Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..12.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: П. АТАНАСОВ
при секретар Мая П., като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №245 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260,
представлявано от Д Ши П Д, действащи чрез адв.Д.М., със съдебен адрес:***,
оф.9, против А.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.В.Ж., с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване
на дължимостта от ответницата на сумите, за които по ч.гр.д.№14972/2017г. по
описа на Районен съд Варна е издадена Заповед №8232 от 05.10.2017г. за
изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно
за вземанията по Договор за потребителски кредит №HL40565 от 09.07.2008г.,
ведно с Приложение №1 от 09.07.2008г., Допълнително споразумение от
23.03.2009г. и Допълнително споразумение от 14.06.2010г., в общ размер на
31588.44 швейцарски франка, от които 25250.38 швейцарски франка-главница за
периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г.; 3359.57 швейцарски франка-договорна
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до 17.08.2016г.; 2591.36
швейцарски франка-наказателната лихва за просрочие /обезщетение за забава за
просрочени плащания/ за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г. и 387.13
швейцарски франка-банкови такси за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-28.09.2017г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира се за
осъждането на ответницата да заплатят сторените в заповедното и настоящото
производства разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 09.07.2008г. между ищеца, като кредитодател и ответницата, като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит
№HL40565/09.07.2008г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 15000 евро, която втората се задължила да върне заедно с дължими
лихви, в при сроковете и при условията определени с договора. Сочи се, че
съгласно чл.3, ал.1 от договора кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски
франкове /БЛП/, действащ за съответния период, плюс договорна лихвена надбавка
от 1.5 пункта. Сочи се, че към момента на сключване на договора БЛП за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 %, като дължимите лихви се
начисляват от датата на усвояването на кредита. Твърди се, че при просрочие на
дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Поддържа се, че съгласно чл.4
от договора кредитополучателят дължи еднократно платима годишна такса за
управление в размер на 1.5 % процента от сумата на разрешения кредит,
ежемесечно платима на датата на падежа на съответната погасителна вноска, комисионна
за управление на кредита кредита, в размер на 0.04 % върху сумата на
непогасената главница и еднократно дължима при подаване на документите за
кредит, административна такса в размер на 70лв. Сочи се, че срока за погасяване
на кредита, включително дължимите лихви, е 300 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита-23.07.2008г. Твърди се, че кредита се
погасява на равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като
погасяването се извършава, във валутата, в която същият е разрешен и усвоен.
Сочи се, че при частично или пълно предсрочно погасяване, се дължи такса в
размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница. Поддържа се, че
на основание чл.18, ал.1 от договора при непогасяване, на която и да е вноска,
както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е
др.задължение, банката има право да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. Твърди се, че съгласно чл.18, ал.2 от договора, при пълно
или частично неиздължаване на три последователни месечни вноски, целият остатък
от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Поддържа се, че изискуемостта настъпва, без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Твърди се, че според чл.19
от договора в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на
основание чл.18, ал.1 или чл.18, ал.2, банката има право да се снабди с
изпълнителен лист и да пристъпи към принудителни събиране на вземането си по установения
от закона ред. Твърди се, че с Приложение от 09.07.2008г. страните констатират,
че заемната сметка по Договора е открита на 23.07.2008г. Сочи се, че към датата
на усвояване на кредита, курса “купува“ за швейцарски франкове на банката към
евро е 1.1785, съобразно който курс размера на усвоения от кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове е в размер на 24940.60 шв.фр. Твърди се,
че с Допълнително споразумение от 23.03.2009г. страните са установили, че
общите задълженията на кредитополучателя към датата на споразумението са, в
размер на 25064.05 швейцарски франка, от които: 29.50 шв.фр.-просрочена
главница; 151.48 шв.фр.-просрочена лихва; 24728.52 шв.фр.-редовна главница;
154.55 шв.фр.-редовна лихва. Твърди се, че със споразумението страните са
постигнали съгласие за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващи
вземания на кредитора при определени в същото ред и условия, като
кредитополучателят следва да внесе 67 швейцарски франка, а сумата,
представляваща разликата между погасената сума и общия сбор на просрочията, се
преоформя, чрез натрупване към редовната главница. Постигнато е още съгласие,
че кредиторът ще ползва 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга.
Сочи се, че с Допълнително споразумение от 14.06.2010г. страните са установили,
че към датата на споразумението, просрочени са, както следва: главница в размер
на 25.80 шв.фр.; лихва в размер на 0.31 шв.фр., такси в размер на 3.68 шв.фр.,
като размера на непогасената редовна главница
е 25970.36 шв.фр. Със споразумение страните са постигнали съгласие всички
плащания по кредита да се преоформят служебно, чрез натрупване към главница по
първоначално предоставения кредит. Постигнато е и съгласие, че
кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на
кредита, чрез намалени месечни вноски в размер на по 99 шв.фр., като след
неговото изтичане върху дълга ще се натрупа начислената, но непогасена през
този период лихва. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия
размер на дълга, се начислява годишна лихва в размера предвиден в договора за
кредит и/или последващи допълнителни споразумения. Сочи се, че
кредитополучателят дължи на банката месечна такса за администриране на
просрочения кредит, в размер, определен съгласно действащата към момента на
настъпване на забавата Тарифа на банката. Поддържа се, че с Договор за цесия за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008г. между “Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и “Българска Пощенска Банка“ АД /със сегашно наименование
“Юробанк България“ АД/, вземанията на банката по процесния договор за кредит,
ведно със споразумения са прехвърлени на “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
Поддържа се, че с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
25.02.2015г. между “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и “Юробанк България“ АД,
гореописаните вземания са прехвърлени обратно на банката. Поддържа се, че с
Нот.покана с рег.№3994/01.07.2016г., том 2, акт №137 на Нотариус с рег.№195 в
РНК, връчена на 17.08.2016г., длъжникът е уведомен за договора за цесия от
25.02.2015г. Твърди се, че с Нот.покана с рег.№3993/01.07.2016г., том 2, акт
№136 на Нотариус с рег.№195 в РНК, връчена на 17.08.2016г., банката е уведомила
длъжника, че поради забава в плащанията, обявява договора за кредит за изцяло и
предсрочно изискуем. Сочи се, че понастоящем непогасени са 42 вноски за
главница и лихва, считано от 23.04.2014г. Твърди се, че след датата на
обявяване на предсрочната изискуемост, не са постъпили никакви плащания по
процесния договор, поради което банката е инициирала заповедно производство
срещу длъжника, като с образувано ч.гр.д.№14972/2017г. на Районен съд Варна.
Поддържа се, че към момента на подаване на заявлението общото задължение е
възлизало на 32629.78 шв.фр., от които 25250.38 шв.фр.-главница за периода от
23.04.2014г. до 27.09.2017г., 4270.31 шв.фр.-договорна възнаградителна лихва за
периода от 23.04.2014г. до 17.08.2016г., 2603.02 шв.фр.-наказателна лихва за
просрочие за периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г. и 506.07 шв.фр.-банкови
такси за периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г. Поддържа се, че предявените
със заявлението размери на задълженията по кредита, са формирани след
приспадане на погасените по давност суми в размер на 31588.44 шв.фр., от които
250.38 шв.фр.-главница за периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г., 3359.57
шв.фр.-договорна възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до
17.08.2016г., 2591.36 шв.фра.-наказателната лихва за просрочие, за периода от
28.09.2014г. до 27.09.2017г. и 387.13 шв.фр.-банкови такси за периода от от
28.09.2014г. до 27.09.2017г. Твърди се, че кредитопуличателя е подал възражение
срещу заповедта, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване на
настоящия иск.
С постъпилия в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност
на претенцията, като се сочи, че сключените договори за цесия между банката и
“Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД са абсолютно симулативни, респективно нищожни,
което води до недействителност и на сключените две допълнителни споразумения.
Сочи се, че въпросните две дружества са свързани лица, като основния предмет на
дейност на “БРС“ АД е събиране на неизплатени дългове на длъжници, като това
дружество няма право да се занимава с банкова дейност. Твърди се, че
кредитополучателката е анексирала основния си договор на два пъти с
допълнителни споразумения от 23.03.2009г. и 14.06.2010г. с фирма, която няма
лиценз за извършване на банкова дейност. Поддържа се, че видно от извлеченията
от сметката на ответницата е, че кредиторът е продължил да води счетоводните
записвания по задължението, като същевременно липсват доказателства, че
цесионерът-“БРС“ АД, е завел счетоводно прехвърленото му вземане. Сочи се, че
ищецът е получавал плащания през цялото време на договора, като липсват
доказателства, че средствата са прехвърляни на новия кредитор. Сочи се, че
липсват доказателства за изпълнение на процедурата по чл.6 от договор за
прехвърляне на вземания от 05.09.2008г. вр. с чл.171 от ЗЗД, с оглед на факта,
че процесният потребителски кредит е обезпечен с ипотека, както и че вторият
договор за цесия, не е сключен в предвидената от закона форма и не е вписан в
имотния регистър. Поддържа се, че обратната цесия е доказателство за
симулативност, както и че не е налице писмено потвърждение за цесията от страна
на стария кредитор “БРС“ АД по аргумент от чл.99, ал.4 от ЗЗД. Сочи се, че
лицата Р Ги Р Гса подписали договорът от името на банката, като същите две лица
са подписали и второто допълнително споразумение от името на “БРС“ АД. Сочи се,
че доп.споразумение от 23.03.2009г. е подписано отново от Р Г, от името на
“БРС“ АД. Поддържа се, че предвид гореизложеното двете допълнителни
споразумения към договора за кредит, са недействителни и не са породили
правните си последици. Поддържа се още, че второто доп.споразумение е нищожно
по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, защото е сключено при липса на законово
основание. Твърди се, че със сключването на подобни споразумения, финансовото
положение на кредитополучателя само се утежнява, като в преамбюла на въпросното
споразумение е записано, че се сключва, тъй като ответницата изпитва временни
затруднения във връзка с редовното погасяване на кредита, като целта е банката
да помага на своите затруднени клиенти. Същевременно от чл.2 от споразумението
е видно, че към момента на сключването му ответницата няма просрочена главница,
договорна лихва, такси или застраховки. Поддържа се, че споразумението съдържа
неравноправна клауза, която е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй
като предвиденият в чл.6 от същото анатоцизъм, е допустим само в отношенията
между търговци, каквато ответницата не е. Твърди се, че недействителността на
клаузата се изразява в това, че по време на облекчения период на плащане
кредитополучателят заплаща само част от дължимата лихва, посочена в
погасителния план, но след изтичане на срока остатъкът от начислената, но
непогасена част от лихвата автоматично се натрупва върху главницата, или като
редовния дълг и така размерът на главницата се увеличава с натрупаните лихви,
които започват да се олихвяват отново като част от главницата. Поддържа се, че
в резултат от клаузите, с които се капитализират суми по двете споразумение,
главницата се е увеличила общо с 2123.06 шв.фр., т.е. предметът на договора е
изменен спрямо първоначално договорения с посочената сума и вместо облекчение
на погасяването, се е стигнало до утежняване на финансовото положения на
потребителя, за който неоснователно възниква задължение да погасява дълг, като
редовен, който обаче никога не е бил усвояван. Ето защо се поддържа, че
капитализираната сума от 2123.06 евро не е част от основния предмет по
договора, като тя не представлява и цена на финансовата услуга. Твърди се, че
изложеното води до недействителност на двете споразумения в хипотезата на чл.22
от ЗПК, съответно потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита
на основание чл.23 от ЗПК. На следващо място се поддържа недействителност на
клаузите на процесния договор за кредит пораждащи задължение за ответницата да
го погасява в левовата равностойност на шв.франкове по курса към дата на
съответната погасителна вноска. Поддържа се, че посочените клаузи прехвърлят
целият валутен риск от устойчивото повишаване на швейцарският франк в периода
2008г.-2017г. върху кредитополучателя, с което равновесието между правата и
задълженията на търговеца и потребителя значително се нарушава във вреда на
последния, което обуславя неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 от
ЗЗП, респективно нищожност на основание чл.146 от ЗЗП. Развити са подробни
съображения в подкрепа на становището за недействителност на въпросните клаузи
на договора, поради неравноправния им характер, като е цитирана и относима
съдебна практика. Поддържа се, че в резултат на нищожните клаузи уреждащи
превалутиране на кредита, през периода от първата погасителна вноска до
преустановяване на плащанията, неоснователно са събирани по-високи по размер
суми, което води до невъзникване фактическия състав на предсрочната
изискуемост, респективно до неоснователност на предявения установителен иск.
Твърди се, че не е било налице неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, тъй като неоснователно платена част от погасителните вноски,
би послужила за заплащането на последващи редовни погасителни вноски. Поддържа
се, че длъжникът е преустановил редовното издължаване на кредита, защото не
дължи така събираните суми и е заплащал години наред в повече, като с тези суми
кредиторът се е обогатил неоснователно и ако вноските не се основаваха на
неравноправни клаузи, нямаше да се стигне до неплащане през април 2014г. На
следващо място се поддържа становище за нищожност, поради неравноправност на
чл.3, ал.1 вр. с ал.5 и с чл.6, ал.3 от договора, както и на чл.3, ал.3 от
договора, с оглед противоречието с максималния размер на обезщетението за
забава по аргумент от чл.33 от ЗПК в размер на законната лихва. Твърди се, че
уговорката по чл.3, ал.1 от договора е недействителна е, защото предвижда да се
прилага като ГЛП базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в
шв.франкове + надбавка от 1.5 пункта, тъй като процесния договор е
потребителски и нищо не налага прилагането на БЛП за жилищни кредити. Поддържа
се, че чл.3, ал.5 вр. с чл.7, ал.2 от договора са нищожни на основание чл.144,
т.10 от ЗЗП вр. с чл.146 от ЗЗП. Твърди се, че предвиденото в чл.144, ал.2, т.1
от ЗЗП изключение от общото правило, е неприложимо в конкретния случай, понеже
не е налице основателна причина, която да изключва неравноправния характер на
цитираната клауза. Сочи се, че по правило от чл.147, ал.1 от ЗЗП “основателната
причина“ за едностранно изменение на лихвения процент следва да бъде ясно и
конкретно посочена в договора. Сочи се, че понятията “свободния банков пазар“ и
“външни, независещи от банката фактори“, са твърде общи, поради което длъжникът
се поставя в неизвестност, като са налице всички предпоставки той да бъде
заблуден по всяко време. Сочи се, че в случая не е налице индивидуално
договаряне на оспорените клаузи, тъй като ноторен факт е, че тези клаузи са
част от типови договори и се прилагат масово при сключване на договори за
кредит с всички потребители. Твърди се, че израза “промени в пазарните условия“
е в противоречие с изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП, според който търговците
следва да съставят клаузите по договорите си предлагани на потребителите по
ясен и недвусмислен начин. Относно фактическият състав на предсрочната
изискуемост, се поддържа, че кредиторът не се е възползвал от правото си да
обяви за предсрочно изискуемо цялото вземане в периода от
23.04.2014г.-23.06.2014г. на основание чл.18, ал.1 от договора за потребителски
кредит. По отношение на формулираната в чл.18, ал.2 от договора предсрочна
изискуемост при настъпване на обективния факт на неплащането на три
последователни вноски по кредита на 23.06.2014г., се поддържа, че бездействието
на кредитора в продължение на 26 месеца, води до непосилно утежняване на
финансовото положение на длъжника, тъй като освен целия остатък от главницата
по време на бездействието си банката е продължила да начислява редовна лихва,
едновременно с наказателната. Твърди се, че момента на настъпване предсрочната
изискуемост не се дължат договорна и наказателна лихви, като релевантният
момент за спиране на начисляването на договорна лихва е 23.06.2014г. Поддържа
се, че от този момент договорът за кредит се счита за прекратен на основанието
предвидено в чл.18, ал.2 от същия.
Твърди се, че за разлика от ал.1 на посочената клауза, която съдържа възможност
за избор от кредитора дали и кога точно да се възползва от възможността да
отнеме преимуществото на срока за погасяване, то хипотезата на ал.2 не
предвижда такава възможност. Твърди се, че Търговски закон, в изключение от
общото правило по ЗЗД, предвижда възможност на договорно основание, при
неизпълнение от страна на длъжника на договорните му задължения за погасяване в
срок на анюитетните вноски, за едностранно и автоматично прекратяване на
облигационното правоотношение. Твърди се, че след този момент отношенията по
договора вече не следват своя нормален ход, следователно не се дължат договорни
и наказателни лихви, и таксите, защото основанието, на което се дължат престава
да съществува в правния мир. Поддържа се, че е несправедливо да се изиска
изпълнение на цялото вземане, преди крайния срок на договора и същевременно да
продължава да се начислява възнаграждение за ползване на отпуснатия паричен
заем и то едновременно с наказателната лихва. На следващо място се сочи, че
след настъпване на обективния елемент на предсрочната изискуемост договорна
лихва не се дължи, тъй като същата е възнаградителна и се дължи до датата, на
която длъжникът изпълнява задълженията си по договора за банков кредит. Сочи
се, че датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е моментът, от
който е настъпило пълно неизпълнение, респективно се иска връщане на цялата
сума и от този момент банката може да претендира цялата главницата, ведно с
обезщетение за забава, което обезщетение не е договорената лихва. Сочи се, че
института на предсрочната изискуемост, е санкцията за длъжниковото
неизпълнение, в която не би могла да бъде включена и възнаградителната лихва,
тъй като съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Предвид изложеното се поддържа, че дължими в полза на банката са
възнаградителната лихва по вноски 70, 71 и 72 и наказателна лихва върху
непогасената в срок част от главницата, в размер на законната лихва, считано от
23.04.2014г. На последно място се поддържа, че при обявяване на предсрочна
изискуемост договорът за банков кредит е прекратен и действието не може да
продължи. Твърди се, че неплащането на три броя анюитетни вноски, води
автоматично до прилагането на чл.18, ал.2 от договора, за което е без значение
дали и в кой момент кредиторът ще уведоми длъжника с нарочно волеизявление за
предсрочната изискуемост Поддържа се, че последното е необходима предпоставка,
за да може кредитора да се ползва от правото си да се снабди с изпълнителен
титул. Твърди се, че изпълнението на заложено в чл.59, ал.2 от ЗКИ изискване за
уведомяването на длъжника има отношение единствено за реализиране на защитата
на кредитора по принудителен ред, но не касае момента, в който чл.18, ал.2 от
договора проявява своето действие, така както е уговорено с договора между
страните. Сочи се, че в случая прекратителното основание е уговорено в самия
договор и то противоречи на закона, но не може да бъде поставено в зависимост
от уведомяването на длъжника, защото периода от настъпването на обективните
предпоставки визирани в договора до реализиране на субективния елемент по
чл.59, ал.2 от ЗКИ, може да се проточи с години. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на иска.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в
отговора на исковата молба. Доразвити са подробни съображения в подкрепа на
исковата претенция, както и за неоснователност на възраженията на ответницата
за недействителност на сключените между страните допълнителни споразумения, за
наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и относно размера на
дълга, и по конкретно на валутата на усвояване/погасяване на същия, и момента
на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението.
С подаденият
отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите за неравноправност на
клаузите на договора за кредит, допускащи прилагането на плаващ размер на
договорната лихва, като се цитира приложима съдебна практика. Излагат се
твърдения, че страните не са подписали погасителен план към Договор за кредит
HL40565/9.07.2008г., което води до празнота в правоотношението, тъй като са пропуснали
да уговорят съществени условия по кредита, в писмената форма за валидност
предвидена в чл.430 от ТЗ.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа исковата молба. Моли за уважаване на
иска и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки доразвиват доводи в
подкрепа на претенциите.
Ответницата, чрез писмена молба от процесуалният ѝ представител,
поддържа оспорването на иска. Претендира деловодни разноски. С писмени бележки
доразвива съображения за неоснователност на претенциите.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Настоящото
производство се развива след проведено заповедно такова по ч.гр.д.№14972/2017г.
на Районен съд Варна, където в полза на ищеца е издадена Заповед №8232 от
05.10.2017г. за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК за вземанията му от ответницата по Договор за потребителски кредит
№HL40565 от 09.07.2008г., ведно с Приложение №1 от 09.07.2008г., Допълнително
споразумение от 23.03.2009г. и Допълнително споразумение от 14.06.2010г., в общ
размер на 31588.44 швейцарски франка, от които 25250.38 швейцарски
франка-главница за периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г.; 3359.57 швейцарски
франка-договорна възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до
17.08.2016г.; 2591.36 швейцарски франка-наказателната лихва за просрочие
/обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г.
и 387.13 швейцарски франка-банкови такси за периода от 28.09.2014г. до
27.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението-28.09.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
От приетите по
делото Договор за потребителски кредит №HL40565 от 09.07.2008г., ведно с
Приложение №1 от 09.07.2008г. и заверен препис от Погасителен план, се
установява, че банката е предоставила на ответницата потребителски кредит за
текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на 15000 евро,
който се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове при удостоверяване
на настъпването на условията по чл.2, ал.2 от договора и който се превалутира
служебно от банката и се превежда по друга банкова сметка. ***а, считано от
датата на откриване на заемната сметка по кредита, в случая от 23.07.2008г.,
като това става чрез равни месечни /анюитетни/ вноски, включващи главница и
лихва, като погасяването се извършава, във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен, т.е. в швейцарски франкове. Според чл.3, ал.1 от договора дължимата
годишна лихва се формира от сбора на Базовия лихвен процент за жилищни кредити
в швейцарски франкове /БЛП/, действащ за съответния период, плюс договорна лихвена
надбавка от 1.5 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП за
жилищни кредити в швейцарски франкове, е в размер на 5 %. В ал.3 на чл.3 от
договора е предвидено, че при просрочие на погасителни вноски и при предсрочна
изискуемост на кредита, се дължи лихва равна на сбора от лихвата за редовна
главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл.4 от договора
кредитополучателят дължи: еднократна годишна такса за управление в размер на
1.5 % процента от сумата на разрешения кредит: -ежемесечно платима комисионна
за управление на кредита, в размер на 0.04 % върху сумата на непогасената
главница и -еднократна административна такса в размер на 70лв. На основание
чл.18, ал.1 от договора при непогасяване, на която и да е вноска, както и при неизпълнение
от страна на кредитополучателя, на което и да е друго задължение, банката има
право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а според ал.2 на същия член при пълно или частично неиздължаване на три
последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Видно е от
Приложение от 09.07.2008г., че заемната сметка по Договора е открита на
23.07.2008г. като към датата на усвояване на кредита, курса “купува“ за
швейцарски франкове на банката към евро е 1.1785, съобразно който размера на
усвоения от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е в размер
на 24940.60 шв.фр.
От приетия препис
от Допълнително споразумение от 23.03.2009г. е видно, че страните са установили
общия размер на задълженията на кредитополучателя, който към тази дата възлиза
на 25064.05 швейцарски франка, от които: 29.50 шв.фр.-просрочена главница;
151.48 шв.фр.-просрочена лихва; 24728.52 шв.фр.-редовна главница; 154.55
шв.фр.-редовна лихва. Със споразумението страните са постигнали съгласие за
въвеждане на 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга и облекчен ред
за погасяване на съществуващи вземания, за което кредитополучателят следва да
внесе 67 швейцарски франка, а сумата, представляваща разликата между погасената
сума и общия сбор на просрочията, се преоформя, чрез натрупването ѝ към
редовната главница.
С Допълнително
споразумение от 14.06.2010г., препис от което е приет по делото, страните са
установили, че към посочената дата са просрочени, както следва: главница в
размер на 25.80 шв.фр.; лихва в размер на 0.31 шв.фр. и такси в размер на 3.68
шв.фр., като размера на непогасената редовна главница е 25970.36 шв.фр.
Постигнато е съгласие всички плащания по кредита да се преоформят служебно,
чрез натрупване към главница по първоначално предоставения кредит и за
въвеждане на 12 месечен период на облекчено погасяване на кредита, чрез
намалени месечни вноски в размер на по 99 шв.фр., след което върху дълга ще се
натрупа начислената, но непогасена през този период лихва.
Установява се от
приетият препис от Договор за цесия от 05.09.2008г., ведно с Приложение /опис/,
сключен между ищеца и “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, че вземанията на банката
по процесния договор за кредит посочен под №673 в приложението, са прехвърлени
на “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
Видно е от
представеният заверен препис от Договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от 25.02.2015г., ведно с Приложение №1, че “Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е прехвърлило обратно на банката, вземания по процесния договор за
кредит, като същия е посочен под №43 от приложението.
