда отнемане
на контролни точки, като общо са му били отнети 40 контролни точки, при
максимален размер 39 контролни точки. При липсата на данни, а и твърдения от
страна на жалбоподателя за възстановяване на точки по предвидения в чл. 2, ал.
7 от Наредбата ред, същият е изгубил правоспособността си и по силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е бил длъжен да върне свидетелството си за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи, което той не е сторил. При това
положение, като е издал заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, изразяваща се в изземване на свидетелството за управление на
жалбоподателя А., административният орган е издал един напълно законосъобразен
и обоснован административен акт.
Що се отнася до твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че
във влезлите в сила наказателните постановления, издадени на А.
неправилно е посочен оставащият брой контролни точки и същият е мислил, че има
достатъчно оставащи такива, съдът намира същото за ирелевантно. Водещо при
определянето на броя на оставащите контролни точки е броят на отнетите такива,
а видно от приложените към делото наказателни постановления, във всяко от тях е
посочен точния брой на точките, които се отнемат за съответното нарушение.
Неправилното записване на броя на оставащите контролни точки не може да
обуслови незаконосъобразност на заповедта за налагане на принудителната
административна мярка, тъй като отбелязването в наказателните постановления на
броя на оставащите контролни точки има само информативен характер. Освен
това, въпросните наказателни постановления са влезли в сила и законосъобразността
им не може да бъде преценявана в настоящото производство.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000116/25.03.2022 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол е напълно
законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Е.А., с постоянен адрес:***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. П.М. против
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0813-000116/25.03.2022 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол.
Решението, съобразно разпоредбата на
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, НЕ ПОДЛЕЖИ
на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете