РЕШЕНИЕ
№ 11424
...................., 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20241110141969 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ................. твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия
по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката.
Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена. Излага съображения, че ответникът И. В. Г.
отговаря за задълженията в лично качество и като наследник на А. В. Г.. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от
.................. лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ................ находящ се в ....................,
........................., за периода от ....................., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – ......................... до плащането, сумата от
.........................., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от ....................., сумата от .....................,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
........................, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
......................... до плащането, както и сумата от ............... лв., представляваща
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от ..................... Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – И. В. Г., не е депозирал писмен
отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че през процесния
период той и брат му А. В. Г. са били съсобственици на процесния имот при
равни квоти, но той не живеел там. В имота живеел брат му, но сега имотът
бил необитаем. Излага, че в имота не се ползвало парно, а сумата за
1
подгряване на вода намира за необосновано висока.
Третото лице помагач на страната на ищеца .................... изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
С доклада по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от
....................... , без възражения на страните, съдът е обявил за безспорно
между страните, а с това и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
през процесния период И. В. Г. и А. В. Г. са били съсобственици на процесния
имот при равни квоти, което обстоятелство се установява и от съвкупната
преценка на приетите по делото, неоспорени от страните, писмени
доказателства – договор за покупко-продажба на жилище от .......................
данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от ............................ удостоверение за
наследници от ....................... удостоверение за съпруг и родствени връзки от
......................... В качеството на титуляр на правото на собственост,
ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот. Видно от приетото по делото удостоверение
за наследници от 26.08.2024 г., издадено от ......................... А. В. Г. е починал
на ................... като е оставил наследник по закон единствено брат си –
ответникът по делото И. В. Г.. Доколкото същият е починал след исковия
период, за който се претендира заплащане на топлинна енергия и дялово
разпределение, към който момент вземанията са били ликвидни и изискуеми,
задължението за заплащането им е преминало към ответника по делото И. В.
Г. по силата на настъпилото наследствено правоприемство.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
2
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ и съобразяване на приетите по делото
писмени доказателства, представени от трето лице помагач, съдът приема за
установено по делото, че за процесния имот през процесния период е
начислявана единствено топлинна енергия за БГВ при условията на
неосигурен достъп и в съответствие с чл. 69, ал. 2 от Наредба №Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. и по т.5.2 от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредбата за 2
броя потребители при норма на разход 0,140 куб.м за 1 потребител за 1
денонощие. Така установените от приетите по делото писмени доказателства -
протоколи за неосигурен достъп и молба-декларация, подадена от ответника
за откриване на партидата и посочени 2 броя потребители, както и от
заключението на СТЕ, факти, не са оспорени от ответника, поради което съдът
намира същите за установени по делото. На ответника не е начислявана
топлинна енергия за отопление на имот и за сградна инсталация, което в
съответствие и с неговите фактически твърдения, като обстоятелството дали
някой е живял и кой в процесния имот през процесния период е ирелевантно
за предмета на делото, както беше изяснено по-горе.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението
на топлинна енергия през процесния период е извършено съгласно
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Заключението на СТЕ изцяло кореспондира и с представените от ТЛП
писмени доказателства. Задължение на купувача, съгласно чл. 12, т. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„............................ на клиенти в ...................., приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „............................ и одобрени с
Решение № ОУ1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, е да осигури достъп за отчитане на
средствата за дялово разпределение в имота си. В нормата на чл. 70, ал. 2 от
Наредбата за топлоснабдяването, действала в процесния период, е предвидено
аналогично задължение, като е посочено, че всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си
на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.
139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода
и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към
тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на
клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно чл. 70, ал. 4 от
Наредбата на клиентите, неосигурили достъп за отчет, се начислява енергия за
БГВ по реда на 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Според чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на
обитател за едно денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери
за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
3
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. Разпоредбата на чл.
70, ал. 5 от Наредбата предвижда, че клиентите, неосигурили достъп, могат да
поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения
за сградата представител. В този срок клиентът може да възрази срещу
изготвената изравнителната сметка и да поиска служителите на фирмата за
дялово разпределение да направят нов отчет, като осигури достъп за
осъществяването му. В случая не се твърди и не се установява ответникът или
неговият наследодател да са изпълнили задължението си да осигурят достъп
за отчет, като не се твърди и не се установява да са се възползвали от
посочената по-горе възможност за допълнителен отчет в
нормативноустановения за това срок.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за периода от ...................
при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 4467,38 лв.
Ищецът претендира сума в по-малък размер – ................. лв., поради което и с
оглед диспозитивното начало в процеса, искът е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, както и СТЕ, от които се установява, че
услугата е извършвана в процесния период и имот. По делото се установява,
че за периода от ........................ начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на ....................., поради
което искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
4
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2022 г. и 2023
г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„............................ не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД).
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено
изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на
определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът
би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от ....................,
представляващи заплатена държавна такса по исковете, държавна такса за
издаване на СУ, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не е заявил
искане, а и не е представил доказателства да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН ********** да заплати на „............................, ЕИК
..................... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153
ЗЕ, сумата от 4251,96 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент № ................. находящ се в ....................,
........................., за периода от ................... ведно със законната лихва от
......................... до плащането, както и сумата от .....................,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
........................, ведно със законната лихва от ......................... до плащането .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „............................, ЕИК ..................... срещу И.
В. Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от .........................., представляваща
лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
....................., както и сумата от ................. лв., представляваща лихва за
забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за
периода от .....................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. Г., ЕГН ********** да
заплати на „............................, ЕИК ..................... сумата от ....................
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .................... като помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6