№ 68993
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20251110121645 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „..“ ООД срещу С. В. Р., ЕГН: **********, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
сумата в размер на 774 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 29.07.2024 г., с падеж
29.01.2025 г., която ценна книга съгласно изложеното в заявлението обезпечава вземанията
по договор за заем и вземанията по договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг.
Към заявлението заявителят е представил и оригинал на запис на заповед, издаден на
29.07.2024 г. от длъжника и заверени преписи от договор за заем № ..R от 26.07.2024 г.,
сключен между длъжника и заявителя, ведно с погасител план към него и договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 26.07.2024 г.,
сключен между длъжника и заявителя и погасителен план към него. От представените
документи се установява, че процесният запис на заповед обезпечава следните вземания:
главница в размер на 500 лева по договора за заем, възнаградителна лихва по договора в
размер на 61,54 лева, както и сумата от 212,46 лева, представляваща задължение по
договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг /6
вноски по 35,41 лева всяка от тях/.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да
се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави или искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това – арг. чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може
да възникне валидно (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави). С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е добавено изискването към
заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, законодателят въвежда
изискване за извършване на проверка от съда както на редовността на ценната книга от
външна страна, така и на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издадена (в
противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било
1
лишено от смисъл). Ето защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с
документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни.
Доколкото и договорът за заем и договорът за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, са обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на
тази допълнителна услуга – имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг, видно от погасителния план, е платима на вноски заедно с останалите
задължения по договора за заем, съдът намира, че макар и обективиран в отделен документ,
договорът за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг е
част от договора за потребителски кредит, поради което и уговорките в него следва да
отговарят на императивните разпоредби на ЗПК. При извършване на тази преценка съдът
намира, че клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в
договора, са нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за оценка на имуществото не попада в приложното поле на
чл.10а ЗПК. Касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с
евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума и без което не би могло да се
стигне до сключване на договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за
извършването на задължителни за него действия – проверка на представените от длъжника
документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания заем.
Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение на кредитора
е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл.10а ЗПК, поради което клаузата се явява
нищожна.
При това положение следва да се приеме, че целта на сключения допълнителен договор
е вземането по него да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие
с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/.
Налице е обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК с
невключването на разходите по договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 16.09.2024 г. в ГПР по кредита, тъй като безспорно
задължението по допълнителния договор води до оскъпяване на заема, а без да са
необходими специални знания с каквито съдът да не разполага е видно, че разходът по
допълнителния договор не е включен във формално посочения ГПР по кредита от 49,72 %.
След като посочения допълнителен разход не е включен в посочения в договора ГПР е
налице нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно съдържанието на
договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителността на договора на
основание чл. 22 ЗПК.
В практиката на окръжните съдилища в страната е възприето становище, че в
заповедното производство съдът следи служебно за недействителност на договорите за
потребителски кредит, като случай, че е налице вероятност сделката да е недействителна
съгласно чл. 22 ЗПК следва да бъде приложена последицата по чл. 23 ЗПК /така
Определение № 11696/05.10.2023 г. на СГС по в. ч. гр. д. 866/2023 г., Определение № 1688 от
10.07.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1729/2023 г., Определение № 327 от
12.05.2022 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 216/2022 г., Определение № 2153 от 6.06.2023 г.
на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1003/2023 г., Определение № 658 от 29.11.2022 г. на ОС -
Сливен по в. ч. гр. д. № 480/2022 г., Определение № 699 от 1.09.2022 г. на ОС - Шумен по в.
ч. гр. д. № 326/2022 г., Определение № 15563/21.12.2023 г. по в. ч. гр. дело № 14115/2023 г.
по описа на СГС и др./.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
2
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът следва да установи дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита – така Решение № 50174 от 26.10.2022 г.
по гр. дело № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело №
1023/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело№ 3620/2021 г., III г.
о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I т. о. на ВКС и др.
На заявителя следва да се присъдят разноски, пропорционално на уважената част от
заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 132142/14.04.2025 г., подадено от „..“ ООД, .., срещу С. В. Р., ЕГН:
**********, в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, за разликата над сумата от 500 лева, дължима по запис на
заповед от 29.07.2024 г., до пълния заявен размер от 774 лева.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3