Според Нот.покана
№137, рег.№3994/01.07.2016г., том II, на Нотариус с рег.№195 в РНК, която е
връчена на 17.08.2016г., ведно с уведомление по чл.99 от ЗЗД, “Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е уведомило длъжника, чрез пълномощник, за прехвърлянето с Договор
за цесия от 25.02.2015г., на вземането по процесния договор за кредит.
Установява се от
Нот.покана №136, рег.№3993/01.07.2016г., том II, акт на Нотариус с рег.№195 в
РНК, връчена на ответницата чрез пълномощник, на 17.08.2016г., че банката е
уведомила длъжника, че поради забава в плащанията, обявява вземането по
договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуемо.
От прието по делото
е заключение на ССч.Е изготвено от в.л.Р.С., което се кредитира от съдът, като
компетентно дадено, се установява, че по блокираната банкова сметка ***рски
франка с основание “Усвояване на кредит“. Към 27.09.2017г. общото задължение по
процесния кредит е в размер на 32448.80 швейцарски франка, от които 25069.40
швейцарски франка-главница, 4270.31 швейцарски франка-редовна лихва за периода
от 23.04.2014г. до 17.08.2016г., 2603.02 швейцарски франка-наказателна лихва за
периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г. и 506.07 швейцарски франка-такси за
периода от 23.04.2014г. до 23.09.2017г. Последното плащане по кредита е
извършено на 23.04.2014г. и е в размер на 1.04 швейцарски франка, с което е
заплатена дължима такса. Курсовата разлика, изразена в равностойност в левове,
между изплащането на кредита в евро и изплащането му във франкове, възлиза на
13709.35лв. Годишният лихвен процент по процесния кредит е увеличен на
23.07.2008г. на 6.50 % и на 16.10.2008г. на 7.50 %, а на 23.10.2012г. е намален
на 7.25 %, като промените са ставали съобразно решения на “Комитета по
управление на активите и пасивите“ на банката, в резултат от промяна на базовия
лихвен процент. Съобразно първоначалния размер на лихвеният процент общо
подлежащата на връщане сума, е размер на 52399.05 швейцарски франка, а според
извършените промени възлиза на 60216.93 швейцарски франка. За периода от
23.09.2008г. до 23.04.2014г. /датата на последното плащане/ всички събрани суми
по кредита са прехвърляни в полза на “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Общо
погасената сума по договора за кредит, ведно с доп.споразумения, е размер на
11426.35 швейцарски франка.
От изготвеното
заключение на ССч.Е от в.л.Г.Т., което се цени от съда като компетентно дадено
и неоспорено от страните, се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение-27.09.2017г. общото задължение по
процесния кредит е 32629.78 швейцарски франка и включва: 25250.38 швейцарски
франка-главница; 4270.31 швейцарски франка-редовна лихва за периода от
23.04.2014г. до 17.08.2016г.; 2603.02 швейцарски франка-наказателна лихва за
периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г. и 506.07 швейцарски франка-такси за
периода от 23.04.2014г. до 23.09.2017г. Курсовата разлика, изразена в левове,
между изплащането на кредита в евро и изплащането му във франкове, към
27.09.2017г. възлиза на 13228.51лв. Годишният лихвен процент по процесния
кредит, е променян във връзка с промяна на базовия лихвен процент, съобразно
решения на “Комитета по управление на активите и пасивите“ на банката, като
липсва точна формула, на включените компоненти, като промените са, както
следва: на 23.07.2008г. е увеличен на 6.50 % и на 16.10.2008г. на 7.50 %, като
на 23.10.2012г. е намален на 7.25 %. Общо платените лихви са в размер на
9397.33 швейцарски франка, с левова равностойност от 14241.6лв. изчислена по
курса на швейцарския франк към датата на съответния падеж Дължимите лихви до датата на последното плащане
на база непроменен лихвен процент о 6.5% са в размер на 9072.67 швейцарски
франка, като сумата преобразувана в лева по курса на швейцарския франк към
датата на падежа, е 13749.63лв., съответно разликата от промяната на лихвения
процент е 324.66 швейцарски франка, с левова равностойност от 492.02лв. Общият
размер на кредита, в случай че същия се погасява при променената лихва от
7.50%, а след това на 7.25%, възлиза на
60216.93 швейцарски франка, а случай, че се погаси съобразно
първоначалните договорки е 52399.05 швейцарски франка. За периода от
23.09.2008г. до 23.04.2014г.-датата на последното плащане, всички събрани суми
по кредита са прехвърлени в полза на “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Общата
заплатена сума по договор за кредит ведно с допълнителните споразумения възлиза
на 11426.34 швейцарски франка, като при съобразяване с валутния курс към
момента на съответното плащане, сумата възлиза на 8910.69 евро, съответно на
17427.79лв. Вещото лице е изготвило и заключение за размерите на дълга към
датата на всяко от допълнителните споразумение и какви са ефектите
споразуменията върху крайния размер на дълга. С допълнително заключение, вещото
лице е изготвило погасителен план за срок 300 месеца при с 6.5% годишна лихва
като за валута на кредита се ползва евро, според който план общо дължимата сума
би била в размер на 31514.31 евро, от които 150000 евро-главница, 15383.96
евро-възнаградителна лихва и 1130.11 евро-такси.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените
претенции, ищеца следва да установи, че е титуляр на вземането, след
извършените цесии, по първоначално сключеният между страните договор за кредит,
с твърдените права и задължения по него /размер, срок, падеж, лихви и т.н./, в
това число и реално предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя.
Следва да установи още наличието на предпоставките за настъпване на
предсрочната изискуемост /включително и обявяването ѝ на длъжника по
смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/ на задължението по договора за потребителски
кредит. На последно място ищеца следва да докаже размера на претенциите за
главница, лихви и такси. Ответникът следва да установи правоизключващите си
възражения за недействителност на процесните договори или че е изправна страна
по договора за кредит, в това число, че е налице срочно и точно погасяване на
задължението.
Сключването на
процесният договор за кредит и усвояването на сумата по същия, не се оспорва от
ответницата, като на първо място същата възразява относно материалната
легитимация на ищеца с твърдения за нищожност, поради симулативност на
договорите за цесия, с които първоначално ищеца е прехвърлил на “Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД вземането, след което последното дружество е прехвалило
задължението обратно на банката.
Като съобрази
данните по делото и по-конкретно заключенията на ССч.Е, съдът намира, че
доводите на ответницата за симулативността на Договора за цесия от 05.09.2008г.
и Договора за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015г., не
се подкрепиха с доказателства, напротив бяха опровергани, с оглед констатациите
на вещите лица по ССч.Е, че всички погасени суми по договора за кредит, през
периода когато носител на вземането е било “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, са
прехвърлени в негова полза. Наред с това, дори да се сподели оплакването за
недействителност, то предвид факта, че нищожните сделки не пораждат ефект,
следва извода, че банката ищец не е преставала да бъде титуляр на вземането по
договора за кредит, респективно същата е материално правно легитимирана да
претендира правата по него.
За пълнота следва
да се отбележи, че оплакванията на ответницата за недействителност на
договорите за цесия, предвид неспазване на нотариалната форма и опорочаване на
процедурата по чл.171 от ЗЗД по вписване на ипотеката, обезпечаваща вземането
по договора за кредит, са неоснователни, тъй като недействителността на
обезпечителната сделка не влияе на валидността на договора за кредит, а на
възможността за неговото привилегировано удовлетворяване.
На следващо място,
според тежестта на сочения от ответницата
порок, респективно ефекта от възражението върху резултата от спора,
следва да се разгледа оплакването за недействителност на клаузите на процесния
договор за кредит, пораждащи задължение за погасяването на кредита в левовата
равностойност на шв.франкове, по курса към дата на съответната погасителна
вноска. Както се посочи по-горе съгласно чл.1 и чл.2 от договора за кредит,
банката е предоставила на кредитополучателя обезпечен с ипотека потребителски
кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 15000 евро, по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, който кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски
франкове и в последствие се превалутира служебно от банката в евро и се
превежда по друга банкова сметка ***. Конкретния размер на кредита, в случая
24940.60 швейцарски франка, е установен
с Приложение №1 към договора, подписано към датата на реалното усвояване, в
което са посочени приложимия към същата дата курс “купува“ за швейцарския франк
на банката, като курса “купува“ на швейцарски франк към евро на банката се
формира от официалния курс “продава“ за евро към лева на банката, разделен на
официалния курс “купува“ за швейцарския франк към евро.
С оглед датата на
сключване на процесния договор и наличието на обезпечение /ипотека/, сделката
не попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /от
01.10.2006г., отм./, поради специалната цел на кредитирането /чл.3, ал.5 от ЗПК, отм./, но тъй като кредитът е предоставен на физическо лице и обявената
основна цел, изключва то да е действало като професионалист, респективно същото
има качеството на потребител, по отношения на нея, е приложима общата
императивна закрила, срещу неравноправно договаряне на основание § 13, т.12 от
ДР на ЗЗП, както и чл.143, т.т.5, 9, 12
и ал.3, чл.144, ал.2, т.1 и ал.4,
чл.146, чл.147 от ЗЗП, както и възприетото в Европейското общностно право, а
именно тълкуванията дадени от СЕС по реда на преюдициални запитвания.
Потребителска закрила визирана в чл.146, ал.1 от ЗЗП, предвижда, че
неравноправни клаузи в договори между потребители и доставчици, не са
обвързващи за потребителя, като за да породи ефект същата следва да се установи
потребителския характер на договора и липса на индивидуално договаряне. В
конкретния случай първата от посочените предпоставки е налице, а предвид
позованото на ответницата на потребителска закрила, на основание чл.146, ал.4
от ЗЗП в тежест на кредитора, бе да установи наличието на индивидуално
договаряне. Доказателства в тази посока не бяха ангажирани, нещо повече начина
на сключване на процесния договор, изключва възможността за индивидуално
формиране на волята на страните, по всяка една от клаузите и по конкретно
относно реда и начина за отпускане на кредита и неговото превалутиране. Според
трайната и последователна съдебна практика, обективирана в редица решения на
СЕС и ВКС, неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор
в чуждестранна валута, последиците, от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката
ѝ за неравноправния характер, бъде констатирано, че въпреки изискванията
за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3
от ЗЗП.”. В разглежданият казус, както вече се изложи кредитът, се предоставя в
швейцарски франкове, в размер на равностойността на 15000 евро като независимо, че същия се усвоява в швейцарски
франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е
блокирана. Наред с това швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се
превалутират от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на
кредита от потребителя, става именно в евро по негова сметка. В резултат, от
което реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски
франкове, не е налице. На следващо място, според чл.23 от договора,
кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като кредитополучателят
декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на клаузите на
договора и е съгласен с настъпването им. Анализирайки съдържанието на
цитираната разпоредба и при липсата на данни, че към момента на сключване на
договора за кредит в чуждестранна валута, на ответницата е била предоставена
цялата относима информация, която би позволила да прецени икономическите
последици от клаузата за валутния риск относно финансовите ѝ задължения
при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си, съдът
намира, че въпросната клауза, не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. Това е така предвид факта, че по делото не се установи, да е
налице достатъчна информираност на потребителя в предоставената от банката
информация, чрез посочване на възможната промяна на курса купува и/или продава
на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в
евро/лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-слабата страна в
правоотношението, включително с оглед степента на информираност, при
сключването на договора е следвало да бъде предоставена информация, какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута и еврото нямат фиксиран курс, както и какви действия може
да предприеме кредитополучателят за да минимализира валутния риск, включително
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти.
Същевременно банката, е следвало да разполага с такава информация, тъй като в
сферата на професионалната си дейност, е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това
насрещната страна по договора. Непредоставянето на подробна информация, е
попречило на ответницата да направи информиран избор, като прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите ѝ задължения от
възникналият, още със сключването на договора, валутен риск при получаван доход
в местна валута. Ето защо съдът, приема, че клаузите уреждащи получаването,
респективно погасяването на кредита в швейцарски франкове, чрез превалутиране
от евро, са във вреда на потребителите, тъй като създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по смисъла на чл.143, т.19
от ЗЗП. В резултат, от което въпросните клаузи, са нищожни и изпълнението на
задълженията по договора, следва да се извършва в евро, което се явява
валутата, определяща размера на отпуснатия кредит, съответно размерите на
вноските за погасяване на задължението.
В заключение съдът
намира, че процесния договор за кредит има за предмет парично вземане, чиято
валута на усвояване и погасяване, е евро, което от своя страна влече
неоснователност на предявените установителни искове по чл.422 от ГПК. Това е
така, защото предвид избрания процесуален ред за предявяване на претенциите, а
имено чрез иницииране на заповедно производство за незабавно изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК, възниква необходимостта от пълен идентитет на вземанията в
настоящото и заповедното производство по основание, размер и период.
Заповедното производство, съответно издадената заповед за изпълнение имат за
предмет задълженията на ответницата в швейцарски франкове. В този смисъл, в
наставящото производство, не е допустимо установяване на съществуване на
задължение в евро, тъй като решението по делото има за цел стабилизиране на
вече издаденият изпълнителен титул-заповед за изпълнение, ведно с изпълнителен
лист. В случая е налице разминаване в един от съществените елементи от предмета
на претенциите, която препятства изначално възможността да бъде създадена сила
на пресъдено нещо, поради което предявените искове, следва да бъдат отхвърлени.
С оглед формираният
извод за неоснователност на иска, останалите наведени от ответницата доводи за
нищожност на уреждащите размера на лихва клаузи на договора и на допълнителните
споразумения, както и за ненастъпила предсрочната изискуемост на цялото
вземане, не следва да бъдат коментирани, тъй като няма да повлияят на изхода от
спора.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответницата, се дължат
деловодни разноски, съобразно с представените доказателствата по делото за
извършването им, а именно сумата от 1790лв., съставляваща сбор внесени депозити
за възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на “Юробанк
България“ АД, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен
път“ №260, представлявано от Д Ши П Д, за приемане на установено, че А.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
сумите, за които по ч.гр.д.№14972/2017г. по описа на
Районен съд Варна, е издадена Заповед №8232 от 05.10.2017г.
за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а
именно за вземанията по Договор за потребителски кредит №HL40565 от
09.07.2008г., ведно с Приложение №1 от 09.07.2008г., Допълнително споразумение
от 23.03.2009г. и Допълнително споразумение от 14.06.2010г., в общ размер на 31588.44 швейцарски франка,
от които 25250.38 швейцарски франка-главница за периода от 23.04.2014г.
до 27.09.2017г.; 3359.57 швейцарски франка-договорна възнаградителна
лихва за периода от 28.09.2014г. до 17.08.2016г.; 2591.36 швейцарски франка-наказателната
лихва за просрочие /обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода от
28.09.2014г. до 27.09.2017г. и 387.13 швейцарски франка-банкови такси за
периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-28.09.2017г. до окончателното ѝ изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен
път“ №260, представлявано от Д Ши П Д, да
заплати на А.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1790лв., представляваща
деловодни разноски, направени в настоящото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: