Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260404
гр.
Пловдив, 19.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на осми септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3714/ 2020г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от Р.Й.Г., ЕГН **********, с която се атакува т. 1 от Наказателно
постановление № 20- 1030- 001292 от 25.02.2020г., издадено от Началник група
към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Р.Й.Г., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
В останалата му част,
горепосоченото наказателно постановление не се обжалва.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че в АУАН
е отразен единствено резултатът от измерването концентрацията на алкохол в
кръвта посредством дрегера, но не и резултатът от кръвното изследване. Изтъква
се, че от фактическа страна, в обжалваното НП са посочени и двете стойности-
тази отчетена чрез техническото средство и тази, получена при кръвното
изследване. Същевременно, наказващият орган не е посочил коя стойност приема за
меродавна. Твърди се, че правната квалификация на нарушението е неправилна,
доколкото в АУАН и в НП е посочена нормата на чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП. Поддържа
се, че правилната правна квалификация е тази по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
доколкото тя съдържа в себе си, както правило за поведение, така и приложима
санкция. Моли се, атакуваното НП да бъде отменено в обжалваната част.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален
представител в лицето на адв. Д.. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище
по същество на спора. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Досежно
срочността, съдът счита за нужно да посочи следното: ноторно е обстоятелството,
че за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. на територията на Р. България бе
обявено извънредно положение, като отброяването на процесуалните срокове бе
преустановено съобразно Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Съобразно § 13 от
Заключителните разпоредби на цитирания закон, сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". Обнародването е извършено
с ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020. В процесния случай, препис от
атакуваното НП е връчен на 13.05.2020г., като седемдневният срок следва да се
отброява от 21.05.2020г. Жалбата е входирана на 26.05.2020г.- тоест, в рамките
на законоустановения срок.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на
акта, да направи писмени възражения срещу него.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни
срокове- нарушението и нарушителят са установени на 09.02.2020г., когато е съставен
и предявен на нарушителя АУАН, а процесното наказателно постановление е
издадено на 25.02.2020г.
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, касаещо липсата на отразен в АУАН резултат от взетата кръвна
проба. Вземането на кръвна проба за отчитане концентрацията на алкохол в кръвта
на водача на МПС е действие, което по своята последователност се извършва след
съставяне на АУАН и връчването на талон за медицинско изследване. Предвид това,
то е обективно невъзможно актосъставителят да отрази в АУАН резултата от
дадената кръвна проба. В тази връзка е и нормата на чл. 6, ал. 2 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост по-
долу Наредбата). Цитираният текст предвижда процедура за съставяне на АУАН, при
която в него се вписва часът и начинът на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство, но не и
резултатът от евентуално взетата кръвна проба. Това е и напълно резонно,
доколкото предварително съставеният АУАН и издаден талон за изследване са
предпоставки водачът на МПС да се яви за предоставяне на кръв за лабораторно
изследване.
Неоснователен е и доводът, касаещ
неправилност на правната квалификация, под която е подведено поведението на
жалбоподателя. Правилно, наказващият орган е преценил, че нормата на чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП разписва конкретно правило за поведение, като нейни адресати са
водачите на МПС. В нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е разписана санкцията,
която следва да се наложи при неъобразяване с диспозицията на чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП. Впрочем, в това се корени и една от правните разлики между хипотеза,
при която водачът се е подложил на тест и хипотеза, при която изцяло отказва
тест с техническо средство и да даде проба за кръвно изследване ( чл. 174, ал.
3 ЗДвП съдържа в себе си едновременно правило за поведение и приложима санкция
при несъобразяване с диспозицията).
Не може да бъде споделено и
възражението за неяснота в атакуваното НП при фактическото описание на
нарушението. Съвсем последователно, наказващият орган е отразил първоначално
измерената стойност посредством техническо средство ( 1, 15‰), издаването на
талон за изследване и впоследствие отчетеният резултат от кръвната проба ( 1,
08‰). Следва да се посочи и че въпросът коя от двете стойности е меродавна при
определяне отговорността на жалбоподателя не е фактически, а правен.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на дата 09.02.2020г. около 03.25ч., св. Ц. и св.
О., служители при ОД на МВР- Пловдив, извършвали патрулна дейност на
територията на с. Скутаре. На ул. „Иван Вазов“ № 24А, те били бързо изпреварени
от лек автомобил марка и модел „Ауди А6“, рег. № ****. Служителите при ОД на
МВР- Пловдив решили да спрат водача на автомобила за извършване на рутинна
проверка. Било установено, че водачът на лекия автомобил е лице с имена Р.Й.Г.,
ЕГН **********. За съдействие при проверката бил повикан и св. М. ( също
служител при ОД на МВР- Пловдив). Последният приканил жалбоподателя Г.
доброволно да се подложи на тест с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ ,
с фабричен № ARDM- 0253,
за проверка дали управлява МПС след като е употребил алкохолни субстанции. Г.
се съгласил да бъде тестван, като техническото средство отчело резултат от 1.15‰
концентрация на алкохол в издишания въздух. Резултатът от теста бил предявен на
нарушителя и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0062233 от 09.02.2020г.
Талонът бил предявен на жалбоподателя, като той се запознал със съдържанието му
и лично изписал в него, че не приема показанията на техническото средство, за
което положил подпис в обособената за това графа. В талона било отразено, че
жалбоподателят следва да се яви в УМБАЛ- „Пловдив” АД в срок до 120мин. от
връчването на талона. Същият бил връчен на жалбоподателя в 04.10ч. на
09.02.2020г., като в 04.35 на същата дата той се явил за предоставяне на
биологичен материал за изследване в УМБАЛ- „Пловдив” АД. Бил съставен Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
от 09.02.2020г. Предоставената проба била изследвана като било отчетено, че в
кръвта на жалбоподателя е налице етилов алкохол с количество 1, 08 ‰.
Резултатът от изследването бил обективиран в Протокол за химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № 104 от 14.02.2020г.
Предвид това, срещу жалбоподателя било съставено НП № 20-1030-001292 от
25.02.2020г.
Така
описаната фактическа обстановка ( която същевременно правилно е възпроизведена,
както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява въз основа на показанията
на св. М. ( актосъставител- л. 15 от съд. пр.), който в проведения разпит
изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Изложената от него
информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид
което съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля. В хода на съдебното
производство са разпитан и св. Ц. и св. О.. Същите потвърждават изложеното от
св. М., като внасят и допълнителна яснота досежно причината, поради която е
спрян за проверка жалбоподателя и какво е наложило да бъде тестван за наличие
на алкохол в кръвта.
В
подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са приобщените по надлежен
ред към делото писмени доказателства- АУАН с бл. № 654641 от 09.02.2020г., Талон
за медицинско изследване № 0062233/ 09.02.2020г., Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.04.4812, касаещо „Алкотест Дрегер 7510” / л. 33/,
Удостоверение, че техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № ARDM- 0253 e преминал периодична метрологична
проверка, Проткол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол, Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина № 104 от 14.02.2020г., справка за
нарушител/ водач от централизираната система на ОД на МВР.
По правните аспекти на нарушението по
смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП:
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП.
Нарушителят, в качеството си на
водач на МПС, се е подложил доброволно на първичен тест с техническо средство, за
да бъде установено дали управлява МПС
след като е употребил алкохолни субстанции, който е отчел положителна проба от 1,
15‰. Съдът счита за нужно да посочи, че процедурата по установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподатеял също е спазена. Следва да
се направи принципното разяснение, че доколкото описаното в АУАН и НП нарушение
е констатирано на 09.02.2020г., то приложимият ред ще бъде този, разписан в Наредба
№1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ( наричана за
краткост по- долу Наредбата).
Именно с помощта на техническото
средство е установено, че водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта 1.15‰. Съобразно изричната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, контролният орган попълва и талон за изследване по образец. Именно
в изпълнение на това изискване е издаден талон за медицинско изследване по
одобрен образец, който е и подписан лично от жалбоподателя. В изпълнение на
изискванията на чл. 6, ал. 5, вр. чл. 3а от Наредбата, в обособената за това
графа, жалбоподателят саморъчно е изписал, че не приема показанията на техническото средство. Съобразно
изричната разпоредба на чл. 3а, т. 2 от
Наредбата, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, когато лицето не
приема показанията на техническото средство. Именно и предвид това, на
жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, в който той е посочил,
че желае извършването на медицинско и химическо или химико- токсикологично
изследване. Във връзка с това, в талона е посочено и мястото, в което ще се
извърши изследването, и времевият период, в който жалбоподателят следва да се
яви за предоставяне на кръвна проба.
Впоследствие,
при спазване изискванията на чл. 11- чл. 19 от Наредбата е устновено, че
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1, 08‰. Именно и
тази стойност следва да се приеме като окончателна и меродвана при преценката
за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя ( по
аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредбата).
Предвид
изложеното, то след като е безспорно изяснено, че на процената дата
жалбоподателят е управлявал МПС (извършвал е активни действие с неговите
прибори и уреди), след като е употребил акохолни субстанции, то той е
консумирал състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
По наказуемостта:
Съвсем
коректно, за това, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта от 1.08‰, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, наказващият орган е
наложил административно наказание „глоба” в размер от 1000 лв. и „лишаване на
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Размерът на санкцията е строго
фиксиран, предвид което не подлежи на каквото и да било ревизиране от страна на
настоящия съдебен състав. Последното би означавало и да бъде грубо нарушен
принципът за законоустановеност на наказанието.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Дори напротив- налице са обстоятелства,
които отегчават отговорността на жалбоподателя. На първо място, установената
концентрация на алкохол е повече от два пъти над допустимото. Прави впечатление
и че жалбоподателят е многократно наказван за широк спектър от извършени
нарушения по смисъла на ЗДвП. В тази връзка, процесното нарушение се явява
поредно проявление на трайно следвана, негативна линия на поведение. Следва да
се посочи и че безопасното придвижване и навременните и адекватни реакции на
водачите при възникнала опасност на пътното платно, са от първостепенна важност
при осигуряване превенция и редуциране броя на пострадалите при ПТП.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че така наложеното административно наказание ще
подейства предупредително- възпиращо и поправително- превъзпитаващо върху
жалбоподателя.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята обжалвана част.
По разноските:
Предвид
изхода на спора, то в полза на въззиваемата страна се поражда право на
разноски. Такива обаче, не са претендирани, предвид което съдът не дължи
допълнително обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1030- 001292 от 25.02.2020г., издадено от Началник
група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, в частта, с която на Р.Й.Г.,
ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
В останалата част, като необжалвано, Наказателно постановление № 20- 1030-
001292 от 25.02.2020г. е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му,
по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
А. Д.