№ 1322
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000501313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 260018/07.03.2022 г., постановено по т.д.№ 63/2021 г.
Софийски окръжен съд, ТО, ІV състав е осъдил „ОЗК-Застраховане“ АД да
плати на Д. В. В. следните суми: сумата от 90000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и
психологически дискомфорт, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 14.07.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното
плащане, сумата от 4 819,94 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи, търпени в резултат на същото ПТП
/разлика между неполученото нетно трудово възнаграждение и бонуси към
него за периода 15.07.2019 г. – 25.05.2020 г. и полученото за същия период
обезщетение от НОИ за временна неработоспособност/, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното
плащане, сумата от 8 873,21 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение /операции, болничен престой,
изследвания, потребителски такси, транспорт, медицински консумативи и
1
очила, консултации с психолог/, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до
окончателното плащане, сумата от 136,80 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за предявяване на извънсъдебна претенция
пред застрахователя, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 4 630,23 лв., представляваща направени по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
С решението са отхвърлени предявените искове за плащане на сумата
от 13873,21 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи
за лечение - операции, болничен престой, изследвания, потребителски такси,
транспорт, медицински консумативи и очила, консултации с психолог/,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 14.07.2019 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 16.12.2020 г. до окончателното плащане за разликата над уважения
размер на главния иск от 8 873,21 лв. до пълния му предявен размер от 13
873,21 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на тази разлика от 16.12.2020 г. до окончателното плащане.
Ответното дружество е осъдено да заплати на адвокат Д. Й. Н. от САК
сумата от 4 702,58 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
на безплатна адвокатска защита на ищцата по делото съразмерно с уважената
част от исковете.
Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 9,19 лв.,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 278,06
лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Ответникът е осъден да плати по сметка на СОС държавна такса в
размер на 4 353,20 лв. върху уважения размер на исковете.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба
№ 260914/28.03.2022 г., подадена от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
чрез пълномощника адвокат Х. с надлежно учредени процесуални
правомощия с пълномощно приложено към въззивната жалба.
Ответникът обжалва постановеното решение само за сумата от 50000
2
лв., представляваща разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдената сума
от 90 000 лв., за която сума първоинстанционния съд е уважил предявения
иск за неимуществени вреди, търпени от Д. В. В..
В останалата част решението е влязло в сила, поради необжалването му
от страните.
Въззивникът твърди, че в своето решение първоинстанционният съд
уважава предявените срещу ответника искове, при допуснати съществени
процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, като
кредитира избирателно събрания доказателствен материал, не взема предвид
приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност, като
същевременно неправилно интерпретира същите. Счита, че присъдените суми
като справедлив размер на вредите в размер на 100 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди не кореспондира с претърпяното, принципа на
справедливостта, социално-икономическата обстановка в страната, както и
установената съдебна практика. Твърди, че първоинстанционният съд е
определил необосновано и неправилно завишен размер на действително
претърпените от ищцата вреди, респ. свързаните с тях болки и страдания.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да намали
размера на присъденото обезщетение, като определи размер на действително
търпените вреди, както и в съответствие с присъдения размер коригира
присъдените разноски и адвокатски хонорар на първа инстанция. Претендира
разноските в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна-
ищец депозира отговор чрез своя процесуален представител адвокат Н.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към първоинстанционното
дело /л.10/. Оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Счита определения
размер за справедлив и съответен на установените по делото обстоятелства.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част и да присъди
на въззиваемата направените разноски в настоящото производство.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник поддържа
въззивната си жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна, при условие че надхвърля
минималния размер.
3
В открито съдебно заседание възиваемият-ищцата В. чрез своя
процесуален представител оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си
представител. Прави възражение по списъка на разноски на въззивника.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Д. В. В. против
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
С протокол за ПТП от 14.07.2019 г., както и с неоспореното от страните
заключение на комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че на 14.07.2019 г.,
през тъмната част на денонощието, около 23 часа, при ясно време, нормална
видимост, сухо асфалтово покритие по автомагистрала „Хемус“ в зоната на
км 52+500 в посока гр.София, в землището на община Правец, се движи л.а.м.
„БМВ 318И“ с рег.№ ***, в който на предна дясна седалка пътувала ищцата
Д. В.. В даден момент л.а.м. „БМВ 318И“ се е отклонил плавно в дясно, по
отношение на първоначалната си посока на движение, преминал през лентата
за принудително спиране и с дясната челна и странична част се е ударил в
стоманената предпазна ограда, ограничаваща в дясно пътното платно.
Следствие на удара, лекият автомобил започнал ротационно движение около
вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка и след като се е
завъртял най-малко на около 180 градуса, се е установил в близост до дясната
стоманена предпазна ограда с челната си част насочена обратно на посоката
на първоначалното движение на автомобила.
Между страните не е било спорно, че към 14.07.2019 г. за лек автомобил
марка „БМВ 318И“ с рег.№ *** е имало валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/119001750069 с валидност от 24.06.2019 г.
4
до 23.06.2020 г.
След произшествието ищцата е настанена за болнично лечение в
УМБАЛ „Света Анна“ АД-София, в Клиника по лицево челюстна хирургия, с
диагноза: повърхностни травми на главата с неуточнена локализация. При
извършено изследване: компютърна томография на главен мозък, е
констатирана фрактура на носните кости, без тяхното разместване и
мекотъканен оток в областта на дясна очна орбита. Проведено е
консервативно лечение с медикаменти за период от три дни, като на
18.07.2019 г. ищцата е изписана. В същият ден 18.07.2019 г. ищцата постъпва
за болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД-София в Очна клиника с
поставена диагноза: контузия на очната ябълка и околоочната област. В
клиниката ищцата пролежала пет дни и е лекувана консервативно. На
12.08.2019 г. от Очната клиника е издадено удостоверение, с което ищцата е
насочена към клиника ГЦА-Антверпен, Белгия за витреална операция, която
се състояла на 19.08.2019 г. и при която е екстрахирано стъкловидното тяло
от дясното око и е заместено със силикон, комбинирано с екстрахираната
леща и е имплантирана ИОЛ на нейно място. Между 31.08.2019 г.-08.11.2019
г. състоянието на ищцата е проследявано в клиника „Вижън“-София, като на
08.11.2019 г. в тази клиника хирургично е екстрахиран поставения силикон и
е заместен с въздух. След тази дата до 19.11.2020 г. състоянието на окото е
наблюдавано от очен лекар по район. На 10.06.2021 г. поради уплътнение на
задната лещена капсула на дясно око е направена ИА-г-лазерна капсулотомия
за повишение на зрителната острота, която е намаляла до 01.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се
установява, че в пряка причинна връзка от произшествието ищцата е
получила следните травматични увреди: хематоми на клепачите на дясното
око, както и интраретинални кръвоизливи-дясно окотравматична катаракта и
макулена дупка на дясно око като временни увреждания. Ищцата и следствие
от процесното произшествие е получила и трайни увреждания: стеснение на
полезрението и дегенеративни изменения, посттравматични в ретината на
дясното око, следствие на което е налице намалено зрение на дясното око и
намалена трудоспособност. Вещото лице сочи, че от медицинската
документация не се установява ищцата да е имала предхождащи очни
заболявания. Далекогледството и астигматизма не са заболяване, а оптичен
дефект.
5
Вещото лице установява, че получената от ищцата травма на окото
предизвиква оток в различна степен, със и без кръвоизлив в тъканите на
ретината и/или в макулата, който нарушава архитектониката на ретиналните
слоеве и общо на ретината и обмяната на веществата на клетките, което може
да доведе до тяхната смърт, което се последва от раздалечаване на
ретиналните слоеве и образуване на частична или пълна ретинална дупка.
Операцията, която е извършена в Белгия, е била необходима, защото е
спомогнала за доближаване на раздалечените ретинални слоеве, за
възстановяване на анатомичната архитектоника и възвръщане в някаква
степен на функцията (до 30-40%) на централната част на ретината-макулата,
отговаряща за централното зрение.
При разпита си в проведеното на 18.02.2022 г. открито съдебно
заседание, вещото лице д-р А. сочи, че състоянието на ищцата за в бъдеще не
може да се подобри, може евентуално само да се влошава, но дали ще се
влоши това не може да се каже. Състоянието й налага да ограничи
физическия труд и да не вдига нищо по-тежко от 5 кг. и ако има късмет, това
състояние ще се запази такова през целия й живот.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-психологична
експертиза се установява, че непосредствено след претърпяното ПТП ищцата
е изпаднала в шоково състояние (остра стресова реакция), изразяващо се в
състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на съзнанието, известна
дезориентация, невъзможност за възприемане на информация и планиране на
действията. Симптомите са придобили хроничен ход като персистират (не
отшумяват) емоционалните нарушения, свързани с изживяване на: анхедония
и дистимен тон на настроението. Налице са и белези на социална дисфункция
и промени в жизнените стереотипи, белези на дезорганизация на личността,
изразяваща се в свръхценностна фиксация върху психотравмата с мисли за
безперспективност и безнадежност. И към момента при ищцата продължават
емоционалните нарушения свързани с изживяване на непълноценност,
ненужност и безперспективност, с усещане за инвалидизация, ограниченията
наложени й заради силно намаленото зрение, трудностите при изпълнение на
служебните задължения, отказ от физическа активност и множество
дейности, носещи й удовлетворение.
Вещото лице установява, че следствие на влошеното й здравословно
6
състояние, травматичния стрес при ищцата придобива хроничен ход с
продължаване и не отшумяване на палитрата от негативни емоции и усещане
за непълноценност /инвалидизация/.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на Ц. Н.
М.. Свидетелят установява, че познава ищцата от около 11 години.
Установява, че след катастрофата и до днес Д. живее в постоянен страх, че ще
изгуби изцяло зрението си на дясното око. Ищцата споделяла със свидетеля,
че от травмата на носа изпитвала ужасна болка, дори месец след
катастрофата. Непосредствено след произшествието споделила, че почти
нищо не вижда с дясното око. В резултат на претърпените от ищца три
операции, зрението малко се подобрило, но Д. не може да чете текст с
нормален шрифт и много бързо се уморява. Оплаква се, че в дясната част на
травмираното око има сляпо петно и доста често вижда в това око
светкавици. Лекарите са наложили ограничения да не вдига тежко повече от
10 кг., като всеки удар в областта на главата, може да доведе до влошаване и
загуба на зрението на дясното око. Свидетелят установява, че ищцата вече не
може да прави неща, които преди произшествието е обичала да прави-да кара
ски, колело, кънки. Живее в постоянен страх, че може да се случи нещо със
зрението й и че няма да може да си намери партньор поради недъга, а когато
има деца няма да може да ги вдига, защото не може да вдига тежко. Ищцата
намалила силно контактите и излизанията от дома си. Страхува се когато
пътува в автомобил. Нощно време не може да спи добре и се събужда и
понеже е тъмно светва лампа, за да провери дали не е изгубила зрението си.
Десет месеца не е била на работа, а след това изпитва доста трудности при
упражняване на професията си. Когато извършват презентации с колегите си,
тя не вижда на екрана и не може да прочете какво се презентира.
При така установената по-горе фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че са налице са предпоставките за
уважаването на исковете. При определянето на обезщетението за
неимуществени вреди към датата на увреждането съдът е отчел видът и
характерът на причинените телесни увреждания, броя на извършените
операции, дните на проведено болнично лечение, намалената
трудоспособност на ищцата, причинените й неудобства и множество
ограничения на нормалния начин на живот, психическото й състояние след
7
ПТП и към момента. Приел е, че обезщетение в размер на 100 000 лв. би било
справедливо и би обезщетило ищцата за търпените от нея болки, страдания и
психологически дискомфорт в резултат на причинените й телесни
увреждания. Така определената сума намалил с извънсъдебно платената от
застрахователя в размер на 10 000 лв. и уважил изцяло иска за неимуществени
вреди за сумата от 90 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 15.09.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като законоустановеният тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 15.12.2020 г. Между страните не се спори, че
ответникът е определил и изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лв., с който
размер ищцата не е съгласна, тъй като определя за справедлив размер сумата
от 100 000 лв. Исковете са предявени пред първоинстанционния съд на
29.03.2021 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явяват процесуално допустими.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
8
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 40 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и в останалата осъдителна част за имуществени вреди,
между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите
факти на спорното субективно материално право.
По възраженията, въведени от въззивника с въззивната му жалба.
Същите са неоснователни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил справедлив размер на обезщетение на ищцата за претърпените от
нея имуществени вреди в размер на сумата от 100000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
9
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 27 години, несемейна, към датата на произшествието е получила
телесни увреждания: фрактура на носните кости без размествания, от която
фрактура изпитвала силни болки в рамките на около месец, хематоми на
клепачите на дясното око, както и интраретинални кръвоизливи-дясно
окотравматична катаракта и макулена дупка на дясно око като временни
увреждания. Ищцата и следствие от процесното произшествие е получила и
трайни увреждания: стеснение на полезрението и дегенеративни изменения,
10
посттравматични в ретината на дясното око, следствие на което е налице
намалено зрение на дясното око и намалена трудоспособност. Намаленото
зрение е трайна увреда, като в бъдеще не се очаква подобрение. На два пъти е
постъпвала за болнично лечение за общо осем дни. Претърпяла три операции,
като след първата и втората операции, ищцата трябвало да стои поне 24 часа
надолу с главата, легнала без да се движи /показанията на свидетеля М./.
Увредите са довели до продължителна временна нетрудоспособност за 325
календарни дни от 19.07.2019 г. до 25.05.2020 г., включително. Ищцата живее
с постоянен страх, че ще загуби напълно зрението си на дясното око, както и
че този недъг ще доведе до невъзможност да намери партньор в живота си
(ищцата е неомъжена). Изпитва затруднения при изпълнение на трудовите си
задължения. Тежката травма на дясното око е довела необходимост от
спазване на специален режим на живот, а именно ограничения във
физическите натоварвания, забраната да се вдига тежко над 10 кг., а според
вещото лице д-р А. и над 5 кг., до невъзможност да кара ски, колело, кънки,
физически активности носели й преди това удоволствие и удовлетворение.
Процесното произшествие и получената тежка увреда на дясното око, са
довели и до хронични психологични страдания и последици за ищцата, а
именно: неспособност да усети удоволствие, хронична депресия, която се
проявява с общ негативизъм, чувство на неудовлетворение и безнадеждност
(посочени от вещото лице като анхедония и дистимен тон на настроението).
Налице са и белези на социална дисфункция и промени в жизнените
стереотипи, белези на дезорганизация на личността, изразяваща се в
свръхценностна фиксация върху психотравмата с мисли за безперспективност
и безнадежност. И към момента при ищцата продължават емоционалните
нарушения свързани с изживяване на непълноценност, ненужност и
безперспективност, с усещане за инвалидизация, ограниченията наложени й
заради силно намаленото зрение, трудностите при изпълнение на служебните
задължения, отказ от физическа активност и множество дейности, носещи й
удовлетворение.
Неоснователно е възражението на въззивника за липсата на пряка
причинна връзка между процесното ПТП и увреждането на дясното око на
ищцата. Безспорно с доказателствата по делото се установява, че ищцата не е
имала предхождащи очни заболявания, доколкото съществуващото при нея
далекогледството и астигматизъм не са заболяване, а оптичен дефект. От
11
медицинската документация безспорно се установява причиняване на
травматичен катаракт. От приетата по делото медицинска документация не се
установява предхождащо ПТП-то състояние на амблиопия, противно на
твърденията на въззивника, които не почиват на приетите по делото писмени
доказателства и заключението на СМЕ, неоспорено от ответното дружество.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 100 000 лв. не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2019 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица), така и със съдебната практика по аналогични казуси.
Така например Решение № 147 от 7.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
3124/2018 г., II т. о., ТК, с което и при по-тежко увреждане (слепота и на
двете очи) за ПТП настъпило на 01.08.2011 г., т.е. осем години по-рано, е
присъдено застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната му
част правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото разноски на въззивника не се дължат.
Както с отговора на въззивната жалба, така и в хода по същество
адвокат Д. Н. е заявил искане да му бъде определено и присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, с оглед
оказаната от него безплатна правна помощ на въззиваемата. Пред въззивната
12
инстанция е представен и договор за правна помощ от 18.10.2022 г., от който
се установява, че адвокат Н. осъществява правна защита и процесуално
представителство на въззиваемата Д. В. пред настоящата инстанция безплатно
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от същия закон въззивникът ще следва да бъде осъден
да заплати на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лв.,
който размер е минималния съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при обжалваем материален интерес в размер на 50 000 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018/07.03.2022 г., постановено по т.д.
№ 63/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, ІV състав, в частта, с
която „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да плати на Д. В. В. сумата от 90 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания и психологически дискомфорт, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 14.07.2019 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до
окончателното плащане.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Д. Й.
Н., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № ***, ет. *** адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
в размер на 2 030 лв./две хиляди и тридесет лв./
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14