Р Е Ш Е Н И Е № 52
гр. Видин, 06.11.2017 г.
Видински окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на шести октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. М.
при секретаря Н. К. и при прокурора Х. Г. , като изслуша
докладваното от съдия В. М. гр.д. № 237 по описа на ВОС за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
повод искова молба от Б.Б.Н. ***
ЕГН :********** против П.По чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ с
Цена на иска 30 000 лв., неимуществени вреди и 1000 лв.
имуществени вреди.
Подържа в исковата молба, че за периода25.02.2012 до 10.11.2015
е работила по трудов договор като заместник Кмет на Община В.
На 30.03.2016г е привлечена като обвиняем по ДП 46/2015 СО-СГП пр пр №
14769/2014 СГП, с обвинение по чл.219 ал.3 във вр с ал.1 и чл.20 ал.2 НК като
изпълнителното деяние е извършила от 01.07.2013 до 10.07.2013, в качеството на
длъжностно лице-зам.Кмет на Община В. Наложена и е мярка за неотклонение „Подриска
„.
С определение № 3 по вчнд № 326/2016г на ВОС е прекратено наказателното производство, тъй
като обвинението е недоказано.
Посочва, че са
налице елементите на чл. 2
ал 1
т 3 от ЗОДОВ поради което моли Съда да постанови решение, с което присъдите П.....да й заплати обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди от образувано наказателно производство, което е прекратено
в размер на 30 000лева, ведно със
законната лихва считано от 11.07.2017 до окончателното изплащане и съдебните разноски.
Посочва , че повдигнато от Софийска Градска прокуратура обвинение
е за умишлено престъпление , за което
се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода , Десет
месеца е времетраенето на досъдебно производство.
Налице е влязло в сила определение
на Окръжен Съд-В. , с което наказателното производство се прекратява поради
неизвършване на престъпление.
От неоснователно образуваното срещу нея наказателно преследване претърпяла неимуществени вреди: Обвинението придобило гражданска известност , и е накърнено доброто й име в обществото, Следвало да дава обяснения и да убеждава синът си и
приятели , че
не е
извършила престъпление ,Била силно притеснена от евентуално негативно
развитие на процеса и била обзета от
страх да не я вкарат в затвор. Загубила сън , нарушил се нормалния
й живот и дълго време след прекратяване на наказателното производство се
възстановявала.Обвинението и времетраене на наказателното производство се оказала пречка за трудовата й реализация.
Моли
съда да постановите решение, с което пресъди ответника П....да заплати 30
000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следствие на неоснователно повдигнато обвинение , ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска 10 07 2017г до окончателно изплащане на пресъденото обезщетение
,като й пресъди и съдебните разноски за настоящият процес, както и 1000
лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Ответникът по делото П....оспорва изцяло предявените
искове.Посочва, че за съществуващата пряка причинна връзка
между твърдените по-горе вреди и дейността на П...., ищцата не е посочила
никакви доказателства.
На второ място оспорват иска за обезщетяване на
неимуществени вреди и по размер.
Според възприетото в т. II на ППВС №4/1968г. въпрос на фактическа
преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на
увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението на неимуществени вреди. Съгласно
константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди
е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като
справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2,
ал.1 от ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършването на престъпление се
е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнствата на увредения.
Според законовия критерии, обезщетението следва да е съобразено с вида
и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността интензитета
на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане,
каквото в случая, нито се сочи че е настъпило, нито са ангажирани доказателства за това.
Претендирания размер на обезщетението от 30 000 лева се явява изключително и необосновано завишено
и по никакъв начин не изразява съответствие на претендираните вреди, на икономическия
стандарт в страната и на съдебната
практика по аналогични дела, вкл. и тази на ЕСПЧ.
Посочените обстоятелства не сочат на необичайно претърпени неудобства
от воденото наказателно производство, които да обосноват тази претенция висока
искова претенция. Същата не е съобразена с вида, характера и интензитета на
упражнената принуда в конкретния случай.
Посочват, че наказателното обвинение е протекло в
рамките само на 9 месеца,
като в този период спрямо ищцата е била взета най-леката мярка за
неотклонение" подписка", и не се съдържат данни по отношение на нея
да са прилагани други мерки за процесуална принуда.
Освен горните обстоятелства, следва да се има предвид
и че по абсолютна стойност, претендираното за присъждане обезщетение по никакъв
начин не съответства на икономическия стандарт в страната. По официални на НСИ
за среден годишен доход на лице, в който се включва доходи от работна заплата,
доходи от собственост и други към 2016г., този доход е 5405
лева. С други дума, ищцата
претендира обезщетение, равняващо се на повече от петгодишен доход на лице за
страната към този период, който размер е в разрез с принципа за обезвреда по
смисъла, който има предвид ЗОДОВ.
По отношение на иска за имуществени вреди, оспорват същия като
недоказан.
Видинският
окръжен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и
съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие
за установено следното от фактическа
страна :
Б.
Б. Н. от гр.В..., ул.“Г...“ № ...
ЕГН :.... е предявила иск против П....По чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ с
Цена на иска 30 000 лв., неимуществени вреди и 1000 лв.
имуществени вреди.
За периода25.02.2012 до 10.11.2015 е работила
по трудов договор като заместник Кмет на Община В....
На 30.03.2016г е привлечена като обвиняем по ДП 46/2015 СО-СГП пр пр №
14769/2014 СГП, с обвинение по чл.219 ал.3 във вр с ал.1 и чл.20 ал.2 НК като
изпълнителното деяние е извършила от 01.07.2013 до 10.07.2013, в качеството на
длъжностно лице-зам.Кмет на Община В. за това, че:
На 04.07.2013 г., в гр. В..., в качеството си на длъжностно лице- изпълняваща длъжността
„Кмет на Община- В..." за времето 01.07.2013 г.- 10.07.2013 г., съгласно Заповед № РД- 02- 11- 875/ 28.06.2013 г., на осн. чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, назначена на длъжността „Заместник- кмет
„Х...." в Община- В... с Трудов договор № .... г., в съучастие като
извършител с А... С... И... (извършител)- Главен счетоводител на Филиал „О..."
към Община- В... (ЕДИННО БЮДЖЕТНО СЧЕТОВОДСТВО „О..." към Община- В...), с
БУЛСТАТ: ..., умишлено
не е положила достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и
запазването на повереното й имущество и за възложената й работа, в нарушение на
задълженията й, регламентирани в:
- чл. 44, ал. 1, т.
1 и т. 5 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация относно ръководенето на цялата изпълнителна дейност на
общината /т. 1/ и
изпълнението на общинския бюджет /т. 5/";
Чл. 3, ал.
1 от Закона за финансовото
управление и контрол в публични сектор:
„ Чл. 3. (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за осъществяване на финансовото
управление и контрол във всички ръководени от тях структури, програми, дейности
и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово
управление и прозрачност.";
Чл. 6, ал.
1 от Закона за финансовото
управление и контрол в публични сектор:
„ Чл. 6. (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за постигане целите на
организациите, като управляват публичните средства по законосъобразен,
икономичен, ефикасен и ефективен начин."";
Чл. 7, ал.
1, т. 3 и т. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в
публични сектор:
„ Чл. 7. (1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за:
т.З. планирането, управлението и отчитането на публичните средства с
оглед
постигане на целите на организациите;
т.4. спазването на принципите за добро финансово управление и
прозрачност на публичните средства, както и за законосъобразното им управление
и разходване";
Раздел II, т. 3 от
„Система за финансово управление и контрол в Община В...",утвърдена със
Заповед № РД-
25- 101/ 23.02.2009 г. на
Кмета на Община- В..., в сила от
същата дата:
„ Раздел II, т. 3. Контролни дейности:
Утвърждаването на определени транзакции, данни или документи се
извършва от Кмета /респективно ресорния ръководител/ или други оторизиранп
длъжностни лица в съответствие с разпределението на отговорностите им съгласно
Устройствения правилник и Правилника за вътрешния трудов ред, както и
длъжностните им характеристики. ";
Длъжностна характеристика за длъжността „Заместник- кмет „Х...": „3.
Основна цел на длъжността:
3.5. Замества Кмета на Общината, когато е в отпуск, в
командировка или отсъства по други уважителни причини, след като са определени
за това със Заповед", наредила плащания (транзакции) за извършени доставки
на плодове и зеленчуци по Договор № AO- 12-15-112/ 26.09.2012
г., сключен между Община – В.. и „Ф..." ЕООД, на по-високи единични
цени от договорените и предложени в офертата на дружеството при сключване на
договора,и от това са последвали значителни щети за Община- В...в размер на 6
514, 08 лв., представляващи
заплатени доставки на плодове и зеленчуци на по- високи единични цени, съгласно
фактури с №№ 17344/12.03.2013 г.; 17515/ 25.03.2013 г.; 17696/ 09.04.2013 г.; 17865/ 23.04.2013 г.; 18149/ 13.05.2013 г.; 18346/28.05.2013 г.; 18422/30.05.2013 г.; 18536/ 11.06.2013 г., издадени от „Ф..." ЕООД, като деянието не
съдържа признаците на по - тежко
престъпление.
С
определение № 3 /09.01.2017г по ВЧНД № 326/2016г по описа на ВОС е ПОТВЪРДЕНО
постановление от 04.11.2016 г. на И... Т...- прокурор при Софийска градска
прокуратура-специализирано звено „А..." по досъдебно производство №46/2015
г. по описа на Специализирано
звено „А..."-Отдел следствен при СГП ,пр.пр.№ 14769/2014
г. на Специализирано звено
„А..." „А." при Софийска градска прокуратура на основание чл. 199,
чл. 243,
ал. 1, т.1 вр. чл.24, ал. 1, т.1 и ал.2 от НПК и чл.112, ал.4 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
46/2015 г. по описа на Специализирано
звено А..." -Отдел следствен при СГП, пр.пр.№ 14769/2014г. по описа на Специализирано звено
"А..." при С..., водено срещу: Б. Б. Н. за престъпление по чл. 219,
ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, като на основание чл.243 ал.2 НПК е
отменена наложена й мярка за
неотклонение „П... „.
Пред Видинския окръжен съд са разпитани двама
свидетели :И.З. И. и И. А. А.-син и брат на ищцата.
И.З. И. – посочва, че е разбрал някъде около средата на март, началото на
април 2016г, че майка му има проблем с прокуратурата. Вуйчо му се обадил, че
майка му има проблем, че не е в добро здравословно състояние и да се прибера.
Когато се прибрал ищцата била изпаднала
в депресия, доста притеснена, че
има повдигнато дело, че едва ли не я изкарват престъпник. Чувствала се много зле от това, че я обвиняват в
престъпление и й накърняват самочувствието. Състоянието й наложило да остане в гр.В... и да напусне работа.
Майка му се Притеснявала много, не искала да излиза навън, казвала - „ как ще погледна хората с такива очи". У дома се
налагало да помага, като чисти и пере, защото тя била една развалина през този период. Консултирал
се с психиатър, но трябвало да я заведе лично. Това състояние траело доста
време 7-8-10 месеца.
През това време тя не си търсела
работа, защото не била в състояние. Доста време й отнело да започне да
излиза и да се среща с хора. Срамувала се от обществените среди. Тя не искала да се среща с абсолютно никой.
И.А.А. –
посочва, че тя била зам. кмет на В...,
изтекъл й мандата, прекратили й трудовия
договор и отишла на борсата. Тогава започнали проблемите във връзка с делото. Започнали
притеснения, защото тя започнала да страни от хората, да се усамотява. Наложило
се, той и жена му да са около нея, за да
следят как е състоянието й. Синът й се прибрал от С. около два месеца да е
около нея. Брат й се страхувал да не стане най-лошото като остава
сама - да не посегне на живота
си. Тя страняла от хората. Когато й
повдигнали обвинението цял ден седяла
вкъщи, не контактувала с никой.
Спряла да готви.
Имало е случаи, в които цели часове стояла и гледала в една точка.
Заедно с племенника си решили да отидат на психолог. Сестра му отказала
отначало. Това състояние траяло месеци - година.
След като се прекратило наказателното производство още не можела да
влезе в кондиция. Тогава решили да я
изпратят на екскурзия, за да е сред много хора, да се разсее.
Сега вече нямат такива притеснения, тя била по-добре.
Към настоящето
гражданско дело е приложена пр.пр № 14769/2014г СПС , в която се съдържат
писмени доказателства за обстоятелствата по исковата молба.
При така
установеното от фактическа страна Съдът
намира, че предявеният иск срещу Прокуратурата на РБ за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни
действия на правозащитните органи срещу ищеца
за доказан в основанието си.
Установи се наличие на фактическия състав на чл.2, ал.1,
т.3, предложение първо от ЗОДОВ.
Установени са предпоставките за
да бъде ангажирана отговорността на ответника Прокуратура на РБ на основание
чл. 2, ал. 2, т. 2, пр.3 от ЗОДОВ, за установените неимуществени вреди,
претърпени в резултат от обвинението, по което досъдебното производство е
прекратено. Съобразено е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т. 7, съгласно която съответният правозащитен
орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал.
1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по
чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а именно "... че деянието не е извършено от
лицето".
От данните по делото се
установи, че ищцата за периода25.02.2012 до 10.11.2015 е работила
по трудов договор като заместник Кмет на Община В....
На 30.03.2016г е привлечена като обвиняем по ДП 46/2015 СО-СГП пр пр №
14769/2014 СГП, с обвинение по чл.219 ал.3 във вр с ал.1 и чл.20 ал.2 НК като
изпълнителното деяние е извършила от 01.07.2013 до 10.07.2013, в качеството на
длъжностно лице-зам.Кмет на Община В.. Наложена й е мярка за неотклонение „П.
„.
С определение № 3 по вчнд № 326/2016г по описа на ВОС е прекратено
наказателното производство, тъй като обвинението е недоказано.
Определението е влязло в законна сила на 06.02.2017г, като с него е
отменена и мярката за неотклонение „П. „.
От установените обстоятелства по
делото може да се направи извод, че е
налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3
ЗОДОВ-против ищеца е било образувано наказателно производство, което е
било прекратено поради това, че деянието не е било извършено от нея . Но за да
се уважи исковата претенция следва да се
докаже от ищеца, че в резултат на проведеното против нея наказателно
преследване е претърпяла вреди от неимуществен характер, за които се претендира
обезщетение . Наличието на законов текст , който урежда основанието за носене
на отговорност от държавата , не е основание да се присъди обезщетение.
Необходимо е доказването на наличие на вреди по характер и степен , за да може
да се приложи разпоредбата на чл.52 ЗЗД и те да бъдат репарирани по
справедливост.
Съдът счита, че при
изложените фактически по-горе данни е осъществен фактическият състав на
отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи визиран в
чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, за вредите
причинени на граждани от органите на прокуратурата при незаконно обвинение при
извършване на престъпление, ако производството е прекратено поради
недоказаност. По така предявените претенции в контекста на този текст следва да
отговаря като ответник прокуратура на РБ предявила и поддържала чрез отделен
свой орган – С..., незаконосъобразно обвинение срещу ищеца.
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, т. 7,визира хипотезата съгласно която съответният правозащитен
орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал.
1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по
чл. 2, ЗОДОВ, а именно "... че
деянието не е извършено от лицето".
След
като е налице незаконност на действие на правозащитен орган, то е налице и
предпоставката на разглеждания закон за отговорността на държавата за вредите,
които са произлезли за него от ответната страна.Съдът намира, че сме изправени
пред хипотезата на чл.2 , ал.1 от ЗОДОВ
като пасивно легитимирана е прокуратура на РБ,
Прокурорът е
държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието
престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване,
спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са
доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина,
подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че
обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият
не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал.
2 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с
влязла в сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира, че деянието не съставлява престъпление или че
не е доказано, след като е
повдигнато и е подържано обвинение,
Прокурора след проверка на всички обстоятелства по делото постановява прекратяване на наказателното
производство, както е и в настоящия случай. Тази преценка е фактическа и означава, че деянието не е
извършено от лицето. В този случай основанието за присъждане на обезщетение е по ЗОДОВ.
Налице е необоснованост на
валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по
делото доказателства. Затова, когато наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство поради недоказаност на обвинението, основанието за
обезщетяване на вреди по чл. 2, ал.1
ЗОДОВ е, че деянието не
е извършено от лицето.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобрази следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и
достойнството на едно лице изразява се в търпене на болки и страдания от негова
страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начина по
който е преживяла случилите се събития и отраженията които те са оказали върху
нея и при съобразяване преди всичко разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира
иска за основателен до размер на 7 000 лв. до който същият следва да бъде
уважен, а в останалата част до претендирания размер 30 000 лв. отхвърлен.
Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси,
справедливото обезщетяване каквото изисква чл.52 от ЗЗД на всички неимуществени
вреди .Означава да се определи точно паричен еквивалент на негативните
преживявания и психическото им отражения върху лицето. Определената сума пари в
най- пълна степен следва да компенсира вредите които са причинени и настъпили в
предходен момент, а съда определя
парично обезщетение за тях при
постановяване на съдебното решение. Преди всичко следва да се съобрази
обстоятелството, че срещу ищеца съответните действия във връзка с повдигнатото
обвинение са осъществявани през кратък период от време,като естествено от
житейска гледна точка през този период ищцата Н. да е изпитвала несигурност и притеснение от
обстоятелството, че е била привлечен като обвиняема за деяние което не е
извършила, както и чрез това да е засегната нейната чест и достойнство. В този
смисъл са ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на близките й роднини-син и брат, които са имали преки впечатления за въздействието което
досъдебното производство е имало върху нея. Свидетелите са познавали ищцата преди обвинението, характера й и техните възприятия обективно посочват начина по който й се
отразило цялото наказателно производство .
Съдът при определяне на
обезщетението отчете и обстоятелството, че спрямо ищеца не е реализирана мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, като мярката й за неотклонение е „подписка „.
По тези съображения
съдът намира, че предявения иск срещу прокуратура на РБ за присъждане на
неимуществени вреди следва да бъде уважен в посочения по-горе размер – 7 000
лв. Законната лихва върху тази
сума, следва да се счита от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство, потвърдено с
определение № 3/09.01.2017г по вчнд №
326/2017г, влязло в законна сила на 06.02.2017.
От този момент се дължи обезщетението, тъй като тогава е станало
изискуемо вземането на ищцата към съответния правозащитен орган. Впредвид
диспозитивното начало и заявеното в исковата молба, законната лихва следва да
се присъди считано от 11.07.2017г-датата на постъпването й в Съда.
В останалата част до пълния размер 30 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Основателен е предявения иск за
имуществени вреди в размер на 1000 лв. това е размерът на адвокатското
възнаграждение по воденото срещу ищцата наказателно производство и представлява
имуществена вреда, вследствие на незаконно повдигнатото срещу нея обвинение.
Прокуратурата на РБ , със седалище гр.С... ще следва
да заплати на Б. Б.Н. на основание чл.78 ГПк направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 119 лева.
Водим от горното, Видински
окръжен съд :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на
Република Б. , със седалище гр.С.,
Бул.”В. „ № . да заплати на Б.Б.Н. *** ЕГН : **********
по
иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата в размер на 7 000/седем хиляди / лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу Б.Б.Н. ***,по досъдебно производство №46/2015
г. по описа на Специализирано
звено „Антикорупция"-Отдел следствен при СГП ,пр.пр.№ 14769/2014
г. на Специализирано звено „Антикорупция"
, което е прекратено с постановление от 04.11.2016г на Специализирано звено „Антикорупция“, ведно със законната лихва , считано от
11.07.2017г., като в останалата част до пълния предявен размер -30 000
лв., искът ще следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.
ОСЪЖДА
Прокуратура на Република България , със седалище гр.София, Бул.”Витоша „ №2 да
заплати на Б.Б.Н. *** ЕГН : ********** по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата
в размер на 1 000/ хиляда / лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди - размерът на адвокатското възнаграждение по
воденото срещу нея досъдебно производство №46/2015 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция"-Отдел
следствен при СГП ,пр.пр.№ 14769/2014 г. на Специализирано звено „Антикорупция" , което
е прекратено с постановление от 04.11.2016г на
Софийска градска прокуратура, ведно
със законната лихва , считано от 11.07.2017г
ОСЪЖДА
П.... , със седалище гр.С.,
Бул.”В. „ №. да заплати на Б.Б.Н. ***
ЕГН : ********** на основание чл.78 ГПк направените по делото разноски, съобразно уважената част от
иска в размер на 119 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните по реда на въззивното обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :